Решение по дело №36/2020 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 01.07.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                 ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                                 АЙГЮЛ ШЕФКИ

при  секретаря Мариана Кадиева и в присъствието на прокурор Василева от ОП- Кърджали,  като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 36  по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Постъпила е касационна жалба от “Моби Дик“ ЕООД, ***, ЕИК ***, чрез пълномощник, против Решение №35/27.01.2020 г., постановено  по анд №1267/2019 г. по описа на Районен съд - Кърджали. Касаторът намира решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че в случая не е осъществен състав на нарушението по чл.63, ал.2 КТ, тъй като към момента на проверката, с установеното в обекта лице – Г. М., не бил сключен писмен трудов договор, поради което не следвало да се търси уведомление от работодателя по чл.63, ал.2 КТ. В тази връзка счита, че описаното деяние не съответства на посочената правна квалификация. По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление. 

Ответникът – Директор на Дирекция “ИТ”, гр. Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Счита, че от събраните по делото доказателства се установявало наличието на констатираното нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира жалбата за неоснователна и моли да се остави в сила решението на РС – Кърджали. Счита, че нарушението е доказано, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. 

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №1267/2019 г. по описа на Районен съд - Кърджали.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, приема за установено следното:

С оспореното решение, РС - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 09-002263/08.11.2019 г., издадено от директора на Д“ИТ” - Кърджали, с което на дружеството-касатор, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на  1 500 лв., за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.  За да постанови решението си, след анализ на приложените по делото доказателства,  районният съд е приел горното нарушение за доказано, тъй като на 02.10.2019 г., работодателят е допуснал до работа лицето М., преди да му връчи копие от уведомление за сключения трудов договор, заверено от териториалната дирекция на НАП. Такова уведомление не му е било предоставено, защото все още не било подадено от работодателя. Намерил за установено по делото, че уведомлението за сключения трудов договор е подадено в ТД на НАП на 02.10.2019 г., в 23:37ч., което следвало във времето извършената проверка, на която било констатирано, че лицето е започнало работа в обекта. При извършената служебна проверка, въззивният съд не констатирал нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Прието е, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към конкретния състав признаци,  с посочване на времето, мястото и обстоятелствата, при които било извършено, доказателствата, които го подкрепят, като е индивидуализиран и нарушителят. От изложените в АУАН и в наказателното постановление факти, било ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация. В тази връзка, районният съд приел, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. По повод възражението на жалбоподателя за липса на сключен трудов договор и в тази връзка – за несъответствие между описаното деяние и дадената правна квалификация, съдът взел предвид, че трудов договор с лицето М. е изготвен на 01.10.2019 г., връчен на работника на 02.10.2019 г.,  според посоченото в него. По горните съображения счел, че към момента на проверката работникът е имал сключен трудов договор, подписан от страните, но не й е било предоставено уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от ТД НАП, тъй като не е било налично.

Решението на районния съд е правилно. Настоящият състав споделя извода на съда за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, както и за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

С разпоредбата на чл. 63, ал.1 от КТ, за работодателя е предвидено задължение да предостави на работника или служителя при постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор, както и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД НАП. Преди предоставяне на посочените документи работникът или служителят не се допуска до работното му място /чл.63, ал. 2 КТ/.

Според декларираното от завареното в проверявания обект лице, същото работи там от 01.10.2019 г., като ***, с работно време от 8:30 ч. до 17:30 часа, без сключен трудов или граждански договор, и без да е получило екземпляр от трудов договор и заверено копие от уведомление. Обстоятелството, че на 02.10.2019 г., лицето полага труд, като *** в проверявания обект, се потвърждава и от показанията на актосъставителя Ю. и свидетелите С. и С. Същевременно, доказателствата по делото сочат, че трудов договор с работника е бил сключен на 01.10.2019 г. Последното е удостоверено и с положения от работника подпис. Липсват обаче доказателства, екземпляр от сключения трудов договор, както и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, да са били връчени на работника.  Горните обстоятелства са били отразени в края на въпросния трудов договор, но липсва удостоверяване на отразеното с подпис на работника. При тези обстоятелства, съдът намира за безспорно установено по делото, че на 02.10.2019 г. касаторът, в качеството му на работодател, е допуснал до работа лицето Г. М., с което сключил писмен трудов договор на 01.10.2019 г., без връчен екземпляр от този трудов договор и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП. В тази връзка, неоснователни са възраженията на касатора за несъответствие между описаното деяние и посочената правна квалификация, до какъвто извод е стигнал и районният съд.

По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на районния съд – законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи отмяната му. При извършената проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, се установява, че обжалваното решение е и валидно и допустимо, поради което, въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №35/27.01.2020 г., постановено  по анд №1267/2019 г. по описа на Районен съд - Кърджали.

                    Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                     

2.