Р Е Ш Е Н И Е

№249

 

24.02.2019 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 29.01.2020 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 5001 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на еднолично дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „Каролина 13”, ЕИК *********, със седалище в гр.Асеновград, област Пловдив и адрес на управление гр.Асеновград, област Пловдив, улица „Съединение” №20, вход Г, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала К.С.П., ЕГН **********.

Жалбата е подадена против наказателно постановление № 02-0002679/09.09.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас (ДИТ), с което за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 КТ, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 3 500.00 лева.

 

Дружеството-жалбоподател моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон и поради изложени съображения. Оспорва се авторството на вмененото деяние.

Наказващият орган след редовно призоваване не се явява. Изпраща представител, който моли съда да постанови акт, с който да остави обжалваното наказателно постановление в сила. Представят се доказателства.

 

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

 

Процесното НП е връчено на 23.10.2019 г., видно от датата, положена на известие за доставяне (л.5 от делото – на гърба). Процесната жалба е постъпила при наказващия орган на 30.10.2019 г. с вх.№19109267/30.10.2019 г., след като, видно от клеймото на плика, била подадена по пощата на 28.10.2019 г.

Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е повод за намаляване размера на наложеното административно наказание.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 24.07.2019 г. между 16:45 часа до 17:15 часа Д.С. (инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас) посетила обект, представляващ бистро „Лагуна“, находящо се в къмпинг „Каваци“ - север. На място било установено, че лицето С.П.Г., ЕГН ********** работи като сервитьор – обслужва клиенти, сервира и отсервира маси, с определено работно място. На място Гадева декларирала, че работи в бистро „Лагуна“ (л.18 от делото).

На 30.07.2019 г. в Д „ИТ“ Бургас проверката продължила по документи. Не бил представен двустранно подписан трудов договор между дружеството-жалбоподател и Гадева.

За извършените проверки на място и по документи бил съставен Протокол №ПР1924548/24.07.2019 г. (л.л.23-25 от делото).

В резултат на посоченото и в гр.Бургас, на 06.08.2019 г. в тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Д.С. съставила против дружеството-жалбоподател Акт №02-0002679/06.08.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Красимира Георгиева.

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в качеството си на работодател и на 24.07.2019 г. дружеството-жалбоподател не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето С.П.Г., полагащ труд като сервитьор, което деяние било квалифицирано като нарушение на чл.62, ал.1 КТ.

На същата дата и място, т.е. в тримесечния давностен[2]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН срещу подпис, на управителя на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от АУАН.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН възражения от страна на дружеството-жалбоподател са постъпили.

На 09.09.2019 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, както и в давностния[3] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Директора на Д“ИТ“, издал процесното наказателно постановление, което както бе посочено по-горе било получено от дружеството-жалбоподател на 23.10.2019 г. Конкретно посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН в цифров и словесен вид.

На 30.10.2019 г. и в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК, процесната жалба постъпила при наказващия орган с вх.№19109267/30.10.2019 г., след като била подадена по пощата на 28.10.2019 г. (л.4 от делото).

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити според чл.42 и чл.57 ЗАНН.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.416 КТ, като в тази връзка с преписката е представена Заповед №З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (л.27 от делото). С тази заповед е определено правомощието на директорите на дирекции „Инспекции по труда”[4] да издават наказателни постановления по АУАН, издадени от инспектори.

            Съгласно чл.48, ал.1 ЗАНН, административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. В настоящия случай установеното нарушение е извършено в гр.Бургас, поради което местнокомпетентен орган да разгледа и реши преписката е Д „ИТ” – Бургас.

            При това положение и с оглед посоченото в предходните два абзаца настоящия състав намира, че:

-                           местно компетентна (ratione loci) да разгледа преписката е Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас;

-                           родово компетентна (ratione materiae) да разгледа преписката е Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас и

-                           лично компетентен (ratione personae) да се произнесе по преписката с наказателно постановление е Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас.

           

Процесното административно нарушение е във формата на допустителство, като законът не държи сметка за наличието или не на вредни последици.

 

Съгласно чл.62, ал.1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.

Категорично към 24.07.2019 г. трудов договор в писмена форма между Северина Гадева и дружеството-жалбоподател не е бил сключен, като няма данни това да се сторено след извършените проверки, т.е. дали към датата на съставяне на АУАН, нарушението е било отстранено.

     

Съгласно чл.415в, ал.2 КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1; чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ (каквото е и процесното), поради което приложението на чл.28 ЗАНН (lex generali) или по-скоро чл.415в, ал.1 КТ (lex specialis – lex specialis derogat legi generali) не следва да се обсъжда.

 

Доколкото обаче в обжалваното НП не са налице каквито и да е мотиви по отношение на това защо наложената на дружеството-жалбоподател иму-ществена санкция не е в минималния предвиден в закона размер от 1 500.00 лева, а в размер на 3 500.00 лева, то съдът намира произнасянето на наказ-ващия орган за немотивирано. Това от своя страна и при липсата на възмож-ност за преценка кои обстоятелства наказващия орган е взел предвид, за да наложи по-висок размер на санкцията, е основание за нейното намаляване до предвидения в закона минимум.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002679/09.09.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас,

с което за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда,

на еднолично дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „Каролина 13”, ЕИК *********, със седалище в гр.Асеновград, област Пловдив и адрес на управление гр.Асеновград, област Пловдив, улица „Съединение” №20, вход Г, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала К.С.П., ЕГН **********,

е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 3 500.00 лева,

като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание по вид „имуществена санкция” от 3 500.00 лева на 1 500.00 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:__/п/

Вярно с оригинала:

ММ