МОТИВИ ПО НОХД № 2596/2018 г. по описа на Пловдивски
районен съд, Х наказателен състав
С внесен в съда обвинителен акт е било повдигнато
обвинение против П.Г.У. за това, че на 10.01.2015 г. в гр. Пловдив, чрез използване на
неистински документи – Договор за потребителски кредит № ********* от
10.01.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД с ЕИК ********* и С.Г.Г. с ЕГН **********, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити на „Провидент
Файненшъл България“ ООД с ЕИК ********* от 10.01.2015
г. с посочен клиент С.Г.Г. с ЕГН **********, Формуляр
за кандидатстване за кредит на „Провидент Файненшъл България“ ООД с ЕИК ********* от 10.01.2015 г. от
името на С.Г.Г. с ЕГН **********, трудов договор №
33/19.08.2013 г. между СГ „Медиа груп“ ЕООД с
ЕИК112669758 – работодател и С.Г.Г. с ЕГН **********
– работник, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари в
размер на 750 лева, собственост на „Провидент Файненшъл България“ ООД
с ЕИК ********* с намерение да го
присвои - престъпление по чл.212, ал.1 от НК.
В рамките
на наказателното производство е бил приет предявения от ощетеното юридическо
лице, с наименование и правно-организационна форма към момента на провеждане на
съдебното производство „Файненшъл България“ ЕООД,
граждански иск против подсъдимата У. за сумата от 750 лева, съставляваща
обезщетение за имуществени вреди от престъплението по чл.212, ал.1 от НК, ведно
със законната лихва върху сумата от извършване на деянието до окончателното й
изплащане. С изрична молба, депозирана в хода на съдебното следствие
гражданският ищец е оттеглил изцяло гражданския си иск, поради което и с определение
от 20.09.2019 г. производството в частта му относно приетия граждански иск е
било прекратено.
Представителят на Районна прокуратура –
Пловдив поддържа така повдигнатото срещу подсъдимата обвинение, като прави
искане да й се наложи наказание лишаване от свобода за срок най-малко една
година и половина, чието изтърпяване да се отложи с изпитателен срок от три
години. Моли се на подсъдимата да се възложат разноските, направени по делото.
Защитникът
на подсъдимата У. адв. Ц. моли подсъдимата да бъде
призната за невиновна, като излага становище за недоказаност на повдигнатото й
обвинение.
Подсъдимата
У. заявява, че не се признава за виновна, дава обяснения по делото, сочи, че
поддържа становището на своя защитник и моли за оправдателна присъда.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Подсъдимата
П.Г.У. е родена на *** ***, **** е, с
българско гражданство, със средно образование, вдовица, работеща, осъждана –
реабилитирана, с ЕГН **********. С присъда на ПОС по НОХД № 53/97 г.
подсъдимата У. била осъдена на една година лишаване от свобода с изпитателен
срок от четири години и глоба от 10 000 лева, като в справката й съдимост
към 21.10.2001 г. била отразена настъпила реабилитация по право за това
осъждане.
Търговското дружество „Провидент Файненшъл България“ ООД
с ЕИК ********* към 2014 г. – 2015 г. развивало дейност като небанкова
финансова институция, отпускайки т.нар. бързи потребителски кредити на
физически лица. В тази връзка и дружеството имало разкрити офиси в гр. Пловдив,
които обслужвали клиенти от Пловдив и областта. В дружеството като **** в гр. Пловдив
към посочения период работел свидетелят Х.. Свидетелката М.М.
била на длъжност *****, а свидетелите Х. и Ст.А. работели заедно с други свои
колеги като ***. Всеки кредитен консултант бил подчинен на съответен мениджър,
като консултантите били разделени по райони и всеки обслужвал конкретен район
от град Пловдив и околността. Мениджър на свидетелката А. била свидетелката М.,
като в обслужвания от А. *** адресите на клиенти на дружеството в гр. Пловдив,
ж.к. “Тракия“. Свидетелят Х. от своя страна имал друг мениджър и в неговия
район попадали клиенти с адреси в кв.“Кършака“ в
Пловдив. Редът за отпускане на бързи потребителски кредити включвал
задължително посещение от страна на кредитния консултант на адреса на бъдещия
кредитополучател, където се попълвали документи за отпускане на кредита съставляващи
формуляр за кандидатстване за кредит, подписван от клиента, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,
също подписван от клиента, както и при одобрение за отпускане на кредит –
договор за кредит. От своя страна, за да му бъде отпуснат кредит, кандидатът за
такъв следвало да представи задължително заверено копие на личната си карта,
копие от трудов договор или друг документ, удостоверяващ трудова заетост или
доход, както и в случай, че клиентът не живеел на адреса, посочен като
постоянен такъв в личната му карта – заверена нотариално декларация за настоящ
адрес. При наличие на представени такива документи и попълване на формуляра за
кандидатстване за кредит, кредитният консултант следвало да се свърже с
мениджъра си, който въвеждал данните на клиента в програмен информационен
продукт на дружеството, генериращ размер на кредит, който може да се отпусне и
специален код. Мениджърът проверявал чрез програмния продукт и дали клиентът е
теглил други кредити, както и кога, тъй като политиката на дружеството била да
не се отпускат повече от един кредити на едно лице в рамките на една и съща
седмица и изобщо близко във времето, за да има сигурност при тяхното
издължаване. Когато клиентът бивал одобрен се подписвал и договорът за кредит,
в който клиентът следвало саморъчно да впише имената си и датата на подписване
на договора, като кредитният консултант, който разполагал седмично с определена
парична сума в брой, собствена на дружеството-кредитодател,
изтеглена от сметката на дружеството с издаден му чек именно с цел обслужване
на клиенти, заплащал на ръка в дома на клиента сумата на отпуснатия му кредит.
След това кредитният консултант напускал дома на клиента и впоследствие го
търсел лично, за да събира вноските по кредита. Всеки кредитен консултант
следвало да отчита в първия работен ден на седмицата, следваща седмицата на
подписан от него договор за кредит въпросния договор в офис на дружеството,
където се извършвал баланс и съответно сключените през предходната седмица
договори за кредит се въвеждали в програмния информационен продукт на кредитодателя.
Свидетелят И.У., син на
подсъдимата П.У. през 2014 г. работел в дружеството СГ „Медиа груп“ ЕООД с. Г., обл. П., с ***
свидетелят С.С., по трудов договор от 18.08.2014 г.
на длъжност ******. В тази връзка и предвид характера на работата му, а именно да осъществява
контакти с клиенти извън населеното място по седалището на дружеството и да ги
снабдява с почистващи и перилни препарати, на свидетеля У. бил предоставен
служебен телефонен номер ******. Във връзка с работата си У. се запознал със
свидетелката Ст.А., кредитен консултант в „Провидент Файненшъл България“ ООД, която имала фирма за перилни и
почистващи препарати и ползвала услугите на У. като търговски представител – *****.
Покрай познанството си със свидетелката А. свидетелят У. разбрал и за работата
й като ***** и проявил интерес също да работи като **** в „Провидент
Файненшъл България“ ООД, за да си набавя допълнителни
доходи от тази дейност. В тази връзка и свидетелката А. го запознала с
мениджъра си свидетелката М., с която свидетелят У. се срещал многократно и
разговаряли за това същият да започне работа като кредитен консултант и да
обслужва района по местоживеенето си в гр. С., предвид това, че там нямало
консултанти на дружеството и активно се търсели такива от фирмата. Във връзка
със заявеното желание на свидетеля У. да стане кредитен консултант същият даже преминал
обучения в офиса на дружеството и с друг мениджър, като се запознал с реда и
начина на отпускане на кредити, утвърден в същото. Междувременно свидетелят У.
заявил желание и да стане кредитополучател.
На 25.08.2014 г. свидетелката М. – *** в дружеството, която отговаряла
за сключване на кредити в района на гр. Садово, тъй като в дружеството нямало
назначен кредитен консултант за този район, посетила свидетеля У. ***, където
живеела и подсъдимата и съгласно правилата за отпускане на кредити били
попълнение и събрани необходимите документи и бил сключен договор за кредит
между У. и дружеството за сумата от 650 лева, който У. получил на място в дома
си и започнал да обслужва редовно. Свидетелката М. посетила повторно дома на
свидетеля У. *** и на 22.11.2014 г., където договор за кредит бил сключен и от
подсъдимата У., на която дружеството отпуснало кредит от 800 лева, който
започнал да изплаща синът й. Към този момент подсъдимата работела по трудов
договор в „Интерсоурс“ ЕООД гр. А., копие от който
представила при сключване на договора за кредит. На 11.12.2014 г. подсъдимата
подала молба за напускане на работа до управителя на „Интерсоурс“
ЕООД гр. А., като в тази връзка била издадена и ѝ била връчена от
свидетелката М., служител в дружеството, заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение от 13.12.2014 г. Подсъдимата
напуснала местоработата си, защото в действителност чрез свидетелката П.,
живуща и работеща в Гърция, подсъдимата си била намерила работа в гр. Кавала,
Гърция, където следвало да гледа възрастна жена срещу заплащане, за което се
била уговорила със свидетелката П. да живее в дома ѝ в посочения град. В
началото на месец януари 2015 г. подсъдимата и свидетелят У., посетили
свидетелката С.Г. в дома ѝ, като й обяснили, че У. работи в „Провидент Файненшъл България“ ООД
и за да му направи тя услуга, а и за да помогне финансово на себе си ѝ
предложили да изтегли кредит от кредитната институция, като У. ѝ обещал,
че ще ѝ съдейства за това чрез своя позната. За „услугата“ следвало Г. да
заплати съответни суми на У. и на неговата позната, както ѝ било казано,
за да бъде одобрена за кредит. Свидетелката Г., която имала нужда от парични
средства, се съгласила на предложеното. Затова и У. поискал личната ѝ карта, за
да я преснима, тъй като щяла да е нужна, след което ѝ я върнал, като я
накарал да напише „Вярно с оригинала“, което тя сторила. На следващия ден У. се
обадил на Г., като ѝ заявил, че следва да отиде при нотариус, който да
завери декларация, че Г. живее на адреса на сестрата на У.. Свидетелката Г. се
възпротивила на подобно нещо и казала, че се отказва да тегли кредит, като
решила да се обади лично до „Провидент Файненшъл България“ ООД и да провери какви документи се
изискват всъщност за теглене на кредит. Отговорено й
било, че ако желае да тегли кредит, в дома й ще я посети кредитен консултант,
като Г. заявила, че желае това да се случи. На 08.01.2015 г. в дома ѝ по
адреса на Г. *** пристигнал свидетелят Х., който бил кредитният консултант за
района и оформил съответните документи, като Г. сключила договор за кредит и от
Х. ѝ била предоставена сумата по кредита в дома ѝ. Денят на
сключване на кредита бил ден четвъртък от седмицата, поради което и свидетелят Х.
отчел договора със свидетелката Г. в офиса на дружеството съгласно изискванията
едва в първия работен ден на следващата седмица.
Междувременно свидетелят
У. се свързал със свидетелката А. и ѝ заявил, че негова леля желаела да
тегли кредит, както и че имала адрес в района, който обслужва свидетелката А.
като кредитен консултант в ж.к. „Тракия“ в Пловдив. Свидетелят У. помолил
свидетелката А. да не посещава дома на т.нар. негова леля, защото последната
имала болен съпруг и не искала да му става известно, че тегли кредит. А. се
съгласила да направи компромис и на 10.01.2015 г. /събота/ вечерта с автомобила
си пристигнала на уговореното със свидетеля У. ***, като видяла, че пеша към
автомобила ѝ се задават свидетелят У. и висока и слаба жена с шапка на
главата. Свидетелят У. представил жената като своята леля с имена С.Г., но в
действителност жената, която го придружавала била неговата майка подсъдимата П.У.,
която се представила пред свидетелката А. за С.Г.. Подсъдимата седнала на
задната седалка на автомобила на свидетелката А., а свидетелят У. отпред.
Свидетелката А. получила представеното ѝ на място копие от личната карта
на свидетелката Г., заверено от самата нея, получено по-рано от У., като понеже
имала доверие на свидетеля У., с когото била работила, както и предвид това, че
в автомобила било тъмно, погледнала само бегло представената ѝ от подсъдимата
лична карта и не сравнила подробно данните между картата и представеното
ѝ копие от лична карта. От страна на подсъдимата на свидетелката А. било
представено и копие от трудов договор, между С.Г. и СГ „Медиа груп“ ЕООД с № 33/19.08.2013 г., в което дружество обаче Г.
никога не била работила и с която не бил сключван такъв договор изобщо от
страна на дружеството. Освен това, тъй като адресът на свидетелката С.Г. по
представеното копие на лична карта не бил в района на ж.к. „Тракия“,
подсъдимата представила на А. и копие на декларация за настоящ адрес, върху
която се виждал поставен макар и нечетлив печат на нотариус, като в
декларацията бил вписан адрес в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия, бл.****, вх. **, ет.**, ап.**, какъвто адрес обаче всъщност не
съществувал, тъй като в посочения вход практически имало само седемнадесет
апартамента и нямало такъв с № **. Свидетелката А., която решила, че разговаря
с лицето С.Г., защото ѝ били представени документи на нейно име, попълнила
графите на бланка на стандартен европейски формуляр, в края на който
подсъдимата изписала саморъчно имената „С.Г.Г.“,
изписала датата 10.01.2015 г. и поставила имитиран подпис след името. Също така
на място от свидетелката А. били попълнени и графите на формуляр за
кандидатстване за кредит /бланка на дружеството-кредитодател/,
като подсъдимата У. сама попълнила ръкописно имената след „име и фамилия на
заявителя“, изписвайки С.Г.Г. и поставяйки отново имитиран
подпис. В този формуляр следвало да се попълнят и конкретни данни, предоставени
от кандидата за кредит, като там като длъжност на подсъдимата при работодателя
СД „Медиа Груп“ ЕООД била посочена длъжността търговски мениджър, макар по
представения договор тя да била друга, а като телефон на работодателя бил
посочен телефонният номер, който ползвал, докато работел в същото дружество,
свидетелят У., а именно *****. След като свидетелката А. разговаряла по
телефона с регионалния си мениджър свидетелката М., последната извършила
проверка в информационната програма на дружеството, като въвела данните на С.Г.Г., смятайки, че това е лицето, което кандидатства за
кредит, попълвайки необходимите документи пред кредитния консултант А..
Системата не била отразила наличието на получен в действителност от
свидетелката Г. с посредничеството на свидетеля Х. кредит от 08.01.2015 г., тъй
като договорът все още не бил отчетен в дружеството и предстояло да се отчете в
началото на следващата седмица. Програмния продукт обработил данните и
кредитът, който бил посочен с него, че може да бъде предоставен на заявителя
бил определен на 750 лева. Системата генерирала код за одобрение, тъй като С.Г.
не била отразена като кредитополучател в същата и били налични всички
необходими документи за отпускане на кредита. Свидетелката А. уведомила
подсъдимата, мислейки, че същата е лицето С.Г., че е одобрена за посочената
сума. Подсъдимата се съгласила да получи кредита в този размер и на място бил
попълнен и подписан договора за потребителски кредит с дата 10.01.2015 г. и
номер ***********, като навсякъде за подпис на клиент поставила подпис
подсъдимата, представяйки се за С.Г., вписана като кредитополучател, вписала
саморъчно имената ѝ и датата, като положила и след тях имитиран подпис. Предвид
наличието на всички условия и на пълната изискуема от дружеството „Провидент Файненшъл България“ ООД
документация, необходима за получаване на кредита от лицето С.Г.Г., вписана като кредитополучател по договора, свидетелката
А. лично ѝ предала сумата от 750 лева в автомобила си, с което на
практика кредитът бил реално отпуснат от „Провидент Файненшъл България“ ООД и усвоен от подсъдимата. След това подсъдимата и свидетелят У. си
тръгнали.
През следващата седмица,
когато били отчетени договорите на кредитните консултанти в офиса на кредитодателя, при въвеждане на данните по тях в
информационния продукт на дружеството, се установило, че с лицето С.Г.Г. фигурират два договора за кредит от предходната седмица
от 08.01.2015 г. и от 10.01.2015 г., по които сумите били предоставени и което
не било допустимо съгласно правилата на дружеството. Поради това и кредитните
инспектори свидетелите А. и свидетелят Х. били извикани за разговор с
мениджърите им и мениджъра по сигурността свидетелят Х.. При изясняване на
ситуацията свидетелката А. признала, че е нарушила установените правила за
посещение на кредитоискателя в дома му и договорът е сключен в автомобила
ѝ, като разказала и че съдействие за това е оказал свидетелят У..
Свидетелката А. намерила телефон и се обадила на свидетелката Г., за която
смятала, че е получила последователно два кредита, като по телефона разговаряла
с жена и я попитала защо е направила това. Жената от другата страна на линията
отговорила, че не знае за какво я питат и поканила А. на адреса си.
Свидетелката А. посетила свидетелката Г. на адреса ѝ на ул. „****“ в Пловдив
и когато се запознала с нея видяла, че
тя е съвсем различно лице от това, с което била сключила договора в автомобила
си, смятайки, че го сключва със С.Г., защото жената, която видяла била много
по-ниска и пълна и със съвсем друга физиономия. Когато А. обяснила на Г. какво
се е случило и споменала името на свидетеля У., свидетелката Г. заявила, че го
познава и показала на компютъра си снимки от социалните мрежи, на които
свидетелката А. разпознала подсъдимата У., като лицето, с което е сключила
договора от името на дружеството-кредитодател.
Свидетелката Г. тогава ѝ казала, че това е майката на свидетеля У..
Свидетелката А. се свързала по телефона със свидетеля У. и го попитала защо е
постъпил така, като му казала, че знае, че договорът е подписан от майка му.
Свидетелят У. обаче ѝ заявил, че майка му е в Гърция и няма как да е подписала
тя договора. Той бил търсен по телефона и на адреса му в гр. С. и от
свидетелката М., за да се изяснят нещата и да се реши кой ще изплати кредита,
но в разговора посочил, че това, което се твърди за майка му са глупости и
майка му от известно време е на работа в Гърция, а на адреса му не бил открит. Междувременно
свидетелят Х. също посетил свидетелката Г. и разговарял по случая с нея, като
установил същите обстоятелства. Разбрало се и че свидетелката Г. е предоставила
личната си карта на свидетеля У. да я преснима. Тя била посъветвана да подаде
жалба, което Г. и сторила, като депозирала жалба в полицията. След известно
време по телефона на свидетелката А. се обадила свидетелката Г. като ѝ
казала, че ако ѝ помогне да изтегли кредит, тя ще погаси и този, изтеглен
от нейно име от подсъдимата. За това А. докладвала в офиса на дружеството,
откъдето ѝ казали да не се занимава повече с това лице. Кредитът,
изтеглен по инкриминирания договор, не бил погасяван, като вземанията на кредитодателя по него били прехвърлени на дружеството „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и до 31.07.2019 г., когато била
извършена проверка от това дружество, не били постъпвали никакви суми за
погасяването им.
Така описаната
фактическа обстановка по осъществяване на престъпното деяние, посочено в
обвинителния акт, съдът намира за
безспорно и категорично установена от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира напълно свидетелските
показания на свидетелите Ст.А., включително и отчасти приобщените показания на
свидетелката А. от досъдебното
производство чрез прочитането им, които поясняват и водят до конкретизация на
дадените пред съда показания, С., М., М., Х.,
включително и прочетените такива по реда на чл.281 от НПК показания от
досъдебното производство на този свидетел, както и свидетеля Х., а така също и
прочетените изцяло и приобщени също по реда на чл.281 от НПК показания от
досъдебното производство на свидетелката Г.. Показанията на посочените
свидетели са изключително подробни, логични, подредени и съответни помежду си
по отношение на онези общи обстоятелства, за които част от свидетелите са
давали показания, както и съответни на събраните по делото писмени
доказателства, а и изводите на приетите експертизи.
Показанията на свидетелката П., съдът
възприема като достоверни в по-голямата им част, като по отношение на
твърденията ѝ, че подсъдимата не била напускала Гърция, където била
заживяла в дома на П., от преди коледните празници на 2014 г. до месец май 2015
г., в каквато насока са и обясненията на подсъдимата У. и показанията на сина
й, съдът намира показанията на свидетелката П. за дискредитирани от останалите
възприети като достоверни доказателства по делото, които впрочем са в
значителен обем.
Що се касае до показанията на
свидетеля У., то същите се възприемат от съда само отчасти и то само доколкото
са съответни на останалия кредитиран доказателствен
материал, като се отчита заинтересоваността на свидетеля, на първо място, като
син на подсъдимата и на второ място, предвид установяващото се негово активно
участие в събитията, предмет на обвинението.
Обясненията на подсъдимата У. съдът
също ползва при постановяване на присъдата си, но само отчасти и то само
доколкото не противоречат на останалия доказателствен
материал, който е приет за достоверен, като разглежда обясненията критично,
като има предвид и характера им и на средство за защита.
При постановяване на присъдата си
съдът взе предвид и всички писмени доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на досъдебното производство и в хода на проведеното
съдебно следствие: протокол за разпознаване на лица, извлечения от Търговския
регистър, справки за лица български граждани от АИС БДС, справка за съдимост,
характеристична справка за подсъдимата, справка от 3 РУП относно жалби срещу
свидетелката Г., справки от Сектор БДС за родственици,
справка от 05 РУП относно достоверност на адрес, писма от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, справки за задгранични пътувания, уведомления от „Файненшъл България“ ЕООД, трудови договори, заповед за
прекратяване на трудово правоотношение, молба и декларация от подсъдимата до
работодател, договори за потребителски кредити, ведно с два вида формуляри,
копие от лична карта на С.Г., писмо от „Провидент Файненшъл България“ ООД с извлечение от история на плащания
по договори за кредит /детайли на договор за кредит/, копия от лични карти на
П.У. и Ил.У., и удостоверение за банкова сметка, както и копие от лична карта
на С.Г., заявления, декларации и справки от Сектор БД за подсъдимата У. / в
отделен плик към делото/, копие на декларация за настоящ адрес, справка за
пътуване на лице – български гражданин.
Съдът
кредитира изготвените на досъдебното производство две съдебно-почеркови
експертизи, които намира за професионални и обективни. Съгласно заключението на
първата от тях с № 315, комплексна, която е имала за предмет изследване на
копия от инкриминирания договор, както и съпътстващи го формуляри, а така също
и копия от трудов договор, представен към договора за кредит, копие на лична
карта и на декларация за настоящ адрес, ръкописното име С.Г. Г. и дата 10.01.2015 г. в
копието на договора за потребителски кредит № *********, в копието от
стандартния европейски формуляр и формуляра за кандидатстване за кредит от
10.01.2015 г., както и в копието на декларация за настоящ адрес и в копието на
лична карта на С.Г.Г., съставляват копие на текст,
което вероятно е изпълнено от подсъдимата У.. В същото заключение е изведен
извод и за това, че ръкописният текст „вярно с оригинала“ в копието на лична
карта е изпълнен от свидетелката Г., но подписите от нейно име в изследваните
копия на документи не са изпълнени от нея и са несравними с тези на изследваните
лица. Заключено е също така и че подписът за отдел човешки ресурси е копие на
подпис, който е несравним с подписите на останалите лица и не е изпълнен от
свидетеля С.. Експертизата е изследвала и поставения върху копието от трудовия
договор от 19.08.2013 г., приложен към документите по инкриминирания договор за
кредит, отпечатък от печат, като не е дала категоричен извод дали е отпечатък
от предоставения за сравнителни образци отпечатък от печат на СГ „Медиа Груп“
ЕООД, тъй като, предвид липсата на оригинал на договора, не може да се отговори
дали отпечатъкът е оставен от печат, или е технически пренесен. Посочено е още
за копието на трудовия договор, че същият не е сканирано копие на договора на
дружеството СГ „Медиа груп“ със свидетеля У., като не
може да се отговори относно това дали има техническо пренасяне на текст и
отпечатък, тъй като договорът е в копие. В констативно-съобразителната част на
експертизата, за да обоснове вероятния отговор по отношение изпълнение на
текстове от подсъдимата У., вещото лице изрично е посочило да е установило
умишлено изменение на почерка при даването на сравнителните образци от страна
на подсъдимата.
В
заключението на съдебно-почерковата експертиза с №
637, предмет на изследване вече са били предоставените от ощетеното юридическо
лице оригинали на договора за кредит, формуляра за кандидатстване и европейския
формуляр, както и отново копията на декларация за настоящ адрес, копие на лична
карта и подписи за работник и служител на копието от трудовия договор от
19.08.2013 г. Според изводите на експертизата ръкописното име С.Г.Г. и датата 10.01.2015 г. в оригинала на договора за
кредит, оригинала на формуляра за кандидатстване за кредит и оригинала на стандартния
европейски формуляр, както и копието на лична карта С.Г., копие от декларация
за настоящ адрес е текст, който е изпълнен от подсъдимата У.; ръкописният текст
„вярно с оригинала“ в копието на лична карта е изпълнен от С.Г., а подписите в
изследваните документи не са изпълнени от Г., несравними са с подписите на
лицата, дали сравнителни образци и са имитирани. Заключено е също така и че
подписът за отдел човешки ресурси в трудовия договор е копие на подпис, който
не е изпълнен от свидетеля С. и е несравним с подписите на останалите лица. В констативно-съобразителната част и на тази
експертиза вещото лице, което я е изготвило е констатирало, че при изследване
на ръкописния текст на сравнителния материал, даден от подсъдимата, се
наблюдават признаци, които говорят за умишлен стремеж за изменение на почерка.
В тази връзка в съдебно заседание съдът е допуснал допълнителна съдебно-почеркова експертиза, която да ползва друг
сравнителен материал, различен от дадения във връзка с наказателното
производство от подсъдимата У.. Съгласно заключението на почерковата
експертиза, изготвена в хода на съдебното
производство, при използването на друг сравнителен материал от почерка и
подписа на подсъдимата, съдържащ се в документите, изпратени от Сектор БДС,
както и в други документи по делото, отново се установява, че ръкописното име С.Г.Г. и датата 10.01.2015 г. в договора за потребителски
кредит – оригинал, формуляра за кандидатстване – в оригинал, стандартния
европейски формуляр – в оригинал, копие на лична карта на Ст.Г. и копие на
декларация за настоящ адрес от името на Ст.Г., е саморъчно изписан текст,
изпълнен от подсъдимата У.. Изрично вещото лице е посочило, че установеното при
изследването различие в някои от буквите се обяснява с умишлено изменение на
почерка с цел последващото му отказване.
Разгледани поотделно и в съвкупност посочените
от съда като кредитирани доказателства, които ще се коментират и по-долу
по-конкретно, водят до категоричен и еднозначен извод относно осъществяване от
страна на подсъдимата на престъплението, за което й е било повдигнато обвинение
и то в пълния му обем по обвинителния акт.
От обективна страна,
престъплението е доказано и в тази насока са налице безспорни доказателства
относно всички квалифициращи белези на престъплението документна измама, а така
също и такива относно авторството му. За да е налице престъплението по чл.212,
ал.1 от НК е необходимо да е установено, че деецът фактически е използвал
документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ, пред лице,
пред което го представя и което упражнява фактическа власт върху конкретно
имущество и като го заблуждава по този начин в наличието на основание за
извършване на юридическо или фактическо разпореждане с това имущество в негова
полза, получава същото реално, от което пък настъпва щета.
В конкретния случай, от
доказателствата по делото е установено, че подсъдимата към инкриминираната дата
вече е имала получен кредит от „Провидент Файненшъл България“ ООД по договор от 22 ноември 2014 г.,
който бил за срок от 60 седмици, а според обясненията на подсъдимата бил
погасяван на вноски, съобразно посоченото в договора, от сина й, както и
последно от нея, като бил погасен изцяло едва през 2018 г. Следователно и към 10.01.2015 г. по този договор за кредит
не е била погасена нито 50, нито 75 процента от сумата по кредита, което
съгласно показанията на свидетелката М. е задължително условие, за да може на
същото лице да се отпусне отново кредит. В показанията си свидетелят Х. е
потвърдил това, като е посочил, че за да бъде одобрен за нов кредит същият
кредитополучател, то следва да са изтекли няколко месеца, в които клиентът да е
обслужвал задълженията си. Поради това и към 10.01.2015 г. съгласно правилата
на дружеството-кредитодател, подсъдимата не е имал
право отново да получи кредит. Впрочем, същото се отнася и до свидетеля У.,
който бил теглил кредита си при същите условия през август 2015 г., а именно с
погасяване на вноски в рамките на 60 седмици. Ето защо и последвалите
фактически действия на подсъдимата са били насочени именно към това да бъде
заблуден кредитен консултант на дружеството, че подсъдимата е друго лице, което
не е било до момента клиент на това дружество и за което са налице основания да
бъде одобрено и да получи кредит по правилата на небанковата финансова
институция. В тази насока в действията си подсъдимата е била улеснена от факта,
че вече е била кредитополучател, а същото се отнася и до свидетеля У., неин
син, поради което и ѝ е било добре известно какви документи е необходимо
да се представят и съответно попълнят, за да бъде одобрена за кредит и за да се
завърши успешно процедурата по отпускане на кредит с реалното получаване на
парична сума. Установява се от доказателствата още и че синът на подсъдимата
свидетелят У., който я е придружил на инкриминираната дата до кредитния
консултант А. и фактически я е свързал и срещнал със свидетелката А., е бил
твърде добре запознат с работата на кредитните консултанти, съответно и
вътрешния ред за отпускане на кредити,
включващ и регистрацията на договорите за кредит в дружеството – кредитодател, като в тази насока показанията на
свидетелката А., както и М., че У. искал да започва работа като кредитен
консултант и бил минал поне две обучения са напълно еднопосочни и се потвърждават
косвено и от показанията на свидетеля Х. относно реда, по който са се
извършвали обучения на кредитните консултанти. И двете свидетелки са посочили,
че е било необходимо свидетелят У. да представи свидетелство за съдимост, за да
може да започне работа, но понеже не било представено такова, същият не станал
кредитен консултант, изтъквайки, че е зает по основния си трудов договор. В
тази връзка и съдът в хода на съдебното следствие с оглед допълнително изясняване
и на тези, макар и с косвено значение въпроси, е изискал справка за съдимост за
свидетеля У. и в действителност е приел като писмено доказателство такава
справка за лице с имена И.Г.У., но при постановяване на присъдата си, съдебният
състав изключи това доказателство, защото се установява, че поради пропуск
справката е изискана за лице със същите три имена, но с друг ЕГН, сиреч не за
свидетеля У., поради което и не е относима. Този факт
обаче, не изключва посоченото по-горе относно наличието на достатъчни, логични,
взаимосвързани и на практика обективни показания на свидетели, сочещи, че У. е
бил запознат с работата в небанковата кредитна институция, не само като неин
клиент, но и по-подробно с работата на кредитния консултант. Впрочем, от
показанията на свидетелката Г. става ясно, че У. се е представил за такъв пред
нея.
Установено е от
показанията на свидетелката Г., които, съпоставени със свидетелските показания
на свидетелите Х., С., М., Х., А. в съответните им части, които имат връзка
помежду си, съдът намира за съвсем логични и достоверни, че не тя, както
твърдят подсъдимата и свидетелят У., ги е потърсила, за да ги попита и да иска
съдействие за получаване на кредит, а те двамата – нея и то за да поискат от
нея тя да изтегли кредит. Впрочем, подсъдимата в обясненията си, с цел да се отграничи от инкриминираното деяние, като изложи твърдения,
че изобщо не е била в течение на нещата, е посочила първоначално, че докато
била в Гърция била разбрала от сина си свидетеля У., че Г. го била търсила за
съдействие за изтегляне на кредит и той ѝ бил съдействал. Същевременно
обаче, вече по-надолу в обясненията си практически подсъдимата е изложила други
твърдения, а именно, че на два пъти със сина ѝ се били срещали със
свидетелката Г. и тогава тя ги била питала за такова съдействие да се изтегли
бърз кредит, сиреч подсъдимата е била наясно
от самата Г. за това, което тя търси като съдействие. Впрочем, тези
обяснения на подсъдимата, практически се доближават до твърденията на
свидетелката Г. относно това, че тримата със свидетеля У. са се срещали преди
инкриминираната дата, макар и посоченият от свидетелката Г. повод и съдържание
на разговора им да се различава от посоченото от подсъдимата. Установено е
според съдебния състав напълно от доказателствата, че при срещата на Г. с
подсъдимата и сина й, свидетелката Г. действително е представила личната си
карта, както тя сочи в показанията си, за да бъде тя копирана. По този начин се
обяснява напълно и фактът, че именно това копие, при това със саморъчно написан
в него текст от свидетелката Г. „вярно с оригинала“, съгласно заключенията на
експертизите, приети по делото, е станало част от документите, приложени към
инкриминирания договор за кредит. Впрочем, показанията на свидетелката Г. в
тази им част са потвърдени и от показанията на свидетелката М., която твърди да
е разбрала при извършваната проверка относно съвпадащите кредити на името на
свидетелката Г., извършена в момент много близък до инкриминирания, че
свидетелят У. бил искал личната карта на Г., за да ѝ помогне да тегли
кредит, тъй като тя имала нужда.
Относно факта, че именно
подсъдимата е участвала при съставянето, съответно и преди всичко значимото за
наличие елементите на деянието, за което ѝ е повдигнато обвинение, лично
ползване на инкриминираните документи пред свидетелката А., доказателствата са
изключително еднопосочни и категорични. На първо място, свидетелката А. в
показанията си пред съда е посочила лично подсъдимата като лицето, което се е
представило пред нея за С.Г. и което е получило кредита от 750 лева на
10.01.2015 г. Налице е дадено подробно описание на външността на подсъдимата от
страна на свидетелката А., както и на външността на свидетелката Г., като А. е
била категорична, че основна разлика е това, че подсъдимата е била по-висока и
по-слаба в сравнение с телосложението на свидетелката Г. и това е значима
разлика, по която, освен по лице, същата е различила лицата. Видно е от
надлежно изготвения при съобразяване на изискванията за провеждане на
действията по разпознаване на лица, протокол за разпознаване на лица, че
свидетелката А. е посочила и на досъдебното производство категорично
подсъдимата като лицето, с което е контактувала на 10.01.2015г. и в протокола е
записано по какво я е разпознала. Това разпознаване е извършено и значително
по-близо във времето от момента на разпита на свидетелката А. пред съда, в
който тя отново е посочила подсъдимата. Впрочем, видно от приложеното копие от
лична карта на свидетелката Г., както и от документите за подсъдимата У., изпратени
от Сектор БДС, а също и копието от собствената ѝ лична карта, че
действително е налице съществена разлика в ръста на двете жени, като У. е с
ръст 175 см., докато Г. с ръст 160 см. или значително по-ниска. Свидетелят Х.
също е описал свидетелката Г. като ниска жена. Действително свидетелката А. е
посочила в показанията си, че е извършила сверка на личната карта, представена
ѝ в колата от кандидатката за теглене на кредит и копието на лична карта,
което ѝ било предоставено като част от необходимите документи, но
същевременно на няколко пъти е заявила, че е направила сверката съвсем бегло,
тъй като имала доверие на свидетеля У. и не е предполагала, че лицето, което
той ѝ представя като своя леля, не е в действителност това, което ще
получи кредита, поради което и макар и да
погледнала и снимката на личната карта на практика недогледала нещата.
Отделно от това, свидетелката А. е посочила, че в дома на свидетелката Г.,
посрещнала млада жена, както и че Г. по това време била болна и била на легло.
Сходно нещо относно посещението си в дома на Г. е свидетелствал и свидетелят Х..
Подсъдимата в
обясненията си като защитна теза, твърди, че през декември 2014 г., в периода
между 10 -ти и 15.12.2014 г. заминала за Гърция, където пребивавала у
свидетелката П. и за първи път се завърнала в страната през май 2015 г.
Свидетелят У. от своя страна сочи, че майка му заминала за Гърция дни преди
Коледа през 2014 г., както и че не е била в България, когато според него С.Г. е
изтеглила кредит с негово съдействие. От своя страна свидетелката П. също
твърди, че подсъдимата пристигнала в Гърция и заживяла в дома й преди Коледа на
2014 г. и не се била завръщала в България до месец май 2015 г. Впрочем,
свидетелката П. твърди и за себе си, че и тя със сигурност не била си идвала в
България в същия период от време, но е видно, че показанията й в тази насока не
са достоверни, защото от справката за пътуване на лице – български гражданин,
изготвена за нея и то като се има предвид, че данните за влизане и излизане от
страни – членки на ЕС не са пълни след 2007 г., е видно, че тя е излязла от
България от ГКПП Кулата на 26.04.2015 г.,
което означава, че би следвало преди това да се е намирала на територията на
България. От показанията на П. също така става ясно, че работи в съвсем друг
град от този, в който е живеела в едно домакинство с подсъдимата, като поради
служебната си ангажираност дори не е имала възможност да посрещне подсъдимата
при пристигането ѝ в Гърция и не е била целодневно с нея. Свидетелката П.
е посочила също така и че подсъдимата все пак е имала и почивен ден в работата
си като гледач на възрастна жена в гр. Кавала, Гърция. От справката за
задгранични пътувания за подсъдимата У. изобщо не е видно същата да е напускала
страната през 2014 г. или дори 2015 г., като тук следва да се има предвид, че в
случай, че тя е напуснала страната в посока друга страна-членка на ЕС, то е
възможно това обстоятелство да не е отразено в информационната система. Все
пак, налице са категорични доказателства, че тя е била в България на 13.12.2014
г., когато съгласно приетите писмени доказателства, представени от бившия
ѝ работодател, както и според показанията на свидетелката М., лично е
получила заповедта си за прекратяване на трудово правоотношение. Разпознаването
на подсъдимата като лицето, получило кредита от свидетелката А. на досъдебното
производство, както и изричното посочване на У. от свидетелката пред съда, на
фона на подробното описание дадено от същата свидетелка на лицето, с което е
контактувала А. на 10.01.2015 г. и лицето, с което по-късно се е запознала като
С.Г., не могат да се счетат за опровергани твърдения от обясненията на подсъдимата,
показанията на свидетелите У. и П.. В тази връзка следва да се има предвид, че
в показанията си П. за редица обстоятелства е заявила, че не ги помни в конкретика, предвид изминалия период от време, включително
и такива, които се отнасят лично до нея, поради което и заявленията, че е
категорична по отношение на събития, касаещи друго лице не са особено логични. Твърденията на П., че категорично подсъдимата
не била се прибирала в България в периода от Коледа на 2014 г. до май 2015 г.
не могат да се приемат като достоверни, не само поради факта, че свидетелката А.
е видяла лично подсъдимата в Пловдив на 10.01.2015 г., но и понеже свидетелката
П. не е имала непрестанен контакт с подсъдимата, тъй като е работела в друго населено
място и тъй като, в крайна сметка, прибирането до България от Гърция, гр. Кавала,
е въпрос на пътуване за няколко часа, предвид близостта на двете държави и
принципната възможност за един ден да се посети и едната, и другата страна, за
което е свидетелствала впрочем и самата П.. В тази насока, дори и подсъдимата
да е заминала за Гърция в края на 2014 г., то това обстоятелство не може да се
приеме като категорично препятствие, което да не ѝ е давало възможност на
инкриминираната дата отново да е в България. Показанията на синът ѝ в
тази насока съдът смята за изключително заинтересовани, по причини, които се
посочиха по-горе при общия им анализ. Свидетелят У. твърди подсъдимата да била
заминала с дъщеря си и с племенницата си, но и от справката за А.У. – дъщеря на
подсъдимата, липсват данни в посочения период да е напускана страната. Освен
това, показателно относно недостоверността на показанията на У. в насока на
това, че свидетелката Г. била в автомобила на А. на инкриминираната дата, а не
неговата майка, са противоречивите му твърдения за начина, по който е била
организирана срещата и от друга страна - отношенията му с Г.. Така свидетелят У. хем твърди, че С.Г. била
определила мястото на срещата, хем, че С.А. била посочила мястото на срещата им
в ж.к. “Тракия“, с което очевидно желае да омаловажи своето участие, но както
става ясно от показанията на свидетелката А., тя е контактувала именно с него,
а не с кандидат – кредитополучателя преди да се осъществи срещата. С особено
значение за оценката на показанията на свидетеля У. е личащото дори житейски
нелогично негово поведение по оказване на значително по обем съдействие на
свидетелката Г., при условие, че сам свидетелят У. твърди, че на практика има
недобро отношение към тази жена и са в недобри взаимоотношения, тъй като той е
един от „ужилените“ от нея лица, понеже бил излъган във връзка с предходни
отношения свързани с неплатен от Г. лаптоп. В показанията си У. е бил
категоричен, че е имало депозирана жалба по повод на този лаптоп в полицейското
управление до Икономическа полиция /служебно известно е, че това е Трето РУП
Пловдив/ и по този повод бил получил информация, че срещу Г. имало много жалби за
измами. От справката от съответното Трето районно управление обаче, тези
твърдения за налични жалби срещу Г. не само не се потвърждават, но напълно са
опровергани. Очевидно е, че стремежът на свидетеля У. е бил да обрисува
свидетелката Г. като лице, на което не може да се има вяра и което се занимава
с измами и в този смисъл да се насочи
именно към нея съмнението, че не е казала истината относно изтегления кредит, а
е „натопила“ майка му, за да не се задължи Г. лично. С оглед на това, че
свидетелят У. твърди да е знаел, че Г. постъпва некоректно и че той бил един от
„ужилените“ от нея, както твърди, не става ясно защо тогава се е съгласил да
ѝ съдейства и то твърде лично за изтегляне на кредит, както той твърди, а
още повече, с оглед изложените пред съда собствени негови твърдения, че всичко
по повод осъществената среща с А. му било съмнително, не е ясно защо не е
отказал това съдействие. Нелогичността и противоречията в показанията на
свидетеля У. в този смисъл са показателни и насочват на извод относно
действителния му стремеж да очертае един недобър имидж на свидетелката Г. с
оглед на това да не бъде дадена вяра на нейните показания относно действително
случилите се факти. Всъщност, установява се, както от показанията на Г., така и
от тези на А., че тези факти са се сложили именно така, както е описала Г.,
като не тя, а подсъдимата е била на срещата с А. и е получила паричната сума по
кредита. В тази насока разсъжденията на защитата относно това, че понеже според
показанията на свидетелката А., Г. ѝ се била обадила с искане да погасява
въпросния кредит от 10.01.2015 г., ако ѝ се помогне да изтегли друг
кредит, то това означавало, че именно Г. била изтеглила кредита, не могат да се
споделят, като такива, отговарящи на събрания доказателствен
материал. Следва да се има предвид, че това е предположение и със същия успех
би могло да се предположи, че Г. е поискала да погаси кредита именно, защото
той е бил задължение на нейно име и за връщането му поради това е била търсена
именно тя. От събраните доказателства обаче, става ясно, че нито Г., нито което
и да било друго лице на практика е погасявало този кредит.
Категорично в насока
присъствието на подсъдимата в автомобила на А. са и изводите на приетите по
делото почеркови експертизи. Установява се, че именно
подсъдимата е изписала имената на С.Г.Г., както и
датата 10.01.2015 г. в оформените на
тази дата документи пред свидетелката А., а именно в инкриминирания
договор за потребителски кредит, стандартен европейски формуляр и формуляр за
кандидатстване за кредит, а както свидетелката А., така дори и свидетелят У. са
посочили, че документите са попълвани на място в колата. В тази насока и
възраженията на защитата срещу заключенията на експертизите според съда са
напълно необосновани, като се има предвид, че при изследване и на копията, и на
оригиналите на документите, както и след ползване на допълнителен сравнителен
материал, който не е бил даден конкретно за нуждите на експертизата, на
практика изводът относно авторството на изписания текст и цифри е един и същ и
е категоричен и за разлика от свидетелските показания, при които винаги е налице
субективно отразяване на действителността, тук находките на експертизата касаят
обективно налични факти. Както се установява от експертизите, а и от
разясненията на вещото лице в съдебно заседание, видим е при изследването, умишленият стремеж за изменение на почерка
при даване на сравнителен материал от страна на подсъдимата, което е
продължение на поведението, свързано с установеното умишлено изменение на
почерка в инкриминираните документи с цел последващото
му отказване. Посоченото е изключително показателно за поведението на подсъдимата,
която очевидно с тези си действия е изразила стремежа си да не бъде разкрито
участието й в престъплението, защото е съзнавала, че вършеното то нея е
престъпно. Няма друго логично обяснение защо почеркът върху инкриминираните
документи е на подсъдимата, освен, че тя ги е попълвала, а изготвянето им,
както е изяснено е станало на инкриминираната дата в автомобила на свидетелката
А., където са присъствали общо трима души. Допълнително в насока на това, че
именно подсъдимата е била лицето, което е присъствало на срещата с А. и е
получило сумата по кредита са и изводите на експертизите относно това, че
подписите под инкриминираните документи не са на С.Г. и са имитирани, както и
изводите относно другите изследвани документи, като например удостоверението за
настоящ адрес, чийто изследван текст е бил изпълнен също от подсъдимата.
Подсъдимата твърди да е била в чужбина по това време и че не е съдействала на Г.
да тегли кредит, но не е дадено каквото и да било логично обяснение от У. защо
тогава почеркът ѝ фигурира върху документите за кредита. Относно това, че
същата желае да не бъде свързвана с престъплението и всячески се опитва да се отграничи от него показателно е и поведението ѝ в съдебно
заседание при предявяване на писмени доказателства, при което в стремежа си да
отрече, че е подписвала и попълвала документи, подсъдимата първоначално заяви
пред съда, че почеркът и подписите на собствения й договор за кредит не са
нейни и чак след като прочете, че това е нейният собствен договор за кредит,
промени твърденията си и отговаряше вече уклончиво. Че именно подсъдимата е
била лицето, извършител на престъпното деяние, косвено според съда сочи
съдържанието на изследвания трудов договор, за който и от показанията на
свидетеля С. се установява, че не е бил сключван в дружеството „СГ Медиа Груп“
ЕООД. Видно е, че този договор на практика се припокрива като форма и реквизити с договора със същото дружество,
сключен от свидетеля У., включително и относно длъжността, като прави
впечатление, че възнаграждението в договора, в който е вписана като работник Г.,
е значително по-високо от вписаното в договора на У., а доходът неминуемо има
отношение към размера на кредита. Поради това и очевидно е, че този
инкриминиран договор е бил предназначен именно за нуждите на представянето му пред
кредитния консултант, защото служи за оценка на доходите на кандидат –
кредитополучателя и оттам одобряването му за определен размер на кредита.
Отделно от това, като се има предвид, че свидетелката Г. е разполагала с трудов
договор, който е и представила пред свидетеля Х. при сключване на нейния
договор от 08.01.2015 г. и не е имала нищо общо със „ СГ Медиа Груп“ ЕООД, не
би могло да се обясни защо пред свидетелката А. тя би представила именно този
трудов договор /инкриминирания/, а не този, с който е разполагала към
08.01.2015 г. и е представила пред свидетеля Х.. Отношения с дружеството „СГ
Медиа Груп“ и трудов договор с него е имал свидетелят У. и очевидно подсъдимата
се е възползвала от свързаната с това информация. Впрочем, показателно в тази
връзка е и обстоятелството, че в инкриминирания формуляр за кандидатстване за
кредит като телефон на работодател е вписан служебният телефонен номер именно
на свидетеля У., предоставен му от „СГ Медиа Груп“ ЕООД. Очевидно е, че подсъдимата
е искала да се представи за друго лице пред свидетелката А. и това да не се
разбере и от представеното копие на удостоверение за настоящ адрес, за който
адрес от справката от съответното РПУ става ясно, че е несъществуващ. Сиреч
налице са множество обстоятелства, които не са отговаряли на истината, но които
са способствали за това да се затвърди убеждението на свидетелката А., че е
кредитен консултант на лицето С.Г..
В крайна
сметка, установява се категорично от доказателствата / преди всичко от
показанията на А. и експертизите/, че именно подсъдимата е изписала лично пред
свидетелката А. имената на свидетелката Г. и съответно и дата 10.01.2015 г. във
формуляра за кандидатстване за кредит, стандартния европейски формуляр и
договора за потребителски кредит от 10.01.2015 г. с № *********, както и
навсякъде е поставила имитиран подпис за подпис на клиента. Въпросните
документи, както и трудовия договор с ЕООД „СГ Медиа Груп“ с № 33/19.08.2013г.
подсъдимата и реално е ползвала пред свидетелката А. именно с намерение да
получи сума по кредит, без да има за това правно основание, защото не тя е
кандидатът за отпускане на кредит, а и да бе, не би ѝ бил отпуснат такъв,
защото има скорошен предходен кредит. Относно характера на инкриминираните
документи същите категорично съставляват частни неистински такива, доколкото в
съответната им инкриминирана част се издават от физически лица, без длъжностно
качество и без връзка с някаква служба или функция и не са били съставени от
посочения като техен издател. Така по отношение на трудовия договор се
установява, че изобщо не е бил сключван такъв между свидетелката Г. и посочения
в него работодател, поради което той категорично е неистински, а по отношение
на частта от останалите документи за име, фамилия и подпис на заявителя, три
имена и подпис на клиента, както и дата, на документите е бил придаден вид, че
съставляват конкретно писмено изявление на посоченото в тях лице С.Г., а не на
лицето, което действително ги е съставило, сиреч, налице е във всеки от
документите в частта му относно заявител, съответно клиент, посочване на
привиден автор, без той да е лицето, което в действителност е издало документа.
Тези неистински документи реално и на практика са били и използвани от
подсъдимата У., която ги е употребила пред съответен доказателствен
адресат – свидетелката А., в качеството й на кредитен консултант към кредитодателя, като редовни документи с оглед на претендираното тяхно правно значение. Тук следва да се има
предвид, че за деянието по чл.212, ал.1 от НК самото съставяне на неистински
документи не съставлява елемент от състава на престъплението, защото в
изпълнителното деяние влиза само използването им, поради което и именно това
използване следва да е установено за наличието на такова по вид престъпление /в
този см. Постановление № 8/78 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с постановление
№7/89 г./. От значение е и използваният неистински документ да доказва
основанието за плащане или разпореждане с имуществото, което деецът цели да
присвои, защото при документната измама порочният документ е средство за
въвеждане в заблуждение на лицето, което има разпоредителна власт върху
имуществото, че деецът има право да го получи. Сиреч документът следва да е с двойствено
предназначение, както да служи като привидно основание за получаване на
имущество, така и да заблуждава съответното лице да извърши акт на
разпореждане. В случая с оглед характера на въпросните инкриминирани документи
и утвърдения ред за отпускане на кредит от „Провидент
Файненшъл България“ ООД и двете предназначения на
документите са били налице. И това е така, защото се установява, че всички
инкриминирани документи на практика съставляват комплект от такива, които са
нужни, за да се отпусне и реално получи кредит, доколкото договорът за
потребителски кредит, макар чисто юридически да съставлява именно основанието
за извършване на плащане от страна на ощетеното юридическо лице в полза на
кредитополучателя, практически не би могъл да е годно такова основание и не би
съществувал, без наличието на останалите инкриминирани документи. В тази насока
се установява категорично от показанията на свидетелите М., А., Х., Х., а дори и от показанията на свидетеля У. и обясненията
на подсъдимата, че за да се отпусне кредит от „Провидент
Файненшъл България“ ООД е било нужно кредитоискателят
да докаже, че има доходи в определен размер. В тази насока свидетелят Х. е
категоричен в прочетените му показания, описващи реда за отпускане на кредит,
че има определен набор от документи, които следва да са налични и попълнени
преди самото опускане на кредита, включващи удостоверяване от клиента на
доходи. Установява се от показанията на посочените свидетели по отношение на
процедурата, въведена в дружеството, че
на практика данните от трудовите договори по възможност се проверяват и с оглед
на тях, както и други лични данни за клиента, които се отразяват в компютърната система на дружеството, последната
генерира код за одобрение, който се вписва в самия договор за кредит. При това
положение, без представянето на инкриминирания трудов договор пред свидетелката
А. изобщо не би могло да се отпусне кредит и съответно получи реално сума по
кредита, защото не би имало данни, подлежащи на задължително отразяване в
компютърната система, определяща въз основа на тях вида и размера на
кредита. Същото се отнася и до
заявлението за кредит, в което пък, видно от съдържанието му, всички лични
данни за кредитоискателя, включващи и размер на дохода му се отразяват, то
съдържа и изрично съгласие на кредитоискателя за проверка на неговата
кредитоспособност, което е условие за отпускането на кредита и най-важното, в
този документ се вписва изрично предоставеният от страна на компютърната
система цифров код за одобрение, сиреч това е задължителен документ към
договора за кредит. Това е относимо и за стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит,
доколкото в съдържанието на договора за потребителски кредит в чл.21 изрично е
предвидена декларация от страна на клиента, че преди сключването на договора е
получил този формуляр. Самият договор за кредит по своя характер пък съставлява
прякото юридическо и фактически налично основание за плащане на посочената в
него сума по кредита и удостоверява извършеното предоставяне на кредита на
клиента. Предвид изложеното, съдът приема, че правилно всички неистински
документи, които са включени в обема на обвинението са били инкриминирани,
доколкото на практика, без да разполага с тях свидетелката А., в качеството
ѝ на кредитен консултант, не би могла изобщо да изплати инкриминираната
сума на подсъдимата, тъй като същата не би могло да бъде конкретно определена и
съответно подсъдимата не би могла да бъде одобрена за получаването ѝ. Сиреч,
всеки от инкриминираните неистински документи е изпълнил ролята си на привидно
основание за получаване на сумата по кредита, а с оглед на съдържанието му е
спомогнал и свидетелката А. да се заблуди, че подсъдимата, която А. е счела за
лицето, привиден автор на част от документите, следва в качеството си на
кредитополучател по договора да получи реално сумата по отпуснатия на името на С.Г.
кредит, с която А. е разполагала в брой, защото електронната система на кредитодателя не е отчела наличие на друг кредит, нито
друга пречка за извършване на плащането. Заблуждението на свидетелката А. е
било формирано и предвид цялостната фактическа обстановка, включваща и
присъствието на свидетеля У. и при която подсъдимата ѝ е предоставила
удостоверение за настоящ адрес в ж.к. “Тракия“, който район се е обслужвал от
свидетелката А., срещата е била осъществена в района, подсъдимата е
предоставила и копие от лична карта, попълвала е лично необходимите реквизити
от предоставените ѝ от самата свидетелка бланки на документи и е полагала
подписи пред нея. В тази насока и инкриминираните документи са изпълнили и
другото си предназначение, а именно заблудили са свидетелката А. да извърши
имуществено разпореждане.
Установено е категорично, че подсъдимата е
получила реално и лично фактическата власт върху сумата от 750 лева, доколкото
за това свидетелства свидетелката А., а и в договора за потребителски кредит,
който привидно е бил подписан от свидетелката Г., но иначе с имитиран подпис от
У., както и съвсем добросъвестно от свидетелката А., на практика е удостоверено
получаването на сумата. От последното практически е настъпила и щета за дружеството-кредитодател, доколкото то е направило един
окончателен и невъзстановим разход в полза на лице, което в действителност не
се е задължило по договора за кредит, сиреч не е имало правно основани да се
плати. В тази насока и престъплението е било довършено, като от събраните
допълнително и в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че
въпросният кредит не е бил погасен. Друг би бил въпросът, ако подсъдимата бе
използвала пред свидетелката А. инкриминираните неистински документи, за да
получи без правно основание сумата, но с намерение не да я присвои, а като
поеме задължение да върне сумата изцяло, или на части / вж. Решение 57/1982 г.
и Решение 273/1983 г. на ВС/. В случая обаче, в обективното поведение на
подсъдимата такова различно намерение не е установено, а напротив, установява
се категорично от цялостната дейност на подсъдимата, включваща очевидна
предварителна подготовка и последващите ѝ
действия, целящи това да не бъде разкрита, че същата е имала субективното
намерение да присвои инкриминираната сума, което намерение и на практика е
постигнала. Ето защо и доказан е и този специфичен елемент, който е от
субективната страна на престъплението, като в тази насока съдебният състав
счете, че от субективна страна подсъдимата е действала при пряк умисъл с
разбирани, съзнавани и целени общественоопасни
последици. За този извод съдът взима предвид, както се посочи вече, цялостното
обективно поведение на подсъдимата на инкриминираната дата, както и това,
следващо инкриминираното деяние.
Предвид
всичко изложено съдебният състав намери, че следва да признае за виновна
подсъдимата У. в извършване на вмененото й престъпление в пълния обем на
същото, формулирано в обвинителния акт.
При определяне на наказанието, съдебният състав съобрази като смекчаващи
вината на подсъдимата обстоятелства трудовата ѝ заетост, липсата на данни
за други криминалистически регистрации освен тази,
свързана с предходното ѝ осъждане, за което обаче е настъпила
реабилитация, заличаваща последиците му, обстоятелството, че подсъдимата е дала
обяснения по делото, с които до известна степен е способствала за изясняването
му, както и добросъвестното ѝ процесуално поведение, а така също и
изминалия период от време от извършване на деянието до постановяване на
присъдата, както и неголемия размер на причинената имотна вреда. Като отегчаващи
вината на подсъдимата обстоятелства съдът отчете елементите от самия механизъм
на извършване на престъплението, което личи да е добре обмислено и
предварително подготвено, фактът, че подсъдимата е ползвала няколко на брой
неистински документа с посочената по-горе престъпна користна цел, които става
ясно и че е съставила, а се установява и че е представила пред свидетелката А.
копие от лична карта на свидетелката Г., с което се е сдобила, след като Г. е
била практически въведена в заблуждение относно това за какво ще се ползва
копието от личната ѝ карта. Като се има предвид, че деецът се
характеризира и чрез деянието си, то личността на дееца, очертана от
механизма на престъплението, има пряко отношение при индивидуализацията на
конкретното наказание. Отделно, като отегчаващо вината на подсъдимата
обстоятелство съдът определя и липсата на каквото и да било намерение и
конкретни действия за възстановяване на щетата, която не е и в такъв значителен
размер.
Предвид
изложеното и съдът счете, че достатъчно, справедливо и съобразено с вида и
тежестта на конкретното престъпление и обществената опасност на извършителя му
ще е наказание лишаване от свобода, определено по реда на чл.54 от НК, за срок
от три години.
Предвид
наличието на формалните основания по чл.66, ал.1 от НК с оглед на това, че
подсъдимата се счита за неосъждана и като намира, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето ѝ не е абсолютно наложително да
изтърпи реално така определеното ѝ наказание лишаване от свобода,
съдебният състав счете, че следва да го отложи с подходящ изпитателен срок.
Относно размера на изпитателния срок съдът счете, че същият следва да е
максимално предвидения такъв в нормата на чл.66, ал.1 от НК, като за този си
извод отново съобрази характера на осъщественото престъпление и начина на
извършването му, който се характеризира с хладнокръвност, последователност в
действията, предварителна подготовка. Деянието засяга и особено съществени
обществени отношения, свързани с договарянето в областта на финансовите услуги,
при които взаимното доверие е от съществено значение. Поради това и с оглед
зачитане и интереса на ощетеното юридическо лице и изобщо обществения интерес,
съдът счете, че предложеният от прокурора изпитателен срок като продължителност
няма да постигне посочените цели и същият следва да е с максимално възможната
продължителност, за да се даде възможност, както за постигане целите на
наказанието, а именно да се препятства извършването от страна на подсъдимата на
престъпления от този вид, така и възможност на подсъдимата да преосмисли
поведението си и да се поправи.
Съдът обсъди и
възможността, предвидена в чл.212, ал.7 от НК, като счете, че не е нужно, с
оглед изпълнение на посочените цели на наказанието спрямо конкретната
подсъдима, приложението на допълнителното наказание конфискация, а лишаването
от права не е и приложимо, като така определеното наказание лишаване от свобода
със съответния изпитателен срок се явява достатъчно и справедливо.
Предвид признаването на
подсъдимата У. за виновна в извършване на така вмененото й престъпление и на
основание чл.189, ал.3 от НПК същата бе осъдена с присъдата да заплати по сметката
на ОД на МВР Пловдив направените в досъдебната фаза на процеса разноски от 300
лева, а по сметката на Районния съд Пловдив сумата от 100 лева, направени разноски
в съдебната фаза на производството.
Като причини за
извършване на престъплението съдът определи престъпните нагласи на подсъдимата,
стремежът ѝ за сдобиване с парични средства по непозволен начин, като
подбудите ѝ в тази насока са изцяло користни.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
Вярно с оригинала!
МГ