№ ……….
Гр. В., ………………...
2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – В., Трети състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Рачева
при
секретаря Анна Д., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1755 по
описа на Административен съд – гр. В. за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс,
вр. чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
Образувано е
по жалба от Р.Д. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № 18-2180/16.03.2018 г. на
Началника на Службата за геодезия, картография и кадастър – гр. В., с която е
отказано изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.,
изразяващо се в отразяване на поземлени имоти с проектни идентификатори ********и
********и сгради в тях съобразно проект, изработен от лицензирано лице по ЗКИР.
В жалбата се твърди, че
отказът е незаконосъобразен, а оспорената заповед е издадена в противоречие с
материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на процесуалните
правила. По-конкретно са изложени твърдения, че не са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая, че мотивите за отказа не са достатъчно
ясни и са непълни, поради което заповедта е издадена при съществени процесуални
нарушения и не съответства на изискванията за форма. Жалбоподателката посочва,
че при одобряването на кадастралната карта и регистри са били допуснати
първоначално непълноти, тъй като не били отразени границите на имотите, реално
обособени от имот с идентификатор **********по силата на съдебна спогодба за
подялба на имота. Твърди, че липсва спор за материално право и скицата-проект
за изменение на кадастралната карта и регистри съответства на правното
положение, а въпросът относно несъответствието на скицата по съдебната спогодба
и скицата към проекта бил технически. Моли за отмяна на обжалваната заповед и
за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът в
производството, Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър –
гр. В., изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, моли
същата да бъде отхвърлена и в полза на службата да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Заинтересованите
страни Л.А.С. и И.Д.А. изразяват становище за основателност на жалбата с
доводи, идентични на изложените от жалбоподателката. Молят отказът да бъде
отменен като незаконосъобразен.
Заинтересованите
страни С.И.С., С.С.С. и Х.С.С. изразяват становище за неоснователност на
жалбата. Считат заповедта за правилна и законосъобразна, тъй като представеният
проект не съответства на съдебната делба, нито на фактическото състояние на
имотите. Молят за присъждане на направените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Община В. счита жалбата за неоснователна. Посочва, че са налице
конкуриращи се права на собственост на страните, които не могат да бъдат
обсъждани и преценени от съда при обжалване на акт, издаден в административно
производство. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на общината да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на
обжалване е Заповед № 18-2180/16.03.2018 г. на Началника на Службата за
геодезия, картография и кадастър – гр. В.. С обжалваната заповед е отказано
изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенция по
геодезия, картография и кадастър, изразяващо се в отразяване на поземлени имоти
с проектни идентификатори ********и ********и сгради в тях съобразно проект,
изработен от лицензирано лице по ЗКИР.
Производството,
в което е издаден обжалваният отказ, е образувано по заявление вх. № 01-316572/11.10.2017
г., подадено от Р.Д.Г., с което е поискано нанасяне на настъпили промени в
кадастралната карта и в кадастралните регистри за поземлен имот **********в гр.
В., ж.к. „И.“ с площ 1635 кв.м. Към заявлението са представени документи за
наследници на Д. Г. С., както и проект за промяна на кадастралната карта и
регистри за имот с идентификатор 10135.2552.2413, изготвен от правоспособно
лице за извършване на дейности по кадастъра. Съгласно обяснителната записка към
проекта, в кадастралната карта в границите на имот **********следва да бъдат
отразени два реално обособени дяла съобразно решение на Варненски районен съд,
старият идентификатор да бъде заличен, както и несъществуващите на място сгради.
Новата проектна граница между новообразуваните имоти е определена така, че се
обособяват имоти с площ 625 кв.м (дял 1) и имот с площ 1009 кв.м (дял 2),
сградата с идентификатор 10135.2552.0 – 1 се разделя от новата проектна граница
на два самостоятелни обекта. Като титули за собственост и за двата дяла е
посочен протокол от съдебно заседание от 22.08.1979 г. по дело № 2651 по описа на
ВРС за 1979 г., и дарение, извършено с н.а. № 191, том ІV, дело 1431/1982 г. Към
проекта са представени схеми-проекти за отделните обекти на собственост и
протокол за трасиране, означаване и координиране на място на граничните точки.
С
уведомление изх. № 24-23716/23.11.2017 г. заявителката е уведомена, че следва
да представи към преписката материали и данни от преки геодезически измервания
и комбинирана скица за установяване на идентичност на имот, описан в приложения
документ за собственост, имоти от актуалната кадастрална карта и имоти от
предходния план. Със заявление вх. № 05-16680/07.12.2017 г. Д. внася коригирания
проект с исканите документи. За подаденото заявление са уведомени
заинтересованите страни Л.А.С., И.Д.А.,
С.И.С., С.С.С. и Х.С.С., както и И.Г.А. и В.Т.М., които са първоначално
конституирани, а впоследствие заличени от съда предвид обстоятелството, че не
се установява същите да имат вещни права върху имотите, обект на проекта. Уведомена е и Община В..
Срещу проекта
са постъпили възражения от С.И.С. и С.С.С., с доводи, че не отговаря на
съдебната делба. Възражение е постъпило и от Община В., която твърди, че при
справка с кадастрален план от 1973 г. се установява, че праводателите на
заявителката са приобщили към имота си път, находящ се южно от бивш имот 3117А
и части от път североизточно от същия имот, като приобщените части от пътища
попадат в действаща улична регулация. Общината счита, че следва да бъде вписана
в кадастралния регистър като собственик на 384 кв.м от проектен имот **********,
като в противен случай възразява срещу изменението.
В резултат
от проведеното производство е издадена обжалваната заповед, с която Началникът
на СГКК – В. отказва да измени кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. В.. В заповедта са посочени обстоятелствата по заявяването на измененията и
направените възражения, без да са изложени правните изводи на административния
орган, а като правно основание за отказа е посочен чл. 54, ал. 4, вр. чл. 54,
ал. 2 от ЗКИР.
От
представените в административната преписка и в съдебното производство
доказателства за собственост, съдът приема за установено, че с н.а. № 120, том
ІХ, дело 2147/1958 г. Г. С. Г. е станал собственик чрез покупка на 1250 кв.м
лозе, находящо се в м. „С.К.“, землище на гр. В., идентифицирано чрез посочване
на съседите. С н.а. № 154, том VІ, дело № 2647/1979 г. Г. С. Г. е дарил на брат
си В.С. Г. ½ ид.ч. от същото лозе с площ от 1250 кв.м, ведно с ½
ид.ч. от построената в лозето сграда. С протокол от 22.08.1979 г. по гр.д. №
2651 по описа на ВРС за 1979 г. В.С. Г. и Г. С. Г. са се споразумели да
разделят имота на два дяла, всеки от които с площ 625 кв.м, като Г. С. Г.
получава в дял стая и изба от кьошка и гараж, а В.С. Г. – стая и таванска стая
над нея от кьошка. Към протокола е представена скица на двата дяла и скица на
разпределението на кьошка.
Жалбоподателката
и заинтересованите страни Л.А.С. и И.Д.А. се легитимират като съсобственици на
бивш имот ПИ 3117А в ж.к. „Ст.П.“ по силата на н.а. за дарение на недвижим имот
№ 191, том
ІV, дело 1431/1982 г. от съделителя В.С. Г. на Д. Г. С., на когото се
установява, че са наследници по закон.
Заинтересованите
страни С.И.С., С.С.С. и Х.С.С. се легитимират като съсобственици на лозе с площ
от 625 кв.м., представляващо ПИ 3117 в м. „С.К.“ в гр. В., придобито по
наследство от С. Г. С., надарен от съделителя Г. С. Г. и съпругата му с н.а. за
дарение № 101, том ІХ, дело 3308/1980 г.
Във
възражението си до административния орган, Община В. твърди, че е собственик на
384 кв.м ид.ч. от проектния ПИ **********, съответстващи на приобщените към
имота път южно от ПИ 3117А и части от път североизточно от същия имот.
С цел изясняване на обстоятелствата относно
съответствието на проектните имоти по поисканото изменение с дяловете по
съдебната спогодба и действащите кадастрална карта и регистри, в хода на
съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза със задача
вещото лице-геодезист, след справка по делото и приложените писмени
доказателства, както и след запознаване с плановете на местността, в която се
намира процесния имот, след оглед, да даде заключение дали искането за
изменение на КККР за разположението на проектната кадастрална граница изцяло
съответства на границата между имотите, установени като два реално обособени
дяла в протокол от съдебно заседание на 22.08.1979 г. по гр. дело № 2651/1979
г. по описа на ВРС, с който съда е одобрил постигнатата от страните съдебна
спогодба за подялба на имота и сградите в него, съгласно приложената скица,
неразделна част от съдебния протокол, съответства ли на правата на Г. С. Г. и Д.
С. Г. съгласно протокола от с.з. от 22.08.1979 г. по гр.дело № 2651/1979 г. по описа на ВРС и последващите
нотариални актове за дарение, като при преценката бъде съобразен действащият
план на местността към момента на спогодбата. Искането за попълване на
съдебната делба на постройките дали съответства на скицата към протокола от
с.з. от 22.08.1979 г. по гр.дело № 2651/1979 г. по описа на ВРС. Налице ли е
съответствие на представената проекто-схема на проектната граница между
обособените самостоятелни дялове по съдебната делба с правилата за изменение на
КККР, установени със закон и подзаконов нормативен акт, каква е площта на
процесния имот по действащите планове на местността и КККР като съобрази
представените документи за собственост, в това число и на праводателите на
настоящите собственици, като посочи номер и площ по съответния план и
вписванията за собствеността, като посочи изводите си на комбинирана скица.
Съгласно заключението на вещото лице,
прието от съда като обективно и компетентно, за територията, в която се намират
имотите, са действали кадастрален план от 1973 г., за който няма данни да е
одобрен с конкретна заповед. По този план първоначално имотът е бил един ПИ с
номер 3117, с приблизително правоъгълна форма откъм западната страна и с
приблизително триъгълна форма откъм източната страна и с площ 1455 кв.м. Кадастралната
промяна, изразяваща се в образуване на два нови имота с номера 3117 с площ 661
кв.м и 3117А с площ 794 кв.м, не е извършена с надлежна заповед за попълване. През
2008 г. са одобрени действащите понастоящем кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. В., в която имотът с номер 2413 е с площ от 1635 кв.м, с
неправилна форма, приблизително правоъгълна откъм западната страна и
приблизително триъгълна откъм източната страна. В регистъра към плана имотът е
записан като съсобственост на С. Г. С. и Д. Г. С. по силата на н.а. №
70/24.10.1994 г., представен в преписката, но отнасящ се до съседен имот. Установява
се разлика от 180 кв.м в повече спрямо плана от 1973 г. Вещото лице е
установило, че при продажбата от 1958 г. и дарението от 1979 г. преди съдебната
спогодба скици на имота не са представени. От изготвените от вещото лице
комбинирани скици се установяват границите на ПИ 2413 от КП от 2008 г. спрямо
границите на ПИ 3117 и 3117А от КП от 1973 г., както и границите на ПИ 3117
(нов) и 3117А спрямо границите на проектните имоти 5210 и 5211, като при
проектния имот източната граница се изнася около 2,50 м на запад, откъдето идва
разликата в площта на 3117 (661 кв.м по измерване от скицата) и проектния имот
№ 5210 (625 кв.м), и е видно, че имот № 5210 няма достъп до улица. Проектният
имот № 5211 е с площ 1009 кв.м и достъп до две улици. Делителната граница по
проекта пресича през средата сграда № 1 по КККР и игнорира сградата с означение
МЖ по КП от 1973 г. като несъществуваща на терена. Във връзка с представената
скица, неразделна част от протокола за съдебна спогодба от 1979 г., вещото лице
посочва, че границите на поделяемия имот и образуваните от него дялове, както и
постройките, налични в него, са нанесени в скицата само схематично, формата на
имота по скицата не съответства на формата по КП от 1973 г., мащабът и
размерите не могат да бъдат установени, като посочената в скицата площ не
съответства на площта по КП, нито южната граница, която в КП от 1973 г. е
пътека, а не И.Б.. От всичко това вещото лице прави извод, че поради
некоректното графично изображение на имота в скицата към съдебната спогодба,
той не може да бъде съпоставен с имотите по действалите планове за територията,
включително и с плана от 2008 г. По отношение на
частите от постройки, вещото лице приема, че проектът съответства на протокола
за съдебна спогодба, като двата самостоятелни обекта според проекта
съответстват на правилата за изменение на КККР, с изключение на неотразяването
на обща част на сградата с двата самостоятелни обекта.
На въпросите, поставени в съдебното
заседание, вещото лице уточнява, че в скицата проект липсва обща част за вход
във всеки от двата самостоятелни обекта. Освен това в плана от 1973 г. не е
предвиден достъп до път за имот 3117, но фактически на място е имало достъп и
врата, без данни за право на преминаване.
Във връзка с наличните по преписката данни
за действащ ПУП-ПУР за територията, от Община В. е изискана информация, според
която ПУП-ПУР е приет с Решение № 552-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет – В.,
и е влязъл в сила по отношение на имот с идентификатор 10135.2552.2413, като
няма данни да са провеждани отчуждителни процедури за този имот.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149 от АПК от адресата на обжалваната заповед, заявител
в административното производство, завършило с отказа. Жалбата е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган в съответствие с чл. 51, ал. 2 от ЗКИР,
в писмена форма, със съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 59 от АПК, и достатъчно мотиви, които да позволят упражняването на съдебния контрол
за законосъобразност на акта. Независимо от липсата на изрично позоваване на
спор за материално право, посочването като правно основание за отказа чл. 54,
ал. 2 от ЗКИР очертава
твърдението на административния орган и правния спор.
В жалбата се
твърдят допуснати съществени процесуални нарушения на административния орган,
изразяващи се в неизяснена фактическа обстановка. Съдът намира тези твърдения
за неоснователни. Съгласно заявлението на жалбоподателката, по което е
образувано административното производство, тя е поискала от СГКК – В. отстраняване
на начална непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени през 2008 г., изразяваща се в неотразяването
в КККР на двата реално обособени дяла от ПИ 3117 (стар) съобразно постигнатата
съдебна спогодба от 1979 г., както и грешка по отношение на актовете, от които
собствениците черпят правата си върху двата имота.
Така
формулираното искане се квалифицира по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, а именно, отстраняване на непълнота или грешка,
изразяващи се конкретно в несъответствие в данните за двата недвижими имота в
КККР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри (пар. 1, т. 16 от Допълнителните
разпоредби на ЗКИР). За отстраняване на тези непълноти или грешки, съгласно чл.
54, ал. 1 от ЗКИР заявителят следва да представи писмени доказателства и проект
за изменение. Основните кадастрални данни за поземлените имоти съгласно чл. 27,
ал. 1, т. 1 от ЗКИР са идентификатор, граници и площ, като границите на
поземления имот следва да са съобразени с правото на собственост (чл. 24, ал. 2
от ЗКИР).
От
заключението на вещото лице се установява, че няма данни за надлежно попълване
на имотите след делбата чрез съдебна спогодба в предходния действащ кадастрален
план, тоест нанасянето на поземлените имоти с границите им съобразно правото на
собственост следва да се извърши въз основа на съдебната спогодба и
последващите документи за извършени прехвърлителни сделки. Представените към
проекта за отстраняване на непълнота или грешка документи за собственост както
на праводателя на жалбоподателката не легитимират нея и съсобствениците й като
собственици на проектните имоти в площта и границите по проекта. Титулите за
собственост на В.С. Г. и Г. С. Г. ги легитимират като собственици на поземлени
имоти с площ по 625 кв.м всеки, докато по проекта за жалбоподателката и съсобствениците
й се обособява имот с площ 1009 кв.м, а за разликата над 625 кв.м не са
представени доказателства за собственост. Съобразно твърденията на Община В.,
разликата между общата площ на ПИ 3117 (стар) по КП от 1973 г. и ПИ **********по
действащите КККР от 2008 г. е в резултат от приобщен към имота път от южната
страна на имота и части от път североизточно от имота. Същото обстоятелство е
установено и от вещото лице по назначената от съда СТЕ и отразено на
комбинирана скица № 1 към експертизата.
Предвид приобщаването
на част от път към проектния имот за жалбоподателката, който след приемане на
ПУП-ПУР през 2012 г. има статут на улица, която е публична общинска собственост
на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост, вр. пар.
7, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за местното
самоуправление и местната администрация, безспорно е налице спор за материално
право, който е пречка за отстраняване на непълнота или грешка по отношение на
имота на жалбоподателката до решаване на спора по съдебен ред. Наличието на
такъв спор се установява и от представените от Община В. пред СГКК документи към
заявление за изменение на КККР по отношение на площта на ПИ с идентификатор
10135.2552.1818 в увеличение с 207 кв.м (за разлика от твърдяните във
възражението 384 км.м), с начин на трайно ползване „второстепенна улица“, по
което също е постановен отказ. Предвид установените в административното
производство обстоятелства, а именно, проект с площ и граници на проектните
поземлени имоти, които не съответстват на титула за собственост на кръга правоприемници,
и твърденията на общината за приобщен към същия проектен имот път (за който акт
за общинска собственост съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗОС не се съставя), изводите
за наличие на спор за материално право са правилни и обосновани.
По изложените съображения, съдът намира,
че обжалваната Заповед №
18-2180/16.03.2018 г. на Началника на Службата за геодезия, картография и
кадастър – гр. В. не страда от пороци, които да я определят като
незаконосъобразна, и жалбата срещу нея следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода от спора и изразените от страните
становища, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати в полза на СГКК и
Община В. юрисконсултско нъзнаграждение в минимален размер, както и направените
от С.И.С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.
***, ЕГН **********, срещу Заповед № 18-2180/16.03.2018 г. на Началника на
Службата за геодезия, картография и кадастър – гр. В..
ОСЪЖДА Р.Д. ***, ЕГН **********, да
заплати на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. В. сумата 100 (Сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.Д. ***, ЕГН **********,*** сумата
100 (Сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.Д. ***, ЕГН **********, да
заплати на С.И.С. ***, ЕГН **********, сумата 720 (Седемстотин и двадесет)
лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: