Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 95/18.5.2022 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на девети
май две хиляди и двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря В. Митева, разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 66 по описа за 2022 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба на Я.К.Д. ***, против Решение № 2153-28-38 от
08.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Ямбол, с която
е оставена без уважение жалбата ѝ с вх. № 1012-28-61/25.01.2022 г. против
Разпореждане № 282-00-479-4 от 30.12.2021 г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, с което на основание чл. 54ж, ал. 3 във вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО, на оспорващата е разпоредено
да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за
периода от 01.12.2013 г. до 31.08.2014 г. в размер на 1 564.26 лева главница
и 1 211.09
лева – лихва, дължима за времето от
датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на
обжалваното разпореждане.
В
жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че паричното обезщетение за безработица е получавано добросъвестно и не подлежи на
връщане, както и че е изтекла предвидената в чл. 115, ал. 1 от КСО давност.
Иска се отмяна на атакуваното решение и присъждане на направените по делото
разноски.
В
съдебно заседание оспорващата, редовно
призована, участва лично и с упълномощеният от нея процесуален представител поддържа жалбата изцяло на основанията,
изложени в същата. Претендира се присъждане и на направените по
делото разноски.
В
съдебно заседание ответната страна чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата и
поддържа изцяло депозираното писмено становище с вх. № 966/08.04.2022 г. Излагат се подробни съображения досежно
законосъобразността на оспорения административен акт, като се претендира отхвърлянето на депозираната жалба поради
нейната неоснователност с присъждане в полза на административния орган на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, като едновременно с това се прави и възражение
по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатения от насрещната
страна адвокатски хонорар.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
С
Разпореждане № 282-00-479-4 от 30.12.2021 г., Ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Ямбол разпоредил жалбоподателката
Я.К.Д. да възстанови недобросъвестно
полученото парично обезщетение за безработица
в размер на 1 564.26 лева главница
и 1 211.09 лева лихва от датата на неоснователно полученото
обезщетение до датата на разпореждането.
Против
разпореждането е подадена жалба от Д. до Директора на ТП на НОИ, който с Решение № 2153-28-38/08.02.2022 г. е оставил същата без уважение, като е приел, че жалбоподателката не е упражнявала
реално трудова дейност, поради което за нея не е възникнало осигуряване. Именно това решение е предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен
контрол, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество, тя се преценя и като
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към
момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези, посочени от оспорващия. За да е законосъобразен един
административен акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона. Липсата на
някое от посочените изисквания опорочава издаденият акт и предпоставя
отмяната му като незаконосъобразен.
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е издаденото на основание чл.
117 от КСО Решение № 2153-28-38 от
08.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на Я.Д.
против Разпореждане № 282-00-479-4 от 30.12.2021 г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, с което на основание чл. 114, ал. 1 от КСО на жалбоподателката е разпоредено да
възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 01.12.2013 г. до 31.08.2014 г. в
размер на 1 564.26 лева главница и 1 211.09 лева – лихва, дължима
за времето от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на
издаване на обжалваното разпореждане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д” от КСО, пред ръководителя на
съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на
неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98,
ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5, като ал. 3 от
същия текст регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.
Оспореното в настоящото съдебно производство решение е издадено от Директора на
ТП на НОИ - Ямбол, поради което съдът намира, че то е постановено от
компетентен орган по чл. 117 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е
издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО, вземанията
на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни
плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и
лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят.
Изречение второ на същия текст регламентира, че с изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от
спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението
е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Видно от
разпоредбата на ал. 3 на чл. 115, давността се прекъсва с влизане в сила на
разпореждането за установяване на вземането и с предприемане на действия по
принудително изпълнение, а според ал. 5 на същия член, давността спира да тече
при обжалване – докато продължава спорът относно вземането и когато е
образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи
издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по
този кодекс.
В конкретния
казус издаденото
разпореждане, потвърдено с оспореното решение, се отнася за поредица от
периоди, последният от които приключва на 31.08.2014 г. При спазване на
законовата регламентация, посочена в чл. 115, ал. 1 от КСО категорично се установява, че в случая петгодишният
давностен срок е започнал да тече на 01.01.2015 г. и е изтекъл на 31.12.2019 г. Следователно, към
момента на издаване на разпореждането – 30.12.2021 г., давностният
срок вече е бил изтекъл. Същевременно по делото липсват данни за наличие на обстоятелства по ал. 3 и ал. 5 на чл. 115 от КСО – за спиране или прекъсване на давността, за да намери приложение
визираният в чл. 115, ал. 1, изречение второ от КСО десетгодишен давностен срок. При
това положение се налага изводът, че по отношение на процесните вземания е
изтекла петгодишната погасителна давност, на която се позовава и оспорващата. Констатираното обстоятелство
обуславя материалната незаконосъобразност на разпореждането и на решението на горестоящия орган, с което това разпореждане е потвърдено. По
изложените съображения, решението на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, като
постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, се явява
незаконосъобразно и същото следва да
бъде отменено.
При този изход на спора претенцията за присъждане на разноски на
оспорващата страна се явява основателна, като същите възлизат на общо 110 лева, от които 10
лева, съставляващи държавна такса за образуване на делото и 100 лева,
представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението
на ответната страна за прекомерност на адвокатския хонорар съдът преценя като
неоснователно, доколкото чл. 8, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда минимум
от 350 лева. Отделно от това, в
настоящия случай, предвид характера и сложността на делото и с оглед обема на
извършената от процесуалния
представител на жалбоподателката работа, възнаграждение в размер на 100 лева в
никакъв случай не може да се приеме за прекомерно.
Водим от горното, ЯАС, първи административен
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-28-38/08.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Ямбол с което е оставена без уважение жалбата на Я.К.Д.
***, със
съдебен адрес:***, чрез адв. Р.С. против Разпореждане № 282-00-479-4 от 30.12.2021 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, с което на
основание чл. 54ж, ал. 3 във вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО
на оспорващата е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично
обезщетение за безработица за периода от 01.12.2013 г. до 31.08.2014 г. в
размер на 1 564.26 лева – главница и 1 211.09
лева – лихва, дължима за времето от датата на неоснователно полученото
обезщетение до датата на издаване на обжалваното разпореждане.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Ямбол да заплати
на Я.К.Д. направените по делото разноски в размер на 110 (сто и десет) лева.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба
пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете