№ 547
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:А. Маджев
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от А. Маджев Търговско дело № 20241100902402
по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с входящ №132973/02.12.2024 г. подадена от
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, срещу Н. Б. С., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, Д. С. С., с ЕГН
**********, с адрес – гр. София и „БОЯРТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище –
гр. Ботевград.
Предявени за разглеждане при условията на кумулативно обективно и пасивно
субективно съединяване са следните установителни искове :
1./ иск с правно основание по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ за
установяване, че ответните страни при условията на солидарна отговорност дължат на
ищеца сумата в размер от 138 078,86 лв. – предсрочно изискуема главница,
съставляваща отпуснат кредит по сключен договор за банков ипотечен кредит с пълна
отговорност на физическо лице № 280/056/5/89082234 от 13.11.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 16.05.2024 г. до окончателното изплащане на главния дълг;
2./ иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за
установяване, че ответните страни при условията на солидарна отговорност дължат на
ищеца сумата в размер от 324,29 лв. – договорна лихва начислена върху редовна
главница за периода от 20.03.2024 г. до 20.04.2024 г.;
3./ иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за
установяване, че ответните страни при условията на солидарна отговорност дължат на
ищеца сумата в размер от 259,55 лв. – договорна лихва начислена върху просрочена
главница за периода от 20.10.2023 г. до 15.05.2024 г.;
4./ иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
установяване, че ответните страни при условията на солидарна отговорност дължат на
ищеца сумата в размер от 1 273,86 лв. – неустойка за забава върху просрочена
главница за периода от 20.10.2023 г. до 15.05.2024 г.; и
5./ иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
1
установяване, че ответните страни при условията на солидарна отговорност дължат на
ищеца сумата в размер от 3,01 лв. – неустойка за забава върху просрочена редовна
лихва за периода от 20.03.2024 г. до 15.05.2024 г.
В исковата молба се твърди, че с договор за банков ипотечен кредит сключен на
13.11.2019 г. „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД в качеството си на кредитор е отпуснал в
полза на Н. Б. С. в качеството му на кредитополучател ипотечен кредит в размер на
сумата от 171 530,00 лв. Отговорност като солидарно задължени лица по така
сключени договор поели ответните страни - Д. С. С. и „БОЯРТ“ ЕООД.
Предназначението на предоставения кредит било за закупуване на недвижим имот.
Кредитополучателят е поел задължението да усвоява предоставения му кредитен
ресурс за осъществяване целта на договора, като връща същия при спазване на
договорения погасителен план, чрез плащане на месечни вноски с калкулиран размер
на начислената възнаградителна лихва, такси, комисионни и други разходи и при
съблюдаване на предвидените за това срокове и условия. Сочи се, че страните са
уговорили ясен механизъм за определяне размера на лихвения процент за ползване на
кредитния ресурс, като първоначално същия е определен на сумата от 2,80 % годишно.
Тази лихва е била променяна през срока на действие на създаденото кредитно
правоотношение, като е отчитана динамиката на базовия лихвен процент. Поддържа
се, че в хипотеза на неспазено срочно издължаване на погасителните вноски според
уговорения за това погасителен план в тежест на кредитополучателя възниквало и
допълнително задължение по т. 11.1.3. във връзка с т. 5.8. от договора за заплащане на
неустойка в размер на законната лихва за забава. Обема на отговорността поета от
двамата солидарни длъжника се сочи да е уреден в т. 16.6. от договора, а именно
отговарят солидарно с кредитополучателя за изплащане на задълженията му
възникващи по договора за кредит в пълен размер /главница, лихви, комисионни,
разноски/. Тъй като ответните страни не са изпълнявали поетите от тях договорни
задължения по създаденото кредитно правоотношение – не са погасявали в
разписаните срокове по погасителния план – главницата и лихвата към падеж –
20.10.2023 г. и следващи погасителни вноски според падежите в погасителния план, то
банката упражнила правото си да обяви цялото кредитно задължение за предсрочно
изискуемо, като на това основание същото станало изцяло дължимо, считано от
20.04.2024 г. Пояснява се, че това било направено с нарочна покана за доброволно
изпълнение изхождаща от банката и достигнала до кредитополучателя и солидарно
отговорните по договора лица. Предвид липсата на предприето плащане на
предсрочно изискуемите кредитни задължения от банката се пристъпило към
принудителното им събиране, като за целта се инициирало заповедно производство по
чл. 417 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 30427/2024 г. по описа на СРС, ГО,
38 с-в. В рамките на това производство банката сочи да се е снабдила със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 14.06.2024 г. Последният бил приведен в
изпълнение пред ЧСИ-М. Ц., като при същата се образувало изпълнително дело №
647/2024 г., считано от 21.06.2024 г. След връчване на заповедта за изпълнение на
тримата длъжника, същите възразили по задълженията им възпроизведени в нея, което
е довело и до прибягване към настоящата искова защита по чл. 422 ГПК от страна на
банката-кредитор.
В срока за отговор по чл. 367 ГПК от ответните страни – Н. и Д. С.и, чрез
пълномощника им – адвокат Л. е депозиран такъв на 20.02.2025 г. С него е посочено,
че предявените за разглеждане искове са допустими, като подадени от субект
разполагащ с правен интерес от предприетата защита. Към датата на упражняване на
отговора обаче предявените искове били неоснователни. От ответните страни не се
спори, че между тях и ищеца е породено договорно отношение в резултат на сключен
на 19.11.2019 г. договор за кредит, в това число и, че по този кредит била отпусната
2
сума в размер на 171 530,00 лв. с цел закупуване на недвижим имот. По този кредит
било извършено частично изпълнение посредством заплащането на няколко
погасителни вноски. Изтъква се, че в пределите на допуснатото принудително
изпълнение на сумите по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение се е
стигнало до изнасяне на имота придобит чрез финансирането по кредита на публична
продан, като вследствие успешното реализиране на същата е била събрана сума, която
е разпределена в полза на банката-ищец. Тази сума се явявала достатъчна за пълното
погасяване на вземанията, които са предмет на издадената заповед за изпълнение,
съответно на предявените за разглеждане искове по чл. 422 ГПК, а освен това и на
направените в заповедното и изпълнителното производство разноски. Ето защо
заявените за установяване парични вземания понастоящем били погасени изцяло и
претенциите за тях се явявали неоснователни.
Третият ответник - „БОЯРТ“ ЕООД след надлежно получаване на препис от
исковата молба, което се е случило на 29.01.2025 г. не е депозирал в срока по чл. 367
ГПК писмен отговор.
На 04.03.2025 г. банката-ищец, чрез процесуалния й представител по делото –
адвокат А. е посочила, че се е запознала с разпореждането на съда от 21.02.2025 г. и
изрично е декларирано, че страната няма да се възползва от предоставеното й право да
подаде допълнителна искова молба.
В открито съдебно заседание състояло се на 04.04.2025 г. е постановено
определение по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, с което за безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните по делото са отделени следните обстоятелства : че
между банката-ищец и ответните страни е бил валидно сключен договор за банков
ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице с № 280/0565/89082234 от
13.11.2019 г.; че във връзка с изпълнението на този договор банката-ищец е
предоставила в полза на кредитополучателя-Н. Б. С. под формата на отпуснат кредит
сума в размер на 171 530 лв.; че така отпуснатия кредитен ресурс от 171 530 лв. е бил
усвоен в изпълнение на договора за кредит от страна на кредитополучателя; че
задълженията възникнали по договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност
на физическо лице с № 280/0565/89082234 от 13.11.2019 г. са обявени от банката-ищец
за предсрочно изискуеми, считано от датата - 20.04.2024 г.; че ответните страни в
качеството им на кредитополучател и солидарни длъжници са изпаднали в положение
на забава относно плащането на вземанията породени по договор за банков ипотечен
кредит с пълна отговорност на физическо лице с № 280/0565/89082234, считано от
13.11.2019 г., чиято предсрочна изискуемост е обявена от банката, както и че размерът
на тези вземания е идентичен с този посочен в заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК към датата на неговото депозиране пред СРС, по което
заявление е била издадена заповед за изпълнение от 14.06.2024 г.
От ищеца са представени, респективно са приети за писмени доказателства –
договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице с №
280/0565/89082234 от 13.11.2019 г., ведно с погасителен план към него и Общи условия
според които банката-ищец предоставя ипотечни кредити, както и три броя покани за
доброволно изпълнение от 14.03.2024 г. изпратени до всяка от ответните страни,
съответно получени от тях на 19.03.2024 г.
Ангажирано е разпределение от 31.01.2025 г. изготвено от ЧСИ-М. Ц. в пределите
на образуваното пред нея изп. дело № 20248400400647, като от него е видно, че на
публична продан провела се в периода от 10.09.2024 г. до 10.10.2024 г. е бил изнесен и
продаден имот – Апартамент 3, представляващ Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.4082.705.5.11, като в тази връзка е било издадено
постановление за възлагане от 12.11.2024 г. Постъпилата от този изпълнителен способ
3
сума в размер на 250 502,40 лв. е разпределена от СИ при спазване правилата на чл.
136 ЗЗД. Тя е послужила за пълното удовлетворяване на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД за вземанията му произтичащи от договор за банков ипотечен кредит с пълна
отговорност на физическо лице с № 280/0565/89082234 от 13.11.2019 г., за които е бил
издаден изпълнителен лист от 14.06.2024 г. по ч.гр.д. № 30427/2024 г. на СРС, чиито
общ размер възлиза на сумата от 160 828,52 лв., както и на 8 250,47 лв. – направени от
банката-взискател разноски по изпълнителното дело.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ :
Съгласно чл. 430 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне
на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. Следователно в тежест на ищеца е да докаже възникване в негова
полза на вземането по главния дълг в резултат на сключен договор за банков кредит с
твърдяното от ищеца съдържание; предоставяне на паричната сума на
кредитополучателя по договора за банков кредит и настъпване на падежа на
задължението за връщане на вноските по кредита/обявяването на предсрочна
изискуемост на кредита, както и формиралия се предсрочно изискуем остатък за
връщане, вкл. неговия размер. Страните не спорят по съществуването на тези
обстоятелства, като нещо повече те са ги отделили за ненуждаещи се от доказване
между тях по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК. Същото важи и за обстоятелството,
че Д. С. С. и „БОЯРТ“ ЕООД в качеството им на солидарно отговорни лица са посели
са поели наред с кредитополучателя – Н. Б. С. да отговорят за плащането на всички
произтичащи от договора за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо
лице с № 280/0565/89082234 от 13.11.2019 г. – парични задължения, в т.ч. главница,
лихви, неустойки, такси и пр. Следователно фактическия състав необходим за
пораждането на предявеното за установяване вземане в размер на 138 078,86 лв.,
съставляващо предсрочно изискуема главница за отпуснат кредит по сключен договор
за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №
280/056/5/89082234 от 13.11.2019 г. е реализиран. Ответните страни – физически лица
оспорват съществуването на тази претенция към тях с довода, че тя е била успешно
погасена вследствие на проведеното принудително изпълнение по изпълнително дело
№ 20248400400647, защото от получената сума по продаден на публична продан
недвижим имот – всички вземания по цитирания в ИМ кредитен контракт са били
погасени чрез разпределяне на суми в полза на носителя им /банката-ищец/ - в т.ч. и
тези за предсрочно изискуем остатък /главница/. Изтъква се, че проданта е станала
преди подаване на ИМ с предмет /искове по чл. 422 ГПК/, което означавало, че банката
не е разполагала с подлежащ на защита материален интерес. От процесуалния
представител на ищеца е признато, че банката е получила удовлетворяване на
вземанията си по изпълнителен лист издаден на 14.06.2024 г. по ч.гр.д. № 30427/2024 г.
на СРС, като обаче се позовава, че това не е станало по доброволен път, а чрез
реализираното принудително изпълнение в цитирания изпълнителен процес
иницииран срещу ответните страни. Съвсем правилно е акцентувано на това, че
задължителната съдебна практика въведена с постановката на т. 9 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предвижда, че в
производството по чл. 422 от ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед
за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
4
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес. Именно в последното изключение се намира и
твърдяното от ответните страни погашение на задълженията им, което означава, че
макар и реализирано, то тук приложение не би могло да намери правилото на чл. 235,
ал. 3 ГПК, че този факт следва да се вземе предвид при преценка на претенцията за
установяване съществуването на паричното вземане в размер на 138 078,86 лв.,
съставляващо предсрочно изискуема главница за отпуснат кредит по сключен договор
за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №
280/056/5/89082234 от 13.11.2019 г. Аргумент за обратното не следва и от това, че към
момента на подаване на ИМ /с предявяване на исковете по чл. 422 ГПК/ на 02.12.2024
г. вече е била реализирана публичната продан на недвижимия имот, средствата от
чиято продажба са били използвани за погасяването на вземанията на банката по
издадената заповед за изпълнение от 14.06.2024 г. Това е така, защото коментираната
искова защита е упражнена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД след подаване на
възражения от всеки от тримата длъжника по реда на чл. 414 ГПК и дадени към него
от заповедния съд указания за депозиране на иск по чл. 422 ГПК за установяване на
оспорените си вземания. Ако това не е било сторено, то заповедния съд е следвало да
обезсили издадената заповед за изпълнение, а оттам да отпадне и използваното от
банката изпълнително основание за провеждането на изпълнителния процес, в чиито
предели се е осъществила публичната продан, а на по-късен етап е извършено и
разпределението на постъпилите по нея суми.
В обобщение предявения от банката иск по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 1
ТЗ е допустим и се явява доказан в своето основание и размер за сумата от 138 078,86
лв. и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 2
ТЗ за заплащане на лихви за ползване на кредитен ресурс по редовна и по
просрочена главници :
Изследваната в настоящото производство договорна връзка създадена между
страните посредством сключения договор за банков ипотечен кредит датиращ от
13.11.2019 г. разкрива пораждането на права, респективно насрещни задължения на
страните по съглашението за заплащане на уговорена възнаградителна лихва.
Уговореният лихвен процент, които ще се начислява от банката върху усвоената
редовна главница във връзка с ползването й от кредитополучателя в рамките на
действието на създаденото кредитното правоотношение е определен в клаузата на чл.
11.1.1 от договора за кредит. Страните не спорят, че приложен за периода от
20.03.2024 г. до 20.04.2024 г. /датата на обявяване на предсрочна изискуемост на целия
кредит/ уговорения по кредитното им правоотношение годишен лихвен процент за
ползване на отпуснатия кредит при отчитане размера на редовната главница създава
вземане за договорна лихва в размер на сумата от 324,29 лв. Страните нямат
разногласия и за това, че за периода от 20.10.2023 г. до 15.05.2024 г. при действието на
упоменатия договор за кредит е натрупана просрочена главница в размер на сумата от
4 198,94 лв., като следващата се съобразно уговореното с кредитната сделка лихва за
ползване на този ресурс възлиза на сумата от 259,55 лв. Така установените вземания не
се установява да са били доброволно погасени от ответните страни, а напротив
тяхното издължаване е станало в резултат на проведеното принудително изпълнение
по изпълнително дело № 20248400400647, като и тук в отговор по направеното от
процесуалния представител на ответника възражение за надлежно сторено плащане
важи всичко казано при разглеждане на иска с предмет установяване на вземането по
чл. 430, ал. 1 ТЗ, а именно фактът на реализираното принудително изпълнение на тези
вземания не може да се зачете по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, предвид което исковете за
5
установяване на тяхното съществуване следва да бъдат уважени, като доказани по
своето основание и размери.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на парични суми съставляващи уговорени между страните по
кредитната сделка неустойки :
Възприетата в договора за кредит мораторна неустойка, която е дължима върху
просрочената и предсрочно изискуема главница съобразно чл. 5.8. е в размер 10 %
/законната лихва/, като за исковия период обхващащ времето от 20.10.2023 г. до
20.04.2024 г. страните не спорят по това, че тя възлиза на сумата от 1 273,86 лв. Пак
такъв е размерът на уговорената между страните неустойка за забава в плащането на
възнаградителната лихва. Предвид това, че последната представлява цената на
ползването на кредита, а не обезщетение за забава в плащането му, то на общо
основание при забава в плащането на тази цена страните могат да уговорят заплащане
на обезщетение под формата на неустойка. В случая те не спорят, че са направили
това със сключения договор за банков ипотечен кредит, съответно, че за периода от
20.03.2024 г. до 15.05.2024 г. кредитополучателя и солидарно отговорните лица са
допуснали закъснение в плащането на договорената лихва за ползване на кредитния
ресурс, а това е довело и до възникване на отговорност да се плати уговорената
неустойка, чиито размер пак е 10 % от просроченото вземане /324,29 лв. – просрочена
редовна лихва/ и възлиза на сумата от 3,01 лв. Така възникналите в полза на банката-
ищец вземания за неустойки не се установява да са били доброволно погасени от
ответните страни, а напротив тяхното издължаване е станало в резултат на
проведеното принудително изпълнение по изпълнително дело № 20248400400647,
като и тук в отговор по направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за надлежно сторено плащане важи всичко казано при разглеждане на иска
с предмет установяване на вземането по чл. 430, ал. 1 ТЗ, а именно фактът на
реализираното принудително изпълнение на вземането не може да се зачете по реда на
чл. 235, ал. 3 ГПК, предвид което исковете за установяване на тяхното съществуване
следва да бъдат уважени, като доказани по своето основание и размери.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски се поражда единствено в полза на
ищеца. От банката-ищец е формулирано своевременно процесуално искане за
присъждане на разноските извършени в исковия и заповеден процеси, ведно с
ангажиран списък на разноските. В този контекст банката установява, че в исковото
производство е разходвала средства за покриване на държавна такса по предявените
искове с правно основание чл. 422 ГПК в размер на 2 798,79 лв., както и адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 7 378,26 лв., като последното се установява да е
платено в полза на Адвокатско дружество „Димитров и А.“, въз основа на издадена
фактура от 29.11.2024 г. относно извършена услуга по процесуално представителство,
защита и съдействие в производството по чл. 422 ГПК инициирано срещу тримата
ответника. Така формирания размер на адвокатско възнаграждение е след начислена
ДДС ставка от 20 %, като основата върху която начисляването е извършено е сумата от
6 148,95 лв. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК процесуалния представител на ответните
страни /адвокат Л./ е възразил за прекомерност на този хонорар, като е поискал
неговото редуциране до минималните размери по НМРАВ в редакцията й към датата
на неговото уговаряне. Това възражение се явява неоснователно, тъй като минималния
размер на адвокатското възнаграждение, което се следва при защита на интерес с
обема на този по ИМ /139 939,54 лв./ според НМРАВ, която съдът намира за мерило за
цената на адвокатския труд полаган в пределите на Р. България възлиза на сумата от
10 247,58 лв., което се вижда, че дори надвишава уговорения и платен от клиента на
6
процесуалния представител такъв в размер на 7 378,26 лв. Или на основание чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на банката следва да се присъдят разноски в общ размер от 10 177,05
лв. Характерът на спора и тълкувателната практика на ВКС предполагат исковия съд
сезиран и разгледал исковете по чл. 422 ГПК да се произнесе и по присъждане на
разноските в заповедното производство. От доказателствата приобщени в заповедното
производство се установява, че общия размер на сторените от заявителя разноски
възлиза на сумата от 7 297,05 лв. /2 798,79 лв. – държавна такса и 4 498,26 лв. –
възнаграждение за адвокат/. Настоящият състав приема, че полагащите се на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за проведеното от него заповедно производство
възлизат на сумата от 7 297,05 лв.
Предвид това, че изходът на спора по делото е изцяло неблагоприятен за
ответните страни, то разноски в тяхна полза макар и да са изрично поискани в съдебно
заседание на 04.04.2025 г. не следва да им бъдат присъждани с решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, пл. „Света
Неделя” № 7 срещу Н. Б. С., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „******* Д.
С. С., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „*******, ап. 4 и „БОЯРТ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище – гр. Ботевград, ул. „Цар Самуил“ № 15, че на
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ Н. Б. С., с ЕГН **********, Д. С.
С., с ЕГН ********** и „БОЯРТ“ ЕООД, с ЕИК ********* при условията на солидарна
отговорност дължат на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* сумата в
размер от 138 078,86 лв. – предсрочно изискуема главница, съставляваща отпуснат
кредит по сключен договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на
физическо лице № 280/056/5/89082234 от 13.11.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 16.05.2024 г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, пл. „Света
Неделя” № 7 срещу Н. Б. С., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „******* Д.
С. С., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „*******, ап. 4 и „БОЯРТ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище – гр. Ботевград, ул. „Цар Самуил“ № 15, че на
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 2 ТЗ Н. Б. С., с ЕГН **********, Д. С.
С., с ЕГН ********** и „БОЯРТ“ ЕООД, с ЕИК ********* при условията на солидарна
отговорност дължат на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* сумата в
размер от 324,29 лв. – представляваща договорна лихва начислена върху редовна
главница за периода от 20.03.2024 г. до 20.04.2024 г., уговорена съгласно сключен
договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №
280/056/5/89082234 от 13.11.2019 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, пл. „Света
Неделя” № 7 срещу Н. Б. С., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „******* Д.
С. С., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „*******, ап. 4 и „БОЯРТ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище – гр. Ботевград, ул. „Цар Самуил“ № 15, че на
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 2 ТЗ Н. Б. С., с ЕГН **********, Д. С.
С., с ЕГН ********** и „БОЯРТ“ ЕООД, с ЕИК ********* при условията на солидарна
7
отговорност дължат на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* сумата в
размер от 259,55 лв. – представляваща договорна лихва начислена върху просрочена
главница за периода от 20.10.2023 г. до 15.05.2024 г., уговорена съгласно сключен
договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №
280/056/5/89082234 от 13.11.2019 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, пл. „Света
Неделя” № 7 срещу Н. Б. С., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „******* Д.
С. С., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „*******, ап. 4 и „БОЯРТ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище – гр. Ботевград, ул. „Цар Самуил“ № 15, че на
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД Н. Б. С., с ЕГН **********, Д. С.
С., с ЕГН ********** и „БОЯРТ“ ЕООД, с ЕИК ********* при условията на солидарна
отговорност дължат на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* сумата в
размер от 1 273,86 лв. – представляваща начислена неустойка за забава върху
просрочена главница за периода от 20.10.2023 г. до 15.05.2024 г., уговорена съгласно
сключен договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №
280/056/5/89082234 от 13.11.2019 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, пл. „Света
Неделя” № 7 срещу Н. Б. С., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „******* Д.
С. С., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „*******, ап. 4 и „БОЯРТ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище – гр. Ботевград, ул. „Цар Самуил“ № 15, че на
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД Н. Б. С., с ЕГН **********, Д. С.
С., с ЕГН ********** и „БОЯРТ“ ЕООД, с ЕИК ********* при условията на солидарна
отговорност дължат на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* сумата в
размер от 3,01 лв. – представляваща начислена неустойка за забава върху просрочена
редовна лихва за периода от 20.03.2024 г. до 15.05.2024 г., уговорена съгласно сключен
договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №
280/056/5/89082234 от 13.11.2019 г.
ОСЪЖДА Н. Б. С., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „******* Д. С. С.,
с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „*******, ап. 4 и „БОЯРТ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище – гр. Ботевград, ул. „Цар Самуил“ № 15 да заплатят в полза
на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, пл. „Света Неделя” № 7, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както
следва : сумата в размер от 10 177,05 лв.- направени съдебни разноски в рамките на
исковото производство развило се пред Софийски градски съд и сумата в размер от 7
297,05 лв. – направени съдебни разноски в рамките на заповедното производство
реализирало се по гр.д. № 30427/2024 г. по описа на СРС, Второ ГО, 38 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8