№ 446
гр. Плевен, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20244430201344 по описа за 2024
година
Постъпила е жалба от Г. Н. В.-ЕГН **********, жив.в гр.*** чрез адв. Б. К. от
АК-Бургас против НП № 8720/20.06.2024 г. на Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при АПИ-София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.26,
ал.2, т.1б“А“, предл.2 от Закона за пътищата /ЗП/, във връзка с чл.7,
ал.1,т4б“а“,т3б“б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1 т.1, предл.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на
основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от ЗП е била наложена административна
санкция: глоба в размер на 3500/три хиляди и петстотин / лева.
В жалбата си жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. В заключение се моли на съда за
отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се
представлява. Процесуалният представител адв. Б. К. от АК-Бургас развива
съображения относно незаконосъобразността на процесното наказателно
постановление в депозирано писмено становище, като моли за отмяна на
същото.
Ответникът по жалбата – Началник отдел „КРПМ“ към Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при АПИ-София, редовно призован,
представлява се от гл.юрк. С.В. в ОПУ-Плевен, която моли за потвърждаване
на НП, като излага подробни аргументи и развива подробни съображения
относно законосъобразността на същото в писмено становище.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото
1
доказателства и Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ
КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. РАЗГЛЕДАНА ПО
СЪЩЕСТВО СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА ОСНОВАТЕЛНА.
На 20. 05 .2024 г в 12.46 часа, на път 1-3, км 100, на отбивна площадка,
на 500 м. преди бензиностанция /Ромпетрол“ в посока гр. Долни Дъбник - гр.
Плевен. Г. Н. В. е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено
ППС с пет оси -МПС с две оси, марка Скания с per. № *** и полуремарке с
три оси с per. № ***, като в процеса на извършената проверка е установено, че
водачът извършва превоз на пшеница, без разрешение за дейности в рамките
на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Необходимостта от разрешително се доказва от направеното измерване
с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на ППС, модел DFW-KK № 118844 и ролетка № 1302/18/ (5 м),
при което е констатирано следното:
Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е
14, 535 т, при максимално допустимо натоварване на оста 11.500 т„ съгласно
чл. 7, ал. 1, т. ,4, буква „А“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата) като
превишаването е с 3.035 т.
При измерено разстояние между осите 1. 32 м„ сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е 31.930 т, при максимално допустимо
натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „Б“ от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
(Наредбата) като превишаването е с 7.930 т.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.Измерените параметри на
превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във
връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „А“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, буква Б, чл. 8, ал. 1, и чл.
37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата, движението на тежки ППС е забранено и
се осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на
максимално допустимите норми по раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
на МРРБ за дейности от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ). .
Административно наказващият орган е установил , че водачът е могъл да
провери и да се убеди, дали параметрите на ППС с товар не превишават
максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата като при
установяване на превишаване на нормите, същото да бъде приведено в
съответните норми, поради което са счели , че водачът е извършил
нарушението описано в АУАН виновно в противоречие на разпоредбите на чл.
2
26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1,
т. 4, буква „А“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, буква Б, чл. 8, ал. 1, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл.
1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.Като е извършил превоз на товар по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на
Наредбата превишавайки нормите, посочени в раздел II от Наредба № 11 от
03.07.2001 г., водачът в качеството му на физическо лице по смисъла на чл. 53,
ал. 1 от Закона за пътищата, е субект на административно наказателна
отговорност.Като е извършил превоз с тежко МПС по смисъла на чл. 3, т. 1 и
т. 2 от Наредбата, водачът е създал потенциална опасност за движението по
републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура.
Не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното
ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата.
Не е установено наличие на „неделим товар“ по смисъла на § 1, т. 14 от
ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., който не може да се дели на две и повече
части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до
излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради
своите размери или маса не може да бъде превозван о| моторно превозно
средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на
изискванията на наредбата.
Към момента на проверката водача Г. Н. В. е извършвал превоз на товари
без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата
/Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и при забрана
за извършването на това, съгласно разпоредбите начл. 8, ал. 1 от Наредба № 11
от 03.07.2001 г.с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”,
предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „А“ и чл. 7,
ал. 1, т. 3, буква Б, чл. 8, ал. 1, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените и
иззети доказателства: Кантарна бележка № 2282/20.05.2024 г., разписка за
връчен АУАН, копия на: свидетелство за регистрация на ППС - Част II, пътен
лист.
Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение бл. №
0010151 /20.05.2024 г. в присъствието на жалбоподателя, който в графата
бележки и възражения не е направил такива. В срока по чл.44 от ЗАНН не са
направени възражения пред АНО. Въз основа на така съставения акт, АНО
издал НП № 8720/20.06.2024 г. на Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при АПИ-София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.26,
ал.2, т.1б“А“, предл.2 от Закона за пътищата /ЗП/, във връзка с чл.7,
ал.1,т4б“а“,т3б“б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1 т.1, предл.1 от Наредба № 11 от
3
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на
основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от ЗП е била наложена административна
санкция: глоба в размер на 3500/три хиляди и петстотин / лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – свидетелските показания на Андриан М. А. и Н. М. А. , които
съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни и липсва
индиция за тяхната заинтересованост. Подкрепят изцяло събраните по делото
писмени доказателства, а именно: АУАН №0010151/20.05.2024г.; Разписка за
връчен АУАН; НП № 8720/20.06.2024 г. на Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при АПИ-Софи,Трудов договор; Заповед РД -11-246/31.03.2022г.;
Заповед РД-11-247/31.03.2022г. , както и от представените в съдебно заседание
писмени доказателства – Заявление №000029-22099/25.04.2024 г. за проверка
на ел.везна тип DFW-KR № 118844 с Приложение №1 към заявлението и
Сертификат за съответствие на ролетка.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.34, ал.3
от ЗАНН.
АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено, от компетентни
длъжностни лица, видно от приетата по делото заповед. АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на
нарушението. Жалбоподателят се е запознал със съдържанието на процесния
АУАН в същия ден, като в графата бележки и възражения не направил такива,
както и в срока по чл.44 от ЗАНН не са направени възражения пред АНО.
Посочени са правилно и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени
са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена,
адрес и ЕГН.
НП въпреки описаното е незаконосъобразно поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които се изразяват в следното:
В разпоредбата на чл.15 ал.З от Наредба №11 от 03.07.2001 г на МРРБ са
определени лицата, на които е възложено задължението да снабдяват
извънгабаритните превозни средства с посочените разрешителни и това са
собствениците на извънгабаритните ППС или лицата, които извършват
превозите. Съобразно тази правна норма собствениците на извънгабаритните
ППС или лицата, които извършват превозите са длъжни да подадат в Агенция
"ПИ" или в съответното областно пътно управление или община заявление, за
издаване на Необходимото разрешително по образец. Легална дефиниция за
лица, които извършват превози е дадена в § 3 1 т.5 от ДР на ЗАП, а именно -
превозвач е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като
търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта
на превозни средства, предназначени за тази цел. В конкретния случай водача
на ППС, не попада в нито една от посочените в чл.15 ал.З от Наредба №11 от
03.07.2001 г на МРРБ категории лица - собственици на съответните ППС или
извършващите превозите лица.
Следователно жалбоподателя като водач няма задължение /а и право/да
извърши действия, за снабдяване с такова разрешително, поради което
4
неизпълнението на нормативно установеното задължение за снабдяване с
разрешително не следва да му бъде вменено във вина, т.е. управлението от
страна на жалбоподателя на ППС без надлежно разрешение, се явява
несъставомерно по чл.53 ал.1 т.2 предл.2 от ЗП, и за ангажиране
отговорността му по посочения текст.
Съдът счита,че извършените деяния могат да бъдат квалифицирани като
нарушения по чл.139 ал.1, т.2 от ЗДвП и за същото е следвало да бъде
ангажирана административно наказателната отговорност по чл.177 ал.3, т.1 от
ЗДвП. Налице е несъответстваща от гледна точка на установените в
наказателното постановление от административно наказващия орган факти, и
неправилна от гледна точка на закона, административно наказателна правна
квалификация на деянието, което има и за последица неправилно определяне
на приложимата санкционна разпоредба, което считам, че е абсолютно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
В раздел IV „Ред за издаване на разрешителни” от Наредба №11/03.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството е нормирана
процедурата, по която се издават разрешителни за движение на
извънгабаритни ППС.
Според чл. 11, изр. 1 от Наредбата, отговорност за движението и
съпровождането на извънгабаритни и тежки ППС носят лицата, които
извършват превозите. Отговорните лица са определени в чл. 15, ал. 3 от
същата Наредба и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС
и лицата, които извършват превозите.
Съдът счита, че само посочените в цитираната подзаконова норма лица имат
задължение, тъй като само те разполагат с правна възможност, да снабдят
извънгабаритните и/или тежки ППС със съответното разрешително по чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП за ползване на пътищата.
В процесния случай наказаното лице е водач на тежко ППС, съгласно нормата
на чл. 3, т. 2 от Наредбата. От представеното пред районния съд свидетелство
за регистрация на управляваното от жалбоподателя ППС се установява, че
негов собственик е „Транс Груп България I“ ООД.
Лицата, които извършват превозите по смисъла на чл.15, ал.З от Наредбата не
са водачите на ППС, а превозвачите. Този извод съдът може да формира, като
се съобрази легалната дефиниция дадена в $1, т.5 от ДР на Закона за
автомобилните, превози (ЗАП) за понятието превозвач“. Според цитираната
разпоредба превозвач е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано
като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари, с
помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Водачът на тежко
ППС, каквото е процесното, след като не е негов собственик и не е превозвач
по смисъла на $1, т.5 от ДР на ЗАП, не може да бъде субект на
административно нарушение, каквото е обективирано в обжалваното
наказателно постановление. Този Извод на съдът се основава на
приложимите правни норми и легална дефиниция, които не предоставят
5
правна възможност на водача-жалбоподател, да се снабди с разрешително по
реда на глава IV от Наредба No11/03.07.2001 г. на МРРБ. В този смисъл той не
е сред кръга от лица, които носят отговорност за липсата на такова
разрешително. В случая ангажирането на административно-наказателната
отговорност не е поради това, че водачът не носи в себе си такъв документ, а
поради това, че няма издадено разрешение от Агенция „Пътна
инфраструктура“. След като водачът на автомобила, който не е негов
собственик, нито е превозвач (регистриран търговец), няма задължение, а и
правна възможност-да се снабди с изисканото от закона разрешително, а
липсата на последното не следва да му бъде вменено във вина. След като е
известен собственика на управляваното от жалбоподателя тежко ППС, което е
търговско дружество, индивидуализирано с посочен БУЛСТАТ, то неправилно
е ангажирана отговорността на друг правен субект.
В конкретно даденото описание на нарушението в АУАН, липсва визира
конкретна стойност на максималната маса на процесното ППС,като в НП е
посочено като максимално натоварване 24тт, но за квалифициране на
деянието като нарушение на стойностите на допустимо максимално
натоварване на Оси, следва ППС да има допустима максимална маса.
Обстоятелство, което не се визира изрично. В случай обаче, че процесното
ППС има маса; по-голяма от максимално допустимата такава по чл.6, ал.1, тя
от своя страна няма да се явява определяща за стойностите на максимално
допустимото натоварване на ос по чл.7, ал.1 от наредбата. Тогава Обаче ще
има нарушение на изискванията за допустима максимална маса на ППС,
.което обаче, вече не подкрепя конкретната правна квалификация, която
органът дава на установените и описани в акта и НП факти от обективната
действителност.
Съдът намира че на следващо място , при издаването на наказателното
постановление Наказващия орган не е посочил, че липсват предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, като липсва преценка относно обществената
опасност на извършеното нарушение. Съгласно задължителните указания,
дадени с ТР № 1/12.12,2007 г. на ОСНК на ВКС "...преценката за маловажност
на случая подлежи на съдебен контрол ... когато съдът констатираме
предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е
приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му
в.противоречие със закона...". От друга страна известно е, че когато преценява
дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да
приложи правилно, закона, като разграничи "маловажните" случаи на
административни нарушения от нарушенията, попадащи в обхвата на чл. 6
ЗАНН, т е. когато деянието представлява "маловажен" случай на
административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. В
наказателното постановление се сочи, че нарушението е за първи път, нито
пък се излагат някакви обстоятелства за други нарушения или задължения на
санкционираното лице. С правомощието по чл.53, ал.1 от ЗАНН на
наказващият орган е възложено задължението преди да издаде наказателното
постановление да установи дали не са налице основанията за прилагане на
чл.28 и 29 от ЗАНН. Липсата на такава преценка лишава санкционираното
6
лице от възможност за защита.
По изложените съображения съдът счита, че административно-наказващият
орган не е доказал субективния елемент на състава на нарушението и
неправилно е приел, че вината на извършителя-водача на МПС е доказана по
несъмнен начин, и наказателното постановление.следва да бъде отменено.
Спор относно установената фактическа обстановка, така както се описва в
процесното НП, не се повдига . В действителност, на 20.06.2024Г. в 12.46 часа
по път !-3, км.ЮО на 500 м. преди бензиностанция „Ромпетрол“ в посока с.
Долни Дъбник-гр.Плевен, наказаният не е управлявал и е извършвал превоз
на товари със съчленено МПС от посочената марка и модел, което е с две оси
и полуремарке с 3 оси.Същия е бил в почивка на позволено за целта място.
При направено измерване на съчлененото ППС за установяване опазване на
нормите, установени в Наредба №11/2001 на МРРБ, контролните органи
установяват, че измереното натоварване на задвижващата втора единична ос-
на ППС е 14,535 тона при максимално допустимо натоварване на същата от
11,500 тона /съгласно чл.7, ал.1, т.4, б. „а7, както и че при измерено разстояние
между осите от 1,32 м., сумата на натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е 31.930 тона, при максимално допустимо натоварване от 24
тона, съгласно чл.7, ал.1, т.З, б. „б“ от наредбата. ППС било тежко по см. на
чл.З, ал.2 от наредбата и извънгабаритно съгласно §1, т.1 от ДР на Наредба
№11/2001 г. на МРРБ. Установява се , че за тези надвишения, водачът не
представя на проверяващите лица от АПИ валидно разрешение или квитанция
за заплатени пътни такси за движение на такъв вид ППС. .
Считаме, че тези факти правилно се определят като нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, б. „а“ от ЗП, според която норма „За дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забраняват: 1. в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства, предвид безспорния факт на движение по път на
ППС, тъй като чрез тях несъмнено се установява движение на ППС,
осъществявано чрез управлението му от наказания водач, което ППС е такова
по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба №11/2001г., но за това движение законът
изисква представяне на валидно издадено разрешение от компетентния орган,
съотв. квитанция за заплатена такса! Административно отговорно лице,
според чл.53, ал.1 от ЗП, е всяко физическо .лице, което нарушава посочените
норми, сред които е и тази на чл.26, ал.2, т.2, б. „а“ от ЗП.
Описаното в НП съчленено ППС, следва да се определя за такова попадащо по
определението, дадено в §1, т.1 от ДР на наредбата, като представляващо .
състав от ППС по см. на чл.З от наредбата, който текст препраща към нормите
на чл.6 и чл.7 от наредбата. Съгласно чл.6, ал.1, т.З, б. „а“ от наредбата състав
от ППС с пет оси /каквото се описва/, следва да има допустима максимална
маса от 40 тона. Отделно в чл.7, ал.1 от наредбата, законодателят установява и
допустимо максимално натоварване на ос за ППС, които обаче са важими
само, ако ППС има • допустима максимална маса по чл.6 от наредбата.
Освен това, и видно от текста на чл.7, ал.1 от наредбата, посочените там
стойности се обвързват не само с факта, че ППС има допустима максимална
7
маса, Но и с факта дали ППС е с пневматично или признато за еквивалентно
на него окачване или е такова без пневматично или признато за еквивалентно
на него окачване.
Самият орган в даденото от него описание на фактите от обективната
действителност не обективира на първо място дали проверяваното ППС
/съчленено и с пет оси/ е с пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване или е а такова без пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване и на второ място не визира изрично каква е общата маса на ППС,
дали е под 40 или над 40 тона, т.е. дали е в рамките на установеното в чл.6 от
наредбата.
Както вече се приема от Административен съд-Стара Загора, в Решение
№119/29.06.2020г. по канд № 97/2020г. на същия състав, налице е непълнота
на описанието от обективна страна на извършеното деяние. Органът
претендира вменяване на нарушение, свързано с превишаване на допустимите
максимални натоварвания на ос за ППС, регламентирани в разпоредбата на
чл.7 от Наредбата, който обаче са важащи само и единствено, ако ППС има
допустимата максимална Маса съгласно посоченото в чл.6 от същата Наредба.
Изрично в този смисъл е чл.7, ал.1 от Наредбата, който гласи „допустимото
максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по
чл.6гал.1...“, т.е., за преценката дали има допустимо или е налице надвишение
на допустимото максимално натоварване на ос за ППС, това ППС трябва да
има допустими максимални маси по чл.6, ал.1, а не да ги превишава. В
разглеждания случай се визира движение на съчленено ППС с пет оси - МПС
с две оси и полуремарке с три оси, което съгласно чл.6, ал.1, т.З, б. „а“ от
Наредбата,, трябва да е до 40 тона. В конкретно даденото описание на
нарушението нито в АУАН, нито в наказателно постановление обаче се визира
конкретна стойност, на максималната маса на процесното ППС, но за
квалифициране , на деянието като нарушение на стойностите на допустимо
максимално натоварване на оси, следва ППС да има допустима максимална
маса. Обстоятелство, което не се визира изрично., В случай обаче, че
процесното ППС има маса, по-голяма от максимално допустимата такава по
чл.6, ал.1, тя от своя страна няма да се явява определяща за стойностите на
максимално допустимото натоварване на ос по чл.7, ал.1 от наредбата. Тогава
обаче ще има нарушение на изискванията за допустима максимална маса на
ППС, което обаче вече не подкрепя конкретната правна квалификация, което
органът дава на установените и описани в акта и НП факти от обективната
действителност. В този смисъл е и практиката на PC-Търговище по АНД
№1061/2018г. , на Административен съд Търговище - реш.№33/01.04.2019г. по
КНАХД№29/2018г. и на Административен съд-Бургас-Решение
№888/18.05.2017г. по КНАХД№376/2017г,- 13ти състав,Решение
№535/17.10.2022г. по АНД№1718/22г. на PC-Плевен, Решение №
398/13.06.2018г.по КАНД №341/2018г. по писа на ПлАС.
Поради посочените съображения съдът счита, че следва НП да се отмени като
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,
8
Съдът ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 8720/20.06.2024 г. на Началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при АПИ-София, с което на Г. Н. В.-ЕГН
**********, живущ в гр.*** за нарушение на чл.26, ал.2, т.1б“А“, предл.2 от
Закона за пътищата /ЗП/, във връзка с чл.7, ал.1,т4б“а“,т3б“б“, чл.8, ал.1 и
чл.37, ал.1 т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2
от ЗП е била наложена административна санкция: глоба в размер на 3500/три
хиляди и петстотин / лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9