РЕШЕНИЕ
№ 752
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300500836 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от „Винарска Изба
Старосел“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес са на управление: с.
Старосел, общ. Хисаря, обл. Пловдив, представлявано от управителя К. А. А.,
„Старосел Инвест Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес са на управление:
с. Старосел, общ. Хисаря, обл. Пловдив, представлявано от управителя А. П. Т. и
„Балкантабако“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес са на управление: с.
Старосел, общ. Хисаря, обл. Пловдив, Комплекс за винен и СПА туризъм Старосел,
представлявано от управителя А. К. А., всички чрез адв. И.Е. П., АК Пловдив, срещу
решение № 260130/07.02.2022 г. по гр.дело № 12869 по описа на РС Пловдив за 2019 г.
С постъпилата въззивна жалбата се обжалва изцяло постановеното решение №
260130/07.02.2022 г. по гр.дело № 12869 по описа на РС Пловдив за 2019 г., с което се
осъжда „Винарска Изба Старосел“ ЕООД, ЕИК *********, „Старосел Инвест Груп“
ООД, ЕИК ********* и „Балкантабако“ ЕООД, ЕИК *********, солидарно да
заплатят на „Релайънс“ ЕООД, ЕИК *********, следните суми: 500 лева– частичен
иск от дължима главница в размер на 3 000 лева; 200 лева частичен иск от дължима
възнаградителна лихва в размер на 480 лева за периода 03.08.2012 г. – 03.08.2016 г.,
дължими по Договор за допълнителна финансова помощ от 03.08.2012 г., вземанията
1
по които са прехвърлени на 20.12.2017 г. с договор за цесия на „Релайънс“ ЕООД; 6000
лева– частичен иск от дължима главница в размер на 51 697 лева, 3800 лева– частичен
иск от дължима възнаградителна лихва в размер на 8 271,52 лева, за периода 11.09.2012
г. – 11.09.2016 г., дължими по Договор за допълнителна финансова помощ от
11.09.2012 г., вземанията по които са прехвърлени на 20.12.2017 г. с договор за цесия
на „Релайънс“ ЕООД; 5 000 лева– частичен иск от дължима главница в размер на
40000 лева, 2000 лева – частичен иск от дължима възнаградителна лихва в размер на
6400 лева за периода 29.09.2012 г. – 29.09.2016 г., дължими по Договор за
допълнителна финансова помощ от 29.09.2012 г., вземанията по които са прехвърлени
на 20.12.2017 г. с договор за цесия на „Релайънс“ ЕООД; 8 500 лева – частичен иск от
дължима главница в размер на 66 508 лева, 4000 лева– частичен иск от дължима
възнаградителна лихва в размер на 10 641,28 лева за периода 29.06.2012 г. –
29.06.2016 г., дължими по Договор за допълнителна финансова помощ от 29.06.2012
г., вземанията по които са прехвърлени на 20.12.2017 г. с договор за цесия на
„Релайънс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 18.06.2019 г. до окончателното им изплащане,
както и сумата от 2 800 лева деловодни разноски за производството по настоящото
гр.д. № 12869 по описа за 2019 г. на РС-Пловдив.
Жалбоподателите считат решението очевидно неправилно, доколкото е
постановено при изцяло погрешна преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност. Оспорват извода на съда, че договорите за допълнителна
финансова помощ са били подписани във времеви период, в който подписалата ги Т. Т.
- Ш. е имала представителна власт по отношение на „Винарска изба Старосел“ ЕООД,
„Старосел инвест груп“ ООД и „Балкантабако“ ЕООД, тъй като са били осчетоводени в
счетоводството на страните по договорите. Твърдят, че от приетите заключения по
ССЕ не се установява реален паричен поток, сумите не са осчетоводени като заемни
средства, поради което записванията в счетоводните регистри не удостоверяват
достоверна дата на оспорените договори, защото тези записвания не отразяват
получаването на зеамни средства. В жалбата се излагат съображения, че ако бяха
съществували тези договори за заем към датите на сключване, посочени в тях, щяха да
се намират в счетоводството на „Винарска изба Старосел“ ЕООД, биха били
осчетоводени като такива, по сметки, които отразяват паричните потоци, а именно по
сметка дългосрочни заеми. Считат, че приетото по делото писмо от „Интернешънъл
Асет Банк“ АД и заключенията на ССЕ по никакъв начин не доказват реалното
получаване на сумите, посочени в процесните договори, от „Винарска изба Старосел“
ЕООД, както е приел съдът. Освен това се твърди, че съдът не е отчел редица
доказателства, които водят до извода за недействителност на оспорените договори, а
именно факта, че от счетоводния баланс на „Винарска изба Старосел“ ЕООД е видно,
че не са осчетоводени задължения над една година към 2012 г., процесните договори
2
не съществуват в счетоводството на дружеството и въпреки, че се твърди да са
подписвани в различни периоди от време в тях са допуснати един и и същи грешки,
сумите по договорите са отписани като задължения към 30.12.2017 г., като от
събраните по делото доказателства се налага извода, че представените договори за
допълнителна финансова помощ са антидатирани. Оспорва се извода на съда, че
липсва правен интерес за оспорване на датата на подписа на договора за цесия, твърди,
че от годишния финансов отчет на ищцовото дружество за 2018 г. може да се направи
извод, че такъв договор не бил сключван в рамките на 2017 г., което се подкрепя и от
обстоятелството, че такъв не е отразен и в счетоводството на „Винарска изба Старосел“
ЕООД. Считат необосновано кредитирането на свидетелските показания на разпитания
по делото свидетел, които твърдят да са в противоречие със събраните по делото
доказателства. Твърдят, че от събраните доказателствата по делото следва еднозначния
извод, че Договор за цесия е съставен на дата, различна от посочената в него и същият
е нищожен, поради липса на предмет – липса на заемни правоотношения, които да
могат да бъдат предмет на договора за цесия. Намират неправилно и отхвърлянето на
възражението за липса на основание за възникване на солидарна отговорност на
ответните дружества, тъй като в договорите не е обективирано никакво волеизявление
на „Старосел инвест груп“ ООД и „Балкантабако“ ЕООД, с което да поемат
задължения по договора. Сочат, че и периода, в който се търси задължението е повече
от две години, след като се твърди възникването му, което се свързва с обстоятелството
на освобождаване на управителя на „Винарска изба Старосел“ ЕООД Т. Т. - Ш., както
и нейни действия, оспорени по търговско дело по описа на ПОС за разпореждане с
капитала на дружеството „Балкантабако“ ЕООД и признати за недействителни с влязло
в сила решение, както и повдигането на обвинение за длъжностно присвояване по
НОХД по описа на ПОС. Молят обжалваното решение да бъде отменено изцяло като
неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани по основание
и размер. Молят за присъждане на разноски за двете инстанции. Жалбоподателите
поддържат в съдебно заседание подадената жалба, както и искането за отмяна изцяло
на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, по подробно
изложение съображения в писмена защита, в която се поддържат съображенията,
изложени в жалбата.
Не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.
Въззиваемото дружество „Релайънс“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Д., в съдебно
заседание оспорва изцяло подадената въззивна жалба, като неправилна, необоснована и
незаконосъобразна. Счита, че аргументите, които са изложени в нея не могат да
намерят правна подкрепа в съдебната практика и те са в противоречие на събраните по
делото доказателства. Излага съображения, че аргументите, които са изложени във
въззивната жалба, са били предмет на разглеждане в първоинстанционното
3
производство и съдът мотивирано, подробно, точно и ясно, е отхвърлил всеки един от
тях. Моли да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна, депозираната въззивна
жалба и да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно обжалваното решение.
Претендира присъждане на разноски във въззивната инстанция, съобразно приложен
списък. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от
жалбоподателите, направени пред двете съдебни инстанции, тъй като същите се
различават от това, което предвижда Наредбата. В писмени бележки развива подробни
съображения за правилността на обжалваното решение.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Пред районен съд Пловдив са били предявени за разглеждане искове с правно
основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Релайънс“ ЕООД твърди, че е придобил по силата на договор за цесия
от 20.12.2017 г., вземанията на „ЕБС – София“ ЕООД, с посочен ЕИК *********, за
главница и възнаградителна лихва по четири броя договори за допълнителна
финансова помощ, сключени с „Винарска изба Старосел“ ЕООД като заемополучател и
„Старосел Инвест Груп“ ООД и „Балкантабако“ ЕООД като солидарно отговорни
лица. По силата на тези договори се твърди „ЕБС – София“ ЕООД да е превел в деня на
сключване на договора следните суми - 3000 лева, дължими по Договор за
допълнителна финансова помощ от 03.08.2012 г., 51697 лева по Договор за
допълнителна финансова помощ от 11.09.2012 г., 40000 лева по Договор за
допълнителна финансова помощ от 29.09.2012 г. и сумата от 66508 лева по Договор за
допълнителна финансова помощ от 29.06.2012 г., които не са били върнати в
уговорения срок и с уговорената лихва. Твърди длъжниците да са уведомени за
извършеното прехвърляне на вземанията по договорите в деня, следващ датата на
сключване на договора за цесия. За доказване на твърденията си към исковата молба
представя копия от договор за цесия от 20.12.2017 г., покана-уведомление, договори за
допълнителна финансова помощ от 29.06.2012 г., 03.08.2012 г., 11.09.2012 г. и от
29.09.2012 г., както и преводни нареждания с наредител ЕБ-София ЕООД и получател
Винарска изба Старосел по всеки един от договорите, за сумите, посочени в него.
Ответниците „Винарска изба Старосел“ ЕООД, „Старосел Инвест Груп“ ООД и
„Балкантабако“ ЕООД в писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК възразяват по
4
отношение на действителността на договорите за допълнителна финансова помощ с
твърденията, че не са получавани суми в посочения в договорите размер, че договорите
са антидатирани, като са подписани от техен бивш управител, след прекратяване на
представителната му власт, поради което и недействителни на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД,
при условията на евентуалност правят възражения за липса на основание за възникване
на солидарна отговорност на дружествата „Старосел Инвест Груп“ ООД и
„Балкантабако“ ЕООД, оспорват, като антидатирани и договора за цесия и покана –
уведомление, също като антидатирани, подписани от бивш управител след
прекратяване на правомощията му и представителната власт по отношение на
дружествата, правят и възражение за изтекла погасителна давност.
Приети са писмени доказателства, изслушани са съдебно-счетоводни експертизи
и е разпитан свидетел от първоинстанционния съд за установяване на датата на
връчване на уведомленията за извършено прехвърляне на вземане.
Районният съд е приел, че от представените договори за допълнителна финансова
помощ се установява възникване на поетите с договорите задължения за превеждане на
суми в заем и връщането им, ведно с уговорена лихва. Посочил е, че достоверността на
датата на частен документ би могла да се оспорва само от трети лица – онези, които не
са участвали в съставянето на документа, като за тях частният документ е
непротивопоставим, както и, че ответниците „Винарска изба Старосел” ЕООД,
„Балкантабако” ЕООД и „Старосел Инвест Груп“ ООД, са трети лица по смисъла на
чл. 181, ал. 1 ГПК. Приел е също, че когато представляван оспори датата на издаден от
негово име частен документ, в тежест на ползващият документа е да установи датата,
която, с оглед съществуването на заявените в процеса негови права, е достоверна за
вписания в документа представляван. Въз основа на писмо от „Интернешънъл Асет
Банк“, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е формиран извод,
че договорите имат достоверна дата за третите лица – представляваните търговски
дружества най-късно от датата на осчетоводяване на счетоводните операции по
превеждането и получаването на сумите по тях - 3 000 лева по Договора за
допълнителна финансова помощ между страните от 03.08.2012 г., 51 697 лева – по
Договора за допълнителна финансова помощ между страните от 11.09.2012 г., 40 000
лева – по Договора за допълнителна финансова помощ между страните от 29.09.2012 г.
и 66 508 лева – по Договора за допълнителна финансова помощ между страните –
29.06.2012 г., както и, че към тези дати, органен представител на тази дружества е била
Т. С. Т. - Ш..
От приетото писмо от „Интернешънъл Асет Банк“, както и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел, че се установява, че уговорените по
всеки от договорите допълнителна финансова помощ суми, са преведени от „ЕСБ –
София“ ЕООД, съответно получени в пълен размер по платежната сметка в
5
разпореждане на „Винарска изба Старосел“ ЕООД. Намерил е неоснователно
възражението за погасяване по давност на вземанията и необходимост в договора да се
изписва какво задължение се поема от солидарно отговорните дружества, поради което
и е уважил изцяло претенциите на ищеца.
В настоящото производство не са събирани нови доказателства.
Настоящият състав споделя посоченото в обжалваното решение, че за успешното
провеждане на предявените искове, ищецът, при условията на пълно и главно
доказване, следва да установи наличието на валидни правоотношения по договори за
заем, наименовани като Договор за предоставяне на допълнителна финансова помощ,
сключени с ответниците, изпълнение на задълженията си за предаване на заемните
суми, уговорено задължение за заплащане на възнаградителна лихва, настъпил падеж и
размер на вземанията, както и прехвърляне на вземанията по тези договори и
уведомяване на ответниците за извършената цесия, съгласно чл. 99 ЗЗД.
Както е посочено и в първоинстанционното решение, договорът за заем е уреден
в чл. 240 от ЗЗД като реален договор, с който заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи срещу задължение за връщането им.
Предаването на сумата или вещта е елемент от фактическия състав на договора за заем
и необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с
произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или вещ. Съдебната
практика приема, че за да възникне договорното правоотношение, освен постигнато
съгласие между страните следва да има и реално предаване на сумата, предмет на
договора, като предаването на заетата сума е в доказателствена тежест на страната,
която се позовава на сключения договор за заем и основава претенциите си на този
договор. (Решение № 142 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 5917 / 2014 г. на ВКС, Решение №
14 от 27.01.2017 г. по т. д. № 1453 / 2014 г. на ВКС, Решение № 253 от 17.10.2014 г. по
гр. д. № 2902/2014 г. на ВКС и др.) С оглед реалния характер на договора за заем,
същият се счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие
едната да заеме, а другата да получи в заем парична сума, а едва когато въз основа на
това съгласие заетите пари бъдат предадени на заемателя. Когато такова реално
предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен.
От представените по делото договори за допълнителна финансова помощ от
03.08.2012 г., 11.09.2012 г., 29.09.2012 г. и 29.06.2012 г., сключени между „ЕБС –
София“ ЕООД, с посочен ЕИК *********, като заемодател и „Винарска изба Старосел“
ЕООД като заемополучател, както и „Старосел Инвест Груп“ ООД и „Балкантабако“
ЕООД като солидарно отговорни лица, се установява, че заемодателят е поел
задължение да предостави на заемополучателя парична сума, по банкова сметка на
заемополучателя, в 7 дневен срок от датата на подписване на договора, а заемодателят
е поел задължение за връщането и, ведно с писмено уговорена лихва в размер на 4 %
6
на годишна база върху непогасената главница. За доказване на превод на посочените в
договорите суми са представени преводни нареждания с дати, съответни на датата на
сключване на всеки от договорите, в размер на сумата, посочена в договора, като
основание за нареждане на сумите е посочено „по договор“. От приетото по делото
заключение на вещото лице в съдебно заседание на 11.05.2021 г. се установява, че след
проверка на банковите извлечения по посочените в заключението сметки на „Винарска
изба Старосел“ ЕООД, включително и посочената в преводните нареждания сметка, се
установява, че освен сумата от 3000 лв. по копие на платежно нареждане от 03.08.2012
г., няма доказателства, че сумите по договорите са получени от „Винарска изба
Старосел“ ЕООД. В приетото по делото допълнително заключение в съдебно заседание
от 28.10.2021 г. по отношение на проверката на приетото по делото писмо от
„Интернешънъл Асет Банк“, съгласно което сумите по договорите са предоставени за
разпореждане по платежна сметка на „Винарска изба Старосел“ ЕООД, вещото лице
заявява, че не може да направи категорично заключение, от така представеното писмо
на л. 139 от делото, като изказва мнение, че посочените в писмото суми са получени по
платежна сметка от ответника. Вещото лице, в представеното първо заключение, на
въпроса дали сумите по договорите са осчетоводени като задължения, отговаря, че
сумите по договорите не са осчетоводени като заемни средства, не са осчетоводени
като задължения на „Винарска изба Старосел“ ЕООД, а като вземания от „ЕСБ –
София“ ЕООД, с изключение на сумата от 3000 лв., която е осчетоводена като
задължение по сметка други кредитори, разчети.
Както бе посочено по-горе, в тежест на доказване на ищеца е да установи по
безспорен и несъмнен начин в производството превеждането на сумите, предмет на
процесните договори за заем. От събраните по делото доказателства не може да се
направи категоричен извод, какъвто е необходим за установяване на основателността
на исковете, че заемодателят е изпълнил поетото от него задължение за превеждане на
сумите по договорите в полза на заемополучателя. Вещото лице установява, че
посочените суми по приетите по делото платежни нареждания не са били получени от
„Винарска изба Старосел“ ЕООД по посочената в тях сметка, с изключение на сумата
от 3000 лв. по платежно нареждане от 03.08.2012 г. В последното не е посочен
договора, въз основа на който е извършен превода, а вещото лице установява, че между
страните е имало и други търговски взаимоотношения, поради което не може да се
направи категоричен извод, че сумата е преведена именно в изпълнение на посочения
договор за допълнителна финансова помощ от същата дата, още повече, че сумата не е
осчетоводена като заемна, както безспорно се установи от заключението на вещото
лице. Приетото допълнително заключение на вещото лице, в което изразява мнение, не
е категорично установяващо факта на получаване на средствата. В съдебно заседание
при изслушването му заявява, че даденото от него е мнение, но не може да даде
категорично заключение, тъй като от банката е получена противоречива информация,
7
от една страна, че сумите са преведени по банкова сметка, по която преводи липсват и
от друга, че са преведени по платежна сметка, данни за които вещото лице няма и не е
виждал платежна сметка, като по отношение на това на кого е може само да се
предполага. Заявява също, че явно осчетоводяването на сумата от 161205 лв., сбора от
стойността на главниците по процесните договори, е грешно, по грешна счетоводна
сметка, защото срещу нея няма вземане, а какво е основанието за евентуалното
превеждане на сумата не може да отговори. Установено е, че вземания към ищеца не са
осчетоводени, няма и в счетоводството на дружеството заемополучател осчетоводяване
на договора за цесия от 2017 г. Доколкото заключението на ССЕ установява, че тези
вземания са осчетоводени при ищеца, следва да се посочи, че, съгласно трайната и
задължителна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК (решение № 62/25.06.2009 г. по т. д.
№ 546/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 7/22.02.2011 г. по т. д. № 264/2010 г. на
ВКС, ТК, I т. о. и други) счетоводните книги и вписванията в тях могат да служат като
доказателство на страната, която ги е водила, според тяхната редовност, която не се
презумира, а трябва да бъде установена, и с оглед останалите по делото доказателства.
Съгласно чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ редовно водените счетоводни книги на търговеца
могат да служат като доказателство в негова полза, но те не се ползват със
задължителна доказателствена сила, а същата трябва да бъде преценена от съда с оглед
всички събрани по делото доказателства. Не е изследван от вещото лице въпроса дали
счетоводните книги на ищеца и цедента са водени редовно, а и от приетите по делото
заключения възниква съмнение за редовното им водене, доколкото в годишните
финансови отчети на ищеца има противоречие именно във връзка с отчитане на
процесните суми по договор за цесия от 2017 г. Или няма нито едно доказателство, от
което може да се направи категоричен извод, че сумите по процесните договори са
били получени от заемополучателя, нито от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства следва такъв категоричен и несъмнен извод.
Съдебната практика е категорична и последователна в разбирането си, че
доказателствената тежест не е задължение да се представят доказателства за
установяване на фактите, а е задължение за съответната страна да понесе
неблагоприятните последици от това, че твърдения от нея факт не е бил установен от
събраните в производството доказателства. Тези неблагоприятни последици са
свързани с това, че съдът трябва да приеме, че недоказания факт не се е осъществил и
страната не може да черпи от него изгодни за себе си правни последици. Или в
конкретния случай, поради липса на доказателства за получаване на сумите от страна
на „Винарска изба Старосел“ ЕООД, на основание приетите по делото договори за
допълнителна финансова помощ, съдът следва да приеме, че не е налице доказано
предаване на сумите, съответно не е завършен фактическия състав на сключване на
договорите за заем и не съществува за ответника „Винарска изба Старосел“ ЕООД
задължение за връщане на процесните суми, съответно и за подписалите като
8
солидарно отговорни дружества.
Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на която
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен
между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия
за действителност на договорите, но има значение и основанието за възникване на
прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия, като съгласно чл. 99 ал. 2 от
ЗЗД, вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал.
От горното следва, че предмет на цесионната сделка могат да бъдат само
съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната
действителност, а липсата им води до недействителност на договора, поради липса на
предмет, на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради което и ищецът не е придобил вземане по
отношение на ответниците.
За пълнота следва да се посочи, че отговор на въпроса явява ли се трето лице по
смисъла на чл. 181 от ГПК юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш
законен представител частен диспозитивен документ с твърдения, че е съставен след
прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, обвързваща ли
е за това юридическо лице посочената в частния документ дата и каква е защитата му
срещу антидатиране на документи от органен представител с прекратени правомощия
е даден в постановената по реда на чл. 290 от ГПК задължителна съдебна практика
(обобщена в Решение № 95 от 28.08.2019 г. по гр. д. № 3543 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение, Решение № 167 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 4020 /
2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и др.). Според нея юридическо
лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с
твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е
антидатиран, не е „трето лице” по смисъла на чл.181 ГПК и не може да се позавава на
липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от
юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства.
Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни
последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. Като се
вземе предвид, че представените по делото писмени доказателства не установяват дата
на получаване на заемните средства от страна на заемополучателя, както и, че липсва
основание да се ценят като доказателства счетоводните записвания на ищеца, то не се
установява по категоричен начин от страна на ищеца и оспорената дата под процесните
договори.
Възражението за липса на поето задължение от страна на солидарно отговорните
дружества, поради липса на изписване на поемане на конкретно задължение, без
9
твърдения дружествата да са получили заемната сума общо, за да възникне
солидарност по смисъла на ТЗ, е направено евентуално, поради което и въпреки
изложените в жалбата възражения не следва да бъде обсъждано.
Като е достигнал до други правни изводи при решаване на спора, районния съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а предявените искове
да бъдат отхвърлени изцяло като недоказани и неоснователни.
На жалбоподателите, с оглед изхода от спора, се дължат сторените в
производството пред РС и ПОС разноски. В първоинстанционното производство са
направени разноски от 5750 лв. за адвокатско възнаграждение по 1800 лв. за всяка от
страните, ведно с ДДС, за което са представени доказателства за заплащането им в
пълен размер, както и 350 лв. за заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице. Във
въззивното производство са сторени разноски за държавна такса в размер на 602,90 лв.,
както и по 1800 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, за които суми има представени
доказателства за банков превод от всеки от жалбоподателите. Съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК, общия размер на направените разноски в двете инстанции на
трите дружества е 11752,90 лв., в който размер следва да бъдат присъдени, както са
поискани. Неоснователно настоящия състав намира възражението за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателите.
Същото не надхвърля минималния размер на възнаграждението, посочен в чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразен с материалния интерес по предявените искове срещу
тримата жалбоподатели, ответници в първоинстанционното производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260130/07.02.2022 г., постановено по гр. дело №
12869/2019 г. по описа на РС Пловдив, ХVIII граждански състав, изцяло, като вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Релайънс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 8, ет. 1, ап. 3, представлявано от
управителя Т. С. Т. - Ш., искове срещу „Винарска изба Старосел“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Старосел, общ. Хисаря, обл.
Пловдив, представлявано от управителя К. А. А., „Старосел инвест груп“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес са на управление: с. Старосел, общ. Хисаря, обл.
Пловдив, представлявано от управителя А. П. Т. и „Балкантабако“ ЕООД, ЕИК
10
*********, със седалище и адрес са на управление: с. Старосел, общ. Хисаря, обл.
Пловдив, Комплекс за винен и СПА туризъм Старосел, представлявано от управителя
А. К. А., за осъждането им да му заплатят солидарно следните суми: сумата от 500
лева (петстотин лева) частичен иск от 3 000 лева главница и сумата от 200 лева (двеста
лева) частичен иск от 480 лева, възнаградителна лихва за период 03.08.2012 г. –
03.08.2016 г., по Договор за допълнителна финансова помощ от 03.08.2012 г.; сумата
от 6000 лева (шест хиляди лева) частичен иск от 51 697 лева главница и сумата от 3800
лева (три хиляда и осемстотин лева) частичен иск от 8 271,52 лева възнаградителна
лихва за периода 11.09.2012 г. – 11.09.2016 г., по Договор за допълнителна финансова
помощ от 11.09.2012 г.; сумата от 5000 лева (пет хиляди лева) частичен иск от 40000
лева главница и сумата от 2000 лева (две хиляди лева) частичен иск от 6400 лева
възнаградителна лихва за периода 29.09.2012 г. – 29.09.2016 г., по Договор за
допълнителна финансова помощ от 29.09.2012 г., сумата от 8 500 лева (осем хиляди и
петстотин лева) частичен иск от 66 508 лева главница и сумата от 4000 лева (четири
хиляди) частичен иск от 10 641,28 лева възнаградителна лихва за период 29.06.2012 г. –
29.06.2016 г., по Договор за допълнителна финансова помощ от 29.06.2012 г., всички
прехвърлени от „ЕСБ – София“ ЕООД, ЕИК *********, на „Релайънс“ ЕООД, ЕИК
*********, с договор за цесия от 20.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.06.2019 г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Релайънс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 8, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя
Т. С. Т. - Ш., да заплати на „Винарска изба Старосел“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Старосел, общ. Хисаря, обл. Пловдив,
представлявано от управителя К. А. А., „Старосел инвест груп“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес са на управление: с. Старосел, общ. Хисаря, обл. Пловдив,
представлявано от управителя А. П. Т. и „Балкантабако“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес са на управление: с. Старосел, общ. Хисаря, обл. Пловдив, Комплекс
за винен и СПА туризъм Старосел, представлявано от управителя А. К. А., сумата от
11752,90 лв. (единадесет хиляди седемстотин петдесет и два лева) направени разноски
по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11