Решение по дело №720/2021 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 53
Дата: 18 март 2022 г.
Съдия: Стела Дянкова Бъчварова
Дело: 20214150100720
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Свищов, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на първи март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100720 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 221, ал. 2 от КТ.
Ищецът „С“ ЕООД, ЕИК * твърди, че по силата на трудов договор №
49 от 02.11.2020г. ответникът Н. Н. АНК. бил негов работник с договорено
трудовото възнаграждение в размер на 610лв. От месец януари 2021 г.
минималната работна заплата за Република България била определена в
размер на 650 лв. Поради тази причина и трудовото възнаграждение на
ответника Н. Н. АНК. било увеличено в размер на 650 лв.
Твърди, че до 01.07.2021 г. ответникът Н. Н. АНК. се явявал редовно на
работа и изпълнявал задълженията си. В същото време той получавал
полагащото му се месечно трудово възнаграждение.
Въз основа на утвърден работен график за месец юли 2021 г. за
дежурствата на служителите по сигурността към „С“ ЕООД, които отговарят
за сигурността на обект „С-, ответникът Н. Н. АНК. трябвало да се яви на
работа в дните както следва: на 02.07.2021г., на 05.07.2021г., както и на
06.07.2021г. Заявява, че ответникът Н. Н. АНК. не се явил на работа на
горепосочените дати. Поради тази причина и на основание чл. 188, т. 3 от КТ
във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ и при спазени изискванията на чл. 189 от
КТ, на чл. 193, ал. 1 и ал. 3 от КТ и чл. 194 от КТ на ответника Н. Н. АНК.
1
било наложено дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение“.
На основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ бил прекратен трудовият договор
на ответника Н. Н. АНК.. Счита, че предвид горното и на основание чл. 221,
ал. 2 от КТ ответникът Н. Н. АНК. дължи на „С“ ЕООД сумата от 650 лв.
представляваща брутното трудово възнаграждение на ответника за един
месец.
Моли съда да уважи предявения иск и на основание чл.221, ал.2 от КТ
да осъди Н. Н. АНК., ЕГН **********, да изплати на „С“ ЕООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: град С--, представлявано от В.А.Б.,
обезщетение в размер на 650лв. /шестстотин и петдесет лева/, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане. Претендира деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника Н. Н. АНК. чрез процесуалния му представител адв. С.Г.. Оспорва
предявения иск. Счита, че същия е допустим, но неоснователен. Заявява, че
действително на 02.11.2020г. е сключил безсрочен Трудов договор
№049/02.11.2020г. с ответното дружество, съгласно който същият е приел да
изпълнява длъжността охранител с код по НКПД:5 в отдел „СМ, при 8 часов
работен ден, при възнаграждение 610,00 лв., с периодичност на изплащане
месечно и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит 0,6% за всяка година трудов стаж при настоящия
работодател на същата длъжност. Не било вярно твърдението наведено в
исковата молба, че трудовото му възнаграждение е увеличено на 650лв., а
точно обратното. През времето на трудовото правоотношение, работодателят
в лицето на управителя на дружеството - ВБ, вършел системни нарушения на
трудовия договор, като не изплащал редовно трудовото възнаграждение на А.,
когато го изплащал било в по-нисък размер - 500лв., не заплащал
допълнителния и нощен труд, а същевременно принуждавал А. и неговия
колега ТП да се подписват на документи с неизвестно за тях съдържание, като
Б закривал съдържанието с ръка. Когато Н или колегата му откажели да
подпишат документите той ги заплашвал с уволнение. По-късно ответника
разбрал, че се е подписвал на ведомости за изплатено трудово
възнаграждение в доста по-висок размер от това, което понякога получавал,
защото често се случвало и да не получава такова. Понякога ищеца карал А.
2
да се подписва в графика срещу имената на други хора, които не били в
действителност на работа. Ответникът не бил съгласен, но когато се
противопоставял работодателят отново го заплашвал с уволнение. Освен това
Б го заплашил, че ако предприеме някакви легални действия срещу него, ще
направи така, че да намери причина да го уволни от работа. Ответникът
заявява, че във връзка с тези нарушения на Б, подал сигнал в РП гр. Плевен с
№3722121/29.06.21г. по който била образувана преписка №3 722/2021г. по
описа на РП Плевен и преписка с вх.№ 21067179/2021г. по описа на ДИТ град
Плевен. След като разбрал за подадения сигнал, ищеца му заявил, че „излита
от работа“.
Заявява, че на 01.07.2021г. се явил на работното си място както
обикновено, с облеклото, с което винаги ходел на работа - тениска, къси
панталони и чехли. Началникът на охраната - Н.Т., заявил на ищеца, че не
може да работи, облечен по този начин и може да започне работа само след
като се приведе в „опрятен външен вид“. Ответникът заявил, че не му е
предоствено работно облекло, освен тениската, която бил облякъл и няма как
да се приведе във вида, в който иска началника. Т му заявил, че не може да
остане така на работа, поради което ответникът си тръгнал. След като се
прибрал вкъщи той написал молба до ищцовото дружество за прекратяване на
трудовото правоотношение поради нарушения от страна на работодателя на
трудовия договор и се върнал в гр. Левски, където я предал на Й. Г. К., който
бил представен от Б на работниците като „отговорник“, към който трябвало
да се обръщат по въпроси свързани с трудовото правоотношение. К. приел
молбата и обещал на ответника, че ще запознае Б с нея и ще я заведе в
деловодството на фирмата, което не се намирало в гр. Левски, където
ответника работел, а в гр. Славяново. По-късно в същия ден Б се обадил по
телефона на ответника и му казал да напише нова молба, в която да посочи,
че напуска работа по семейни причини. На същата дата бил съставен
Констативен протокол за установяване на извършено от Н.А. нарушение на
трудовата дисциплина. Протокола съставил Н.Т. - началник на охраната, а в
него било описано нарушението - „явяване на работа в неопрятен външен
вид“. Като присъствали при установяването му били записани лицата: Й. Г. К.
и М.В. Б.
Заявява, че на 02.07.2021г. написал възражение срещу констативния
протокол и заедно с копие от молбата си за прекратяване на трудовото
3
правоотношение го изпратил до управителя на дружеството - Б по пощата с
известие за доставяне.
Заявява, че е упражнил правото си по чл.327, ал.1, т.3 от КТ
посредством молбата си да бъде освободен от работа считано от 01.07.2021г.
Счита, че с това изявление трудовото правоотношение се счита за прекратено
от момента на достигането му до работодателя, поради което същия не дължи
обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ на последния.
Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано не се
представлява. В писмено становище адв. Х.Б. от АК – Плевен- пълномощник,
поддържа исковата молба. Заявява, че от представените доказателства се
установяват твърденията изложени в исковата молба. Процесната заповед за
уволнение на основание чл.330, ал.1, т.6 от КТ е влязла в сила и е породила
своите правни последици. В тази връзка излага съображения за
неоснователност на възраженията на ответната страна. Според процесуалния
представител в това производство е недопустимо оспорването на заповедта за
уволнение. Дори обаче да се допусне, че ответникът е подал молба за
прекратяване на трудовото правоотношение, то тя е изпратена след като
спрямо него е започнало дисциплинарното производство. В подкрепа на
липсата на нарушаване на трудовото законодателство са и изводите от
извършените проверки на инспекцията по труда и прокуратурата. С оглед на
горното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените
разноски. По възражението за разноски счита същото за неоснователно.
Видно било от договора за правна помощ, че страните са уговорили
възнаграждение в размер на 550 лв., платимо на две вноски- първа в размер на
300лв. до 08.09.2021г. и второ – 250 лв. платимо до 10.10.2021г. Заявява, че с
молба от 06.01.2022г. е декларирал, че възнаграждението е заплатено .
Ответникът се представлява от адв. С.Г. – АК-Велико Търново.
Поддържа отговора на исковата молба. В писмена защита заявява, че
работника е упражнил правото си да бъде освободен от работа, като с молба
от 02.07.2021г. е уведомил за това работодателя. От този момент правото на
работника да прекрати едностранно трудовото правоотношение е произвело
действие и трудовия договор не може да се прекрати от работодателя втори
4
път. На следващо място не бил доказан размера на исковата претенция. Видно
от представения трудов договор ответника бил назначен на работа при ищеца
при възнаграждение в размер на 610 лв. месечно. Липсвал последващ писмен
документ, доказващ промяна в заплащането на трудовото възнаграждение на
ответника съобразно разпоредбата на чл.66, ал. 5 от КТ, предвиждаща, че при
всяко изменение на трудовото правоотношение, работодателят е длъжен при
първа възможност или най-късно до един месец след влизането в сила на
изменението да предостави на работника необходимата писмена информация,
съдържаща данни за извършените промени. В този смисъл било и
предписанието на инспекцията по труда. Оспорва и претендирания
адвокатски хонорар. В тази връзка заявява, че съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане — ако е
по бА. път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характер на разписка.“ В случая в договора за правна
защита и съдействие на ищеца, няма отбелязване за платена сума, а само за
договорено възнаграждение. Не е отбелязан и начина на плащане в брой или
по бА. път/. Представената по делото разписка от адв. Б., не представлява
договор и няма характер на разписка за получаване на сумата от 550 лв., тъй
като е едностранно подписана от него.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представения трудов договор № 049/02.11.2020 г. е, че между
ищцовото дружество и ответника е сключен безсрочен трудов договор на
основание чл. 67, ал.1, т.1 вр. с чл. 70, ал. 1 КТ, считано от 02.11.2020 г., като
ответникът е изпълнявал длъжността „Охранител“ в обект „СМЛ, с основно
месечно трудово възнаграждение 610,00 лв., с периодичност на изплащане на
месечно и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит 0,6% за всяка година трудов стаж при същия
работодател на същата длъжност.
Видно от представена по делото Заповед № 33/14.07.2021 г. на
работодателя, на основание чл. 188, т.3 от КТ във връзка с чл. 190, ал.1, т.2 от
КТ на ответника Н. Н. АНК. е наложено дисциплинарно наказание, а именно
5
„дисциплинарно уволнение“, за неявяване на работа в два последователни
дни – за периода от 02.07.2021г. до 06.07.2021г., тъй като ответника не се е
явил на робота , а именно на дати 02.07.2021г., 05.07.2021, както и на
05.07.2021г. Със същата заповед е прекратено трудовото правоотношение на
работника на основание чл. 330, ал. 2, т.6 от КТ. Посочено е, че на ответника
се дължи обезщетение на основание чл.224 от КТ.
Заповедта е връчена на работника с обратна разписка, получена от него
лично на 16.07.2021 г., видно от известието за доставяне – л. 7 по делото.
Представени по делото са преписка вх.№ 21067179/2021 г. по описа на
ДИТ гр. Плевен и преписка 3722/2021 г. по описа на РП Плевен. Видно от тях
е, че ответника е сезирал посочените държавни органи за нарушение на
трудовото законодателство и евентуално извършено престъпление във връзка
с трудовите правоотношения. Съдът, след като се запозна със съдържанието
им намира, че няма допуснато нарушение на трудовото законодателство по
отношение на дисциплинарното производство и наложеното дисциплинарно
наказание на ответника А., както и че няма налице данни за извършено
престъпление.
Представени са ведомости за сумарно изчисляване на работно време на
ищцовото дружество „С“ ЕООД за месеците от ноември 2020 г. до юни
2021г., подписани от ответника.
Представени са от ищцовото дружество графици за дежурствата на
служителите по сигурността за месеците от ноември 2020 г. до юни 2021г.
Представен е и правилник за вътрешния трудов ред в „С“ ЕООД, гр.
Славяново, утвърден от ВБ – управител.
По делото бе разпитан св. Й.К. – организатор „Охрана“ на обекти в „С“
ЕООД. Заявява, че е изпълнявал това, което му е било разпоредено от
собственика на фирмата. Спомня си, че ответникът Н. имал проблеми за това,
че не се явил на работа и собственикът ги е изпратил да проверят какво става
и защо не се явява служителя на работа. При проверката установил, от
разговори с колеги, че действително Н.А. не е бил на работа. Няма спомен
дали ответника е подавал молба за напускане.
По делото бе разпитан св. Е. А.а – съпруга на ответника по делото. От
показанията на свидетелката А.а става ясно, че тя е придобила информация за
случая от своя съпруг Н.А.. Твърди, че е запозната с взаимоотношенията на
6
съпруга й с фирмата „С“ ЕООД. Заявява, че ответникът е отишъл на работа, а
той бил отпуска, но той не е знаел, че е отпуска. Накарали се са го да се
разпише под чуждо име, за да работи. Казва, че съпругът й е получавал 500,00
лв. чист доход, но той не е виждал на каква сума се разписва. На 01.07.2021 г.
съпругът й се е явил на работа, но са го върнали затова, че няма облекло, че
не бил в приличен вид и той си е пуснал молба за напускане. От него знае, че
е дал молбата си за напускане на свидетеля, разпитан в съдебното заседание и
го е питал за входящ номер, и да я предаде на началника. Молбата била
прочетена на началника, който казал да напише, че напуска по лични или
семейни причини, но ответника отказал, поради което му връчили
предписания да напусне работа и да се преведе в приличен вид. Заявява, че
двамата с ответника написали молбата за напускане. Сочи, че в молбата са
описали защо той напуска, за възнаграждението, работното време, което не е
било както трябва, както и заплатите - нощен труд, който не им се изплащал.
Твърди, че на другия ден – 02.07. ответника е изпратил до работодателя с
писмо с обратна разписка възражение за предписанието и молбата си за
напускане.
Видно от приетото по делото заключение на съдебно - счетоводна
експертиза, ответникът по делото дължи обезщетение за неспазено
предизвестие. Вещото лице е заключило, че обезщетението с правно
основание чл. 221, ал. 2 от КТ, което Н. Н. АНК. дължи на „С“ ЕООД е в
размер на 650,00 лв. В заключението си вещото лице е посочило, че към
мoмeнтa на изготвяне на заключението ответникът Н. Н. АНК. не е изплатил
на „С“ ЕООД дължимото обезщетение в размер на 650,00 лв. според вещото
лице база за определяне на обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ е
начисленото трудово възнаграждение за м. юни 2021 г. на ответника. През
месец юни ответникът няма отработен пълен месец, тъй като е ползвал 11 дни
платен годишен отпуск. Вещото лице е изчислило дължимото обезщетение на
база трудово възнаграждение на от м. юни и на основание представените в
материалите по делото фишове за заплата на персонала на „С“ ЕООД.
При така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.221, ал.2 от КТ е основателен и
доказан.
7
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ, при дисциплинарно
уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в
размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието -
при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди -
при срочно трудово правоотношение. Първата предпоставка за основателност
на иска е дисциплинарното уволнение на ищеца да е законно /Р. №
55/5.04.2012 г., по ГД № 1306/2010 г., IV г. о., на ВКС; Р. № 247/23.06.2011 г.,
ГД № 960/2010 г., III г. о., на ВКС/. В конкретния случай, по делото не са
налице твърдения процесната Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание 33/14.07.2021г., връчена на ответника Н.А. на 16.07.2021 г., да е
била оспорена по съдебен ред в предвидения двумесечен срок. Следователно,
тя е породила правните последици към които е насочена. В тази връзка
всички наведени от ответника възражения за нейната незаконосъобразност са
неоснователни. От датата на известяване за прекратеното със Заповед №
33/14.07.2021 г. трудово правоотношение е започнал да тече срокът посочен в
чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, в който срок ответникът Н.А. е имал правото да
предяви иск за признаване за незаконно дисциплинарното уволнение и
съответно да поиска отмяната на заповедта. На 16.09.2021г. този срок е
изтекъл. След като ответникът е пропуснал възможността да оспори
издадената заповед, то и в настоящото производство липсва такава
възможност по причина, че същата е влязла в сила. Съдът счита, че Заповед
№ 33/14.07.2021 г. освен, че е влязла в сила, същата е породила правни
последици, а с изтичането на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ е погасена
правната възможност заповедта да бъде отменена. Следователно трудовото
правоотношение на ответника Н.А. е прекратено на основание чл. 330, ал, 2, т.
6 от КТ. както е посочено в Заповед № 33/ 14.07.2021 г., при което за
ищцовото дружество е възникнало правото на обезщетение по чл. 221, ал. 2 от
КТ.
Съдът счита, че предявения иск за присъждане на търсеното
обезщетение се явява основателен и доказан до претендирания размер от 650
лева, като според заключението на вещото лице/което съдът възприема
изцяло като компетентно и добросъвестно изготвено/ брутното трудово
възнаграждение на ответника за последния месец, който е бил на работа е в
размер на 650 лева. Възражението на ответника, че не е доказан размера на
иска, доколкото според представения трудов договор договореното трудово
8
възнаграждение е в размер на 610 лева, се явява неоснователно. Действително
липсва допълнително споразумение между страните. Съгласно КТ
работодателят може да увеличава работната заплата едностранно и поради
това същата е увеличена на 650 лева за 2021 г., тъй като размерът й е
минималния за страната и нейното увеличение следва от ПМС. Видно от
заключението на вещото лице на ответника е заплащана работна заплата за
2021г. в брутен размер от 650 лева. На вещото лице е бил предоставен от
счетоводството на ищеца дневник на сметка, в която се виждало, че сумата от
650 лева е дължима от ответника и е заведена съгласно изискванията на
Закона за счетоводството, отразена е в момента на настъпване и към 31-ви
декември фигурира в счетоводните документи.
Предвид това, предявения иск за заплащане на обезщетение по чл. 221,
ал. 2 от КТ следва да бъде уважен изцяло. Предвид основателността на
главния иск, основателна се явява и претенцията по чл. 86 от ЗЗД за законна
лихва считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовата страна направените разноски по делото в размер на 50
лв. за държавна такса и сумата от 200 лв., представляваща възнаграждение за
вещо лице. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение, като е
представен договор за правна защита и съдействие от 07.09.2021 г., в който е
отбелязано, че сумата от 550 лв. е платима на две вноски- първа в размер на
300лв. до 08.09.2021г. и втора – 250 лв. платима до 10.10.2021г.
Пълномощника заявява, че с молба от 06.01.2022г. е декларирал, че
възнаграждението е заплатено, като е представил такава декларация,
подписана от него и наименувана „разписка“. Съдът намира, че последното
не доказва платено адвокатско възнаграждение. Съгласно дадените в т. 1 на
ТР № 6/2012 г. на ОСГТКВКС от 06.11.2013 г. указания, на възстановяване по
реда на чл. 78 ГПК подлежат само тези разноски за правна защита, които са
уговорени и реално заплатени. Видно от цитираното ТР № 6/2012 г. относно
предпоставките, при които се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение, е необходимо в договора за правна помощ да бъде указан
изрично видът на плащането, с оглед на който са различни и доказателствата
за сторените разходи; а когато възнаграждението се заплаща в брой, този факт
следва да е отразен и в договора за правна помощ, а самият договор да е
9
приложен по делото. Предвид изложеното, представената от адвоката -
пълномощник декларация за получен хонорар не съставлява надлежно
доказателство за реално направени разноски, които насрещната страна е
длъжна да покрие, поради което съдът не следва да ги присъди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, Н. Н. АНК., с ЕГН
**********, с адрес с. Д, да заплати на „С“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. С, представлявано от В.А.Б., сумата в размер на
650,00 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на безсрочно
трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение на работника,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 17.09.2021 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н. Н. АНК., с ЕГН
**********, с. Д да заплати на „С“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. С, представлявано от В.А.Б., направените по делото разноски в
размер на 50,00 лв. платена държавна такса и 200,00 лв., представляваща
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
10