РЕШЕНИЕ
№ 123
Гр.Варна,
11.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд град Варна, гражданско
отделение, на шестнадесети октомври 2019 г., в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета Тодорова
Прокурор:…
Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. 400 по описа на Апелативен
съд – Варна за 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по в.гр.д. №400/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по
въззивни жалби на страните срещу решение №81/09.04.2019 г. и срещу определение
№ 356/05.06.2019 г., постановени по гр.д.№ 336/2018 г. по описа на Шуменския
окръжен съд, както следва:
- По
въззивна жалба на Община Шумен, подадена чрез ст.юрисконсулт П., против решение
№81/09.04.2019 г. в частта, с която общината е осъдена да заплати на Н.Т.П.,
чрез неговите родители и законни представители Е.Н.П. и Т.С.П. на осн. чл.49 от ЗЗД, във вр. чл.45 от ЗЗД сумата от 12 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди – претърпени болки и страдания от две травми - счупване на лява раменна
кост в долна трета и увреда на левия
лакътен нерв, получени от падане на 19.09.2016г. в шахта намираща се в гр.Шумен
парк „Градска градина”.
Въззивникът
е настоявал, че решението в обжалваната му част е неправилно - постановено в
нарушение на закона, доколкото съдът не е изследвал възражението му за
съпричиняване на вредите от родителя на пострадалия и не приложил разпоредбата
на чл.51 от ЗЗД като е молил за отмяната му и за намаляване размера на
обезщетението.
Н.Т.П.,
чрез своите родители и законни представители Е.Н.П. и Т.С.П., представляван от
адв. П. и адв.Т., е подал писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата и
по съображения за неоснователността й е молил за оставянето и без уважение и за
присъждане на сторените по делото разноски.
- По
въззивна жалба на Н.Т.П., представляван от родителите си и законни
представители Е.Н.П. и Т.С.П., чрез пълномощниците си адв. П. и адв.Т., против
решение №81/09.04.2019 г. в частта, с която са отхвърлени исковете му за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.49 от ЗЗД за горницата
над 12 000 лв. до 27 000 лв. и по чл. 86 от ЗЗД за мораторни лихви върху
главницата за периода от 19.09.2016г. до
28.09.2018г. за горницата над 2 466,66 лв. до 5 561,10 лв. Жалбоподателят е
настоявал, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради неточно
приложение на материалния закон – на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е молил за
отмяната му в обжалваната отхвърлителна част и за присъждане на пълния
претендиран размер на обезщетението и на мораторните лихви.
- По
частна въззивна жалба на Н.Т.П., представляван от родителите и законни
представители Е.Н.П. и Т.С.П., подадена чрез пълномощниците му адв. П. и адв.Т.,
против определение № 356/05.06.2019 г., с което е оставена без уважение молбата
му за отмяна на решението в частта на осъждането му по чл.77 от ГПК за
заплащане на държавна такса в размер на 226,07 лв. Жалбоподателят е настоявал,
че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно като е молил за
неговата отмяна.
Решението
на окръжния съд не е обжалвано в частта на произнасянето по исковете за
имуществени вреди, за мораторни лихви върху него и за осъждането за мораторни
лихви върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 12 000 лв. до
датата на исковата молба.
Въззивните жалби са подадени в срок,
от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в посочените
му части, както и определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, редовни
са и допустими.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция, въззивникът Н.П., чрез пълномощните си, е поддържал въззивната и
частната въззивна жалба и е настоявал за присъждане на разноски. В същото съдебно
заседание процесуалният представител на Община Шумен не се е явил, но е
депозирал писмено становище, с което е изразил становище по съществото на
спора, молил е за уважаване на въззивната си жалба, за отхвърлянето на жалбите
на насрещната страна и за присъждане на разноски.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след
като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло и
допустимо в обжалваните му части, а по правилността му, с оглед предмета на
въззивното производство, оплакванията на въззивниците и въз основа на събраните
по делото доказателства, намира следното:
Производството
пред окръжния съд е било образувано по предявени от Н.Т.П., чрез законните му представители Е.Н.П.
и Т.С.П. *** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответника
да заплати на ищеца: сумата от 27 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от две травми - счупване на
лява раменна кост в долна трета и увреда на левия лакътен нерв, получени от
падане на 19.09.2016 г. в шахта намираща се в гр. Шумен парк „Градска градина”,
мораторната лихва върху главницата, начислена за периода от 19.09.2016 г. до
28.09.2018 г. в размер на 5 561,10 лв.; законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на паричното задължение; сумата в размер на 440
лева, представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие посочения
инцидент, изразяващи се в заплатени педиатрични еластични пирони, мораторна
лихва върху главницата, начислена за периода от 19.09.2016 г. до 28.09.2018 г.
в размер на 90.63 лева, ведно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на паричното задължение.
От събраните по делото доказателства
- показанията на свидетелите Н. Ф., М. Ф., В. Д., З. К., С. С., обясненията на майката
на ищеца като законен представител, депозирани пред съда по реда на чл. 176 от ГПК,
кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото, с медицинската документация (амбулаторните
листи, епикризите, резултата от изследване от кабинета по електромиография, назначените
изследвания), с неоспорената от страните съдебно-медицинска експертиза на вещото
лице д-р А. М., както и от представения протокол за оглед на местопроизшествие
от 19.09.2016 г. на разследващ полицай при РУ-Шумен, се установява, а и между
страните по делото не е било спорно, следното: На 19.09.2016 г. около 11:30
часа, ищецът (малолетното дете Н.Т.П. на 2 години ) претърпял злополука,
пропадайки в необезопасена шахта с широчина 2,60 м./1,96 м., височина от земята
от източната страна – 0,65 м., от западната страна – 0,40 м., от южната страна –
0,43 м., от северната страна – 0,63 м., измерени в най-високата част, отвор на
бетонната шахта – 1 м./1 м., дълбочина – 2,30 м., разположена в парк „Градската
градина“ в гр. Шумен на 10 м. западно от р-нт „Шумен“. Шахтата се намирала в обособена
градинка на парк „Градска градина“ и била част по поземлен имот с идентификатор
№ 83510.671.332. В същата имало спирателен водопроводен кран. Ищецът заедно с близнака
си играели в градината с топка в близост до шахтата под наблюдението на майка им,
която седяла навън на разстояние от около 10 м. в близкия ресторант. Жената
видяла как децата се покатерват върху капака на шахтата, извикала им да се
махнат от там (св. С.)
и се затичала, но не успяла да достигне навреме преди те да пропаднат внезапно
в нея, заедно с деформирания капак на шахтата. При падането Н. счупил лявата си
ръка. Той бил транспортиран до спешния кабинет на МБАЛ - гр. Шумен, където след
проведените клинични прегледи (вкл. и от педиатър и анестезиолог) и
рентгенологично изследване, била установена травма – счупване на лява раменна
кост в долна трета. Получените от детето наранявания, вследствие на пропадането
му в шахтата, са доказани по делото с медицинската документация, свидетелските
показания и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза М.,
а именно: счупване на лява раменна кост в долна трета и увреда на левия лакътен
нерв, съставляващи две леки телесни повреди. В момента на падането, при
изваждането му от шахтата и при транспортирането му до болницата, детето
изпитвало изключително силни болки в лявата си ръка в областта на рамото, било
в силен шок, треперело, плачело и стенело от болка. Болки с изключително голям
интензитет момчето е търпяло също при медицинската интервенция на 20.09.2016 г.
по открито наместване на фрактурата с оперативно поставяне на вътрешна фиксация
- метална остеосинтеза (операция на два броя еластични пирони от около 15 см. –
20 см.) и при операцията на 03.11.2016 г. по премахване на поставените импланти.
Крайникът бил имобилизиран с гипс за повече от месец (така свидетелите Н. Ф. и
М. Ф. и заключението на вещото лице М.). Предвид ниския праг на болка с оглед
възрастта на детето на 2 години, интензитетът и силата на болките му били
високи, както по време на травмата, така и преди оперативното лечение, след
него и по време на рехабилитацията и лечебната физкултура. За същите, заради
ниската му възраст, не е била предписана обезболяваща медикаментозна терапия (така
заключението на вещото лице М. и обясненията му в съдебно заседание). От
амбулаторните листове от 21.11.2016 г., 25.11.2016 г., 28.11.2016 г.,
12.12.2016 г., 16.01.2017 г., се установява, че след премахване на имплантите Н.
не можел изобщо да движи пръстите на лявата си ръка, като 4 и 5 пръст висяли
безжизнено с пълна липса на активни движения, а в последствие изпитвал силно затруднение
с тези пръсти и имал силно ограничено движение на лявата лакътна става. При
преглед на 28.11.2016 г. бил установен и оток на лявата лакътна става и
предмишница с периферна стволова увреда. Според вещото лице, по-голяма била травмата
на левия лакътен нерв и за пълното й излекуване били необходими между 6-12
месеца, като за ищеца - около 12 месеца. Лечението и възстановяването му продължили
в домашни условия около година, съчетани с шест курса по рехабилитация,
включваща лечебна физкултура, нискочестотно магнитно поле, прием на Нивалин и
витамини, извършвани през 40-45 дни, с продължителност на всеки сеанс от седем
дни, документирано чрез амбулаторни листове № 4742/28.11.2016 г. и № 203/16.01.2017
г. на физиотерапевта д-р Геронтиева. През този период детето изпитвало болки,
страдания, с първоначално висок интензитет, лишения и неудобства от
затруднението да си служи с лявата ръка, включително и в игрите. Не спяло пълноценно,
плачело, изпитвало стрес от посещението при лекари, включително от обстановката
и апаратурата при всяка една манипулация. Възстановителният му процес е
изисквал постоянни грижи, за което са били ангажирани близките му (родителите и
бабата и дядото – свидетелите М. и Н. Ф.). Допълнително притеснение и неудобства
у детето предизвикало и отнемането му от заниманията в детската ясла и
отделянето му от братчето, заради реабилитационни процедури, извършвани в
средата на деня, за които е свидетелствал дядото св. Филипов. Според вещото
лице понастоящем е налице пълно срастване на раменната кост и пълен обем на
движение в рамото и лакътя на левия горен крайник, двигателната функция на
лакътния нерв е възстановена напълно, а сетивната – до около 90-95 %. Приемът
на лекарството „Нивалин“ не е довел до възможните странични ефекти. Към
настоящия момент лечението на детето продължава с нервно протективна терапия с
прием на витамини, като наличните понастоящем постоперативни белези от
вътрешната и външната страна на лявата раменна кост биха били напълно заличени
в период от 3 г. до 6 г.
Според
показанията на свидетелите Н. Ф., М. Ф. и В. Д., след инцидента детето станало
затворено, необщително, не искало да си спомня за случилото се. Вече не играело
в парк „Градска градина“ и избягвало непосредственото преминаване покрай
шахтата. По времето когато пръстите му били обездвижени, избягвало да хваща
по-тежки предмети и било раздразнително, че не успява да се справя като другите
деца. При игра пазело лявата си ръка, а при катерене интуитивно не я ползвало. Започнало
да движи пръстите си в пълен обем едва година след инцидента.
Установено
е по делото (св. Д.), че шахтата е разположена в тревна площ (на пръстта) и не
била заключена с катинар (въпреки наличието на халки за това) или обезопасена
по друг начин. Според показанията на свидетелите З. К. (Директор на Общинско
предприятие „Парково обредна дейност“) и С. С. (служител в същото общинско
предприятие, отговорник по озеленяването), преди инцидента не знаели какво е
състоянието на шахтата, дали е била обезопасена, освен с поставянето на капак, но
без информация дали е заварен или заключен с катинар. След инцидента капакът се
намирал пропаднал на дъното на шахтата, а скоро след това те обезопасили отвора
като го заварили. Капакът бил доста тежък и не можело да бъде повдигнат от
децата (двете на по 2 години, тежащи от по около 12 кг. и около 80 см
височина). Свидетелят С. бил в парк „Градска градина“ по време на инцидента, на
20 м.-30 м. от шахтата, с гръб към нея, като чул шум сякаш от скачане по капака
и викове „Махайте се от там“. След шума от падането на капака се обърнал и
видял как хората от бара се притичат на помощ, влезли в шахтата и извадили
уплашените деца.
Теренът, върху който е разположена
процесната шахта (парк „Градска градина“ в гр. Шумен), е публична общинска
собственост – обстоятелство установено по делото, което не се оспорва от
страните във въззивното производство, а и се подкрепя от писмо с изх. №
66-01-49/02.06.2017 г. на Община Шумен. Шахтата е разположена в градския парк (§
7, т. 4 от ДР на ЗМСМА) – собственост на Община Шумен (съгл. чл. 10 от ЗМСМА).
Като собственик на парка и на самата шахта, Община Шумен отговаря за нейното
обезопасяване на осн. чл. 11, ал. 1 от ЗОС, тъй като е длъжна да стопанисва
имотите и вещите общинска собственост с грижата на добрия стопанин. В случая
предвид, че е налице обективна възможност за обезопасяването на шахтата (чрез здраво
закрепване на поставения капак, ограждането й, обозначаването и) и това не е
сторено от служителите на Община Шумен, вследствие на което е настъпил и
процесния инцидент – пропадането на детето в шахтата и увреждането му, общината
отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. Налице
са елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД и ответникът следва да
заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди, които са и
доказани по делото - комбинираната травма - счупване на лява раменна кост в
долна трета и увреда на левия лакътен нерв, довели до изключително силните
физически болки на пострадалото двугодишно дете в момента на инцидента, по
време на двете операции с поставянето и отстраняването на импланта за периода
от около 40 дни, търпените неудобствата
от пълното обездвижване на лявата ръка по време на гипсирането и от
ограничената възможност за движение по време на зарастването за повече от 3
месеца, продължилите силни билки и в последващия период на раздвижването и
рехабилитацията, включително и продължителното (около една година) лечение на
лакътния нерв и наложилите се физиотерапии в този период, пълното обездвижване
на двата пръста на лявата ръка за около 3-4 месеца и последвалата невъзможност
да си служи пълноценно с тях за почти една година, както и психичните му
страдания с изживявания от страх, стрес, изолация, непълноценност, непригодност
в игрите и общуването с децата и в детското заведение и т.н.
Законът предвижда обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да се определя от съда по справедливост – чл. 52
от ЗЗД. Справедливото обезщетение, както изисква чл. 52 от ЗЗД за всички
неимуществени вреди, следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на
болките и страданията на ищеца, като в зависимост от конкретно установените
вреди за ищеца следва да бъде определено и дължимото за обезвредата
обезщетение. Паричната сума, която съдът следва да присъди е предназначена да
компенсира в най-пълна степен страданията на ищеца. В случая, при определяне размера
на обезщетението, съдът взема предвид характера и степента на увреждането – комбинирана
травма - счупване на лява раменна кост и увреда на левия лакътен нерв обусловили
затруднение на движението на всички пръсти на лявата ръка за период от 2 месеца
и частична в периода на рехабилитацията, както и след това до около 12 месеца.
Съдът взема предвид и претърпения стрес от внезапното пропадане в
необезопасената шахта, както и ниския праг на поносимост на болка от детето и
изживените много силни такива, изпитани при самия инцидент, непосредствено след
него и в хода на лечебния и възстановителния процес. Съдът взема предвид, че детето
е изпитало силни негативни преживявания – притеснявало се е, било неуверено в
игрите, затворило се в себе си, станало раздразнително и се страхувало от
неизвестното, от обстановката, апаратурата и хората около него при всяка една
от множеството извършени манипулации. Съдът отчита и крехката ранна възраст на увредения
(едва навършило две години към момента на инцидента), вида на увреждането (две
средни телесни повреди), двете оперативни интервенции, продължителността на възстановяването,
интензивното раздвижване, продължителността на пълното заличаване на
постоперативните белези (от 3 г. до 6 г.), ангажирането на непрекъсната грижа, психическата
травма, която детето е понесло от инцидента. С оглед изложеното и като съобрази
и конкретната икономическа обстановка в страната към датата на деликта, съдът
намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД се явява
обезщетение в размер на сумата от 15 000 лв.
Възражението на ответника по чл. 51
от ЗЗД за съпричиняването на вредите от пострадалия е направено от ответника с просрочения отговор на
исковата молба, поради което то не е своевременно въведено като предмет на
делото, преклудирано е и по него съдът не дължи произнасяне. Независимо от това,
обаче само за пълнота следва да бъде посочено, че същото би се явило
неоснователно по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
предвижда възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на
действията и бездействията на самия пострадал, които са в пряка причинно
следствена връзка с увреждането. Обективният характер на съпричиняването е
признат изрично в съдебната практика (така ППВС № 17/1963 г., Решение № 165 от
26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., ІІ т. о., Решение № 44 от
26.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1139/2011 г., II т. о.). Разглежданата
разпоредба е приложима и в случаите когато малолетното лице допринесе за
настъпването на резултата поради неупражнен родителски надзор (в този смисъл
Определение № 1008 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2307/2013 г., III г. о.,
Определение № 113 от 28.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6246/2014 г., IV г. о., Определение
№ 213 от 03.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1612/2018 г., II т. о., Решение № 44
от 26.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1139/2011 г., II т. о. и други).
В производството са релевирани
единствено доводи за неупражняване на постоянен надзор от страна на майката,
поради липсата на възпиране на детето да се качи върху шахтата. Установеното от
писмените доказателства отстояние от 10 метра на мястото, от което жената е
наблюдавала децата и пряката видимост към тях, както и установената, с
показанията на свидетеля очевидец С., нейна реакция – предупредителния й вик
към децата в момента на покатерването им и непосредствено след чутия (от св. С.)
тропот върху капака на шахтата и малко преди последвалото пропадане на децата в
нея, означава, че родителят е изпълнил
задълженията си по чл. 8, ал. 8 от ЗЗакД и чл. 125, ал. 3 от СК да упражнява
постоянен надзор върху децата си. Приносът на детето поради неупражнен
родителски контрол не може да бъде зачетен, ако е само предполагаем (вероятен),
какъвто е настоящия случай. Доколкото детето е играело на подходящо място (в
градския парк) и е било под непрекъснат надзор на майка си, то с поведението си
не е допринесло обективно за настъпване на вредоносния резултат, който би бил
предотвратим при подходящо (заключване с катинар, заваряване) обезопасяване на
шахтата. Височината на бетоновия постамент на шахтата (40 см. в най-ниската й
част), очевидно не е била достатъчна, за да гарантира обезопасяването й и е
била напълно преодолима от двугодишни деца, а тежестта на децата (от около 12
кг. всяко, или общо 24 кг.) е незначителна, за да се предположи, че вследствие
на нея масивният капак (така св. С.) се е изкривил и пропаднал.
С оглед изложеното, исковете са
основателни и следва да бъдат уважени в размер на сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните лихви от 28.09.2018 г.
(датата на предявяване на иска) до окончателното й изплащане, както и сумата от
3 083,34 лева, представляваща законна лихва за забава от 19.09.2016 г.
(датата на инцидента) до 28.09.2019 г.
Предвид отчасти несъвпадащите изводи
с тези на окръжния съд в обжалваното решение, то следва да бъде частично
отменено – в отхвърлителните му части за обезщетение за неимуществени вреди за
сумите над присъдените 12 000 лв. до 15 000 лв., както и над присъдените
2 466,66 лева до 3 083,34 лева, като в обжалваната осъдителна част за
сумата от 12 000 лв. размер на обезщетение за неимуществени вреди то
следва да се потвърди.
По депозираната частна въззивна жалба
срещу определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, съдът намира
следното:
В първоинстанционното производство са
били предявени кумулативно обективно съединени искове по чл. 49, вр. с чл. 45
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми:
27 000 лева (дължима държавна такса - 1 080 лв)., 5 561,10 лева
(държавна такса - 222,44 лв.), 440 лева (държавна такса – 50 лева), 90,63 лева
(държавна такса – 50 лева).
Общият размер на дължимата държавна
такса за първоинстанционното производство е 1 402,44 лева, определена
съобразно цената на всеки един от исковете, на основание чл. 1 от ТДТССГПК. Ищецът
е внесъл 1 097,60 лева (л. 97), поради което дължима е била допълнително
държавна такса от 304,84 лева, част от която в размер на 226,07 лв., поради
пропуск на съда, е била събрана едва с решението на осн. чл. 77 ГПК. Страната е
останала задължена за заплащането на държавната такса, поради което и в
съответствие с чл.77 от ГПК, окръжният съд е процедирал правилно като е осъдил
ищеца да я заплати. Затова и частната жалба срещу определение № 356 от 05.06.2019
г., с което съдът в производството по чл. 248 от ГПК е оставил без уважение
молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, е
неоснователна, а определението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и разпределението
на отговорността за разноските, решението на окръжния съд следва да бъде
отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на Община Шумен
разноски за горницата над 131,25 лева до присъдените 246,06 лева. За
първоинстанционното производство в полза на ищеца се дължат допълнително съдебно-деловодни
разноски от 365,88 лева.
За въззивното производство на Н.П.
следва да се присъди сумата от 1 042,24 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства
за направата им. За настоящото производство, в полза на Община Шумен следва да
се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 240,14 лева.
По изложените съображения, Апелативен
съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 81/09.04.2019 г., постановено по гр.д. № 336/2018 г. по
описа на Шуменския окръжен съд В ЧАСТТА,
с която е отхвърлен иска на Н.Т.П., ЕГН: **********, чрез неговите законни
представители Е.Н.П., ЕГН: ********** и Т.С.П., ЕГН: ********** ***, ЕИК:
*********, с адрес: гр. Шумен, бул. „Славянски“ № 17, представлявана от Кмета
г-н Л.Х. да заплати обезщетение
за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от две травми - счупване
на лява раменна кост в долна трета и увреда на левия лакътен нерв, получени от
падане на 19.09.2016 г. в шахта намираща се в гр. Шумен парк „Градска градина”,
на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за горницата над сумата от 12 000
лева до 15 000 лева, както и В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за заплащане на мораторна лихва от
19.09.2016 г. до 28.09.2018 г. за горницата над сумата от 2 466,66 лева до
3 083,34 лева, на основание чл. 86 от ЗЗД, както и В ЧАСТТА за осъждането на ищеца за разноските за
първоинстанционното производство за горницата над сумата от 131,25 лв. до
присъдените 246,06 лв., като вместо това, ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Община Шумен, ЕИК: *********, с
адрес: гр. Шумен, бул. „Славянски“ № 17, представлявана от Кмета г-н Л.Х., ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Т.П., ЕГН: **********,
чрез неговите законни представители Е.Н.П., ЕГН: ********** и Т.С.П., ЕГН: **********
допълнително сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от две травми - счупване на
лява раменна кост в долна трета и увреда на левия лакътен нерв, получени от
падане на 19.09.2016 г. в шахта намираща се в гр. Шумен парк „Градска градина, на
основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху сумата от 28.09.2018
г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на
задължението, както и допълнително сумата от 616,68 лева, представляваща мораторна
лихва от 19.09.2016 г. (датата на увреждането) до 28.09.2018 г. (датата на
подаване на исковата молба), на основание чл. 86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 81/09.04.2019 г., постановено по гр.д. № 336/2018 г. по
описа на Шуменския окръжен съд В ЧАСТТА,
с която Община Шумен е осъдена да заплати на Н.Т.П., ЕГН: **********, чрез
неговите законни представители Е.Н.П., ЕГН: ********** и Т.С.П., ЕГН: **********
сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания от две травми - счупване на лява раменна кост в
долна трета и увреда на левия лакътен нерв, получени от падане на 19.09.2016 г.
в шахта намираща се в гр. Шумен парк „Градска градина”, на основание чл. 49,
вр. чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху сумата от 28.09.2018 г.
(датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 356/05.06.2019 г.,
постановено по гр.д. № 336/2018 г. по описа на Шуменския окръжен съд.
ОСЪЖДА Община Шумен, ЕИК: *********, с
адрес: гр. Шумен, бул. „Славянски“ № 17, представлявана от Кмета г-н Л.Х. да
заплати на Н.Т.П., ЕГН: **********, чрез неговите законни представители Е.Н.П.,
ЕГН: ********** и Т.С.П., ЕГН: ********** допълнително сумата от 365,88 лева,
представляваща съразмерна на уважената част от иска, част от сторените
съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство, както и сумата
от 1 042,24 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА
Н.Т.П., ЕГН: **********,
чрез неговите законни представители Е.Н.П., ЕГН: ********** и Т.С.П., ЕГН: ********** ***, ЕИК:
*********, с адрес: гр. Шумен, бул. „Славянски“ № 17, представлявана от Кмета
г-н Л.Х. сумата от 240,14 лева, представляваща съразмерна на отхвърената част
от иска, част от сторените съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на
чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: