№ 3
гр. K. , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – K., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание
на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана Д. Станкева Атанасова
като разгледа докладваното от Мариана Д. Станкева Атанасова
Административно наказателно дело № 20201850200221 по описа за 2020
година
Делото е образувано по жалба на Б. П. Г., ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 126 от 30.04.2020 г., издадено от Директор на ОД на МВР К. с което на
основание чл. 209, а, ал. 1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лева.
Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП, като го счита за неправилно,
незаконосъобразно, и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон.
Твърди, че е нарушено правото му на защита поради разминаване между АУАН и НП в
обстоятелствената част и при обозначаване на нарушената правна норма.
Твърди нечетливост на съставения АУАН, че няма единство между описанието на
нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП, както и с правната квалификация.
Твърди, че незаконосъобразно и определен размер на наказанието над предвидения минимум, в
каквато насока твърди и нарушение, изразяващо си в необсъждане на възможността по чл. 28 от
ЗАНН, в каквато насока изтъква, че по време на описаното нарушение няма лица по улиците на
населеното място. Твърди, че не са му осигурени защитни средства съгласно изискването на чл.
64, ал. 4 от Закона за здравето.
Твърди нищожност на обжалваното НП поради липса доказателства за заеманата
длъжност от лицето което го е издало.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно уведомен се явява. Представлява се и от
1
упълномощения представител, който поддържа жалбата и оплакванията в нея.
Въззиваемата страна – ОД на МВР К. редовно уведомена, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище от упълномощен представител, с което се иска отхвърляне на
жалбата като недоказана и потвърждаване на обжалваното НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения - 7дневен срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено на 28.04.2020 г.,
като липсват доказателства за връчването му, поради което съдът приема жалбата за подадена в
посочения срок.
По същество е основателна, но с различни от изложените в жалбата основания.
Обжалваното НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № 145 от 22.04.2020 г. /бланков № 646903/, съставен срещу жалбоподателя за това,
че на същата дата, около 17 часа в гр. K.,кръстовището „Белица“ срещу обществено място
същият е без защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата.
В АУАН извършеното е квалифицирано като нарушение на т. 9 от зап. № РД-01-
124/13.03.2020 г., доп. със зап. № РД-01-197/10.04.2020 г. на министъра на здравеопазването,
относно въведени противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.
В обжалваното НП са изложени следните фактически обстоятелства, отнасящи се до
действията на жалбоподателя, а именно: че на посочената дата, час и място „…лицето се е
намирало на посоченото място без поставена защитна маска за лице, за еднократна или
многократна употреба или друго средство покриващо носа и устата, с което си действие не е
изпълнил противоепидемичните мерки във връзка с обявеното извънредно положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., с което виновно е нарушил точка 9 от Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020 г. за допълнение на Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изм. и доп. със
Заповед № РД-01-131/17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139/19.03.2020 г. , Заповед № РД-01-
144/22.03.2020 г. , Заповед № РД-01-154/26.03.2020 г. , Заповед № РД-01-168/30.03.2020 г.,
Заповед № РД-01-169/31.03.2020 г., Заповед № РД-01-172/02.04.2020 г. и Заповед № РД-01-
195/10.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, относно въвеждане на противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето…..“
С обжалваното НП на жалбоподателя, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето му е наложена парична санкция „глоба“ – 500 лева.
В хода на проведеното съдебно следствие пред настоящия съд не са събирани гласни
доказателства, като съдът намира за установена фактическите обстоятелства, описани в АУАН,
който е съставен в надлежната форма, по надлежния ред, подписан е от лицата, посочени в него,
2
а препис от акта е предявен на жалбоподателя и е подписан от него без възражения. Препис от
АУАН е връчен на жалбоподателя на 22.04.2020 г., което е видно от изричната разписка за това.
АУАН е съставен от оправомощено лице, на което по реда на чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ е предоставено
правомощие да съставя АУАН за извършени нарушения или неизпълнение на въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки. В тази насока е приложена /служебно от съда/ заповед № 517з-1494
от 24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР С.. Именно това лице, в същото време е част от
лицата, на които е възложено издаване на НП за тези нарушения - чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, като
макар и да липсват конкретни доказателства, съдът не приема за основателно възражението за
нищожност на НП на това основание, след като публично известно е че именно старши комисар
Н.В.С. заема длъжността директор на ОД на МВР С..
Без съмнение съдът приема за установено, че на 22.04.2020 г. около 22.50 часа в гр. K., на
ул. „Й.Й.“ пред № 33 жалбоподателя се е намирал на обществено място, без защитна маска за
лице или друго средство, покриващо носа и устата – кърпа, шал или др. Правилно е посочено
нарушената разпоредба – т. 9 от зап. № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със зап. № РД-01-
197/10.04.2020 г. /макар и в АУАН и в НП да е налице неточност относно точната дата на
издаване на цитираната заповед № 197/.
В същото време обаче е налице незаконосъобразност в издаденото НП, в което са
описани фактически обстоятелства, различни от описаните в АУАН и в същото време тези
обстоятелства не дават основание за извод, че са осъществени обективните признаци на
нарушението, за което е наложена санкцията.
Посочената като нарушена норма - точка № 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, е в сила от 12.04.2020 г., като е установена с последващ акт -
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. за изменение и допълнение на основния подзаконов
нормативен акт, с който са въведени противоепидемични мерки. Цитираната норма установява
задължение, както следва: „Всички лица, когато се намират в закрити или на открити
обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове,
църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо
носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.).“ Допълнително е определено, че за целите на тази мярка
обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени
за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги).
Може да се обобщи, че с цитираната точка 9 е създадено задължение за всички лица,
намиращи се на открити или закрити обществени места да носят маска или друго защитно
средство, покриващо устата и носа. Без съмнение в АУАН са посочени обстоятелствата, според
които жалбоподателят е осъществил от обективна страна нарушение на цитираното задължение,
след като на посочената дата и час се е намирал на обществено място – е бил без защитна маска
или друго средство, покриващо носа и устата. Това поведение е описано в акта, но в
3
обжалваното НП липсва един от посочените обективни признаци, а именно характера на
мястото, където се е намирал жалбоподателя – „открито обществено място“. Неописването на
това обстоятелство е съществен пропуск в изпълнение на задължението по чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН да бъде описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Неописването
на нарушението с неговите обективни признаци представлява незаконосъобразност, която е
съществена, тъй като не дава възможност да бъде упражнено правото на защита в пълна степен –
извършителят да узнае фактите, от които се прави извод за осъществяване от негова страна на
предвидено в закона нарушение, и да има възможност да организира защитата си съобразно тези
факти, а освен това различното описание на деянието в АУАН и НП създава несигурност при
осигуряване възможност на едно лице да узнае какво нарушение му се вменява в отговорност и
на основание какви факти.
Поради това следва да бъде отменено обжалваното НП.
Само за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано объркването на гражданите,
след като са издадени многобройни заповеди, с което са въвеждани и отменяни различни
противоепидемични мерки. Като пример може да бъде посочено обстоятелството, че заповедта
за въвеждане на противоепидемични мерки е издадена на 13.03.2020 г., като само за месец има
издадени общо девет отделни акта, с които се изменя или допълва първоначалния акт за
въвеждане на тези мерки. Неизбежно е да настъпи объркване сред гражданите и след като на
30.03.2020 г. са издадени последователни заповеди – номера 168 и 169, с които съответно се
въвежда и отменя мярка изискваща задължение за носене на защитна маска за лице на открити и
закрити обществени места. Без съмнение многобройните и разнопосочни актове за въвеждане на
противоепидемичните мерки налага състояние на несигурност по въпроса какви са актуалните
противоемпидемични мерки и без съмнение това създава затруднения за гражданите при
спазването им.
Извън това съдът намира за излишно да се обсъжда подробно възможността с подзаконов
акт /извън закон и указ/ да се въвеждат норми за поведение и съответни санкции за това, което
принципно е предвидено в чл. 2, ал. 2 от ЗАНН, но е недопустимо при определяне и въвеждане
на противоепидемични мерки, по същество норми за поведение на гражданите, да не е
предвиден нито един ред за осигуряване на необходимата публичност на тези мерки и правила
за поведение, след като тези актове не са обявени по общия ред, предвиден за нормативните
актове – публикуване в ДВ. Незаконосъобразно е да ангажираш отговорността на гражданите за
извършени административни нарушения, след като във всички цитирани заповеди /основна и
допълнителни/ не е предвиден начин на обявяване на тези противоепидемични мерки, като дори
не е разпоредено публикуването им в електронната страница на Министерство на
здравеопазването /което практически е единственото място за откриването им/.
Не следва да се обсъжда подробно и факта, че от 11.03.2020 г., когато са въведени
първите противоепидемични мерки, до 14.05.2020 г. в Закона за здравето – чл. 63, съществува
понятието „извънредна епидемична обстановка“, без да е налице дефиниция на това състояние,
4
както и редът за установяването му, а в същото време е послужило като основание за издаване
на посочените заповеди и въвеждане на противоепидемичните мерки, с което е нарушен
принципа за законосъобразност на административно-наказателната дейност.
Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 126 от 30.04.2020 г., издадено от Директор
на ОД на МВР К. с което на Б. П. Г., ЕГН **********, на основание чл. 209, а, ал. 1 от
Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
(петстотин) лева за извършено нарушение на точка № 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020
г. на Министъра на здравеопазването.
Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподател, и въззиваемата страна
Съдия при Районен съд – K.: _______________________
5