Мотиви
по присъда № 22/14.02.2017 г. постановена по НОХД № 6/2017 г. по описа на ЯРС:
ЯРП е предявила обвинение срещу
подсъдимия Р.В.Г. *** за престъпление по чл. 343б, ал.1 НК.
В съдебно заседание участващият по
делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния
акт, като счита същото за безспорно установено както от обективна, така и от
субективна страна. Пледира на подсъдимия да се определи наказание „лишаване от
свобода“ в минималния предвиден в текста на закона размер, което да бъде
отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години, както и глоба в
размер на 200 лв. Иска се също лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС
за срок от една година.
Подсъдимият Г. участва лично в съдебно
заседание. Не се признава се за виновен по предявеното му обвинение и дава
обяснения във връзка с него.
Упълномощеният му защитник пледира, че не са събрани безспорни и категорични
доказателства за извършването от доверителя му престъпление, поради което иска
от съда същият да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение.
Съдът, след като обсъди по отделно и в
тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият бил правоспособен водач на
МПС категории С, АМ, В и ТКТ и притежавал свидетелство за правоуправление № ***
валидно до 27.05.2020 г.
На 30.09.2016 г. подс. Р.В.Г. отишъл да лови риба на р. Тунджа
край с. К.. През това време консумирал около 2 литра бира, след което вечерта
тръгнал да се прибира към дома си със собствения си мотопед, марка „Пиаджо“, който бил без регистрационна табела. Движейки се
по черният път, находящ се в дясно на главният път III – 5304 в посока с. К.-с. О., обл. Я., подсъдимият бутал мотопеда си, където срещнал
свид. Й.Д. и свид. Д.Д., които отивали с каруца до
собствената си овцеферма. Подсъдимият се разминал с каруцата на свидетелите Димитрови,
след което при приближаване на главния път предприел управлението на мотопеда.
Излизайки на главния път III – 5304, при км.2+500, до входа за с. К., обл. Я., управлявайки моторното превозно средство в посока
към селото,около 22.30 ч. подс. Г. бил
осветен с фаровете на движещия се срещу него полицейски автомобил, в който били
свид. Д. и М.-***. Предвид късния час и обстоятелството, че мотопеда на
подсъдимият нямал включени светлини, свид. М. включил светлинния сигнал на
автомобила и подал сигнал със стоп-палка на Г.. Полицейският автомобил подминал
мотопеда на подсъдимия, след което свид. М. дал на заден ход с автомобила и го
спрял на горепосочения участък от пътя, където спрял и подсъдимия с мотопеда
си. Свид. М. поискал документите на водача и на
мотопеда, но подсъдимия не представил такива. Била направена справка с ОДЧ, при
която била установена самоличността на Г.. Тъй като движенията на последния
били забавени и от него се носела миризма на алкохол, свид. М. решил да
изпробва подсъдимия с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта му.
Поради липсата на такова, свид. М. се обадил на ОДЧ за съдействие, в резултат
на което на място бил предоставен „Дрегер Алкотест 7510“ с инв. №ARDN 0095, който бил годен до месец ноември 2016 г. Подс. Г. бил изпробван от свид. М. за наличие на алкохол, с
техническото средство, като апаратът отчел наличие на алкохол в организма на
подсъдимия 1,81 на хиляда. Непосредствено след това на подс. Г. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение под № *** г., както и бил
издаден талон за медицинско изследване № ***, но в указания срок същия не се е
явил за вземане на кръвна проба. Тъй като подсъдимият отказал да подпише както
акта, така и талона за медицинско изследване, свид. М. спрял преминаващ
автомобил за удостоверяване от свидетел на отказа на подсъдимия да ги подпише.
Видно от приложения по делото
протокол от 19.05.2016 г., „Дрегер Алкотест 7510“ с инв. №ARDN 0095 бил проверен и годен до 19.11.2016г.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа отчасти на обясненията на подсъдимия, отчасти
от показанията на свид. Й.Д., Д.Д., изцяло от
показанията на свидетелите Д. и М. и
приложените писмени доказателства: справка за нарушител, талон за медицинско
изследване, Протокол от 02.06.2016 г. за
средствата за измерване, преминали последваща
проверка, АУАН № *** г., справка за съдимост.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият с деянието си е осъществил
както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на чл. 343б
ал.1 НК тъй като на 30.09.2016 г., около 22.30 ч., по път III - 5304, км.2+500,
до входа за с. К., обл. Я. е управлявал моторно
превозно средство - мотопед марка „Пиаджо“ /без
регистрационен номер/, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
а именно 1,81 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с инв. №ARDN 0095, годен до месец ноември 2016 г.
Налице е извършено съставомерно деяние
по посочения текст на наказателния закон. Авторството на деянието се установява
по безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са
логични последователни и безпротиворечиви. В тази
връзка съдът Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и на свидетелите Й. и Д.
Д. само в частта им, че на посочената дата подсъдимият е бил за риба със
мотопеда си, който го е бутал при срещата помежду им по черния път. И двамата
свидетели твърдят, че са видели подсъдимият да бута мотопеда си по черният път,
като свид. Й.Д. сочи, че това е станало на около 150 м. от главния път с. К.-с.
О., а свид. Д.Д.-че това е станало на около 40-50 м.
от него. В тази връзка съдът отказа да даде вяра и на обясненията на
подсъдимия, че в момента на спирането му от полицейските служители на главния
път същият е бутал мотопеда, а не го е управлявал. В тези им части същите са в
противоречие с показанията на свидетелите очевидци Д. и М., които са логични,
последователни и напълно кореспондират с писмените доказателства по делото,
които съдът приема за достоверни. Между свидетелите по делото Д. и М. и
подсъдимия липсват каквито и да било взаимоотношения, за да се предположи, че с
даването на неверни показания същите целят утежняване на съдебното положение на
подсъдимия. От друга страна даването на обяснения от страна на Г. в посочения смисъл съдът отчита като защитна
реакция и опит за избягване на наказателната отговорност за извършеното
деяние. Касае се за така наречените
престъпления на “просто извършване”, тоест за съставомерността на деянието не е
необходимо настъпването на вредоносни последици. Счита се , че обществените
отношения са увредени със самото управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 1.2 на хиляда. В конкретния случай точното съдържание на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия е установено по предвидения нормативен ред, а именно с помощта на техническо
средство.
От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл. С предприемане на
управление на мотопеда след употреба на алкохол Г. пряко е целял осъществяването на една
правомерна цел /предвижването от едно място в пространството до друго такова/,
но същевременно е съзнавал, че нейното осъществяване е неизбежно свързано с
извършването на обществено опасно деяние, изразяващо се в управление на МПС
след употреба на алкохол. В константната си практика ВКС приема, че съзнаването
на неизбежността на резултата е равносилно на неговото искане.
При определяне вида и размера на
наложеното на подсъдимия наказание съдът съобрази следното:
От една страна взе предвид високата
степен на обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от високата
динамика на този вид престъпления понастоящем в страната. От друга страна съдът
съобрази чистото му съдебно минало предвид липсата на предходни осъждания,
както и сравнително невисоката концентрация на алкохол в кръвта му. С оглед на
всичко това съдът определи наказания при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в минималния предвиден в текста на закона размер, а именно:
лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 200лв.
Същевременно съдът счете, че изложените
смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито изключителни, нито
многобройни и същевременно и най-леките, предвидени в закона наказания от една
година лишаване от свобода и глоба в размер на 200лв. не са несъразмерно тежки,
поради което не приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
Предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия, спрямо него са налице основанията за приложението на условното
осъждане, поради което съдът постанови на основание чл. 66, ал.1 от НК
наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде отложено от изтърпяване за
изпитателен срок от три години.
На осн. Чл.
343г от НК съдът лиши подсъдимият от право да управлява МПС за срок от една
година , считано от влизане на присъдата в сила, като не приложи разпоредбата
на чл. 59, ал.4 от НК, тъй като от приложената справка за нарушител не се
установява издадената Заповед № *** на
РУ-Тунджа при ОД МВР Я. кога е връчена, респ.било ли му е отнето СУМПС, както и
липсва дата на влизането й в сила.
Съдът счете, че така определените на
подсъдимия наказания по вид, размер и начин на изтърпяване биха съдействали в
максимална степен за постигане целите на генералната и специална превенция,
така както са заложени в чл. 36 НК.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: