Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Добрич,
14.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ тридесет и първи октомври през
две хиляди и деветнадесета година в
публично съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
секретар: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №2114 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази следното:
Съдът е сезиран с искова молба вх.№ 11539/07.06.2019г. от „***" ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: ***, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Б.Н., с която срещу М.Й.М. ЕГН **********, с адрес: ***, е предявен иск съдът да установи в отношенията на страните, че ответникът, в качеството на наследник на *** с ЕГН ********** дължи на ищеца 1/5 част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№ 4408/2018г. по описа на РС Добрич, както следва: 1) 1000 (хиляда) лева, представляваща неплатена главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта *** от 16.10.2008 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението (30.10.2018 г.) до окончателното плащане. 2) 2142.83 лева (две хиляди сто четиридесет и два лева и осемдесет и три стотинки), представляваща неплатена договорна лихва по същия договор за периода от 20.11.2009 г. до 30.10.2018 г. 3) 0.14 лева (четиринадесет стотинки), представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 29.10.2018 г. до 30.10.2018 г. 4) 57.53 лева (петдесет и седем лева и петдесет и три стотинки), представляваща дължими такси.
С исковата молба се претендират и сторените в съдебното производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
ФАКТИЧЕСКИ
ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:
- На 16.10.2008 г. между „***“ ЕАД, като кредитор, и *** с ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен Договор издаване и обслужване на кредитна карта ***, неразделна част от който са Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти *** на „***“ и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти *** на „***“. По силата на този договор Банката предоставила на клиента револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта в размер на 1 000 лева.
- Съгласно чл. 7, ал. 1 от Договора за кредит срокът на
действие на договора съвпада със срока на валидност на картата- 2 г., като в
ал. 2 на същата клауза е предвидено, че след изтичането на срока, се издава
нова карта и действието на договора се подновява автоматично за нов период,
равен на срока на валидност на новата карта, ако някоя от страните не го
прекрати по някой от нангините посочени в Общите условия. След изтичането на
първоначалния срок никоя от страните не е предприела действия за прекратяване
на договора и срокът па действието му е продължаван автоматично съгласно чл. 7,
ал. 2 от Договора за кредит.
- Съгласно чл. 11 от Общите условия за усвоената част от кредитния лимит клиентът заплаща лихва в размер на договорения лихвен процент но кредита посочен в Условията. Съгласно Условията стандартния лихвен процент по кредита е 21,95 %, а при покупка с кредитната карта лихвата за клиента е 18 %. Според чл. 42 от Общите условия банката определя месечна падежна дата и петнадесетдневен гратисен период, по време на който клиентът трябва да револвира кредита си с определена минимална сума за револвиране. Съгласно Условията: месечната падежна дата е 20-о число на месеца; гратисният период е 15 дни; минималната сума за револвиране е по-малката стойност от: 2 % върху натрупаното задължение или сумата на месечната вноска/и по извършените инсолтмънт транзакции.
-„***“ е изпълнила своето задължение като с издала на *** кредитна карта *** и е предоставила по нея лимита от 1 000 лева.
- Кредитополучателят е усвоил кредита на 22.10.2008 г. като е изтеглил 950 лева в брой. Останалата част от лимита е отнесена за такси. Извършено е едно единствено плащане на суми по кредита от страна на кредито получателя Й.М.- на 05.12.2008 г. в размер на 22 лева. Не е възстановен ползвания лимит, равняващ се па 1 000 лева. От страна на „***“ са правени неуспешни опити за осъществяване на контакт с кредитополучателя с цел разрешаване на въпроса със забавата в изплащането на кредита.
- На 21.10.2010 г.
кредитополучателят *** е починал и съгласно удостоверение за наследници изх. №
123/03.09.2014 г. е оставил наследници по закон от първи ред- М.Й.М., ЕГН **********
(***), н Й. С. (***), С. Й. А. (***), А.Й.А(***), ***(***)-починал на
16.03.2012 г. Починалият наследник ***видно от удостоверение за наследници №
87/06.10.2016 г. е оставил наследници Д.ВА. (***), К.М.Й(***) и Й.М.Й (***).
- Ответницата М.М. е приела наследството на *** чрез извършване па конклудентни действия- заедно с останалите сънаследници е извършила действия на разпореждане (дарение) с недвижим имот от наследствената маса на 02.10.2017 г. М.Й.М., н Й. С., С. Й. А., видно от Н.А. вписан под акт 5, том VI, дело 981/2017 г., вх. per. № 2472 от 02.10.2017 г. по описа на СВ Балчик.
-До М.М. е
изпратена покана за доброволно плащане с изх. № 0120/08.02.2018 г. и е връчена
на адресата лично- на 12.02.2018
-Поради липса на
доброволно плащане, по реда на чл.417 от ГПК кредиторът се снабдил със заповед
за незабавно изпълнение. В законовия срок ответникът депозирал възражение пред
заповедния съд. Горното мотивирало правния интерес на ищеца от водене на
настоящия установителн иск.
Към ИМ са приложени заверени преписи от: Договор издаване и обслужване на кредитна карта *** от 16.10.2008 г.;Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти DSK. MAXICARD на „***“; Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти ***; Извлечение от разплащателната сметка на кредитополучателя ***, чрез която се е обслужвал кредита; Удостоверение за наследници на *** с изх, № 123/03.09.2014 г.; Удостоверение за наследници на ***с изх. № 87/06.10.2016 г.; Молба за образуване на дело по чл. 51 от ЗН; Съобщение от Районен съд Балчик по гр.д. № 393/2016 г.; Определение № 500/04.11.2016 г. по гр.д. № 393/2016 г. на Районен съд Балчик; Н.А. вписан под акт 5, том VI, дело 981/2017 г., вх. per. № 2472 от 02.10.2017 г. по описа на СВ Балчик; Справка от ИКАР;
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не депозира отговор.
В първото по делото
съдебно заседание ищецът поддържа претенциите си.
Ответницата се явява лично
и не прави оспорвания относно основанието и размера на претенциите. Настоява при
евентуално уважаване на иска съдът да разсрочи плащанията и, доколкото има
финансови затруднения.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.10.2008 г. между „***“ ЕАД, като кредитор, и *** с ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен Договор издаване и обслужване на кредитна карта ***, неразделна част от който са Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти *** на „***“ и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти *** на „***“. По силата на този договор Банката предоставила на клиента револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта в размер на 1 000 лева.
Съгласно чл.
7, ал. 1 от Договора за кредит срокът на действие на договора съвпада със срока
на валидност на картата- 2 г., като в ал. 2 на същата клауза е предвидено, че
след изтичането на срока, се издава нова карта и действието на договора се
подновява автоматично за нов период, равен на срока на валидност на новата
карта, ако някоя от страните не го прекрати по някой от начините посочени в
Общите условия. Не е спорно по делото, че нова карта на потребителя не е
издадена/ так изявление на пълномощника в открито заседание/, както и че след
изтичането на първоначалния срок, никоя от страните не е предприела действия за
прекратяване на договора.
Съгласно чл. 11 от Общите условия за усвоената част от кредитния лимит клиентът заплаща лихва в размер на договорения лихвен процент но кредита посочен в Условията. Съгласно Условията стандартния лихвен процент по кредита е 21,95 %, а при покупка с кредитната карта лихвата за клиента е 18 %. Според чл. 42 от Общите условия банката определя месечна падежна дата и петнадесетдневен гратисен период, по време на който клиентът трябва да револвира кредита си с определена минимална сума за револвиране. Съгласно Условията: месечната падежна дата е 20-о число на месеца; гратисният период е 15 дни; минималната сума за револвиране е по-малката стойност от: 2 % върху натрупаното задължение или сумата на месечната вноска/и по извършените инсолтмънт транзакции.
Не е спорно и обстоятелството, че „***“ е изпълнила своето задължение като с издала на *** първата кредитна карта *** и е предоставила по нея лимита от 1 000 лева.
От ответната срана не е оспорено и обстоятелството, че кредитополучателя е усвоил кредита на 22.10.2008г. като е изтеглил 950 лева в брой. Останалата част от лимита е отнесена за такси. Извършено е едно единствено плащане на суми по кредита от страна на кредито- получателя Й.М.- на 05.12.2008 г. в размер на 22 лева. Не е възстановен ползвания лимит, равняващ се на 1 000 лева.
На 21.10.2010 г.
кредитополучателят *** е починал и съгласно удостоверение за наследници изх. №
123/03.09.2014 г. е оставил наследници по закон от първи ред- М.Й.М., ЕГН **********
(***), н Й. С. (***), С. Й. А. (***), А.Й.А(***), ***(***)- починал на
16.03.2012 г. Починалият наследник ***видно от удостоверение за наследници №
87/06.10.2016 г. е оставил наследници Д.ВА. (***), К.М.Й(***) и Й.М.Й (***).
Ответницата М.М. е приела наследството на *** чрез извършване па конклудентни действия- заедно с останалите сънаследници е извършила действия на разпореждане (дарение) с недвижим имот от наследствената маса на 02.10.2017 г. М.Й.М., н Й. С., С. Й. А., видно от Н.А. вписан под акт 5, том VI, дело 981/2017 г., вх. per. № 2472 от 02.10.2017 г. по описа на СВ Балчик.
До М.М. е изпратена покана за доброволно плащане с изх. № 0120/08.02.2018 г. и е връчена на адресата лично- на 12.02.2018г.
Поради липса на доброволно плащане,
по реда на чл.417 от ГПК кредиторът се снабдил със заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д№ 4408/2018г. по описа на РС Добрич. В законовия срок
ответникът депозирал възражение пред заповедния съд. Във възражението е
направено оспорване, че наследникът не е приел наследството на баща си, както и
че давността е изтекла.
Въз основа на установеното от фактическа страна, районния съд прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 240 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Производството е установително, по реда на чл.415 от ГПК и цели съдебно установяване на вземане, за което е издадена вече заповед за изпълнение. Искът е допустим, доколкото ответникът е подал възражение в заповедното производство, с което оспорва дължимостта на сумата по издадената заповед.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.
Относно характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че по своята същност същият е търговски по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, тъй като едната от страните е търговец и сделката е сключена с оглед упражняване на търговската му дейност.
В случая на преценка следва да се постави въпроса прекратен ли е или не договора за кредит към момента на подаване заявлението пред заповедния съд и дали едностранното прекратяване на договора обосновава неговата предсрочна изискуемост, каквито са твърденията на Банката. Освен това изясняване на въпроса към кой момент договора за кредит е прекратен е наложително с оглед прилагане постановките на ТР № 3/2017 от 27 март 2019 год. на ОСГТК на ВКС, според които уговорената договорна лихва се начислява до момента на прекратяване на договора. След това може да се търси само лихва за забава.
В чл. 7 от кредитния договор е предвиден срок, за който същият се
сключва, съвпадащ със срока на
валидност на издадената карта. В ал.2 на този текст е предвидено, че след
изтичане на първоначалния срок се издава нова карта и действието на договора се
продължава автоматично със срок, равен на срока на валидност на новата карта. Същата
интерпретация е направена и в раздел ХІV на Общите условия на Банката за
издаване на кредитни карти, в който са предвидени условията за прекратяване на
договорите. В самия договор за кредит не е посочена валидността на картата, но
твърдението на ищеца, че е била със срок на валидност две години не е оспорено
от ответната страна, а освен това към общите условия е налично приложение-
Условие за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти *** на ***, неоспорено от
ответника, видно от което срокът на валидност на издадената карта е две години.
Така се налага извода, че срокът на
кредитния договор е за срока на валидност на кредитната карта – 2 години. При
автоматично подновяване на договора при условието на чл.7 /липса на уведомление от страна на
кредитополучателя/ действието
на кредитния договор продължава за нов срок от 2 години. В случая първия срок
на договора изтича на 16.10.2010г. От твърденията на ищеца и изявленията на пълномощника в открито
заседание се установява,
че след сключване на кредитния договор на 16.10.2008
год. между Банката и наследодателя на ответницата, от „ДСК“ ЕАД е издадена само една кредитна карта на наследодателя
на ответниците. Т.е първата карта е деактивирана, а наследодателят е починал на
21.10.2010г. /на петия ден след изтичане на първоначалния срок/. При така
установените факти, следва да се приеме, че след изтичане на първоначалния срок
банката не е преиздала нова карта на кредитополучателя. Това задължение на
банката принципно е кумулативна предпоставка за автоматичното продължаване на
договора, независимо от обстоятелството дали в новата карта е депозиран или не
кредитен лимит, който стана ясно, че е изчерпан от кредитополучателя. Това
означава, че кредитополучателят не е можел да се възползва от картата при
евентуални свои погасявания и да оперира с нея след изтичане на пълвоначалния
срок. Ето за това би могло да се приеме, че още с изтичане на първоначалния
двугодишен период, поради неизпълнение на задължението на банката да преиздаде
картата и да я активира, договорт е прекратен. Противното би означавало
кредитополучателя да заплаща възнаграждение за ползване на кредитния лимит без
да притежава карта-носител и да има хипотетична възможност да оперира с нея. Кредитополучателя е можел да погаси част или
цялото си задължение и да ползва отново кредитната карта, ако му беше
преиздадена.
Дори и да се приеме, че договорът автоматично е
подновен с нови две години, то срокът на договора би изтекъл на
16.10.2012година. Смъртта на наследодателя на ответницата е настъпила на 21.10.2010год. т.е. преди да изтече срока на валидност
на втората кредитна карта, съответно преди да изтече втория автоматично
подновен срок. С оглед на тези обстоятелства следва да се приеме, че действието на кредитният договор е
прекратено на 16.10.2012 год., когато е изтекъл вторият срок от 2 години на кредитния договор.
Това е така, тъй като наследодателят
на ответниците вече е починал, поради което не може да се счита, че се е осъществило условието по чл. 7 за автоматично
продължаване действието на кредитния срок, поради липса на писмено предизвестие от страна на
кредитополучателя.
По тези съображения следва да се приеме, че кредитополучателя, респективно,
неговите наследници са задължени да възстановят кредитния лимит- гланица в
размер на 1000лева и начислената договорна възнаградителна лихва за периода от
20.11.2009г. до 16.10.2012г. В този смисъл са мотивите на ТР № 3/2017 от 27 март 2019 год. на ОСГТК на ВКС, че възнаградителната
лихва се начислява до датата на прекратяване на договора. След това се
начислява законна лихва за забава. За наследниците на Й.М. е възникнало
задължение да заплати начислената наказателна лихва и такси по кредита.
След смъртта на
наследодателя, настъпила на 21.10.2010г., неговите задължения се поемат от
низходящите му. Съгласно представеното и неоспорено от ответника удостоверение за наследници,
ответницата М.Й.М. встъпва в 1/5част от дълговете на своя баща като низходяща
от първа степен.
С оглед на изводите за
възникнали задължения за погасяване на главница, лихви и такси, на разглеждане
следва да се постави възражението на М.М. обективирано в заповедното
производство в сроковете по чл.414 от ГПК, за погасяване по давност на правото
на иск за сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Заповедното
производство е вложено и прието като доказателство по установителния иск по
искане на ищеца и не са постъпили оспорвания на документите в него. Приетото
разрешение в ТР № 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013 г., т. 9 ОСГТК, че процесуалните
последици от предявяването на иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК
настъпват с подаването на исковата молба, но от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, обуславя допустимостта на
разглеждане в исковото производство на направените оспорвания на вземането от
длъжника във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК е депозирано по време на висящността на процеса, адресирано е до съда и е
подадено преди да е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба по чл.
131, ал. 1 ГПК. В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на
длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори
ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни
възражения в срока за отговор. В този смисъл е ТР № 4/18.06.2014 г., ТД №
4/2013 г., 11.а. ОСГТК.
Заповедното производство е част от
изпълнителния процес, поради което заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, като съгласно чл.422, ал.1 от ГПК, той се счита за
предявен с подаването на заявлението. Следователно цитираната правна норма има
обратно действие и то само когато е спазен срока по чл.415, ал.4 от ГПК за
предявяването на иска. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането
на срока по чл.415, ал.4 от ГПК, давността не се счита прекъсната със
заявлението. В този смисъл са и разясненията дадени в TP №2 от 26.06.2015г. по
тълк. дело №2/2013г., ОСГТК на
ВКС.
При определяне коя погасителна давност е приложима по отношения на вземанията, възникнали от неизпълнение на договори за кредит - общата или тригодишната погасителна давност по чл.111 ЗЗД, съдът съобразява задължителната практика на ВКС /решение по гр.д.№795/2010г., IVг.о. и решение по гр.д.№523/2011г., IIIг.о./, според която при договора за заем е налице едно неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части, което обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Следователно, задълженията за главница по договора за кредит се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност. Относно договорната лихва, която представлява цената на ползваната парична сума, относно наказателната лихва и дължимите такси, същите се погасява заедно с главницата, т.е с общата давност по чл.110 ЗЗД.
С оглед на горното съдът намира, че от датата на падежа – 16.10.2012г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.10.2018г. е изтекла предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност, поради което исковете са погасени по давност.
С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС беше даден отрицателен отговор на
въпроса дали поканата за доброволно изпълнение прекъсва давността. В този
смисъл с представените покани до ответницата и отпочването на процедура по
чл.51 от ЗН не е прекъснало протичането на погасителния срок.
В заключение, съдът намира, че предявеня иск от „***" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. «Московска» № 19, подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
По
гореизложените съображения, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***" ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: ***, срещу М.Й.М. ЕГН **********, с адрес: ***, иск съдът да установи в отношенията на страните, че ответникът, в качеството на наследник на *** с ЕГН ********** дължи на ищеца 1/5 част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№ 4408/2018г. по описа на РС Добрич, както следва: 1) 1000 (хиляда) лева, представляваща неплатена главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта *** от 16.10.2008 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението (30.10.2018 г.) до окончателното плащане. 2) 2142.83 лева (две хиляди сто четиридесет и два лева и осемдесет и три стотинки), представляваща неплатена договорна лихва по същия договор за периода от 20.11.2009 г. до 30.10.2018 г. 3) 0.14 лева (четиринадесет стотинки), представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 29.10.2018 г. до 30.10.2018 г. 4) 57.53 лева (петдесет и седем лева и петдесет и три стотинки), представляваща дължими такси.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред
Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.............................