РЕШЕНИЕ
№ 638
гр. Варна, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20243100500603 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
743/11.01.2024г., подадена от “Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шандор Петьофи“№ 10 срещу
решение №3818/24.11.23г., постановено по гр.д.№6323/23г. на ВРС в частта
му, с която са отхвърлени предявените от ищеца (сега въззивник)
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за
установяване по отношение на ответника Я. С. Я., ЕГН ********** вземания,
удостоверени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 по
по ч.гр.д. № 1582/2023г. на ВРС за сумата от 48,85 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси за отчетен период 06.01.21г. - 19.02.2021г. по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от
06.01.2021г.; сумата от 47,31 лева, представляваща горницата над
присъденото вземане в размер на 9,96 лева за лизингови вноски по Договор за
лизинг на TABLET LENOVO Tab M8 4G Platinum Grey; сумата от 52,47 лв.
неустойка съгласно т.9 от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*****************; сумата от 208,87 лв., представляваща разликата между
цената на устройството TABLET LENOVO Tab M8 4G Platinum Grey без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена на договора за лизинг,
начислена на основание т.9, б.(б) от Договор за мобилни услуги с предплатен
1
номер ***************.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за постановяване на
решението в нарушение на материалния и процесуалния закон, и за
необоснованост. Счита, че за неправилни изводите на първоинстанционния
съд относно дължимостта на вземането за такси за мобилни услуги, като сочи,
че въпросното вземане произтича пряко от договора за мобилни услуги, без
да е необходимо доказването на други фактически обстоятелства. По
отношение вземането за лизингови вноски сочи, че то не е оспорено от
ответника. Посоченият исков период, за който се претендира обхваща
отчетния период по всички фактури, като вземанията, които са предсрочно
изискуеми са начислени в последната фактура. Искът за неустойка по т. 9 от
договора за мобилни услуги е отхвърлен без аргументи от
първоинстанционния съд. Счита, че претендираната неустойка в размер на
три месечни вноски без ДДС не е прекомерна и не излиза извън присъщите
функции на неустойката. По отношение вземането, представляващо разликата
между цената на устройството TABLET LENOVO Tab M8 4G Platinum Grey
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена на договора за
лизинг-счита, че съдът неправилно е определил същото като неустойка, която
се кумулира с неустойка в размер на три месечни абонаментни вноски.
Акцентира, че това е вземане за цената на мобилно устройство, чиято
дължимост страните са обусловили от надлежното изпълнение на договора от
страна на потребителя.
Въз основа на изложеното настоява за отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на предявения иск.
В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна не е депозирала
писмен отговор.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните не се
представляват. С нарочна молба въззивникът поддържа становището си по
жалбата.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Производството пред Варненски районен съд е образувано по
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, предявени от „Йеттел България“ ЕАД, ,
срещу Я. С. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес
************************************ за приемане на установено че
ответникът му дължи както следва: - сумата от 48,85 лв. (четиридесет и осем
лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща неплатени абонаментни
такси за отчетен период 06.01.21г. - 19.02.2021г. по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер **************** от 06.01.2021г.; - сумата от
52,47 лв. (петдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки), неустойка
2
съгласно т.9 от Договор за мобилни услуги с предплатен номер
*************, която не надвишава три месечни абонаментни такси и
начислена фактура № **********/20.04.2021г.; - сумата от 57,27 лв. (петдесет
и седем лева и двадесет и седем стотинки), представляваща неплатена
дължима сума за предоставено за временно и възмездно ползване устройство
марка TABLET LENOVO Tab M8 4G Platinum Grey по Договор за лизинг от
06.01.2021г., формирана от лизинговите вноски за отчетен период
06.01.2021г. – 19.04.2021г.; - сумата от 208,87 лв. (двеста и осем лева и
осемдесет и седем стотинки), представляваща разликата между цената на
устройството TABLET LENOVO Tab M8 4G Platinum Grey без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена на договора за лизинг, начислена на
основание т.9, б.(б) от Договор за мобилни услуги с предплатен номер
****************** поради виновно неизпълнение за заплащане на
изискуеми абонаментни такси, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.12.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1582/23г. на ВРС.
Твърдяло се в исковата молба, че между страните са налице валидни
облигационни правоотношения по Договор за мобилни услуги от дата
06.01.2021г. с предпочетен номер *************** за срок от 24 месеца по
програма „Интернет 20.99" със стандартен месечен абонамент в размер на
20,99 лв. Ответникът не е заплатил абонаментни такси за отчетен период
06.01.2021г. - 19.02.2021г. в общ размер 48,85 лв. С оглед констатираното
неизпълнение операторът е начислили неустойка по т. 9 от договора в размер
на 52,47 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси.
На следващо място между страните е възникнало лизингово правоотношение
от същата дата 06.01.2021г., по силата на който ищецът като лизингодател е
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване устройство
марка TABLET LENOVO Tab М8 4G Platinum Grey. Вследствие на
неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер
***************, Я. дължи сума в размер на 208,87 лв., начислена във
фактура № **********/20.04.2021 г., представляваща разликата между цената
на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг. Ищецът сочи, че по отношение на
лизинговите вноски е налице обща изискуемост, поради изтичане срока на
договора за лизинг, посочен в чл.2 от същия, като устройството не е върнато,
въпреки не плащане на вноските.
Ответникът не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание същия
се явява. Оспорва исковете, без да изложи конкретни доводи и възражения за
това.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
3
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 от ГПК и е
действително. Произнасянето съответства на предявеното искане за
установяване на вземания по оспорена по реда на чл. 414 от ГПК заповед за
изпълнение. Преклузивният срок за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 от
ГПК е спазен. Ето защо се налага извод, че правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. В случая оплакванията се
свеждат до доводи за необоснованост на решението, поради постановяването
му в противоречие със събраните писмени доказателства.
В процеса не е оспорено валидното общо договаряне между страните по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от
06.01.2021г. Договорът е сключен за срок от 24 месеца при договорен
месечен абонамент от 20.99 лева. Видно от съдържанието на договора
абонаментната такса в уговорения размер се дължи за предоставения пакет от
услуги, включващ разговори, вкл. в роуминг, мобилен интернет и достъп до
дигитална услуги. Допълнително в договора, на страница трета са
индивидуализирани параметрите и качеството на предоставяните услуги. Това
договорно съдържание сочи, че определената абонаментна такса е дължима
срещу възможността потребителят да ползва посочените услуги. Дали в
действителност абонатът е ползвал мрежата на оператора е обстоятелство,
което няма отношение към възникването на правото на последния да получи
договореното възнаграждение. Доставчикът няма задължени да доказва
конкретно потребление за установяване на вземане за абонаментни такси.
Само при допълнително потребление, извън параметрите на абонамента, на
ищеца следва да се укаже такава доказателствена тежест. Потребителят не е
възразил относно надлежното изпълнение на задълженията на оператора да
достави услугите, за които е получил абонамент съобразно договореното
качество. Ето защо и на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в полза на ищеца се следват
абонаментни такси за отчетен период 06.01.21г. - 19.02.2021г., попадащ в
общия период на действие на договора.
Предмет на претенцията са суми, представляващи дължими лизингови
вноски по договори за лизинг от 06.01.2021 г. по който ответникът като
лизингополучател е получил за временно и възмездно ползване мобилно
устройство TABLET LENOVO Tab М8 4G Platinum Grey, при обща лизингова
цена от 112,27 лева. Действителността на договарянето не е оспорена от
ответника.
Съгласно чл. 4 от договора за лизинг с подписването му,
лизингополучателят е декларирал получаването на вещта, поради което и
4
съдът приема, че лизингодателят е изпълнил това си задължение.
Корелативно на него е това на лизингополучателя да плаща дължимата цена
за това ползване. Договорът валидно обвързва страните по него, поради което
и при липса на твърдения за плащане, дължимите лизингови вноски възлизат
в общ размер 57.27 лв. Ответникът не е оспорил така предявения иск нито по
основание, нито по размер. Неправилно в случая първоинстанционният съд е
възприел, че претенцията обхваща конкретни вноски от погасителния план,
поради което е уважил иска само за периода от 06.01.2021г. до 19.04.2021г.
Видно от твърденията в исковата молба ответникът е претендирал
предсрочно падежирали 21 лизингови вноски, начислени за последния
отчетен период с крайна дата 19.04.2021г., а не падежирали лизингови вноски
за конкретен период. Основанията за настъпване на предсрочната
изискуемост на са оспорени от заинтересованата страна. Oсвен това
понастоящем е изтекъл и крайния срок на договора-06.12.2022г. При това
положение налице е основание за присъждане дължимия остатък от
лизинговите вноски до края на срока на договора или сумата от 47,31 лева.
По иска за неустойка за предсрочно прекратяване:
Съгласно т. 9 от договора при прекратяване на правоотношението преди
изтичане на срока, за който е сключен по вина или по инициатива на
потребител, или при нарушение на задълженията му по договора, последният
дължи неустойка при предсрочно прекратяване в размер на месечните вноски,
които би дължал до изтичане на срока на договора, но не повече от три
вноски.
В случая не е било спорно между страните, че ответникът не е заплати
предоставените му услуги, съгласно изискването на чл. 71 от ОУ. Това е дало
основание на оператора в съответствие с чл. 19в и чл. 75 ОУ да прекрати
едностранно договора и да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да
преустанови начисляването на месечни абонаментни такси по договора и да
начисли еднократно неустойки. Клаузите от договора и ОУ не предвиждат
особена форма, в която изявлението на кредитора за предсрочно прекратяване
на договорните отношения да бъде отправено към длъжника, поради което
съдът приема, че волеизявлението може да бъде и конклундентно с
предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги.
Исковата молба също би могла да се зачете като изявление в този смисъл. В
заключение, следва да се приеме за установено довършването на фактическия
състав, пораждащ прекратяването за напред на облигация с продължително
изпълнение. В случая, предвид оставащия срок до края на договора, за
оператора е възникнало правото да начисли неустойка в размер на три
месечни вноски.
Така уговорената неустойка има за цел да компенсира вредите от
накърнения негативен интерес на кредитора от заличаване с обратна сила на
договора. Уговореният размер на неустойката е съответен на предвидимите
вреди от развалянето. Съдът приема, че предвидимите за търговеца вреди се
5
съотнася до период на търсене на сделка на покритие, с която да се замести
загубения клиент. Тримесечният период съдът намира за обичаен за
осигуряване на такава сделка. Ето защо, с договаряне на неустойка,
определена като сбор от три месечни абонамента, кредиторът не възлага на
потребителя необосновано високо обезщетение. Не се констатира и
нарушения на императивните правила, уреждащи потребителската закрила по
чл. 143 - 146 от ЗЗП.
Аргументацията на първоинстанционния съд за нищожност клаузата,
поради кумулирането на тази неустойка с неустойката в размер на разликата
между стандартната и преференциалната цена на предоставено по силата на
този договор за лизинг устройство, не се споделя от настоящия състав.
По дефиниция на закона неустойката обезпечава изпълнението на едно
задължение и определя размера на вредите, които без да доказва, кредиторът
може да претендира при неизпълнението му. Трайно е разбирането в
съдебната практика, че кумулирането на няколко обезщетения е недопустимо
(Решение № 4 от 08.08.2014 г. по търг. д. № 1748/2013 г., Реш.№
68/09.07.2012г. по т.д.№ 450/11г. І т.о. ), когато те са уговорени за едно и също
неизпълнение. Разглежданият случай, обаче не е такъв. Двете неустойки по
същността си обезпечават различени вид вреди. Както се посочи по-горе
неустойката по т.9 от договора компенсира вреди от прекратяване на
договорната връзка. Неустойката, измерима с разликата между стандартната и
преференциалната цена на предоставено по силата на договор на лизинг
устройство обезпечава съвсем различен интерес на кредитора-относно
възстановяване на стойността на предоставено устройство при
преференциални условия.
В действителност, както се позовава първоинстанционният съд, между
страните е учреден комплекс от отношения. Тази комплексност на
отношенията, обаче не води до кумулация на вредите за кредитора при
едновременното неизпълнение на отделни задължения на абоната.
Предоставяне на мобилно устройство по силата на договор за лизинг
несъмнено е обусловено и е във връзка с договора за мобилни услуги. Във
връзка със сключването на договора за далекосъобщително услуги на
потребителя е предоставено лизингованото устройство TABLET LENOVO
Tab M8 4G Platinum Grey на преференциална цена. Изрично по т.5 от
договора за мобилни услуги на клиента е посочено, че стойността на
лизингованото устройство възлиза на 389,90 лева, но при ползването му с
уговорен абонамент за услуги на доставчика, клиентът ползва отстъпка от
275,14 лв и намалената лизинговата цена покрива целия срок на договора. В
същият документ са посочени и неустойките, дължими в полза на доставчика
при прекратяване на ползването на услугите преди края на 2 год. срок по вина
или инициатива на клиента, като отстъпката от стандартната цена,
съразмерно на неизтеклия период до края на фиксирания срок. Срещу
договорената отстъпка от цената на мобилното устройство потребителят е
получил възможност да ползва пакетна цена/ за мобилни услуги и лизинг/.
6
При самостоятелно сключване на лизингов договор, извън общия договорен
комплекс, клиентът не би ползвал подобна редукция на лизинговата цена.
Налага се извод, че на потребителя е предоставена възможност да придобие
лизингово устройство на преференциална цена само с оглед обоснованото
очакване, че страните, ще изпълняват договорните си ангажименти за целия
срок на договора. Тази началната отстъпка остава икономически неоправдана
ако не бъде получена в цялост и абонаментната цена. Ето защо не може да се
приеме за увреждащо потребителя обезщетение, което да компенсира
доставчика за сигурните му вреди от пропуснатия доход от невъзможността
да получи пазарната стойност на лизинговата вещ.
При тези данни съдът приема, че в полза на ищеца се дължи и
неустойка в размер на разликата между пазарната и преференциалната цена
на предоставеното лизингово устройство, наред с неустойката за
прекратяване на договора.
С оглед на изложените по –горе изводи първоинстанционното решение
следва да се отмени в цялата обжалвана част и вместо него да се постанови
друго, с което да се уважат предявените искове.
С оглед изхода от спора обжалваното решение следва да се измени в
частта за разноските, като на ищеца се присъдят разноски за пред първата
инстанция съобразно приетия за основателен от въззивния съд материален
интерес -586,3 лева, както и разноски за заповедното производство в размер
на 489,42 лева. В полза на въззивника следва да се присъдят сторените
въззивното производство разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3818/24.11.23г., постановено по гр.д.№6323/23г.
на ВРС в частите му, с които са отхвърлени предявените от “Йеттел
България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Шандор Петьофи“№ 10 установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на ответника
Я. С. Я., ЕГН ********** съществуването на вземания, удостоверени със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 по по ч.гр.д. №
1582/2023г. на ВРС за сумата от 48,85 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси за отчетен период 06.01.21г. - 19.02.2021г. по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 06.01.2021г.; сумата
от 47,31 лева, представляваща горницата над присъденото вземане в размер
на 9,96 лева за лизингови вноски по Договор за лизинг на TABLET LENOVO
Tab M8 4G Platinum Grey; сумата от 52,47 лв. неустойка съгласно т.9 от
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **************; сумата от
208,87 лв., представляваща разликата между цената на устройството TABLET
7
LENOVO Tab M8 4G Platinum Grey без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена на договора за лизинг, начислена на основание т.9, б.(б) от
Договор за мобилни услуги с предплатен номер **************1 и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Я. С.
Я., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на “Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шандор Петьофи“№ 10 и
С. Я., ЕГН ********** следните вземания, удостоверени със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 по по ч.гр.д. № 1582/2023г. на
ВРС :сумата от 48,85 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за
отчетен период 06.01.21г. - 19.02.2021г. по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ************** от 06.01.2021г.; сумата от 47,31 лева,
представляваща горницата над присъденото вземане в размер на 9,96 лева за
лизингови вноски по Договор за лизинг на TABLET LENOVO Tab M8 4G
Platinum Grey; сумата от 52,47 лв. неустойка съгласно т.9 от Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ***************; сумата от 208,87 лв.,
представляваща разликата между цената на устройството TABLET LENOVO
Tab M8 4G Platinum Grey без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена на договора за лизинг, начислена на основание т.9, б.(б) от Договор за
мобилни услуги с предплатен номер *************, ведно със законната
лихва върху вземанията, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК-15.12.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Я. С. Я., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “Йеттел
България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.“Шандор Петьофи“№ 10 допълнително сумата от 586,3 (петстотин
осемдесет и шест лева и 30ст.) лв. представляваща сторените пред първата
инстанция съдебно-деловодни разноски и сумата от 489,42(четиристотин
осемдесет и девет лева и 42 ст.) лева-разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Я. С. Я., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “Йеттел
България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Шандор Петьофи“№ 10 сумата 500 (петстотин) лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8