О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../….....08.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание проведено на шестнадесети август през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като разгледа
докладваното от съдията Маркова
в.т.д. № 1178/2019
г., по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна
жалба вх. № 36669/22.05.2019 г. от „ДОБРИН - 371” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. “Младост“, бл. 130А, вх. 5, ет.
8, ап. 14, представлявано от Д.Н.П. срещу Решение № 2095/15.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 546/2018 г., на ВРС, XVIII с., с което е прието за установено,
че дължи на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА, ЕИК *********, сумата 20710.00 лв.
(двадесет хиляди седемстотин и десет лева),
представляваща обезщетение за ползване на
недвижим имот
– Студентско общежитие – бл. 15, с прилежаща кафе-сладкарница, след прекратяване
на Договор за наем № 84/30.05.2016 г.,
за периода
м. Март 2017 г. - м. Април 2017 г., вкл., ведно със законната лихва, считано от
депозиране на заявлението в съда – 10.11.2017 г. до изплащането й, на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 236,
ал. 2 ЗЗД, за която сума
е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 17270/2019
г., на ВРС, IX с.
Въззивникът твърди, че постановеното
решение на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага,
оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, за допуснати процесуални нарушения при разпределение
на оказателствената тежест, неотчитане на събрани доказателства
и недопускане на поискани в сроковете по ГПК такива; необсъждане на своевременно релевирани възражения отговора на исковата
молба. Сочи
се, че е останал нерешен
въпроса коя
от страните е изправната страна по договора, за да може да се ползва от правото
на развалянето му, както и че съдът не е взел предвид направеното възражение за неизпълнен
договор от страна на наемодателя, тъй като вещта
е предадена в негодно за ползване по
предназначение състояние. Твърди се, че поради негодното за ползване
състояние на обекта не следва да се приема, че е осъществено надлежно предаване
на наетия имот, до какъвто неправилен извод е достигнал първоинстанционния
съд, чрез неправилно приложение на чл. 20 ЗЗД и извършено недопустимо тълкуване
на волята на страните, обективирана в представения
договор и протокол за предаване от 31.05.2016 г. Още излага, че е бил в обективна
невъзможност да ползва вещта. Поддържа се твърдението, че не
е установено състоянието на имота към момента
на сключване на договора. Поддържа се, че по
делото неизяснени са останали голяма
група от факти и обстоятелства от съществено значение
за разрешаване на спора, обективирани в
представени писмени доказателства. Сочи и коментира съдебна практика по релевираните
оплаквания.
Релевира доказателствени искания за допускане на
направените доказателсвени искания в депозираната пред ВРС молба по реда на чл. 143
ГПК, в хипотезата на чл. 266,
ал. 3 ГПК.
По
същество, моли атакувания съдебен акт да бъде обезсилен и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на ВРС, в условията на евентуалност – решението да
бъде отменено, а претенцията отхвърлена изцяло. Претендира присъждане на разноски.
В срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК,
въззиваемата страна Технически Университет – Варна, не депозира отговор по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
На
въззиваемата страна следва да бъдат дадени указания
за привеждане на петитума на исковата молба, в
съответствие с предявения иск по чл. 422 ГПК.
Във връзка с релевираното
оплакване за допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния
съд, настоящият въззивен състав не констатира
непълнота на доклада по смисъла на т. 2 от ТР на ОСГТК №1/2013 г., която да налага
даване на указания на страните да предприемат процесуални действия по посочване
на относими за делото доказателства, които са
пропуснали да извършат в първата инстанция. В доклада са отразени всички
възражения на ответника, а по отношение на неприетите за разглеждане са
изложени подробни съображения.
По доказателствените искане на въззивника съставът на ВОС намира следното: Във въззивната жалба е релевирано
искане за уважаване на доказателствени искания, релевирани от ответника пред първоинстанционния
съд в депозирана молба по реда на чл. 143 ГПК. Следва да бъде посочено, че
представените с коментирана молба писмени доказателства са приети от съда с
протоколно определение от 18.01.2019 г. и повторното им приемане е
безпредметно. Исканието за допускане на СТЕ се преценява като
неотносимо към предмета на спора, доколкото касае
извършени в имота ремонтни дейности.
Искането
за допускане събирането на гласни доказателства за установяване състоянието на
обекта към момента на твърдяното му предаването на наемателя е своевременно
направено и относимо с оглед релевираните
от ответника възражения за негодност на наетата вещ за обичайното й използване,
като останалите факти, чието установяване се иска, не са относими
към предмета на доказване. Искането е било оставено без уважение от първоинстанционния съд. Изложеното дава основание на
извода, че е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което на въззивника следва да бъде дадена възможност да ангажира
гласни доказателства чрез разпит на един свидетел за установяване състоянието
на предмета на наемния договор към момента на твърдяното му предаване като на
искането за разпит на повече свидетели за един и същ факт следва да бъде
оставено без уважение, на осн. чл. 159, ал. 2 ГПК. С
оглед реципрочност, в полза на въззиваемата
страна също следва да бъде дадена възможност да се ползва от показанията на
един свидетел при условията на довеждане.
Мотивиран
от изложеното и на осн. чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът
на въззивния съд,
О П
Р Е Д
Е Л И :
УКАЗВА на
въззиваемата страна Технически университет –
Варна, в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба, с препис за
насрещната страна да приведе петитума на исковата
молба в съответствие с предявения иск по чл. 422 ГПК.
При
неизпълнение в срок исковата молба ще бъде оставена без движение.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и
редовна въззивна жалба вх. № 36669/22.05.2019 г. от
„ДОБРИН - 371” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ж.к. “Младост“, бл. 130А, вх. 5, ет. 8, ап. 14, представлявано от Д.Н.П.
срещу Решение № 2095/15.05.2019 г., постановено по гр.д. № 546/2018 г., на ВРС,
XVIII с., с което е прието за установено, че дължи на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ -
ВАРНА, ЕИК *********, сумата 20710.00
лв. (двадесет хиляди седемстотин и десет лева), представляваща обезщетение
за ползване на недвижим имот – Студентско общежитие – бл. 15, с прилежаща
кафе-сладкарница, след прекратяване на Договор за наем № 84/30.05.2016 г., за периода м. Март 2017 г. - м. Април 2017
г., вкл., ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението в
съда – 10.11.2017 г. до изплащането й, на осн. чл.
422 ГПК, вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №
17270/2019 г., на ВРС, IX с.
ДОПУСКА събиране на
гласни доказателства на страната на
въззивника, чрез разпит на един свидетел при
условията на довеждане, за установяване на състоянието на наетия имот към
30.06.2016 г., като оставя без уважение искането в останалата му част.
ДОПУСКА събиране на
гласни доказателства на страната на въззиваемия, чрез разпит на един свидетел при
условията на довеждане за установяване на състоянието на наетия имот към
30.06.2016 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника
за допускане на съдебно-техническа експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемия
за приемане на писмени доказателства.
НАСРОЧВА в с. з. на 02.10.2019 г., 14.30 ч.,
за която дата и час да се призоват страните като им се връчи препис от
настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.