№ 246
гр. Бургас, 21.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно
търговско дело № 20212001000277 по описа за 2021 година
Производството по делото е по частна жалба, на основание чл. 274, ал.
1, т. 1 ГПК, подадена от адв. Г. А. като пълномощник на „Е. К.“ ООД – Стара
Загора срещу определение № 261418/23.08.2021 г. по т. д. № 575/2019 г. по
описа на Бургаски окръжен съд, с което производството по делото е
прекратено като недопустимо.
Определението се обжалва като незаконосъобразно, с искане същото
да се отмени от въззивния съд с указания за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Оспорва се изводът на съда за настъпване на нови факти в хода
на делото извън волята на ищеца, които да са правопогасяващи за правния
интерес, каквото значение е придадено на издаденото от ЧСИ постановление
за приключване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 2
ГПК. Изложени са доводи в подкрепа на становището, че висящността на
изпълнителното производство е предпоставка за допустимостта на иска по чл.
439 ГПК, но само към момента на предявяването му, като с прекратяването на
изпълнителното дело на по-късен етап не отпадал правния интерес за ищеца –
длъжник.
Посочва се, че висящността на изпълнителното производство е в
зависимост от поведението на взискателя, сезирания съдебен изпълнител и
съда по обезпечението – при евентуално спиране като мярка по чл. 397, ал. 1,
т. 3 ГПК, като в случая искането на ищеца – длъжник в изпълнителното
1
производство за спирането му в обезпечаване на предявения иск два пъти е
било оставено без уважение.
Цитираната от първонстанционния съд съдебна практика –
определение Определение № 364 от 17.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 238/2018
г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д. Х., не представлявало задължителна
съдебна практика извън конкретното производство, по което е постановено и
се твърди, че е без значение при тълкуването на правоприлагащия съд по
въпроса за значението на висящността на изпълнителното производство като
предпоставка за допустимост на исковия процес по чл. 439 ГПК. Тъкмо
обратното било възприето в Определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1660/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Р. Б., което за разлика от
първото имало задължителен характер, като постановено на основание чл.
274, ал. 3 ГПК (, като частният жалбоподател се позовава (препраща) към
мотивите на последното по въпроса за наличие на правен интерес преди
образуване на изпълнителното производство и липсата на обусловеност по
отношение правния интерес на ищеца – длъжник към датата на постановяване
на решението по отрицателния установителен иск (на основание чл. 124, ал. 1
във вр. чл. 439 ГПК).
По аргумент от изложеното, в частната жалба се поддържа
становище за противоречие на обжалваното определение за
непротиворечивост и балансираност при тълкуване на закона, изискващ
закона да бъде тълкуван по начин, който не препятства приложението му.
Поддържа наличие на аргументиране до крайност (до абсурд), което лишава
ищеца от предоставеното от закона средство за защита (срещу изпълнението).
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна – ответника „Т.“ АД – гр. Бургас, в който частната жалба бланкетно се
оспорва като недопустима. Поддържа се становище за законосъобразност и
обоснованост на обжалваното определение, поради липсата на правен интерес
за ищеца от продължаването му. В подкрепа на това се позовава на молба вх.
№ 261156/26.11.2021 г. от представляващите „Е. К.“ ООД – Стара Загора – Г.
П. и Е. П. до РС – гр. Средец, по гр. д. № 129/2015 г., с искане за заличаване
на възбрани по обезпечителна заповед от 4-ти май 2015 г., в която се
позовавали на липсата на правен интерес от наложените възбрани поради
погасяване на вземанията чрез извършено плащане от „Е. К.“ ООД – Стара
2
Загора. Акцентира се върху противоречието между твърденията в частната
жалба и изложените в молбата за вдигане на наложените възбрани, като се
изтъква погасяването на задълженията чрез доброволното им плащане.
Във връзка с отговора на частната жалба е постъпило е становище от
частния жалбоподател - „Е. К.“ ООД – Стара Загора чрез пълномощника адв.
Г. Н. А., в което се оспорва доброволния характер на плащанията, извършени
в хода на принудителното изпълнение. Поддържа се, че никое от изявленията
в представения с отговора на частната жалба препис на молба вх. №
261156/26.11.2021 г. не съдържа признание за дължимост, като извършеното
плащане не може да се тълкува като ограничаващо правото на защита на
длъжника по предявения иск по чл. 439 ГПК.
Бургаски апелативен съд, намира, че частната жалба е подадена
в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирана страна в процеса и е
допустима.
По основателността на частната жалба БАС съобразява следното:
Производството е образувано по предявени от „Е. К.“ ООД –
Стара Загора против „Т.“ АД – гр. Бургас отрицателни установителни искове
за недължимост на парично задължение към датата на постановяване на
решението по предмета на спора по търговско дело № 154/2014 година по
описа на Апелативен съд – Бургас, постановено по обжалване на решението
по търговско дело № 322/2013 година по описа на Окръжен съд – Бургас, в
размер на сума в размер на 403 836.78 лева, а при условията на евентуалност
(с оглед релевантния момент) - че ищецът не дължи на ответната страна
сумата от 662 565.17 лева - главница и 8559.12 лева - съдебни разноски, за
които задължения е образувано изпълнително производство по и. д. №
191/2014 г. по описа на ЧС. Д..
Във връзка с указанията, дадени с определение № 100623 от 13-ти
ноември 2020 година, по частно търговско дело №194/2020 година по описа
на БАС, за отмяна на прекратителното определение от 26-ти юни 2020г. по
иска срещу ответника „Т.“ АД – гр. Бургас, правната квалификация на
предявените искове е определена като такава по чл. 439 ГПК.
Във връзка с предпоставките относно наличието на правен интерес
за защита на длъжника чрез предявения иск срещу изпълнението, въз основа
на настъпили факти след приключване на съдебното производство, в което е
3
издадено изпълнителното основание, първоинстанционният съд е приел, че
висящността на изпълнителното производство в случая е абсолютна
предпоставка, при отпадане на която предявеният иск е лишен от правен
интерес. Във връзка с последното са взети предвид новонастъпилите факти
съгласно удостоверение изх. № 1259 от 1-ви март 2021 г. на ЧС. Д.,
погасяване на задълженията по образуваното при него изпълнителното
производство по и. д. № 191/2014 г., с извършеното от „Е. К.“ ООД плащане
на 23-ти февруари 2021 г. на сумата от общо 2 297 313.92 лв., с която са
погасени изцяло дължимите суми за главница, остатък от дължима законна
лихва до 23.02.2021 г. и такси по ТТРЗЧСИ, както и удостоверение №
1521/12-ти март 2021 г. за влязлото в сила на 11-ти март 2021 г. разпореждане
от 24-ти февруари 2021 г. за приключване на същото изпълнително
производство поради погасяване на задълженията.
По приложението на закона във връзка с тези факти са изложени
съображения за отпадане на правния интерес за водене на установителния иск
по чл. 439 ГПК и за възникване на правен интерес от предявяване на
осъдителен иск за събиране на платеното без основание в хипотезите на чл.
55, ал. 1 ЗЗД, каквото изменение не е направено. В тази връзка е направено
позоваване на Определение № 364 от 17.05.2018 г. на ВКС по гр. д. №
238/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д. Х., с което не е допуснато
касационно обжалване на решение № 6667/05.10.2017 г. по гр. д. №
12390/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-Б въззивен състав – за
обезсилване на решение № 8996/20.06.2016 г. по гр. д. № 53162/2013 г. на
Софийски районен съд, I ГО, 32 състав и прекратяване на производството по
иска на основание чл. 439 ГПК като недопустимо.
Бургаски апелативен съд в настоящия му състав намира, че при така
установените факти и обстоятелства, обжалваното определение за
прекратяване на производството по отрицателния установителен иск по чл.
439 ГПК, предявен от „Е. К.“ ООД е съобразено със закона и следва да се
потвърди.
Изцяло следва да бъдат споделени изводите на
първоинстанционния съд за липса на правен интерес от предявения иск по чл.
439 ГПК, предвид извършеното в хода на делото – на 23-ти февруари 2021 г.
плащане, с което изпълнението е приключило в хипотезата на чл. 433, ал. 2
4
ГПК.
Правният интерес е абсолютна предпоставка за всеки иск, като във
връзка с установителния иск по чл. 439 ГПК съществува с оглед възникването
на изпълнителното основание и следваща от него възможност за взискателя
да предприеме на действия на принудително изпълнение срещу длъжника –
ищец и имуществото му. Действието на решението за уважаване на този иск е
предвидено в закона – чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК и се изразява в настъпването на
погасяващия за материалното притезание на взискателя ефект. В този смисъл
е и цитираното в частната жалба Определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Р. Б., на което
обжалваното определение в случая не противоречи и правилно според
конкретните обстоятелства е съобразена практиката във връзка с цитираното
от първоинстанционния съд Определение № 364 от 17.05.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 238/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д. Х.. Смисълът на
съображенията в това определение за отпадане на правния интерес от
воденото на установителния иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е свързан не с
прекратяването на процесуалната връзка в изпълнителното производство, а с
възникването на необходимост от предявяване на осъдителен иск за връщане
на платеното без основание за защита. Същественото е, че с погасяване на
съдебно установеното притезателно право на взискателя чрез плащане в
рамките на индивидуалното изпълнително производство правният интерес от
евентуалното уважаване на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК
съществува само при неоснователното продължаване на принудителното
изпълнение – в разрез с основанието за приключването му в хипотезата на чл.
433, ал. 2 ГПК, каквото не се твърди и не се установява от данните по делото.
Тъкмо обратното – в случая съдебният изпълнител е удостоверил
извършеното пълно погасяване на задълженията чрез плащане и
приключването на изпълнителното производство, поради което
разглеждането и уважаването на иска по чл.439 ГПК няма да предостави на
ищеца защита на предявеното от него право в повече от разпореждането на
ЧСИ за приключване на изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал. 2 ГПК. За разлика от хипотезата на прекратяване (в законът не случайно в
първата алинея е употребено понятието „прекратява“, а във втората алинея –
„приклюва“) на изпълнителното производство поради настъпила в хода му
перемция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – каквато е разгледана в Определение №
5
513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Р. Б., при която за взискателя продължава да съществува възможност
отново да пристъпи към изпълнение в ново изпълнително производство, при
приключване в хипотезата на чл. 433, ал. 2 ГПК такава възможност не
съществува и изпълнителният лист не подлежи на връщане. С това по
аргумент от противното съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК отпада и правния интерес
от воденето на иск по чл. 439 ГПК срещу бъдещо изпълнение, каквото е
недопустимо по силата на закона.
Мотивиран от изложеното, Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261418/23.08.2021 г. по т. д. №
575/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба
пред ВКС едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6