Разпореждане по дело №327/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от М. Х. Р. от Г., против определение №159 от 07.10.2013г., постановено по гр.д.№ 45/2013г. по описа на Ардинския районен съд, с което производството по делото е прекратено.

Жалбодателят сочи, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, по следните съображения: разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК не споделяла логиката на съда за предварително заплащане на разноските за особен представител; съдът не посочил причини за прекратяване на делото срещу ответника С. Х.; не бил изчерпан реда за връчване на съобщението по чл.38 и връчителят не представил данни какви други действия по връчването е извършил, според възможностите, посочени в чл.42, ал.3, чл.43, ал.1 и ал.2 и ал.3, чл.46; представеното от МВР-Кърджали удостоверение потвърждавало съществуването на постоянен адрес на ответника Х. и посочвало обстоятелството за настоящ адрес, което не задължавало първоинстанционния съд да назначи на този ответник особен представител на разноски на ищеца преди даване ход на делото; в разпоредбата на чл.48, ал.1 било посочено, че съдът назначава особен представител само ако ответникът нямал постоянен адрес и по искане на ищеца уведомяването му ставало чрез обявяване в ДВ, и представяне на декларация, че не му е известен адрес в чужбина; съдът се задоволил с отчитането на забележката на длъжностното лице при съответното кметство, че ответникът има неизвестен адрес извън пределите на РБългария, като в определението на съда не било посочено кое е длъжностното лице и от къде черпело то правомощията си; съдът разпоредил на жалбодателя да внесе 150лв. по сметка на съда за определяне на особен представител. Иска се въззивният съд да отмени обжалваното определение за прекратяване на първоинстанционното производство, да разгледа жалбата в открито заседание като задължи съответния връчител да представи документ за правомощията си по връчване на съдебни книжа; да бъде призовано съответното длъжностно лице по месторабота – кметство С., което да даде обяснения във връзка с начина на връчване на конкретното съобщение по процесното дело, като представи документ, който го легитимира с права за връчване на призовки и съдебна кореспонденция, както и заверено копие на книга за заповедите, пълномощните, входящ и изходящ дневник, от които да е видно, че документът е заведен в регистрите на кметство С..

В срока за отговор другите страни не са депозирали такива. Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид-

Предявени за разглеждане от Ардинския районен съд са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС.

При изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК по връчване на исковата молба заедно с приложенията на ответника Н. Ф. Х. с посочен в исковата молба адрес: С., общ. А, е удостоверено от съответното длъжностно лице (кметът на с. Г. - чл. 42, изр. второ ГПК), извършил връчването, че лицето живее в РТурция, Бурса и съдебните книжа са върнати в цялост. В изпълнение указанието на съдията-докладчик, жалбодателят – ищец М. Х. Р. е представил удостоверения за настоящ и постоянен адрес на този ответник. Видно от същите е, че настоящият адрес на ответника Н. Х. е в Турция, а постоянният адрес е този, посочен в исковата молба, и от който съдебните книжа са били върнати като невръчени. С оглед на тези данни, съдията-докладчик е разпоредил залепване на уведомление по чл. 47 ГПК на вратата на дома на ответника в с. Г.. В срока по чл. 47, ал. 2 ГПК, ответникът не се е явил в кметството, за да получи книжата. След изтичане на срока и връщане на книжата в съда, след като установил редовността на връчването, на основание чл. 47, ал.6 ГПК съдията-докладчик предприел действия по назначаване особен предавител на ответника- адвокат от АК-Кърджали, като на жалбодателя- ищец М. Р. било съобщено, че в едноседмичен срок по сметка на съда следва да внесе сумата от 150 лв., представляваща разноски за назначаване на особен представител на ответника Н. Х. Съобщението е връчено на ищеца на 19.09. 2013 г. Поради невнасяне на определената сума в определения от съда срок, с определение № 159/07.10.2013г., производството по делото е прекратено изцяло.

При тези обстоятелства по делото, въззивният съд не констатира от първоинстанционния съд да е допуснато процесуално нарушение при връчване съдебни книжа на ответника Н. Х. В село Г., общ. А., връчител по смисъла на чл. 42 ГПК е кметът на населеното място. Това качество възниква по силата на закона и не се нуждае от доказване. Удостовереното от кмета отсъствие на ответника от адреса, посочен в ИМ, който е и постоянният му адрес и с местоживеене в Турция, съвпада изцяло с официалните данни за постоянен и настоящ адрес на този ответник съгласно представените удостоверения, издадени от Община А. В случая разпоредбата за призоваване на ответника чрез Държавен вестник е неприложима, като чл. 48 ГПК е достатъчно ясен и не се налага тълкуването му. Правилно от първоинстанционния съд е изпълнена процедурата по чл. 47 ГПК, както и правилно разноските за назначаване на особен представител на ответника са възложени на ищеца. Нормата на чл. 47, ал.6 ГПК е с императивен характер и прилагането й не подлежи на преценка. Внасянето им в определения от съда срок е предпоставка за движение на делото, съответно – при невнасяне е приложим редът по чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК. В този смисъл е и формираната задължителна съдебна практика, цитирана и от първоинстанционния съд. Ето защо определението в частта му, с която производството е прекратено по отношение на предявените срещу ответника Н. Хаджихалилов искове е правилно.

Въззивният съд констатира, че първоинстанционното производство е неправилно прекратено по отношение на ответниците С. Х. и Община А., но само по исковете с ищец М. Х. Р.. По отношение на останалите ищци Неджет Р. Р. и Е. Е. И., които не са задължителни необходими другари с жалбодателя М. Р. и помежду си и не са обжалвали прекратителното определение, същото е влязло в сила. Т.е. производството по делото следва да продължи между ищеца М. Х. Р. и ответниците С. Н. Х. и Община А. При връщане на делото за продължаване на производството обаче, ИМ ще следва да се остави без движение за отстраняване на множеството констатирани нередовности от въззивния съд: релевантните за спора обстоятелства са изключително неясни и непълни до степен, че не могат да се направят фактически изводи въз основа на тях, в т.ч. за наследствено правоприемство, родствени връзки и пр.; налице е противоречие между изложените обстоятелства и петитума на исковата молба от една страна; както и между обстоятелства - петитум и данните в заглавната част на ИМ по чл. 127, ал.1, т.2 ГПК. ИМ освен това следва да се впише, каквато е задължителната съдебна практика за такъв вид искове; следва да се посочи цена на всеки от исковете, като се съобрази чл. 69 ГПК и се внесе ДТ по всеки от предявените съединени искове, не по-малко от 50 лв. Видно от приложеното по делото адвокатско пълномощно, адв.Н. Л. не е пълномощник на жалбодателя-ищец М. Х. Р., поради което за адв. Л. не е възникнало представителство по пълномощие, поради което и процесуалните действия, извършени от името на този ищец следва да се потвърдят.

Воден от изложеното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 159/07.10.2013г. в частта му, с която производството по гр.д. № 45/2013г. по описа на Ардинския районен съд е прекратено по отношение на предявените от ищеца М. Х. Р. срещу ответниците С. Н. Х. и Община А. искове по чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС и ВРЪЩА делото на Ардинския районен съд за разглеждане на предявените само от ищеца М. Х. Р. срещу ответниците С. Н. Х. и Община А. искове с посочените правни основания, като съобрази указанията в обстоятелствената част на настоящото определение за оставяне на исковата молба без движение като нередовна.

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното определение в частта му, с която е прекратено производството по делото по предявените искове от М. Х. Р. срещу Н. Ф. Х.

Определението в частта му, с която производството по делото е прекратено по предявените искове от необжалвалите ищци Н. Р. Р. и Е. Е. И. срещу ответниците Н. Ф. Х., С. Н. Х. и Община А., е влязло в сила.

Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 предл. Първо във вр. с чл. 274, ал.1 ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.