№ 9
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги И.
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000502724 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 261986/14.06.2022г, постановено по гр.д.№ 14169/2020г по описа на
СГС, ГО, I-15 с-в, е осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати на Л. И. Д. на осн. чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ: сума в размер на 8500,00 лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, по повод повдигнато срещу ищеца обвинение, за което е
оправдан с присъда по НОХД 4502/2014 г. на СРС, ведно със законната лихва от 22.09.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 78,
ал. 1 ГПК, сума в размер на 118,90 държавна такса и разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото, като е отхвърлена исковата претенция за разликата до 30 000лв.
Осъдена е Прокуратурата на РБългария да заплати на адвокат И. В. Ю. на основание чл. 38
ЗАдв. сумата от 414,70лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението е обжалвано от Прокуратурата на РБългария, чрез Софийска градска
прокуратура, в частта му, с която е уважена исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3, пр.1
ЗОДОВ. Възразява, че същото е постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД, тъй като
определеният размер не съответства на принципа на справедливост, установената съдебна
практика, социално-икономическите условия на живот в страната през периода, на вида и
обема на доказаните вреди. Сочи, че определеното обезщетение е завишено по размер, тъй
като претърпените неимуществени вреди са обичайни. Поддържа, че съдът не е съобразил,
1
че през периода от повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда
ищецът е имал и други наказателни производства, както и, че не е бил застрашен от
осъдителна присъда по НОХД № 4502/2014г. Сочи, че определеният размер на разноски от
414.70лв. за адвокатско възнаграждение не е мотивиран. Претендира да се отмени
решението в обжалваната му част, алтернативно да се измени чрез намаляване на размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди до 2 000лв.
Ответната страна- Л. И. Д., чрез адв. И. Ю. от САК, е оспорил въззивната жалба с
доводи, че е неоснователна. Възразява срещу изложените доводи, че обезщетението следва
да не надхвърля 3 000лв. Сочи, че възраженията във въззивната жалба за наличието на други
наказателни производства са неоснователни, тъй като съдебната практика приема, че това
обстоятелство не може да бъде довод за липса на вреди при установено незаконно
обвинение. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди
решението.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против
обжалваем съдебен акт. Разгледани по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото Л. И. Д. е посочил в исковата молба, че с постановление от
16.01.2013 г. е бил привлечен като обвиняем по ЗМ 15064/2012 г. на 08 РУП СДВР, пр.пр. №
11609/2012 г. на СРП за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Била му е взета мярка за
неотклонение парична гаранция в размер на 500 лв. По внесен обвинителен акт било
образувано НОХД 4502/2014 г. на СРС, 9 с-в, като с присъда от 16.11.2018 г. подсъдимият
бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Присъдата била протестирана, но
впоследствие протестът бил оттеглен след постановяване на мотивите. Присъдата влязла в
сила на 22.09.20202 г. Наказателното производство срещу него е продължило 7 години и 8
месеца, в периода 16.01.2013 г. – 22.09.2020 г. През това време ищецът участвал в 24
съдебни заседания. Притеснявал се от налагането на ефективно наказание „лишаване от
свобода“, доколкото се твърдяло повдигнатото обвинение да е било извършено в
изпитателен срок на отложено изпълнение на наказание „лишаване от свобода“.
Авторитетът му в обществото бил безвъзвратно загубен и близките му спрели да
контактуват с него. Обтегнали се отношенията с жената, с която съжителствал, притеснявал
се от невъзможността да се грижи за сина си К.–роден през 2016 г. Станал раздразнителен,
загубил концентрация, сънят му се влошил. Дълго време бил депресиран. От приятелския му
кръг останали само 2-3-ма приятели, наложило се да търси нови приятели. Затворил се в себе
си, не желаел да общува с никого. Претендирал е да бъде осъдена Прокуратурата на
РБългария да му заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 30000 лв.
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
22.09.2020 г. до окончателното изплащане.
Ответникът-Прокуратурата на РБългария е оспорила исковата претенция, с доводи,
че не са доказани твърдените неимуществени вреди и пряката причинно-следствена връзка с
повдигнатото обвинение. Възразила е, че няма контрол върху продължителността на
съдебната фаза, както и, че в този период ищецът е осъждан, че е бил страна по водени 4
2
наказателни производства, като три от тях са приключили със споразумение, а четвъртото с
осъдителна присъда, поради което неимуществените вредите от обвинението, по което е
постановена оправдателна присъда, не могат да се отграничат от тези по останалите четири
дела.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция
като е приел, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответника, тъй като
ищецът е претърпял неимуществени вреди. В отхвърлителната му част решението е влязло
в сила.
С постановление от 15.05.2012 г. по пр. пр. № 11609/2011 г. на СРП е
образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК срещу
неизвестен извършител по молба на Н. Г. за извършена спрямо него измама на стойност
455,00 лв. – заплатена сума за доставка на пелети за отопление.
На 22.06.2012 г. и 25.06.2012 г. ищецът е бил разпитан по досъдебно производство №
15064/2012 г. по описа на 08 РУП СДВР в качеството му на свидетел. На 25.06.2012 г. на
ищеца са снети сравнителни образци за извършване на графологична експертиза.
С постановление от 24.10.2012 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за
извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1 НК: за това че на 16.02.2012 г.,
около 13:00 часа, в с. Бистрица, ул. „ Спортист”, №29, като извършител и в съучастие с Г. И.
С. (помагач), с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Н. Г., че е
доставчик на дървесни пелети и му казал, че трябва предварително да заплати сумата за
доставка на един тон пелети, които щели да бъдат докарани след няколко дни с камион на
място и получил в брой от Н. Г. сумата от 455 лева, за която сума и доставка Л. Д. му предал
квитанция за „Дървесни пелети“, написана и подписана от Г. С., с което причинил на Н.Г.
имотна вреда в размер на 455 лв. На 24.10.2012 г. било постановено задържане под стража
на Л. Д. за срок от 72 часа, а на 30.10.2012 г. бил разпитан в качеството му на обвиняем.
С определение от 02.11.2012 г. по НЧД № 20223/2012 г. на СРС, НО, 15-ти с-в, е
оставено без уважение искането на Прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на Л. Д., определена била мярка за неотклонение
„гаранция в пари“ в размер на 500 лв.
С постановление от 16.01.2013 г. Л. Д. е привлечен като обвиняем за същото
престъпление. Разпитан е в качеството му на обвиняем на 24.01.2013 г. С мнение от
30.01.2013 г. на разследващия полицай по ЗМ 15064/2012 г. е предложено воденото
досъдебно производство да се изпрати на РП София за предаване на обвиняемите на съд.
На 25.05.2013 г. е внесен обвинителен акт, като с определение от 04.11.2013 г. по
НОХД 7842/2013 съдебното производство е прекратено и върнато на СРП за отстраняване на
съществени процесуални нарушения.
На 06.03.2014 г. е внесен обвинителен акт и образувано НОХД 4502/2014 г. на СРС, 9
с-в.
С разпореждане от 06.11.2014 г. е насрочено открито съдебно заседание на 18.11.2014
3
г. Първото съдебно заседание е отложено по искане на адв. Ю. – защитник на Л. Д., при
посочена причина адвокатът да е упълномощен непосредствено преди съдебното заседание.
Заседанието на 20.02.2015 г. е отложено по искане на подсъдимия С. за организиране на
защитата му. Ход на делото е даден на откритото съдебно заседание, насрочено за 05.05.2015
г. и отложено за призоваване на свидетели. Заседанието на 14.07.2015 г. е отложено поради
неявяване на адв. Д.– защитник на подсъдимия С.. Съдебното заседание на 29.09.2015 г. е
пренасрочено поради командироване на съдията докладчик в НИП. На проведеното на
12.11.2015 г. е приета съдебно-графологическа експертиза и са разпитани трима свидетели.
Съдебното заседание на 07.01.2016 г. е отложено поради причини от здравословен характер,
касаещи съдията-докладчик. Насроченото на 18.02.2016 г. съдебно заседание е отложено
поради служебна ангажираност на адв. Ю.. Съдебното заседание на 31.03.2016 г. е отложено
поради заболяване на подсъдимия С.. Съдебното заседание на 13.05.2016 г. не е проведено
поради неявяване на свидетеля Д.. Съдебното заседание на 15.06.2016 г. е отложено по
искане на адв. Ч. – новоупълномощен защитник на подсъдимия Д.. На проведеното на
17.06.2016 г. съдебно заседание са разпитани двама свидетели. Заседанието на 13.09.2016 г.
е отложено по молба на адв. Ч. – защитник на подсъдимия С.. Заседанието на 25.10.2016 г. е
отложено поради влошаване на здравословното състояние на подсъдимия Д.. На
проведените на 14.11.2016 г. и на 03.02.2017 г. съдебни заседания е разпитан по един
свидетел. Съдебното заседание на 18.03.2017 г. е отложено поради неявяване на свидетели.
Съдебното заседание на 21.04.2017 г. е отложено поради смърт на член на семейството на
съдията-докладчик. Съдебното заседание на 16.07.2017 г. е отложено поради неявяване на
свидетели. На проведеното на 27.06.2017 г. съдебно заседание е разпитан един свидетел.
Заседанията на 10.10.2017 г., 01.12.2017 г., 13.02.2018 г., 13.03.2018 г. са отложени поради
неявяване на свидетел. Заседанието на 23.03.2018 г.е отложено поради влошено
здравословно състояние на защитника Ч.. Последният свидетел е разпитан на проведеното
на 22.06.2018 г. съдебно заседание. Пренията са отложени по искане на защитника на
подсъдимия С.. Заседанието на 12.07.2018 г. е отложено поради влошено здравословно
състояние на подсъдимия С.. Съдебното заседание на 27.09.2018 г. е отложено поради
отпуск по болест на съдебен заседател. Представени са доказателства за смъртта на
подсъдимия С., настъпила на 23.07.2018 г. На проведеното на 16.11.2018 г. съдебно
заседание е даден ход на съдебните прения. С присъда от 16.11.2018 г. Л. Д. е признат за
невинен по повдигнатото обвинение. Отменена е взетата мярка за неотклонение „парична
гаранция“. Срещу присъдата е подаден протест на 16.11.2018 г., оттеглен на 05.06.2020 г.
след запознаване с мотивите на присъдата.
По делото е приета Справка за съдимост за ищеца, в която са отразени осъждания: 1.
Решение от 08.02.2006г на Софийски районен съд, в сила от 24.02.2006 г. по НАХД №
6962/05/2005 г. за престъпление по чл. 343б,ал.1 от НК; 2. По НОХД № 7018/07 г. на СРС е
одобрено споразумение в сила от 19.10.2007 г. за престъпление чл. 274 ал.1 пр.1 вр.чл. 54
НК; 3. по НОХД № 30242008 г. е одобрено споразумение, в сила от 20.05.2008 г. за
извършено престъпление по чл.343б, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, буква „б" НК; 4. по НОХД №
4
3024/03 на СРС е постановена присъда, в сила от 19.04.2010 г. за извършено престъпление
по чл.129,ал.2,вр. ал.1,вр.чл. 20, ал.2, вр. ал.1 и чл.54 от НК, като подсъдимият е осъден на
две години лишаване от свобода на осн.чл.66, ал.1 НК и е отложено изпълнението на
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила; 5. По НОХД № 13148/2009 на СРС е одобрено споразумение
за престъпление по чл.343б,ал.2 от НК,вр.чл.55, ал.1,т.2, б. „б“ от НК; 6. по НОХД №
16845/10,Споразумение на Софийски районен съд, в сила от 13.01.2011 г. за престъпление
по чл. 343в, ап.2, вр. ал.1 от НК, поради което и е осъден на осн. чл.343 в, ал.2, вр. ал.1 от
НК, вр. чл.55, ал.1, т.2, буква „б" от НК, вр. чл.42а; 7. Одобрено споразумение по НОХД №
21112/12, НОХД, в сила от 12.11.2013 г. за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК; 8.
Споразумение по НОХД № 3410/2013,в сила от 28.01.2014 г. за престъпление по
чл.343,ал.2,вр.ал.1 НК, 9. По НОХД № 22316/2011е постановена присъда, в сила от
01.10.2014 г . за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, вр. с чл. 303, ал. 1 НК; 10. По НОХД №
21532/2016 на СРС е одобрено споразумение, в сила от 04.04.2017 г. за престъпление по
чл.343в, ал.2, вр. ал.1 НК.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д. И. И.,
която е дала показания, че е във фактическо съжителство с ищеца от 2007 г. Работела като
финансов директор във фирма, когато икономическа полиция нахлула в офиса й, за да
разпитва за автомобил, регистриран на името на ищцата, с който било извършено
престъпление. Разпитвали я за ищеца. Двамата имали заведение в Кумарица, където отишли
полицаи и задържали ищеца за срок от 72 часа. След това започнали различни дела.
Свидетелката знае и за други наказателни дела срещу ищеца, но това било единственото
дело за измама. Дотогава ищецът се занимавал с частен бизнес и нямал проблеми.
Наказателното дело продължило 7-8 години, оправдателната присъда била прочетена на
рождения ден на ищеца и те решили, че ще се успокоят до подаването на протеста. Поради
делото ищецът от спокоен, уравновесен и весел човек станал изнервен. Започнал да
злоупотребява с алкохол. През 2017 г. свидетелката забременяла, но положението им
станало още по-зле, били почти пред раздяла. Ищецът бил много изнервен и не
преустановявал употребата на алкохол. Бил приел, че ще влиза в затвора и планувал как ще
остави свидетелката и детето им сами. Преди обвинението ищецът бил с нормално
телосложение, бивш спортист, за година и половина качил 20 кг. и продължил с качването
на килограмите, получил подагра, сънна апнея, високо кръвно налягане. Отдръпнал се от
приятелите си, поради изнервеността си станал неприятен за околните. Започнал да
занемарява всичко и не бил способен да изпълнява задълженията си. Загубил концентрация
и интерес. Дала е показания, че знае, че ищецът е осъждан за шофиране след употреба на
алкохол, не знае дали е имал други осъждания и кога шофьорската книжка му е била отнета.
Често молел приятели да го возят, но не знае дали това се е случвало многократно или
веднъж.
От заключението по съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р
Е. М., се установява, че състоянието на ищеца по време на провеждането срещу него
5
наказателно дело, е отговаряло от една страна на адаптационно разстройство (MKВ 10-
F43.2), а от друга е било придружено от хронична злоупотреба с алкохол (МКБ 10-F10.1).
Наличието на сериозен стрес, в случая възприеман като психотравма поради обективната
сериозна заплаха за личността на ищеца в контекста на био-психо-социалния модел на
психичните разстройства, може да се разглежда и като рисков, и като етиологичен фактор за
възникване и на двете състояния, като в случая с алкохолната злоупотреба не може да се
отграничи до каква степен улеснява появата или е причина за нея. Адаптационното
разстройство от своя страна по правило е пряко свързано с настъпили неблагоприятни,
стресогенни обстоятелства и без тях не би настъпило. По отношение на настъпилите
телесни заболявания, за възникването на някои заболявания наличието на хроничен стрес
играе съществена роля и тези заболявания се наричат психосоматични. Такива в случая на
ищеца могат да бъдат приети метаболитният синдром, артериалната хипертония,
хроничните болки. Обичайно при психосоматични заболявания симптомите започват в
момента, когато човек достига до своят физически и емоционален предел. Този предел е
специфичен за всеки човек. Вещото лице пояснява, че психосоматичното разстройство е вид
дезадаптивен начин за справяне на личността със стрес чрез телесно боледуване. В
заключение се посочва, че повдигнатото обвинение и наказателното производство очаквано
са имали неблагоприятен ефект върху психиката на ищеца, като с голяма вероятност са
довели до адаптационни нарушения. Ищецът с голяма вероятност към определен момент от
съдебното производство, а именно когато се е почувствал непосредствено застрашен да бъде
осъден и да бъде лишен от свобода, е развил разстройство в адаптацията, изразяващо се в
повишена тревожност, потиснатост, нарушение на съня, обсесивни мисли, свързани с
неразрешимата ситуация, оттегляне от социална комуникация и влошаване в общото ниво
на функциониране. Хроничната алкохолна злоупотреба, както и постепенната поява на
различни психосоматични проблеми могат да се разглеждат също като дезадаптивни опити
за справяне с хроничния стрес. Въпреки че началният момент на поява на тези оплаквания е
относително по-ясен (около започването на съдебния процес и разпита на свидетелите), не
може ясно да се определи колко време е продължило адаптационното разстройство.
Обичайно такова адаптационо разстройство продължава до 6 месеца, но за по-дълъг период
може да продължи да персистира „опашка" от сравнително по-леко изразени симптоми на
тревожност и/или депресия без да има така тежко увреждане на общото функциониране.
Експертът е посочил, че поради липса па информация, която да обективизира посочените от
ищеца оплаквания, не може обективно да се потвърди или отхвърли наличието на
твърдяните симптоми - безсъние, повишена тревожност, безпокойство. Може да се приеме за
обективно към момента наличието на затлъстяване и на значителна промяна в начина на
живот в посока по-ниско ниво на функциониране от преди наказателния съдебен процес, по
който е оправдан.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна
страна следното:
Основният спорен въпрос по делото е относно определения размер на обезщетението
6
за неимуществени вреди по предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
съгласно който държавата отговаря за вреди, ако лицето бъде оправдано или наказателното
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че
извършеното деяние не е престъпление. При преценката на този размер следва да се
съобрази чл.52 ЗЗД, както и Постановление №4/1968 относно справедливостта.
От значение при определяне на размера се тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното производство, наложената мярка за неотклонение и
нейният срок, негативните последици, претърпени от лицето като промени в здравословно
състояние, личен и социален живот.
В практиката си ЕСПЧ приема, че съществува силна, но оборима презумпция, че
неразумната продължителност на съдебното производството причинява неимуществени
вреди, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва
обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което
гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, като
притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на
чувството му за справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на
делото. Поради това следва да се приеме, че ищецът е търпял такива вреди от продължилия
наказателен процес, което се установява и ангажираните по делото гласни доказателства
чрез разпит на свидетелката, която е дала показания, че ищецът е изпитвал притеснения по
повод образуваното производство, неговия изход, от което се установява негативното
въздействие върху психиката на ищеца, проявило се в продължителен период от време,
свързано с неизвестността от изхода на делото. Не се установява ищецът да е търпял вреди
над обичайните, каквито не е и твърдял в исковата молба. Следва да се отчете и съдебната
практика, че не е в тежест на пострадалия да доказва отделните си негативни изживявания
/виж решение №18/20.02.2014г по гр.д.№2721/2013г на IV Г.О./, като наличието им се
презумира през целия период на висящност на наказателното производство, като
неспазването на разумния срок на продължителност, винаги увеличава вредните последици.
/Виж решение №532/24.06.2010г по гр.д.№1650/2009г на III Г.О./
От обсъдените доказателства се установява, че ищецът е бил оправдан по повдигнато
срещу него обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.1 НК, за
което се предвижда лишаване от свобода от една до шест години. Повдигнато му е било
обвинение на 16.01.2013г. и задържан за 72 часа, като производството е продължило до
22.09.2020г с прекратително определение, т.е над 7 години и половина. Проведените
съдебни заседания-28 са били отлагане по различни причини, като пет от тях по причини
или искания, касаещи подсъдимия Д., а другите поради организация на другия подсъдим,
уважителни причини, касаещи съдията-докладчик, неявяване на свидетели, като общият
период за наказателното производство е относително продължителен.
Установява се, че наказателното производство е имало негативно въздействие върху
психичното здраве на ищеца, че същият е ограничил социалните си контакти, станал е
раздразнителен, влошили се отношенията с жената, с която е живеел във фактическо
7
съжителство, имал е затруднения при полагане на грижи за детето им. Бил е на 38 години
към датата на започване на процесното наказателно производство. Страдал е от
адаптационно разстройство и хронична злоупотреба с алкохол, като следва да се отчете, че
същите не са резултат само от процесното наказателното производство, тъй като ищецът е
бил подсъдим по още четири НО ХД.
Наличието и на други съдебни производства, касаещи ищеца, следва да се съобрази
при определяне на размер на обезщетението. /Така Решение № 554 от 06.03.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 266/2012 г., IV г. о., ГК и Решение на ВКС, № 449 от 16.05.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1393/2011 г., IV г. о., ГК./ Обстоятелството, че ищецът е имал и други наказателни
производства, посочени в справката за съдимост, следва да се съобрази при определяне на
дължимото обезщетение, като се отчете, че не само процесното производство е причинило
претърпените неимуществените вреди.
Въз основа на изложените съображения следва да се определи обезщетение в размер
на 8 500лв., ведно със законната лихва от 22.09.2020г до окончателното изплащане на сумата
и да се уважи исковата претенция до този размер.
Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Възраженията за определения размер на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца пред първата инстанция са неоснователни, тъй като
същото е съобразено с минималните размери на същото по Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена
Прокуратурата на РБ да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. на адвокат И. Ю. от САК, с
адрес гр.София, ул. „Позитано” №9, вх.Б, ет.4 сумата от 755лв. за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261986/14.06.2022г, постановено по гр.д.№
14169/2020г по описа на СГС, ГО, I-15 с-в, В ЧАСТТА му, с която е осъдена Прокуратурата
на РБългария да заплати на Л. И. Д. на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ: сума в размер
на 8500,00 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по повод повдигнато
срещу ищеца обвинение, за което е оправдан с присъда по НОХД 4502/2014 г. на СРС, ведно
със законната лихва от 22.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, и на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 118,90 държавна
такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото, в частта му, с която е
осъдена да заплати на адвокат И. В. Ю. на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 414,70лв. –
8
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Прокуратурата на РБългария ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат И. Ю. от САК, с адрес гр.София, ул. „Позитано” №9, вх.Б, ет.4 сумата
от 755лв. за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9