Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260762
гр.
Пловдив, 29.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5988/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Х.Д.М. *** против
Наказателно постановление № 20-1030-006994/20.07.2020 г., издадено от Началник
група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Пловдив, с което на жалбоподателя
за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца на основание чл.182, ал.1 т.6 от ЗДвП, както и са
отнети общо 12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява. Същият се представлява от адв.М. К. ***, който поддържа жалбата по
направените в нея оплаквания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище, в което се излагат съображения, че
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има
право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделнои в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа
страна :
На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на
административно нарушение бл.№ 819188 от 19.06.2020 г. за това че на 03.06.2020
г. около 11:30 ч. в гр.Пловдив, ул.Кукленско шосе № 47 посока път II-86 като водач на л.а. Хонда Акорд с рег.№ ***, собственост на Д.Х. М. и се движи със скорост 106 км/ч
при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч и след отчетен
толеранс на техническото средство от минус 3%, т.е. с наказуема скорост 103
км/ч. Нарушението било установено с техническо средство за видеоконтрол TFR 1-M № 546, за което бил приложен и клип № 13872.
АУАН бл.№ 819188 от 19.06.2020 г. бил съставен в присъствие
на нарушителя и връчен на същия срещу подпис.
Въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение било издадено и процесното наказателно постановление,
в което за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за 3 месеца на основание чл.182, ал.1 т.6 от ЗДвП,
както и са отнети общо 12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи
въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител С.С.Б., копие на протокол за
използване на АТСС от 04.06.2020 г., копие на удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02.4835, копие на протокол № 4-32-20 от проверка на мобилна
система завидеоконтрол TFR 1-M,
справка за регистрация на МПС, копие на декларация съгласно чл.188 от ЗДвП- 2
бр., справка за нарушител, снимков материал, удостоверяващ разположението на
уреда, копие на Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г., копие на Заповед рег. №
812з-825/19.07.2019 г, както и веществено доказателство по смисъла на чл.189,
ал.15 от ЗДвП, статично изображение № 13872.
Разпитана пред съда, св. Б. потвърди направените в
съставения от нея АУАН констатации, като посочи, че АУАН бил съставен по
документи, а именно приложените такива към административнонаказателната
преписка.
При проверка относно процедурата, съгласно която е
установено нарушението се установи, че правилно към административнонаказателна
отговорност е било привлечено лице,
различно от собственика. По делото е приложена справка за регистрация на
МПС, от която се установява, че МПС рег.№ *** е собственост
на Д.Х. М.. В изпълнение на процедурата по чл.188 от ЗДвП след посочване от
страна на собственика на МПС на водача на МПС е съставен процесния АУАН. В тази
връзка са и приложените и приети по делото 2 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП.
Видно от съставения протокол за използване на АТСС от
04.06.2020 г., а също и от приложения клип № 13872 се установява, че
нарушението е заснето с АТСС TFR 1-M №546,
представляващо мобилна система за измерване. По делото е представена и снимка,
удостоверяваща разположението на мобилното устройство. По делото бяха приети
като писмени доказателства и копие на удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, копие на протокол № 4-32-20 от проверка на мобилна
система завидеоконтрол TFR 1-M, от
които се установява, че средството за измерване е от одобрен тип и е преминало
съответната проверка. Независимо че съгласно удостоверението за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 неговият срок на валидност е до 24.02.2020
г., приложима в случая е разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията,
според която когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. В тази връзка неоснователни са
оплакванията в жалбата, че извършената последваща проверка не била осъществена
от трето независимо лице, гарантиращо безпристрастност и независимост при
осъществяване на контрола. Последващата проверка е единствено формата на контрол,
удостоверяваща това съответствие.
В изпълнение на изискванията на чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, според която за всяко използване на мобилно автоматично
техническо средство за контрол се попълва протокол съгласно приложението към
чл. 10 от Наредбата, е съставен и протокол за използване на АТСС, копие от
който е приложен към административнонаказателната преписка.
От съдържанието на съставения протокол
се установява, че средството за измерване TFR 1-M е позиционирано в служебен автомобил, а мястото на
установяване на нарушението е гр.Пловдив, бул. Асеновградско шосе срещу №1 в
посока гр. Асеновград, което е различно от посоченото място на извършване на
нарушението в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Представеният протокол за използване на АТСС с различно
съдържание за място на извършване на нарушението създава съмнения относно
мястото, на което е било позиционирано АТСС – в гр.Пловдив, ул.Кукленско шосе №
47 или гр.Пловдив, бул. Асеновградско шосе срещу №1. Независимо че мястото на
заснемане на движението на МПС е определяемо с оглед посочените в приложения
клип географски координати, констатираното несъответствие в протокола с
отразеното в АУАН и НП създава неяснота относно мястото, на което е било
експлоатирано АТСС. Невъзможно е едно и също АТСС по едно и също време да е
позиционирано в служебен автомобил, находящ се в гр. Пловдив, ул.Кукленско шосе
№ 47 и в гр.Пловдив, бул. Асеновградско шосе срещу №1. Протоколът по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол, т.е. смяната на мястото/участъка на контрол
предполага съставянето на различни протоколи. В случая не е възможно да е налице друг, различен от
приложения протокол, доколкото снимковото изображение, удостоверяващо
движението на посочения в НП автомобил с посочената скорост, попада в цифровия
диапазон на изображения, изготвени при използване на АТСС, а също и на посочения в протокола времеви интервал. Местонахождението на средството за измерване
на скоростта, общото ограничение на скоростта на това място, режима на
измерване, вида на служебния автомобил и вида и номера на средството се
съдържат в приобщения Протокол
по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. От друга страна статичното изображение
с посочени в него географски координати също съдържа информация за вида на МПС,
номера му, мястото на установяване на нарушението, скорост, с която се
управлява МПС. Несъответствието между статичното изображение и протокола обаче
относно мястото, на което е установено нарушението, създава съмнения относно
местонахождението на уреда, с който е заснето на нарушението, Значението на
съставения протокол е такова, че същият носи необходимото съдържание за
преценка на фактически обстоятелства от състава на нарушението, но същият
удостоверява и мястото за контрол,
посоката на движение на контролираните МПС, режима на работа на уреда, вида на
пътния знак за ограничение на скоростта и разстоянието на пътния знак до АТСС.
При наличие на несъотвествие между статичното изображение и протокола се
компрометира и поставя под съменине мястото, на което е бил позициониран служебният
автомобил, в който се е намирало АТСС, посоката на движение на контролираните МПС, режима на работа на уреда .
Констатираното несъответствие е
доказателство, че процедурата по установяване на нарушението е била опорчена и налага
отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно
издадено.
При проверка на останалите изисквания
за съставяне на АУАН и за издаване на наказателното постановление съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения. И АУАН, и НП са издадени от
компетенти лица, като доказателство за това са приложените по делото копие на Заповед рег. №
8121з-515/14.05.2018 г., копие на Заповед рег. № 812з-825/19.07.2019 г. Съгласно
т.1.3 от приложеното копие на Заповед
рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на полицейските органи, заемащи длъжонстта
полицейски инспектор в териториалните структурни звена е предоставено
правомощие да съставят актове за установяване на нарушения по ЗДвП, а съгласно т.2.12 на начабниците на групи
даиздават наказателни постановления. Неоснователни са оплакванията, изложени в
жалбата за това, че в АУАН не било посочено качеството на свидетелите. В АУАН
са посочени двама свидетели, като тяхното качество е конкретизирано чрез
подчертаване, по който начин е посочено,
че същите са свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта.
Стана ясно и от разпита на актосъставителя, че АУАН е съставен по документи. С
оглед вида на средството за измерване се установява, че нарушението е
установено с мобилно средство за измерване, позиционирано в служебен автомобил.
При заснемане на нарушението участието на контролните органи се свежда
единствено до поставяне на средството за измерване в служебен автомобил, те не
са свидетели на нарушението. Такива се явяват свидетелите, посочени в АУАН,
които са присъствали при установяване на нарушението въз основа на събраните в
хода на административнонаказателното производство доказателства, а също и при
съставяне на АУАН. Отделно от това дори и да не е посочено точно в какво
качество участват тези свидетели - като очевидци или присъствали при съставяне
на АУАН или установяване на нарушението, този пропуск е несъществен, доколкото
същите са в достатъчна степен индивидуалиирани чрез три имена и ЕГН, поради
което и са откриваеми при евентуална
необходимост за допълнително изясняване на случая.
Не се споделят и другите оплаквания, изложени в
жалбата, че АУАН бил нечетлив и по този начин жалбоподателят бил лишен от
възможността да разбере в какво се състои нарушението. При съставяне на АУАН
жалбоподателят е присъствал, екземпляр от АУАН му е бил връчен лично и срещу
подпис, същият е разполагал с възможност в графа възражения да формулира
такива. Видно обаче от представения по делото АУАН същият е бил подписан от
жалбоподателя без възражения, което означава, че жалбоподателят е бил наясно с
причините, поради които му е бил съставен акт.
Налице е и правилно приложение на материалния закон и
съответната на нарушението санкционна разпоредба. Словесното описание на
нарушението съответства на дадената в НП правна квалификация, а наказанието е
определено правилно и законосъобразно. Правилно и законосъобразно на нарушителя
са отнети общо 12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР. Дори и да не е посочена точната разпоредба
от цитираната в наказателното постановление наредба, нарушението е едно
единствено и именно във връзка с него са били отнети и съответният брой
контрони точки.
С оглед изложеното наказателното постановление следва
да бъде отменено, макар и не по всички изложени в депозираната жалба оплаквания.
При този изход на делото и при направено искане от
страна на жалбоподателя на същия се следват и сторените по делото разноски,
представляващи изплатено от него адвокатско възнаграждение. При направено възражение
от ответната срана за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
претендираният размер от жалбоподателя
за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. обаче се явява
завишен. При направено възражение
по чл.63, ал.4 от ЗАНН съдът следва да установи дали оспорващият е
положил дължимата грижа при договарянето на адвокатското възнаграждение с оглед
на предмета и правните последици от оспорения акт, интензитетът на последните и
значимостта им за оспорващия, очакваните усилия и труд, които адвокатът
предстои да положи при осъществяване на защитата. Когато уговореното
възнаграждение надвишава разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение,
платеното в повече няма за причина поведението на другата страна. Делото не се
отличава с фактическа и правна сложност. Налице е полагане на обичайните за
осъществяване на защитата усилия от адвоката на наказаното лице, като не се
установяват извършени от него прекомерни процесуални действия, нито е налице
правна или фактическа сложност на спора. Приложение следва да намери разпоредбата на чл.18, ал.2, във връзка с
чл.7, ал.2, т.1 от №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на основание по чл.63, ал.4 от ЗАНН , следва
да се определи размерът на сторените разноски за възнаграждение за един адвокат
в размер на 300 лв.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-1030-006994/20.07.2020 г. , издадено от Началник група в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР-Пловдив, с което на Х.Д.М. ***, ЕГН ********** за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в
размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание
чл.182, ал.1 т.6 от Закона за движение по пътищата, както и са отнети общо 12
контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив, ЕИК 129 009 870 да заплати
на Х.Д.М. ***, ЕГН ********** сумата от 300 лв., представляващи изплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията
по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия :.......................................................
Вярно с оригинала! МК