№ 765
гр. Русе, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520201938 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Джевнер“ ЕООД, чрез адв. М. Б., депозирана
против наказателно постановление № 18-002040/23.09.2022г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 61, ал. 1 КТ, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като е постановено при нарушаване на процесуалните
правила и материалните разпоредби. Твърди се, че
административнонаказващия орган не е изяснил фактическата обстановка, не
е разгледал всички относими доказателства, не е приложил специалния закон
за административните нарушения и наказания и е издал порочно наказателно
постановление. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че
актосъставителят и наказващият орган не са отчели и не са коментирали
факта, че дружеството е сключило и регистрирало трудов договор с В. В. на
10.08.2022г. и същата продължава да полага труд при дружеството
жалбоподател и към настоящия момент. Твърди се, че е житейски логично и
не е незаконосъобразно работникът да иска да се запознае с работата, която
1
му се предлага, и с условията на труд, а работодателят да прецени, дали да
наеме този работник на работа и не е налице поведение на дружеството
работодател, целящо да заобиколи разпоредбите на трудовото
законодателство. Застъпва се тезата, че дори и към момента на проверката,
формално да е осъществен състава на административно нарушение,
съществуват множество фактори, които обуславят маловажността му и следва
да се направи преценка за малозначителност и липсата на вредни последици
по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, и се моли да бъде прието, че
се касае за „маловажен случай“. Моли се да бъде отменено изцяло оспореното
наказателно постановление, а в условията на алтернативност да се
предупреди нарушителят в хипотезата на чл. 63, ал. 4 ЗАНН.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си
представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата
фактически и правни доводи. В допълнение се развиват съображения, че
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ, цитирана в наказателното постановление е
бланкетна и не регламентира конкретно състав на нарушение, а препраща към
уредени задължения с посочени в нея разпоредби на КТ и тази законодателна
техника е в противоречие с чл. 46, ал. 3 ЗНА, защото съставът на конкретното
нарушение не е фиксирано в правната норма, а се извлича от други
разпоредби, чрез препращане. Застъпва се тезата, че този начин на
установяване признаците на административно нарушение едва в хода на
административното производство и при тълкуване на множество разпоредби е
в противоречие с чл. 7, т. 1 ЕКПЧ, съгласно която разпоредба наказания могат
да се налагат само за деяния, отнапред квалифицирани като нарушения, а
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ предполага налагане на административно
наказание, чрез препращане и по тълкуване, което е в противоречие с чл. 46,
ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 5, ал. 3 от КРБ и в този смисъл наказателното
постановление е незаконосъобразно. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема
становище за неоснователност на депозираната жалба и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В
подкрепа на тази своя теза инвокира доводи, за доказаност на състава на
нарушението, тъй като от доказателствата по делото се установява по
безспорен начин, че работника е полагал труд без да има сключен договор с
работодателя, а законът предвижда възможност, когато работодателят иска да
2
провери качествата на работника да сключи договор, на основание чл. 71 КТ.
Моли се да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу дружеството
жалбоподател е започнало със съставянето на АУАН № 18-
002040/01.09.2022г., за това че на 10.08.2022г., около 11,40 часа, при
извършена проверка за спазване на трудовото законодателство по работни
места на „Джевнер“ ЕООД, в обект на контрол – шивашки цех, находящ се в
село Смирненски, ул. „Дунав“ № 2а е било установено, че работникът В. С.
В., полага труд в обекта на контрол като „гладачка“, без да има сключен
писмен трудов договор с работодателя. Прието е, че нарушението е от
10.08.2022г.
АУАН е предявен на управителя и представляващ дружеството и
същият е подписан от него, без да изложи възражения.
На основание чл. 405а, ал. 1 КТ е било издадено постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение от 10.08.2022г. между
дружеството жалбоподател и работника и е било дадено предписание на
работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор в срок
до 12.08.2022г. Постановлението за обявяване съществуването на трудово
правоотношение не е било обжалвано и същото е влязло в сила. На същата
3
дата - 10.08.2022г., на основание чл. 114 КТ между дружеството и работника е
бил сключен трудов договор, с който работникът е бил назначен на длъжност
„гладач, ютия“.
Срещу дружеството жалбоподател бил съставен АУАН, в който
установените факти били субсумирани от актосъставителя като нарушение на
чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 61, ал. 1 КТ, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
На 07.09.2022г. е било депозирано възражение от страна на дружеството
жалбоподател срещу съставения АУАН, в което са релевирани доводи, че на
10.08.2022г. е било определено интервю за работа на С.И. и В. В. и те били в
цеха, като работодателят им е показвал работните места и помещения, като
срещата е била да се разберат и да се видят и не са били уточнени
възнаграждение и работно време.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентично с описаното в АУАН, като на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева, за нарушението на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал.
1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни доказателства,
приобщени посредством показанията на разпитания в процесуалното
качество на свидетел актосъставител П. Е. П. и писмени доказателства и
писмените доказателствени средства – АУАН № 18-002040/01.09.2022г.,
Протокол за извършена проверка № ПР2226186/01.09.2022г., Декларация от
Н. С., Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ,
Трудово договор № 48/10.08.2022г., длъжностна характеристика, служебна
бележка, декларация, декларация от работника, във връзка с извършената
проверка, постановление за обявяване на съществуването на трудово
правоотношение.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат
излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени
средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се
намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за
4
осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета
на доказване по настоящото дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, пр. 2 КТ Редовно съставените
актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.
Събраните в хода на настоящото производство по делото доказателства, не
опровергават приетите за установени в АУАН фактически констатации, а
напротив, същите се намират в корелативно единство с тях.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на
която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството нарушител. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател.
Без опора в доказателствата по делото са твърденията на дружеството
жалбоподател за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН от страна на
наказващия орган. Депозираното от страна на дружеството възражение срещу
съставения АУАН е било обсъдено от наказващия орган и същият в самото
наказателно постановление е изложил мотиви, защо намира същото за
неоснователно.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
5
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че дружеството жалбоподател е
осъществило състава на административното нарушение по чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
От показанията на свидетеля П. Е. П. - актосъставител, чиито показания
съдът кредитира като депозирани от лице, което пряко и непосредствено е
възприело фактите, за които свидетелства и показанията на който свидетел по
своята доказателствена същност представляват преки доказателства, които
едновременно с това не се сугестират по никакъв начин от останалите
доказателства – Декларация от работника В. С. В., която съдържа всички
елементи на правоотношение по трудов договор, а напротив намират се в
корелативно единство с тях, категорично се опровергават твърденията на
дружеството жалбоподател, че Василева не е полагала труд в обекта, а само и
единствено се е запознавала с работата, когато е била установена към
момента на проверката.
На 10.08.2022г., на която дата е била извършена проверката от
Дирекция „Инспекция по труда“ Русе, на основание чл. 405а КТ е издадено
постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с
работника В. С. В., считано от 10.08.2022г. Това постановление,
представляващо индивидуален административен акт, който поради
необжалване от адресата му е влязъл в сила и е придобил стабилитет, поради
и което при наличие на влязъл в сила административен акт, с който е обявено
съществуването на трудово правоотношение, съдът при решаване на въпроса
дали работникът е полагал труд или не, не може да не се съобрази с него и с
породените от този акт правни последици.
В същия смисъл е и практиката на Административен съд – Русе,
намерила израз в Решение № 167 от 07.06.2022 г. на Административен съд –
Русе, постановено по КАНД № 199/2022 г. и Решение от 20.07.2016 г. на
Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 196/2016 г.
От оценката на всички събрани в хода на производството гласни и
писмени доказателства еднозначно се установява и доказва, че дружеството
жалбоподател „Джевнер“ ЕООД, в качеството му на работодател е допуснало
работника В. С. В. да полага труд като „гладачка“, в шивашки цех,
стопанисван от дружеството жалбоподател, находящ се в село Смирненски,
ул. „Дунав“ № 2а, където именно е била установен при извършената проверка
6
по работни места на 10.08.2022г. да извършва тази трудова дейност, без да
има сключен писмен трудов договор с дружеството работодател, преди
постъпването й на работа, както именно изискват посочените за нарушени
разпоредби.
Непълно опровергана, както от гласните доказателства – показанията на
актосъставителя П. Е. П., така и от писмените доказателства – декларация от
работника и АУАН е тезата на дружеството жалбоподател, че към датата на
проверката лицето не е полагало труд в обекта, а само е дошло да се запознае
с работата.
Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията по предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения и за да бъде прието, че е
налице трудово правоотношение следва безспорно да бъде установено и
доказано, изпълнение на трудови задължения от страна на работника на
определено работно място, с определено работно време, трудово
възнаграждение и пр., т.е. да се установи наличие на всички елементи,
определящи правоотношението като трудово.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 КТ изисква сключване на
трудов договор, в писмена форма, преди постъпването на лицето на работа, а
в случай от всички доказателства по делото безспорно се установява, че
лицето е полагало труд, без сключването на такъв.
Тезата на дружеството жалбоподател, че се налага работникът да бъде
запознат с естеството на работата, както и работодателят, да провери преди
сключване на договора, качествата на работника, противно на твърденията в
жалбата е незаконосъобразно, тъй като е изрично забранено от КТ.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ, предвижда именно възможност за сключване
на договор със срок за изпитване, който срок може да бъде уговорен в полза и
на двете страни.
Извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай,
при който да се приложи привилегирования състав на чл. 415в КТ, с оглед
задължителното за съдилищата разрешение съдържащо се в Тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, на явно
маловажен случай или на малозначителност на деянието, свързано с
освобождаване от наказателна отговорност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК,
приложима на основание чл. 11 ЗАНН.
Изискванията за сключване на трудов договор в писмена форма са
7
регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на труд, на
възнаграждение, на почивка, социални и здравни осигуровки, респективно
нарушаването на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ пряко засяга тези права и
категорично изключва извода, че се касае за деяние, лишено от обществена
опасност или притежаващо явно незначителна такава.
В същия смисъл са Решение № 294 от 12.08.2022 г. на АдмС - Русе по к.
а. н. д. № 307/2022 г. и Решение от 13.07.2018 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д.
№ 151/2018 г.
Обстоятелството, че дружеството жалбоподател е изпълнило
задълженията си, във връзка с постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ и е
сключило трудов договор с работника не могат да обосноват различен извод.
Не е нарушена разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. В конкретния случай
за нарушението по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 КТ, санкционната разпоредба
на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция в размер от 1500 до
15000 лева, като на дружеството жалбоподател е наложена именно
минималната предвидена в санкционната разпоредба санкция, а ал. 5 на чл. 27
ЗАНН не допуска определяне на наказание под най-ниския размер посочен в
санкционната разпоредба.
Настоящия съдебен състав, намира за неоснователни, доводите на
процесуалния представител на дружеството жалбоподател, че нормата на чл.
414, ал. 3 КТ, противоречи на чл. 46, ал. 3 ЗНА, чл. 5, ал. 3 КРБ и чл. 7, т. 1
ЕКПЧ. Нормата на чл. 414, ал. 3 КТ е санкционна и в същата изрично и
напълно ясно е посочено, за какви конкретни нарушения се налага санкцията,
предвидена в нея.
Съставът на конкретното нарушение, за което е санкционирано
дружеството жалбоподател се съдържа в разпоредбите на чл. 62, ал. 1 и чл.
61, ал. 1 КТ, които именно съдържат правилото на поведение на адресатите на
същата.
В случая не се касае за непълен акт, при който за неуредени случаи да
се прилагат разпоредби, които се отнасят до подобни случаи, както
предвижда разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗНА, тъй като в самата разпоредба на
чл. 414, ал. 3 КТ, изрично е посочено, че санкцията предвидена в същата се
налага именно за конкретно посочени нарушения на КТ.
Не е налице и хипотезата на чл. 5, ал. 3 от Конституцията на Република
България, тъй като както приетата за нарушена норма на чл. 62, ал. 1, вр. чл.
8
61, ал. 1 КТ, така и санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 КТ са част от
действащото право към момента на извършване на нарушението и налагането
на предвидената за това нарушение санкция.
На последно място не е налице и противоречие с цитираната разпоредба
на чл. 7, ал. 1 ЕКПЧ, тъй като дружеството жалбоподател не е наказано за
деяние, което в момента на неговото извършване да не е било обявено за
наказуемо със закон.
Извън всичко това, по начина, по който е описано нарушението и е
приложена санкционната разпоредба, по никакъв начин не е накърнено
правото на защита на дружеството жалбоподател да разбере, в извършването
на какво конкретно нарушение е обвинено и на какво основание е наложена
имуществената санкция, за да бъде прието, че в хода на протеклото
административнонаказателно производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН.
Структурата на наказателноправните норми, съгласно
наказателноправната теория, предвиждат, както описателна диспозиция, така
и препращащи норми – изрично и мълчаливо, а така също и бланкетни
диспозиции. Типичен пример за последната е диспозицията на чл. 343 НК,
която се запълва със съответните задължения на водач на МПС,
регламентирани в ЗДвП и застъпеното от пълномощника на дружеството
жалбоподател становище, напълно противоречи на основни положения в
наказателноправната теория и практика.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, и при липса на основания за неговата отмяна или
изменение, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на
процесуалния представител на дружеството жалбоподател за присъждане на
разноски.
С оглед изхода на делото в полза на наказващия орган, на основание чл.
63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 63, ал. 9, вр.
чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-
002040/23.09.2022г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“
– Русе, с което на „ДЖЕВНЕР“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление село Смирненски, Община Ветово, област Русе, ул.
„Вихрен“ № 1, на основание чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 КТ е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева,
за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА „ДЖЕВНЕР“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление село Смирненски, Община Ветово, област Русе, ул.
„Вихрен“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА
ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ – град СОФИЯ , сумата в размер на 100 (сто)
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10