О
П Р Е
Д Е Л Е
Н И
Е №
град София, 22.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав
състав, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
Георгиева
гр.дело № 1096 по описа за 2020 г.
и съобрази, че:
Производството е по чл.118, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.119, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.
С исковата молба от „Д.З.“АД против З.“ А.“ АД - застраховател по имуществена застраховка, са предявени осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.3 Кодекса за застраховането с цена 4986, 08 лева и иск с правно основание чл.86, ал.1 ГПК с цена на иска 1515, 00 лв., а при условията на евентуалност – иск с правно основание чл.50 от ЗЗД против деликвента за причинените вреди с цена 4357, 17 лв.
Съдът намира, че съобразно разпоредбите на чл.103 от ГПК вр. с чл.104, т.4 от ГПК и на чл.105 ГПК родово и местно компетентен да разгледа делото е Софийски районен съд, а не Софийския градски съд. В непротиворечивата си практика ВКС в съдебни решения №92/21.07.2015 г., по т. д. № 911/2014 г. на I т. о.; № 17/24.03.2011 г., по т. д. № 328/2010 г.; № 208 от 25.02.2010 г., по т. д. № 635/2008 г. на I т. о. и определения по чл. 274, ал. 3 ГПК напр. Определение № 193 от 16. 04. 2015 г., по т.д.№ 1886/14 г. на II т.о., № 335 от 2.07.2010 г., по ч.гр.д.№ 349/2010 г. на III г.о. е застъпвал становището, че при обективно кумулативно съединяване на искове от значение за родовата подсъдност на делото е цената на отделните искови претенции, а не общия сбор от цената на всички искове. Цената всеки един от предявените от „Д.з.“ АД искове, определена съобразно чл.69, ал.1, т.1 от ГПК е под 25 000 лв. Обстоятелството, дали сборът на цената на главни и акцесорни искове надвишава 25 000 лв., както и дали е налице обективно съединяване с друг иск, при условията на евентуалност е без значение за определяне на родовата подсъдност, тъй като определящо за родовата подсъдност е цената на конкретния иск, а не сбора им. В случая не е налице и хипотезата на чл.104, ал.6 от ГПК. Разпоредбата на чл.119, ал.1 от ГПК предвижда, че възражение за родова неподсъдност на делото може да се повдига и служебно, поради което съдът намира, че следва делото да се изпрати по подсъдност на компетентния съд.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на
Софийски районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по търг.дело №1096 по описа за
2020 г. пред Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-14 състав.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: