Р Е Ш Е Н И Е

 

                                              гр.  София  1.10.2018 г.

 

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

   

         СОФИЙСКИ   ГРАДСКИ   СЪД,    Г.О.,   ІI-б   ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,

в публичното заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                                                       РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА   

                       

при секретаря Д. Шулева,  като разгледа докладваното  от съдия  ЯНЧЕВА гр. дело № 6342 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

            Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3 от КТ, предявени от К.Г.Г. срещу „П. ЮК Л.“ ООД, клон България: за признаване за незаконосъобразно на уволнението, извършено със заповед № 00150/4.07.2016 г. на основание чл.328, ал.1, т.2, пр. първо от КТ, и отмяната му; за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода 11.08.2016 г. – 11.01.2017 г. в размер на 12 282.30 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и разноските по делото.

К.Г. твърди, че работил по безсрочен трудов договор с ответника, като заемал длъжността „бизнес консултант ИТ, супервайзор на смяна”. Заявява, че със заповед от № 00150/4.07.2016 г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр. първо от КТ - поради закриване на част от предприятието. Счита уволнението си за незаконосъобразно, тъй като: заповедта е подписана от лице без работодателска правосубектност; заповедта е немотивирана; налице е несъответствие между фактическото и правното основание за прекратяване на трудовия договор, като е визирано, че се закрива „екип ВКОМ“, като Г. оспорва да е бил част от такъв отдел; работодателят не е извършил подбор по чл.329 от КТ; не е спазена нормата на чл.333, ал.3 от КТ за предварително съгласие за уволнението му, предвид факта, че на 12.04.2016 г. Г. бил избран за председател на синдикалната организация към Националната федерация „Техническа индустрия, наука и информатика“ при КТ „Подкрепа“. Ищецът заявява, че претендира обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ не от 11.07.2016 г. (датата на уволнението му), а от 11.08.2016 г., предвид полученото от него обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за един месец, което приспада.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете. Поддържа, че е закрил цял един отдел, наричан „ВКОМ“, който обслужвал конкретен клиент на дружеството в САЩ, с който търговските отношения били прекратени. Заявява, че преди да закрие въпросния отдел предложил на служителите работа в други отдели, като някои приели. Твърди, че К.Г. работел именно в посочения отдел. Ответникът се позовава на това, че съгласно чл.329 от КТ има правото, но не и задължението, да извърши подбор. Оспорва да е уведомяван за съществуването на синдикална секция на Националната федерация „Техническа индустрия, наука и информатика“, както и за ръководството й, оспорва такава секция да е развивала синдикална дейност, поради което счита, че за него не е възникнало задължение по чл.333, ал.3 от КТ.

СРС е отхвърлил исковете. Първоинстанционният съд е заключил, че е бил закрит целият отдел „ВКОМ“, явяващ се част от предприятието на дружеството-ответник, в който длъжността на ищеца е била една щатна бройка. Приел е, че работодателят не е бил задължен да извърши подбор. Изложил е, че заповедта за уволнение е била подписана от надлежно упълномощено лице. Приел е за основателни възраженията на работодателя по отношението наличието на закрила по чл.333, ал.3 от КТ, като е посочил и че не са налице доказателства, от които да се установи, че К.Г. действително е бил член на синдикално ръководство преди уволнението му, предвид оспорването от другата страна на всички документи (частни по характера си), включително датата им, относно това обстоятелство.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от К.Г.. Жалбоподателят счита съдебния акт за незаконосъобразен и неправилен. Оспорва извода на съда, че длъжността му е била единствена, поради което извършването на подбор по чл.329 от КТ не е било задължително, както и извода, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ. Сочи, че с официални документи е доказал наличието на синдикална организация при ответника, за чийто председател е бил избран. Г. заявява, че в нарушение нормите на ГПК СРС е допускал всички доказателствени искания на противната страна, ограничавал е неговите и служебно е назначил съдебно-счетоводна експертиза. Жалбоподателят не прави доказателствени искания във въззивната жалба.

„П. ЮК Л.“ ООД, клон България счита въззивната жалба за неоснователна. Не ангажира доказателства пред втората съдебна инстанция.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съгласно чл.269, изр. второ от ГПК настоящият съд следва да се произнесе по повдигнатите във въззивната жалба въпроси.

На първо място, въззивният съд счита, че при постановяване на решението си следва да вземе предвид доказателствата, представени с исковата молба и отговора на същата; доказателствата, представени от ищеца в първото съдебно заседание съгласно чл.143, ал.2 от ГПК, както и тези, представени от ответника в съдебното заседание от 26.10.2017 г., като нововъзникнали. Съдът следва да кредитира и съдебно-счетоводната експертиза относно размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, назначена служебно от съда, като по отношение на нея намира, че СРС е действал в рамките на правомощията си по закон (чл.195, ал.1, пр. второ от ГПК). Останалите писмени и гласни доказателства са събрани по делото в нарушение на сроковете по  ГПК (чл.131, чл.133, чл.143 и чл.147 от ГПК) и се явяват преклудирани, за което съдът следи служебно. Що се отнася до съдебно-счетоводната експертиза със задача установяване дали К.Г. е бил член на ръководство на синдикална организация, същата е назначена от СРС в нарушение на диспозитивното начало на гражданския процес и на разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, поради което също не следва да бъде вземана предвид от въззивния съдебен състав.

Видно от представения по делото трудов договор и допълнителни споразумения към него, непосредствено преди уволнението му К.Г. е работил по безсрочно трудово правоотношение с „П. ЮК Л.“ ООД, клон България, като е заемал длъжността „бизнес консултант ИТ, супервайзор на смяна”.

На 20.06.2016 г. на служителя е връчено предизвестие № 003-ВК/9.06.2016 г., с което същият е уведомен, че трудовото му правоотношение се прекратява след изтичане на срок от 30 дни на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, във връзка с приключване на проект „ВКОМ“ и закриване на част от предприятието, а именно – екип „ВКОМ“.

Със заповед № 00150/4.07.2016 г., подписана от С.К. като пълномощник на управителя К.Д.Т., трудовото правоотношение между страните е прекратено  на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 11.07.2016 г.  

По делото са представени поименни щатни разписания от юни 2016 г. и от август 2016 г. От първото се установява, че длъжността, заемана от К.Г., попада в звено „\С.Д.\С.Д.-САЩ\ВКОМ“, включващо 15 специалисти, като жалбоподателят е заемал единствената длъжност „бизнес консултант ИТ, супервайзор на смяна”. Въпросното звено е отразено и в трудовата книжка на лицето в колона 2 на стр.16 - „Организационно звено (бригада, отдел, цех, служба и др.)“.

Видно от протокол от 9.06.2016 г. и заповед № 43/9.06.2016 г., проект (звено) „ВИКОМ“  при ответника е било прекратено, считано от 11.07.2016 г. Прекратяването на звеното е отразено в поименното щатно разписание от август 2016 г., където заетите места за длъжностите в звеното са нула на брой.     

По делото са събрани доказателства, неоспорени от Г. – писма от електронна поща от К.Т.(законен представител на ответника), Л.Т.и Р.Е.,  правилник за вътрешния трудов ред, заповеди за сменна организация на работното време, от които се установява, че служителите от отдела (звеното)  „\Сървис Деск\С.Д.-САЩ\ВКОМ“ са имали специфични задължения, свързани с обслужване на клиенти от САЩ, както и специфично работно време, предвид часовата разлика между България и САЩ. От визираните писма е видно и че преди процесното уволнение е била преустановена поддръжката на продуктите на ВКОМ (VCOM), във връзка с която въпросният отдел е осъществявал дейността си.

От така изложеното въззивният съд прави следните изводи:

К.Г. е полагал труд в отдел (звено)  „\Сървис Деск\С.Д.-САЩ\ВКОМ“, явяващ се обособена част в състава и структурата на ответника. От анализа на отправеното предизвестие и на заповедта за уволнение, преценени в тяхната взаимна връзка, съдът приема, че трудовото правоотношение на К.Г. е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр. първо от КТ – закриване на част от предприятието (посочения отдел), като уволнението е достатъчно ясно мотивирано. Налице е действително закриване на част от предприятието по смисъла на цитираната разпоредба, доколкото по делото се установява реално закриване на дейността на обособената част от предприятието на работодателя, в която е полагал труд Г.. В случая - доколкото е налице закриване на част от предприятието, работодателят  може да уволни именно служителите от закритото звено, а не е длъжен да извършва подбор между тях и останалите служители с еднородни трудови функции. В този смисъл е разпоредбата на чл.329 от КТ и трайно наложилата се съдебна практика.

Последното твърдение в исковата молба за незаконосъобразност на уволнението, което следва да разгледа въззивният съд, е относно  нарушаването от страна на работодателя на императивната норма на чл.333, ал.3 от КТ. Безспорно, тази разпоредба намира приложение при уволнение поради закриване на част от предприятието. В тази връзка и предвид наведените доводи по делото, съдът следва да отбележи, че в тежест на работодателя е да поиска преди прекратяване на трудовия договор информация от служителя за наличието на закрила по чл.333 от КТ; правно ирелевантно е, ако служителят по собствена инициатива не е съобщил за такава закрила.

В случая не се спори, че работодателят не е поискал информация от К.Г. за наличието на закрила по чл.333 от КТ и че не е спазил разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ. Спори се дали Г. действително е бил член на синдикално ръководство в предприятието.

По делото са приети, при спазване на установените в ГПК срокове,  заверени ксерокопия на учредителен протокол от 7.03.2016 г. за учредяване на синдикална секция на КТ „Подкрепа“ при ответника, заявление от същата дата за регистрация на въпросната синдикална секция, служебна бележка на НФ „Техническа индустрия, наука и информатика“ към КТ „Подкрепа“ изх.№ 20/29.08.2016 г., удостоверяваща факта на избиране на 12.04.2016 г. на К.Г.Г. за председател на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ при „П. ЮК Л.“ ООД, клон България, квитанция от 27.07.2016 г. за заплатен членски внос. По отношение на  всички изброени документи, без заявлението от 7.03.2016 г., е направено искане от ответника за представянето им в оригинал на основание чл.183 от ГПК. Видно от делото, К.Г. не е представил оригиналите или официално заверени преписи на документите, поради което и на основание чл.183, изр. второ от ГПК същите следва да бъдат изключени от доказателствения материал. За последиците от непредставянето на оригиналите Г. е бил изрично предупреден от първоинстанционния съд.

При така изложеното – като не взема предвид доказателствата, събрани от СРС в нарушение на преклузиите по ГПК, и като изключва от доказателствения материал документите, за които Г. не е изпълнил задължението си по чл.183 от ГПК, въззивният съд прави извод, че по делото не се установява жалбоподателят да е имал качеството на член на синдикално ръководство в предприятието. Следователно, К.Г. не се е ползвал със закрилата по чл.333, ал.3 от КТ.

Ето защо настоящият въззивен състав приема процесното уволнение за законосъобразно извършено. Това обуславя неоснователността на предявените искове по чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3 от КТ.

Поради съвпадане в изводите, въззивният съд следва да потвърди обжалваното решение.   

Ответникът по въззивната жалба не е направил разноски за производството пред СГС, които да му бъдат присъдени.

Водим от горното, съдът

 

                                                                   Р  Е  Ш  И: 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решението от 14.12.2017 г., поправено с решение от 13.03.2018 г., на СРС, ІІ Г.О., 78 състав, постановено по гр. дело № 51194 по описа за 2016 г.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок, считано от 1.10.2018 г.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.