РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. Търговище, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20233530100431 по описа за 2023 година
Предявен е иск, с правно чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.79 от
ЗЗД, за сумата 10 920,00 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между ответникът и „Сан Исидро БГ“ ЕООД
е имало сключен договор за изпълнение на СМР, в имот с идентификатор 68134.1110.147.3
в гр.София, по който ответникът е бил възложител, а третото лице изпълнител, като
последния е извършил дейности в имота на обща стойност 10 920 лв., за което са били
издадени съответни счетоводни документи, но ответникът не бил заплатил стойността на
извършените СМР. В исковата молба се твърди, че с договор за прехвърляне на вземане (
цесия) от 15.05.2020 год. изпълнителят по договора е прехвърлил вземането си по него
спрямо ответника на ищеца, като на 10.03.2021 год. ответника е бил уведомен за цесията и е
било сключено тристранно споразумение, в което последния е признал съществуването на
вземането, но плащане не последвало нито към стария, нито към новия кредитор. Поради
това ищецът моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 10 920 лв. с ДДС. В съдебно заседание редовно призован не се явява.
В месечния срок по чл.131 от ГПК ответникът не е упражнил правото си на отговор.
Становище по предявения иск не е взето. В съдебно заседание редовно призован не се явява
и не изпраща представител.
След като прецени събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното: Страните не спорят, че между ответникът и „Сан Исидро БГ“ ЕООД ( трето за
делото лице) е имало сключен договор за изпълнение на СМР, в имот с идентификатор
1
68134.1110.147.3 в гр.София, по който ответникът е бил възложител, а третото лице
изпълнител. Не се спори и че „Сан Исидро БГ“ ЕООД е извършило възложените
строително-монтажни дейности, на обща стойност 10 920 лв. с ДДС, за което са били
издадени съответни счетоводни документи, приложени по делото, както и че работата е била
приета от ответника без възражения. Не се оспорва от ответната страна, че не е изпълнила
задължението си да заплати стойността на извършените СМР на „Сан Исидро БГ“ ЕООД. С
договор за прехвърляне на вземане ( цесия) от 15.05.2020 год., приложен по делото „Сан
Исидро БГ“ ЕООД, в качеството си на цедент е прехвърлило на ищцовото дружество –
цесионер, вземането си спрямо ответника по договора за изработка в размер на 10 920,00 лв.
От приложеното по делото тристранно споразумение (л.9 от делото) се установи, че цедента
е уведомил ответника за цесията на 10.03.2021 год., както и се установи, че ответникът е
признал съществуването на прехвърленото вземане. Безспорно е, че след подписване на
споразумението ответникът не е погасил признатото от него задължението, нито към стария,
нито към новия кредитор. По делото не са представени доказателства, задължението да е
погасено чрез плащане в хода на процеса до приключване на съдебното дирене.
При така установеното съдът прави следните изводи: Ищецът основава своя иск на
договора за прехвърляне на вземане (цесия) от 15.05.2020 год., с твърдението, че по силата
на този договор е станал носител на вземането, произтичащо от договор за СМР, сключен
между цедента и ответника. Установи се по делото, че на 10.03.2021 год. длъжника –
ответник е бил уведомен от цедента за извършеното прехвърляне на вземането, поради
което съдът приема, че е на лице надлежно уведомяване на длъжника-ответник и цесията е
породила действие спрямо него от този момент. Съобщаването на цесията на длъжника има
за цел да защити последния при изпълнение на задължението, за да изпълни на лицето,
което е носител на вземането и поради това длъжникът може да възрази успешно за липса на
уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор, каквито твърдения от
страна на ответника не са направени. Нещо повече, ответникът не твърди да е изпълнил
нито към стария, нито към новия кредитор, въпреки, че е признал съществуването на
вземането, което признание е отразено в тристранното споразумение от 10.03.2021 год.,
приложено по делото.
При така установеното съдът счита, че предявения иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
10 920,00 лв. с ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение по цедиран договор за
изработка.
Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски в производството, поради
което и същите следва да останат за него така както ги е направил.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Симеон – 73“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
2
: гр.София, ************, представлявано от В. П. да заплати на „Метис Груп” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Търговище, ул.*****, представлявано от
А. А. Я. сумата от 10 920,00 лв. с ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение по
цедиран договор за изработка, на осн. чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД във вр. с
чл.79 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
3