№ 1542
гр. В. , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ в публично заседание на девети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. ШакИ.
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100501744 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на П. С. И. и К. С.
И. , чрез адв.И. Р. и след отмяна от страна на ВКС, против Решение №
3639 от 03.08.2018 година, постановено по гр. дело № 10586/2018
година, по описа на ВРС, в частта, с което е допуснато на осн.чл.69
ЗН да се извърши съдебна делба на недвижим имот, останал в
наследство от В. И.ов Т., б.ж. на гр.В., починал на *** година,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 614 - обособена част от работническо
общежитие, находящо се в ***, с площ от 27.05 кв.м, състоящо се от
входно антре, стая, тераса и сервизни помещения при граници:
жилищно помещение № 613, зелени площи, жилищно помещение №
615 и коридор, заедно с 0.0049 кв.м. идеални части от избени
помещения в сутерена с обща площ от 453.53 кв.м. и складово
помещение на 15-ти терасовиден етаж с площ от 179.71 лв.м., както и
0.0049 идеални части, равняващи се на 13.66 кв.м. от общите части на
сградата и правото на строеж върху държавно дворно място между
съделители и при следните квоти: 1/8 /една осма/ ид.част за К. С. И. ,
1/8 /една осма/ ид.част за П. С. И. и 6/8 /шест осми/ ид.части за А. С.
А. .
Съгласно изложеното във въззивната жалба решението на ВРС
е неправилно и необосновано, като не е отчетен периода на СИО
между наследодателя и неговата съпруга, в лицето на С. А. С., също
покойник.При все, че не се излагат нови факти, нито се настоява за
събирането на нови настояването е ВОС да отмени атакувания
съдебен акт и да съобрази указанията, дадени от страна на ВКС, при
1
първоначалната отмяна на въззивното решение.
Въззиваемата страна, в лицето на А. С. А. оспорва жалбата, като
намира, че решението се явява недопустимо, а в условията на
евентуалност неоснователно.
В съдебно заседание, въззивниците, редовно прИ.ни, не се явяват, но чрез своя
процесуален представител, в лицето на адв.Р. молят жалбата да се уважи.
Въззивника Д. Т. А. , конституирана пред ВОС, е редовно прИ.на, не се явява,
не се представлява.От същата е постъпила молба с виждането за квотите на всяка
една от страните.
Въззиваемата страна – А. С. А. , редовно прИ.н, не се явява, не се
представлява.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по
делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред ВРС съдебното производство е започнало по искова молба
от страна на К. С. И. , ЕГН ********** и П. С. И. , ЕГН **********
против А. С. А. , с правно основание чл.34 от ЗС, а именно да бъде
допусната съдебна делба на наследството на В. И.ов Т., б.ж. на гр.В.,
починал на *** година, в което са включени следните недвижими
имоти: жилище – АПАРТАМЕНТ № 614, находящ се в ***, с площ от
27,05 кв.м., състоящ се от входно антре, стая, тераса и сервизни
помещения при граници: жилищно помещение № 613, зелени площи,
жилищно помещение № 615 и коридор, заедно с 0,0049 кв.м. ид. ч. от
избени помещения в сутерена с обща площ от 453,53 кв.м. и складово
помещение на 15-ти терасовиден етаж с площ от 179,71 лв.м., както и
0,0049 ид.ч., равняващи се на 13,66 кв.м. от общите части на сградата и
правото на строеж върху държавно дворно място и на земеделски имоти
в землището на село М.Г., община Ветрино, обл.В..
Съгласно изложеното в ИМ, двете ищци се явяват наследници по
закон на покойния В. И.ов Т., починал на *** година и т.к. не могат да
се поделят доброволно с А. А., молят съдът да допусне до делба
процесната недвижимост, при квоти: 1/4 ид.ч. за К. С. И. от апартамента
и дворното място; 1/4 ид.ч. за П. С. И. от апартамента и дворното място
и 1/2 ид.ч. за А. С. А. от апартамента и дворното място.
С Определение № 3213 от 07.10.2020 година, като страна е била
конституирана и Д. Т. А. – майка на ищците К. И. и П. И., която с
нарочна молба изразява становище по съществото на спора .
От фактическа страна пред ВРС е било установено и то на базата
на Удостоверение за наследници /вж.л.12/, че В. И.ов Т., б.ж. на гр.В.,
2
починал на *** година, е бил наследен от съпругата си С. А. С. ,
починала на 08.04.2016 година, и заместена от своя син А. С. А.ов, от П.
И.ов Т. / брат/, от С. И.ов Т. /брат/ , починал на *** , от К. С. И. –
дъщеря на С. И.ов и от П. С. И. / дъщеря на С. И.ов/.
Не е спорно между страните, че покойния В. И.ов Т. няма деца от
брака му със С. А., както и че П. И.ов Т. и С. И.ов А. са братя на В. Т.,
като С. А. е починал преди наследодателя и е заместен от неговите
наследници по закон – двете ищци К. С. И. и П. С. И. .
От фактическа страна е видно, и също не се спори, че по силата на
Договор за продажба на недвижим имот /вж.л.17/, вписан в Служба по
вписвания В. акт № 90, том I, дело № 125, наследодателят на страните
В. И.ов Т. е придобил на 16.01.2002 година, чрез възмездна сделка
обособена част от работническо общежитие, находящо се в жилищно
помещение в ***, представляващо жилищно помещение –
АПАРТАМЕНТ № 614 в ***, с площ от 27.05 кв.м., състоящ се от
входно антре, стая, тераса и сервизни помещения при граници:
жилищно помещение № 613, залени площи, жилищно помещение №
615 и коридор, заедно с 0.0049 кв.м. ид. ч. от избени помещения в
сутерена с обща площ от 453.53 кв.м. и складово помещение на 15-ти
терасовиден етаж с площ от 179.71 лв.м., както и 0.0049 ид.ч.,
равняващи се на 13.66 кв.м. от общите части на сградата и правото на
строеж върху държавно дворно място.
Съобразно указанията, дадени от ВКС на Р България, бе изискано
и получено Удостоверение за сключен граждански брак между В. И.ов
Т. и С. А. С., от които е видно, че този брачен съюз е сключен на
19.12.2014 година.
От Удостоверение за наследници на И. Т. А. е видно, че той е бил
наследен от синовете си – П. И.ов Т., С. И.ов А. - /починал на ***/, от Д.
Т. А. – съпруга на С. А., от К. С. И. , П. С. И. и В. И.ов Т..
От Решение № 1195 от 24.03.2017 година /вж.л.19/ става ясно, че
К. С. И. и П. С. И. са приели наследството, оставено след смъртта на В.
И.ов Т., починал на *** година.
При тези данни, на базата на събраните допълнителни
доказателства, ВОС има следното виждане:
Вярно е отразеното ВРС, че съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2,
изречение второ от ЗН, когато съпругът наследява заедно с възходящи
и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава половината от
наследството, ако то се е открило след навършването на десет години
от сключването на брака, какъвто е настоящият случай.Противно обаче
на приетото от решаващия съд, и съобразно представените пред
въззивния нови доказателства АПАРТАМЕНТ № 614 в ***, не е
3
придобит по време на брачния съюз между наследодателя В. Т. и С.
А..Това е така, т.к. е видно от приложените доказателства, жилището е
било закупено на 16.01.2002 година, докато бракът между В. Т. и С. А.
е бил сключен на 19.12.2014 година.
Съобразявайки доводите на страните и дадените от ВКС указания,
ВОС намира, че постановявайки решението си, първата инстанция е
допуснала опущение на процесуалните правила, т.к. не е конституирала
страна, в лицето на Д. Т. А. – преживяла съпруга на С. И.ов А. -
/починал на ***/.Редно е да се отбележи, че съдът служебно следи за
участието на надлежните страни в процеса. При положение че е налице
хипотезата на необходимо другарство по смисъла на ГПК, то
необходимият другар следва да се конституира служебно, като се
гарантира участието му в процеса като главна страна.Задължителното
другарство, като една от формите на необходимо другарство е налице,
само когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по
разпореждане на закона връзката между необходимите другари е до
такава степен обща, че решението на съда следва да бъде еднакво
спрямо всички, поради което участието им в процеса е процесуална
предпоставка за неговата допустимост.Ако в първата инстанция не е
бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е
задължително, въззивния съд следва да обезсили като недопустимо
първоинстанционното решение и да върне делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на
необходимия другар.Също в тази насока се явява и ТР № 1 / 2013
година, постановено по т.дело № 1/2013 година на ОСГТК,
т.6.Съобразно дадените там указания, т.к. неконституирания другар се
явява ответник, то е редно решението на първата съдебна инстанция да
се обезсили и делото да бъде върнато за ново разглеждане с участието
на задължителния необходим другар.
В производството за делба на съсобственост, породена от
наследяване, представянето на Удостоверение за наследници е изрично
предвидено – чл.342 ал.1 т.1 ГПК, но целта е да се улесни доказването
на участниците в конкретната имуществена общност, от която
произтича правото за делба. Наличието на удостоверение за наследници
не изключва други доказателства относно същите факти - напр. акт за
раждане, удостоверяващ произхода на наследника от наследодателя,
удостоверение за родствени връзки и др. В този смисъл, ако законът
4
признава едно лице за наследник по закон на даден наследодател, това
качество не се счита нито за възникнало, нито за отпаднало поради
обстоятелството, че има, или липсва вписване на това лице в
удостоверението за наследници.Също в този смисъл - чл.75 ал.2 ЗН
указва, че в делбата на сънаследствен имот трябва да участват всички
сънаследници. В противен случай тя е изцяло нищожна.
Сънаследниците следователно са задължителни необходими другари в
делбеното производство независимо от изхода на спора, т. е. независимо
дали искът за делба ще бъде отхвърлен или делбата ще се допусне -
участието на всички сънаследници е предпоставка за допустимостта на
самото делбено производство.Ето защо ВРС е следвало да обездвижи
производството, да проследи наследственото правоприемство.Като не е
дал указания за конституирането на всички задължителни необходими
другари в делбеното производство, ВРС съд е допуснал процесуално
нарушение, което е съществено по смисъла на 218 Б , ал.1 б.“В“ от ГПК.
Изисквайки Удостоверения за наследници и данни за наличните сделки
с имота, ВОС е констатирал, че не всички правоимащи са
конституирани като съделители.Ето защо по тези съображения,
въззивния съд отново се връща на т.6 на ТР № 1/2013 година, „ако в
първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието
участие в производството е задължително, въззивния съд следва да
обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне
делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на
необходимия другар.Постановките на т.17 от ТР №1/2000 година от
04.01.2001 година, по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС в частта
относно задължителното другарство не са актуални при действието на
ГПК (в сила от 01.03.2008 година)”.В случая тези условия са налице,
което означава, че атакуваното съдебно решение следва да се обезсили,
а делото да се върне на ВРС за изпълнение и на указанията, дадени в
настоящото решение, а едновременно с това и на указанията, дадени от
страна на ВКС.
Предвид изложеното, по горе, ВОС,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 3639 от 03.08.2018 година,
постановено по гр.дело № 10 586/2018 година, по описа на ВРС, в
частта, с което е допуснато на осн.чл.69 ЗН да се извърши съдебна
делба на недвижим имот, останал в наследство от В. И.ов Т., б.ж. на
гр.В., починал на *** година, представляващ АПАРТАМЕНТ № 614 -
обособена част от работническо общежитие, находящо се в ***, с площ
от 27.05 кв.м, състоящо се от входно антре, стая, тераса и сервизни
помещения при граници: жилищно помещение № 613, зелени площи,
жилищно помещение № 615 и коридор, заедно с 0.0049 кв.м. идеални
части от избени помещения в сутерена с обща площ от 453.53 кв.м. и
5
складово помещение на 15-ти терасовиден етаж с площ от 179.71 кв.м.,
както и 0.0049 идеални части, равняващи се на 13.66 кв.м. от общите
части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място
между съделители и при следните квоти: 1/8 /една осма/ ид.част за К.
С. И. , 1/8 /една осма/ ид.част за П. С. И. и 6/8 /шест осми/ ид.части за
А. С. А. .
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд.
В останалите му части решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Върховен Касационен Съд
на Р България, в едномесечен срок от съобщаването на страните, при условията на
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6