Решение по дело №194/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Делото е образувано по жалба на З. А. Б., [ЕГН] от с. Драгиново, против Решение № 1012-12-394#1 от 12.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1018-5 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пазарджик, с което З. А. Б. е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 31.08.2022 г. до 29.06.2023 г. в размер на 16076,55 лева – главница и 1385,70 лева лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Решението е оспорено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. По същество в жалбата се твърди, че жалбоподателят е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) през 2022 г. и такова било отпуснато в размер на 85,71 лева на ден. Две години по – късно бил проведен последващ контрол над отпуснатото  обезщетение, когато се установило, че отпуснатото ПОБ е в по-голям размер от нормативно установения, с оглед прекратяване на трудовото правоотношение от нейна страна. Твърди, че не е подавала заявление за напускане на работното си място в Ирландия. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Т., която поддържа жалбата. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ-Пазарджик редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от юрк. С., която оспорва жалбата. Изразява становище за законосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Претендира разноски. Представя писмени бележки по съществото на спора, с които излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подадено Заявление с вх. № ЗПОБ-602-01-0752 от 01.09.2022 г. в Дирекция „Бюро по труда“, гр. Велинград от жалбоподателя, за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирала, че последното  правоотношение е с работодател от Ирландия и същото е прекратено, считано от 31.08.2022 г.

По повод подаденото заявление, до жалбоподателя е изпратено уведомително писмо изх. № У-122-00-1018-1 от 02.09.2022 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/, лицето е уведомено, че следва да представи следните документи:

- заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004;

- декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

- документ от работодателя, потвърждаващ причината за прекратяване;

- документи от Ирландия - договор и фишове за заплати.

Във връзка с горното в ТП на НОИ - Пазарджик с вх. № 1019-12-3955 от 15.09.2022 г. от страна на жалбоподателя са представени: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период — „изтичане срока на договора“, осигурителен номер, копие от фиш за заплата - 5 броя.

Към заявлението се установява, че не е представен документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост към 31.08.2022 г.

Предвид това и на основание чл. 8 от НОИПОБ, със структурирани електронни документи (СЕД) U001 № 453755 от 16.09.2022 г. и U003 № 455572 от 20.09.2022 г. е изискано предоставяне на информация за периода от 13.06.2022 г. до 30.08.2022 г. от компетентната институция на Ирландия.

Поради необходимостта от получаване на информация от институциите в Ирландия, с Разпореждане № 122-00-1018-1 от 19.09.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица и на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004.

В ТП на НОИ - Пазарджик е получен преносим в документ (ПД) U1 с вх. №1019-12-3955#1 от 27.09.2022 г от Ирландия с:

- периоди на осигуряване от 13.06.2022 г. до 30.08.2022 г.;

- причина за прекратяване на заетостта „изтичане срока на договора“

- доход за периода от 13.06.2022 г. до 30.08.2022 г. в размер на 2122 евро месечно.

На 04.10.2022 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за З. Б. са получени и структурирани електронни документи U017 и U004 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени:

- периоди на осигурена заетост от 13.06.2022 г. до 30.08.2022 г.;

- причина за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“;

- доход за периода от 13.06.2022 г. до 30.08.2022 г. в размер на 5878.74 евро – брутен доход.

Съобразно горната получена информация, на основание чл. 55 от АПК, с Разпореждане № 122-00-1018-2 от 07.10.2022 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.

С Разпореждане №122-00-1018-3 от 19.10.2022 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1. чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) №883/2000 на З. Б. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 31.08.2022 г. до 29.06.2023 г. (десет месеца) в размер на 85.71 лв. дневно.

Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица, с писмо с изх. № 1029-12-922 от 26.06.2023 г. жалбоподателят е уведомена за новообразуваното производство на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, както и че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата  дейност считано от 31.08.2022 г. С оглед посоченото в жалбата, г-жа Б. не оспорва получаването на това писмо, а точно обратното – потвърждава го.

За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия с писмо изх. № 1030-12-1333 от 26.06.2023 г. от работодателя „Keelings Retail UC“ е изискано предоставяне на информация за периода на работа и причината за прекратяване на заетостта.

На 31.08.2023 г. с вх. №1030-12-1333#2 в ТП на НОИ – Пазарджик е представена информация от работодателя „Keelings“, в която е посочено, че жалбоподателят е работила на постоянен договор, но не е уточнена причина за прекратяване на трудовата заетост. С писмото се уведомява, че З. Б. е работила в Keelings Softfruits като работник в градинарството на срочен договор за периода между 13.06.2022 и 30.08.2022 г., но е подала оставка от позицията при обстоятелства, при които е напусна преди края на договора си - 01.10.2022 г.

С оглед горните, от страна на НОИ е изискано и получаването на СЕД от компетентната институция в Ирландия относно причините за прекратяване на договора.

На 15.09.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за г-жа Б. е получен структуриран електронен документ (СЕД) U002 № 741345 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени:

• период на осигурена заетост: от 13.06.2022 г. до 30.08.2022 г.;

• причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя”.

При горните установявания е издадено Разпореждане №122-00-1018-4 от 16.11.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, с което ръководителят на осигуряването за безработица е отменил Разпореждане №122-00-1018-3 от 19.10.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на З. Б..

В допълнение, с Разпореждане № 122-00-1018-6/17.11.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО на З. Б. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 31.08.2022 г. до 30.12.2022 г. (четири месеца) в размер на 18.00 лв., като при определяне на периода и размера на паричното обезщетение е взета предвид потвърдената в структурираните електронни документи причина за прекратяване на последната трудова заетост от 30.08.2022 г. на жалбоподателя - „напускане на служителя“.

С представени, неоспорени и приети по делото писмени доказателства с Писмо с вх. № 2840/26.03.2024 г. и Писмо вх. № 2902/28.03.2024 г. от ответника са представени доказателства, че Разпореждане № 122-00-1018-4/16.11.2023 г., с което е отменено Разпореждане № 122-00-1018-3/19.10.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, е връчено лично на г-жа Б. на 29.11.2023 г. (известие за доставяне № ИД PS 4400 01TRYU 2) и не е обжалвано по реда на чл. 117 от КСО и е влязло в законна сила на 14.12.2023 г. Съответно Разпореждане № 122-00-1018-6/17.11.2023 г., с което е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 18,00 лева е връчено на г-жа Б. на 29.11.2023 г. (известие за доставяне № ИД PS 4400 01TRYU 2), не е обжалвано по реда на чл. 117 от КСО и е влязло в законна сила на 14.12.2023 г. Представят се заверени копия на Известие за доставяне № ИД PS 4400 01TRYU 2 и Справка от АИС „Архимед“ за всички документи на З. Б. за периода 01.01.2022 г.-21.03.2024 г, от които се потвърждава извода, че двете разпореждания (Разпореждане № 122-00-1018-4/16.11.2023 г. и Разпореждане № 122-00-1018-6/17.11.2023 г.) са влезли в законна сила и са придобили стабилитет.

На следващо място за неоснователно полученото парично обезщетение, на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114. ал. 1 от КСО, е издадено и трето разпореждане - Разпореждане № 122-00-1018-5 от 17.11.2023 г., с което г-жа Б. е задължена да възстанови неоснователно изплатеното й парично обезщетение за безработица за периода от 31.08.2022 г. до 29.06.2023 г. в размер на 16076.55 лв. - главница и 1385.70 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Посоченото Разпореждане № 122-00-1018-5 от 17.11.2023 г. е оспорено по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, който го е потвърдило изцяло с процесното Решение № 1012-12-394#1 от 12.01.2024 г. Решението е редовно връчено на жалбоподателя на 18.01.2024 г., като жалба е подадена до Административен съд – Пазарджик на 31.01.2024 г.

По делото от страна на жалбоподателя (л. 173-179 от делото) е представен в цялост и сключения между нея и работодателя „Keelings Softfruits UC“ трудов договор. От съдържанието на същия е видно, че договорът е срочен, с фиксиран срок от 13.06.2022 г. до 01.10.2022 г., което съответства напълно на посоченото от работодателя в представените по делото писма.

Трудовият договор е представен и от ответника (л. 184-189 от делото), съобразно изпратения му екземпляр от работодателя. Договорът съответства като съдържание на представения от другата страна екземпляр, относно фиксирания в същия срок – от 13.06.2022 г. до 01.10.2022 г.

От горните следва недвусмислен извод, че лицето е било наето от работодателя в Ирландия на срочен трудов договор за периода от 13.06.2022 г. до 01.10.2022 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Оспореният акт е издаден от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, за прихващане по чл. 114, ал. 5 и за възстановяване по чл. 115, ал. 2. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.

Що се касае до спазване на изискванията за форма на оспорения акт и предвид гореустановените, настоящият състав намира, че процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Т.е. не се установяват нарушения във формата на акта.

При проверка по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:

Потвърденото с процесното решение Разпореждане касае възстановяване на недобросъвестно получени суми и е издадено от длъжностно лице, чиято компетентност не се оспорва. Като правно основание за постановяване на Разпореждането са посочени нормите на чл. 54ж, ал. 3 и чл. 114, ал. 1 от КСО.

В чл. 54а, ал.1 от КСО е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; т. 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Към момента на подаване на Заявлението жалбоподателят е субект, отговарящ на условията по чл. 54а, ал.1 от КСО. Не е спорна регистрацията й в Агенцията по заетостта на 01.09.2022 г., както и, че последната й трудова заетост преди прекратяване на осигуряването е за времето от 13.06.2022 г. до 30.08.2022 г. в Ирландия.

Доколкото жалбоподателят е български гражданин, то тя попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет (аргумент от чл. 288 от ДФЕС).

Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство.

В процесния случай, доколкото българското законодателство е поставило придобиването на правото на обезщетение за безработица, в зависимост от период на осигуряване, компетентните органи са зачели трудовата заетост на жалбоподателката съгласно издаден от друга държава официален свидетелстващ документ.

Спорният въпрос по делото е относно правилното определяне на размера и срока на отпуснатото обезщетение за безработица, съобразно националното законодателство и от там евентуалната дължимост на суми за възстановяване, които са получени недобросъвестно.

Съгласно предвиденото в чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Според ал. 3 на същата норма обаче, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда , чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител , чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Съгласно мотивите на Разпореждане № 122-00-1018-6 от 17.11.2023 г., паричното обезщетение на жалбоподателя е отпуснато за срок от четири месеца и в минималния дневен размер съгласно ЗБДОО за 2022 г. от 18,00 лева, поради това, че последното прекратяване на осигуряването е от 30.08.2022 г., с причина „напускане на служителя“.

Правилото, установено в чл.54б, ал.3 от КСО представлява изключение от общото правило по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение № 9434/07.07.2014 г. по адм.дело №1716/2014 г. на ВАС, VI о.).

В цитираната разпоредба не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на правоотношение в друга държава, с която се прилага международен договор, но с оглед текста „или по други закони“ следва да се приеме, че изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл.54б, ал.3 от КСО не е изчерпателно, и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при което правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради виновното поведение на безработното лице.

От тук следва, че спорът по настоящото дело е обусловен от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в приетата с ПМС №32 от 11.02.2002 г., обн. ДВ бр. 19 от 2002 г., Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 (приложима редакция ДВ, бр. 73 от 2020 г., в сила от 18.08.2020 г.) е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат: т. 1. за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО - акт за прекратяване на правоотношението. (В същия смисъл и редакцията ДВ, бр. 39 от 14.05.2019 г.).

В процесния случай жалбоподателят не е приложила към подаденото от нея Заявление (по образец Приложение №1 към чл.1, ал.1 от Наредбата) Акт за прекратяване на правоотношението си, нито при попълване на заявлението е декларирала основанието от акта за прекратяване на правоотношението. Съгласно представения и приет по делото договор за полагане на труд от страна на жалбоподателя в Ирландия, касаещ процесната година - 2022 г., л. 173-179 и л. 184-187 от делото, изрично е посочено, че договорът е бил срочен, с фиксиран срок на действие от 13.06.2022 г. до 01.10.2022 г.

Предвид това обосновано следва да се приеме, че договорът е прекратен поради напускане на служителя на работата му, доколкото напускането е преди фиксирания краен срок, като не се установяват или твърдят каквито и да е непредвидими или форсмажорни обстоятелства, които да са принудили работника да напусне работното си място преди изтичане срока на договора. Не се установява или твърди и работодателят да е инициирал прекратяването на трудовия договор преди изтичане на срока му. Обстоятелството на напускане на служителя е посочено и в получените от Ирландия официални свидетелстващи документи. Последните в случая са оспорени. Открито е производство по оспорване истинността на официален свидетелстващ документ, а именно на СЕД U002 № 741345 от 15.09.2023 г. и на Н001/13.09.2023 г. по отношение тяхната вярност, касаеща основанията за прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя Кийлингс Софтфрутс. Съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът бе този, който следваше на установи неверността на документите. В тази връзка от негова страна бе направено единствено искане за разпит на свидетели, което като недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, бе отхвърлено. С оглед посоченото, направеното оспорване истинността на посочените официални свидетелстващи документи се явява недоказано.

Административният орган е спазил разписаната в чл.1, ал.6 от Наредбата процедура, според която при прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ уведомява лицето в 7-дневен срок от приемането на заявлението, като му дава необходимите указания за отстраняване на нередностите, като уведомлението е връчено чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес, съобразно изискванията на същата норма. В хипотезата на чл.1, ал. 8 от Наредбата, след като липсващите документи не са представени в териториалното поделение на НОИ в указания срок, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО.

По реда на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата са изискани документи за удостоверяване на осигурителния стаж и доход на лицето по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

В представените пред осигурителните органи документи, се посочва, че договорът с ирландския работодател е прекратен поради напускане на служителя. Доколкото липсват данни за иницииране на прекратяването от страна на работодателя и след като от лицето не са представени изисканите необходими документи за удостоверяване на причината за прекратяване, което според сключения договор следва да е или предизвестие или писмено известие, следва да се приеме, че в действителност причината за прекратяване на трудовото правоотношение е напускане на служителя, поради което размерът и срокът на обезщетението за безработица правилно са определени по чл. 54б, ал. 3 от КСО. В настоящата хипотеза същите са определени въз основа на наличните официални документи, а възраженията на жалбоподателя за неправилното им определяне са неоснователни.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че СЕД U002 и СЕД H002 са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред и същите съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Като официални документи същите са оспорени от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство, но предвид неуспешното доказване на оспорването, същите притежават формална доказателствена сила. По аргумент от чл. 164, 1, т. 2 съдържанието им не може да бъде оборено и от свидетелски показания.

От това следва, че правилно административният орган е приел, че на жалбоподателя се следва обезщетение за безработица в по – малък размер, а именно за период от четири месеца в дневен размер от 18 лева.

Предвид това са издадени и Разпореждане № 122-00-1018-4/16.11.2023 г. и Разпореждане № 122-00-1018-6/17.11.2023 г. на ръководителя по осигуряването и безработицата в ТП на НОИ-Пазарджик, които както се установи от събраните по делото доказателства са влезли в законна сила.

В този контекст, за изчерпателност следва да се посочи, че изменението на влязъл в сила административния акт в хипотезата на чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2 от КСО може да стане извън сроковете по чл. 102, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 99, т. 2 от АПК. Кодексът за социално осигуряване е специален по отношение на АПК, което води до извода, че следва да се съобразяват сроковете, посочени в първия. Установеният в КСО и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица/НОИПОБ/ ред за преразглеждане на влезли в сила разпореждания се явява специален спрямо общия, установен в АПК. Няма и изискване разпореждането за отмяна на отпуснато парично обезщетение за безработица да е влязло в сила, за да бъде извършена нова преценка на правото по подаденото заявление за отпускане на такова обезщетение. В този смисъл Решение № 3288 от 28.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8617/2022 г., VI отд. на ВАС.

От всичко гореизложено следва, че с влезли в законна сила разпореждания от 16-17.11.2023 г., на жалбоподателя е определено обезщетение за безработица за период от 4 месеца, в размер на 18 лева дневно, като преди това й е било изплатено такова обезщетение в значително по – голям размер за по – дълъг период - от 31.08.2022 г. до 29.06.2023 г.

Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Очевидно, за да възникне задължението за възстановяване на изплатени без основание суми за осигурителни плащания, те трябва да са получени недобросъвестно от съответното лице. В ал. 2, т. 2 на същата разпоредба е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността е необходимо да бъде безспорно установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт.

Съгласно чл. 54ж, ал. 3 КСО, длъжностното лице издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

С оспореното Разпореждане № 122-00-1018-5 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пазарджик, З. А. Б. е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 31.08.2022 г. до 29.06.2023 г. в размер на 16076,55 лева – главница и 1385,70 лева лихва. Посочено е, че е отпуснато обезщетение в размер на 85,71 лв. дневно по получени СЕД U002 и U004 и U1 от компетентната институция на Ирландия, в които е удостоверена причина за прекратяване на последната осигурена заетост поради изтичане срока на договора. Впоследствие е постъпила информация от работодателя и нов структуриран електронен документ U002 № 741345 от 15.09.2023 г., с който компетентната институция на Ирландия е удостоверила причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“, считано от 31.08.2023 г.

В случая не е приложима разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, доколкото при подаване на заявлението по образец З. Б. изрично е посочила, че причината за прекратяване на трудовата й дейност е „изтичане срока на договора“ на 30.08.2022 г. Това обаче се опровергава от представения по делото трудов договор, с който страните са се уговорили З. Б. да бъде наета на работа основно като работник в градинарството, считано от 13.06.2022 г. до 01.10.2022 г. Оттук следва извода, че трудовият договор е срочен и не може напускането на служителя на 30.08.2022 г. да е по причина „изтичане срока на договора“. Това обстоятелство, преценено в съвкупност със сведенията от изменения СЕД U002 № 741345 сочи, че трудовото правоотношение между оспорващия и дружеството е прекратено по инициатива на работника, преди изтичане на договора, доколкото правоотношението е срочно, а и не са представени документи, установяващи прекратяване на договора от страна на работодателя.

С оглед на гореизложеното, данните по делото налагат несъмнения извод, че както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, жалбоподателят е знаела, че трудовото й правоотношение е срочно, като не е представила документ за предсрочното му прекратяване, поради което не може да се приеме, че е действал добросъвестно.

За изчерпателност следва да се посочи, че в действащото законодателство няма легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурително плащане от лицето, но в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Изложените по-горе обстоятелства сочат, че жалбоподателят е била недобросъвестна при получаване на паричните обезщетения от държавното обществено осигуряване, които не  се дължат, тъй като е установено, че същата е знаела, че е наета по срочно трудово правоотношение и е напуснала работа преди изтичане на срока на договора.

Поради изложеното, съдът намира, че Решение № 1012-12-394#1 от 12.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик потвърденото с него Разпореждане № 122-00-1018-5 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица са законосъобразни, издадени при правилно приложение на материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и съобразно чл.143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. А. Б., [ЕГН] против Решение № 1012-12-394#1 от 12.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1018-5 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пазарджик, с което З. А. Б. е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 31.08.2022 г. до 29.06.2023 г. в размер на 16076,55 лева – главница и 1385,70 лева лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

ОСЪЖДА З. А. Б., [ЕГН] да заплати на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.