О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр. Велико Търново, 20.02.2023г.
Административен съд – гр. Велико Търново, V–ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Мария Данаилова
като разгледа докладваното от
съдия Данаилова адм. д. № 77/2023г.
по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе
предвид следното:
Образувано е по жалба
на М.Т.М. ***, чрез адв. П.Ц.Н. *** А против Заповед
на Началника на Районно управление на МВР – Велико Търново за възлагане и
извършване на полицейска регистрация на обвиняеми лица.
С разпореждане от 03.02.2023г., поради констатирани
нередовности на жалбата, същата е оставена без движение. Не става ясно дали се касае за индивидуален, общ или
нормативен акт. В случай, че се касае за индивидуален или общ АА липсват доказателства
за подаването на жалбата в срок. Не се обосновава и правния интерес за
оспорване, доколкото след като е декларирал, че не е съгласен да му бъде
извършена полицейска регистрация, съгласно чл. 68, ал. 5 от ЗМВР при отказ на лицето действията по ал. 3, т. 2 и 3
(дактилоскопират и фотографират лицата; изземват образци за ДНК профил на
лицата) се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния
първоинстанционен наказателен съд (районен съд или окръжен съд), на който е
подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено лицето като
обвиняем. Позоваването на разпоредбата на чл. 68, ал. 6, т. 1 ЗМВР не внася
яснота по казуса, тъй като касае вече осъществена полицейска регистрация, която
се СНЕМА от органа по писмено МОТИВИРАНО ИСКАНЕ на регистрирания, каквото
искане не се твърди да е правено от М., нито да има произнасяне от органа по
него. В случай, че процесуалния представител на жалбоподателя иска да направи
преюдициално запитване до Европейския съд следва да формулира ясно въпросите по
него, като има предвид произнасянията на същия, вкл. Решението от 26.01.2023г.
по дело С-205/21г.
Тъй като жалбата е била подадена директно до съда, административният орган е бил задължен да изпълни задължението си по чл. 152, ал.
2 и 3 АПК в тридневен срок от получаването на съобщението, ведно с препис от
жалбата да изпрати заверено копие от цялата преписка по издаване на Заповед на Началника на Районно управление на МВР
– Велико Търново за възлагане и извършване на полицейска регистрация на обвиняеми
лица.
С писмо вх. №
712/10.02.2023г. е изпратена административната преписка.
В изпълнение на
указанията, в допълнителна
молба вх. № 823/16.02.2023г., чрез адв. Н., се сочи,
че обжалваната Заповед е № 1739з-447/30.11.2016г. на
Началник РУ Велико Търново към ОД на МВР Велико Търново. Счита същата за общ
административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Правните последици от същия се
пораждали едва след узнаването на адресата на процесната заповед, поради което
намира жалбата за подадена в срока по чл. 84 АПК. Правния си интерес обосновава
с потенциалната възможност да бъдат неправомерно използвани снетите му
биометрични данни и уличен в престъпление, което не е извършил. Счита, че не
следва да се прилага разпоредбата на чл. 68, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗМВР. Намира,
че не следва да се прилага Наредба № 10/2016г. на МС за полицейска регистрация
на лица, тъй като тя противоречи на Директива № 680/2016г. Отправя въпроси за
преюдициално запитване към Съда на ЕС, които счита да имат значение за изхода
на делото. На това основание иска спиране на Заповед е № 1739з-447/30.11.2016г.
на Началник РУ Велико Търново.
При
така направеното уточнение, съдът счита че е налице основание за оставяне на
жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото.
С постановление за привличане на обвиняем от 31.01.2023г. по бързо
производство № ЗМ-91/2023г. по описа на РУ В. Търново, Преписка № 709/2023г. М.Т.М.
е привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества –
амфетамин и метамфетамин.
Във връзка с горното на М. е била предоставена декларация, приложение № 6
към чл. 11, ал. 2 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация.
Обвиняемия отказва/не се съгласява да му бъде извършена регистрация. По повод
изготвено Искане № 173900-2442/01.02.2023г. до Районен съд Велико Търново с
Определение № 87/02.02.2023г. Районен съд Велико Търново е разрешил
принудително извършване на полицесйка регистрация по чл. 68, ал. 3, т. 2 и т. 3 ЗМВР.
Съгласно чл. 68, ал. 1
от ЗМВР полицейските органи извършват полицейска регистрация на
лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от
общ характер, каквото лице е и жалбоподателят. В нормата на чл. 68,
ал. 1 от ЗМВР изрично е
посочено, че органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат
необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи, като
съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗМВР полицейската регистрация е вид
обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при
условията на този закон. Нормата на чл. 68, ал. 3 от ЗМВР, предвижда, че за целите
на полицейската регистрация полицейските органи: 1. събират за лицата личните
им данни, посочени в чл. 18 от Закона за българските лични документи; 2.
дактилоскопират и фотографират лицата; 3. изземват образци за ДНК профил на
лицата, като за извършване на действията по ал. 3, т. 1 съгласието на лицето не
се изисква (ал. 4). Съгласно чл. 68, ал. 5
от ЗМВР лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не
възпрепятстват полицейските органи при извършване на действията по ал. 3, а при
отказ на лицето действията по ал. 3, т. 2 и 3 (дактилоскопиране, фотографиране
и изземване на образци за ДНК профил) се извършват принудително с разрешение на
съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението
от общ характер, за което е привлечено като обвиняем.
В същия смисъл са и нормите на НРИСПР,
издадена на основание законовата делегация на чл. 68, ал. 7
от ЗМВР, в която правилата са детайлизирани. В чл. 11, ал. 1 е
посочено, че при привличане на лице като обвиняем за извършено умишлено
престъпление от общ характер органът на досъдебното производство писмено
уведомява съответния ръководител на структура/структурно звено на МВР относно
наличието на основание за извършване на полицейска регистрация. При
уведомяването се посочват данните по чл. 8, ал. 1,
т. 1, 3 и 4. От своя страна ръководителят на
структурата/структурното звено на МВР определя полицейски орган за извършване
на полицейска регистрация, който попълва в картата за полицейска регистрация на
лице данните по чл. 8, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 и предоставя на лицето за
попълване декларация, която се регистрира и съхранява в съответната структура
или звено. Съгласно чл. 11, ал. 4 от НРИСПР при отказ на лицeто за
дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил
полицейският орган изготвя мотивирано искане до съответния първоинстанционен
съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено
като обвиняем, за издаване на разрешение за принудителното им извършване. При издадено
разрешение от съда действията се извършват принудително.
Полицейската регистрация по смисъла
на чл. 68 ЗМВР,
макар и извършвана от полицейски органи - е дейност по разследване на
престъпления по предвидения със закона ред - чл. 7, ал. 1,
т. 3, § 2 ЗМВР; същата се извършва за целите на наказателното
производство, като съгласно законът - на такава регистрация подлежат всички
лица които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление,
задължавайки органите на наказателното производство да предприемат нужното за
извършване на регистрацията от полицейските органи. В законът е предвиден и
ред за снемане от тази регистрация. Фактическото
извършване на регистрацията не представляват индивидуални административни
актове, по смисъла на АПК, не подлежат на самостоятелен административен контрол.
Тяхната законосъобразност се преценява в рамките на образуваното срещу лицето
наказателно производство, в което е привлечен като обвиняем и за чийто нужди е
извършена самата полицейска регистрация.
Подадената жалба е недопустима за
разглеждане, поради което следва да бъде оставена без разглеждане и
производството по нея прекратено по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 145 АПК
предвижда, че административните актове могат да се оспорват пред съда по
отношение на тяхната законосъобразност. Няма спор, че Заповед е № 1739з-447/30.11.2016г. на
Началник РУ Велико Търново не е индивидуален административен акт. Определението на
индивидуален административен акт е законово уредено в чл. 21 от АПК. Видно от
Заповед е № 17393-447/30.11.2016г. на Началник РУ Велико Търново (л. 24 от
делото), същата касае създаване на организация по прилагането на Нередба за
реда за извършване и снемане на полицесйка регистрация от 17.11.2014г.
Заповедта е изпратена за изпълнение на началници на сектори АП и КП, на началниците
на участъци – Килифарево, Балван, Ресен и отговорника по разследването. От
процесуалния представител на жалбоподателя се твърди да се касае за общ
административен акт. Разпоредбата
на чл. 179 АПК
предвижда, че общите
административни актове могат да се оспорят пред съда. Определението за общи
административни актове се съдържа в чл. 65 АПК. Наред с това се предвижда в чл. 185 от АПК, че подзаконовите административни актове могат да се оспорят
пред съд. Определението за подзаконов административен акт се съдържа в чл. 75 от АПК.
При цитираната нормативна уредба
обжалваната Заповед № 1739з-447/30.11.2016г.
на Началник РУ Велико Търново
не попада в характеристиките на нито един от изброените административни актове,
които подлежат на оспорване пред Административен съд по реда на АПК.
Правото на оспорване уредено в чл. 147 АПК,
приложимо съгласно чл. 184 и чл. 196 за всички административни актове
принадлежи на граждани и организации, чиито права, свободи или законни интереси
са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. При
констатация, че обжалваната заповед не е административен акт, то не е налице годен предмет
на обжалване и всъщност няма правен интерес за жалбоподателя от оспорването му,
което е в хипотезата на основание по чл. 159, т. 4
от АПК за недопустимост на жалбата, оставяне без разглеждане и
прекратяване съдебното производство по нея. Оспорената
заповед няма
белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 АПК,
нито по смисъла на чл. 65 АПК или на нормативен акт по смисъла на чл. 75 АПК,
Противно на твърдяното в
жалбата не е
налице
общ
административен акт, тъй като не отговоря на определението по чл. 65 АПК,
съгласно който общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
неопределен брой лица. Заповедта няма еднократно правно действие и е изпратена за многократно
изпълнение на началници на сектори АП и КП, на началниците на участъци –
Килифарево, Балван, Ресен и отговорника по разследването, т. е. адресатите й не
са неопределени, а напълно определяеми. Жалбоподателят
не е нейн адресат. Същата се е прилагала и прилага от служителите във връзка
със създаването на организация по прилагането на Наредбата за реда за
извършване и снемане на полицейска регистрация. С оглед съдържанието си Заповед № 1739з-447/30.11.2016г.
на Началник РУ Велико Търново
може да се определи като вътрешнослужебен акт. В АПК
не е предвиден изричен ред, по който се разглеждат оспорванията на вътрешно
служебните административни актове.
Наред с това, настоящият състав
констатира, че дори да се приеме за общ административен акт, то той не е оспорен в предвидения за това
законен срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 179 АПК
общите административни
актове (какъвто се твърди да е настоящият) могат да се оспорят в едномесечен
срок от съобщението за издаването им или в 14-дневен срок от отделните
съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган. В
случая от документите по преписката се установява, че заповедта е от
2016г.,
поради което оспорването й през 2023г. не следва да се приеме, че е в срок.
Предвид гореизложеното съдът не дължи произнасяне по
направеното искане за отправяне на прейдициално запитване. Същото е недопустимо
и на самостоятолно основание, тъй като в него не са посочени конкретни норми от
вътрешното заканодателство, чието съответствие да бъде преценявано с
Европейското право. В жалбата се изтъкват съображения по отношение на чл. 68,
ал. 6 от ЗМВР, касаещ снемане на вече създадена полицейска регистрация, какъвто
не е настоящия случай. Съда на ЕС не е съд по същество и не отговаря на въпроси
нарушена ли е Директива или Хартата. За пълнота на изложението следва да се цитира и наличното
произнасяне с Решение на ЕС от 26 януари
2023 г. по
дело C‑205/21 с
предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Специализиран наказателен съд (България) с акт от 31 март 2021 г.
Член 10 от Директива (ЕС)
2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година
относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни
от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването,
разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на
наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково
решение 2008/977/ПВР на Съвета във връзка с член 52 от Харта на основните
права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че обработването на
биометрични и генетични данни от полицейските органи във връзка тяхната
информационна дейност за целите на борбата с престъпността и поддържането на
обществения ред е разрешено съгласно правото на държава членка по смисъла на
член 10, буква а) от тази директива, когато правото на тази държава
членка съдържа достатъчно ясно и точно правно основание за разрешаване на
посоченото обработване. Обстоятелството, че освен това националният
законодателен акт, в който се съдържа такова правно основание, се позовава на
Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април
2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на
лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на
Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), а не на
Директива 2016/680, само по себе си не може да постави под въпрос наличието на
такова разрешаване, щом от тълкуването на всички приложими разпоредби на
националното право достатъчно ясно, точно и недвусмислено следва, че
разглежданото обработване на биометрични и генетични данни попада в приложното
поле на Директивата, а не на Регламента.
Член 6,
буква а) от Директива 2016/680 и членове 47 и 48 от Харта на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално
законодателство, което предвижда, че ако обвинено за извършено умишлено
престъпление от общ характер лице откаже доброволно да съдейства за събирането
на отнасящи се до него биометрични и генетични данни за целите на регистрацията
им, компетентният наказателен съд е длъжен да разреши принудителното събиране
на тези данни, без да може да прецени дали има сериозни основания да се счита,
че лицето е извършило престъплението, в което е обвинено, при условие че националното
право гарантира ефективен последващ съдебен контрол върху условията за
посоченото обвинение, което дава основание за разрешаване на събирането на тези
данни.
Член 10
във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в) и с член 8,
параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално
законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията
им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за
умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за
компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези
данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели и
от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които
засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице.
Съгласно чл. 159, т. 1
от АПК липсата на годен административен акт, който подлежи на
съдебно оспорване е процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на
жалба и е основание за нейната процесуална недопустимост. Поради това жалбата следва да
бъде оставена без разглеждане, а делото следва да бъде прекратено. Ето защо и
на основание чл. 159, ал. 1, т. 1 от АПК
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на М.Т.М. ***, чрез адв. П.Ц.Н. *** А против Заповед е № 1739з-447/30.11.2016г. на Началник РУ Велико Търново.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело
№ 77/2023 г. по
описа на Административен съд – Велико Търново.
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението до страните с частна жалба
пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: