Решение по дело №14155/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  261551

04.12.2020 година, град Пловдив

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на първи септември две хиляди и двадесета година, в състав:

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14155 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС от В.И.С. срещу Етажна собственост на сграда, находяща се в ****, представлявана от „Ариете хоум“ ЕООД. 

Ищецът твърди, че е собственик на СОС в ЕС на посочения адрес. Твърди, че на 27.06.2019г. било проведено ОС на ЕС в сградата, на което било взето решение за определяне на месечни такси от 11 и 13 лева, вкл. за необитаемите апартаменти. Твърди, че не е уведомен за ОС и взетото решение, като препис от протокола получил едва на 05.08.2019г. Намира взетите решения са незаконосъобразни. Твърди, че е уведомил управителя за електронния си адрес през 2018г., но на същия не била изпращана покана, нито протокол от ОС. Оспорва правомощията на дружеството да свиква ОС, поставянето на покана с изискуемото съдържание и съставянето на протокол за това. Възразява, че в протокола не били посочени явилите се лица и ид.ч., които представляват. Счита, че кворумът е бил неправилно изчислен и ОС не е следвало да се отлага за следващия ден. Оспорва се представителната власт на пълномощниците. Оспорва посочените в списъка лица реално да са присъствали на ОС, като не били посочени имена. Наред с това липсвали и изискуемите от закона реквизити за протокола, не било отразено гласуването, не бил изготвен в срок и не било поставено съобщение за това. Счита решението за незаконосъобразно и поради противоречието му с чл. 51 ЗУЕС и поради липса на компетентност на ОС. Иска се отмяна на решението и присъждането на разноски.

Ответната страна, в срока по чл. 131 ГПК, подава отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията. Твърди, че поканата за свикване на ОС съдържа всички реквизити по чл. 13 ЗУЕС, като ОС било свикано от управителя на ЕС, избран на ОС от 06.01.2018г. и била поставена на видно и общодостъпно място в сградата. За поставянето бил съставен протокол. Твърди, че към протоколите били съставени списъци на присъствалите лица, в които били записани имената на явилите се и техните обекти. Записванията в протокола били ясни, като се съдържало и отразяване на гласуването. Изтъква, че етажната собственост е част от жилищен комплекс от затворен тип, поради което приложението на чл. 51 ЗУЕС било нецелесъобразно. Ищецът не бил ограничен и за възможността да получи препис от протокола, като това можело да стане в офиса на дружеството. Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С доклада по делото като признати и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът е етажен собственик в сградата и че е било проведено ОС на ЕС, на което е било взето оспореното решение.

Претенцията е допустима, защото не се установява изпълнение на процедурата за съобщаване на ЕС за изготвянето на протокола. Съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата се подава в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Съобразно чл. 16, ал. 7 ЗУЕС за изготвянето на протокола от ОС се поставя съобщение, като за поставянето му се съставя протокол от председателя на УС (***) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Всеки от съсобствениците се уведомява за взетите решения чрез поискване на препис от протокола, а не чрез нарочна процедура по неговото връчване. Когато не е посочен електронен адрес, страната се смята за уведомена с поставянето на съобщението. В настоящия случай посочването или не на електронен адрес или друг адрес в страната е ирелевантно за допустимостта, тъй като представеният протокол по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС не е съставен по установения в разпоредбата ред. Протоколът, който е единственият документ, изрично предвиден в закона, за удостоверяване поставянето на съобщението, е подписан единствено от управителя на дружеството, което се явява управител на Етажната собственост. Протоколът не е подписан и не е съставен в присъствието на собственик, ползвател или обитател от етажната собственост, съобразно изричното изискване на ал. 7.

Предвид горното, съдът намира, че протоколът не удостоверява залепването на съобщението и започването на срока по чл. 40, ал. 2 във вр. с чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Предвид това, че протоколът е изрично предвиден в закона документ, поставянето на съобщението не би могло да бъде установено с гласни доказателствени средства, поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ето защо съдът намира, че не се удостоверява срокът по чл. 40 ал. 2 ЗУЕС да е започнал да тече и молба за отмяна е подадена в срок.

По същество:

Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗУЕС собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от 1 месец, уведомява писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочва електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на ОС, както и телефонен номер. Съгласно ал. 3, в тези случаи съобщението може да бъде извършено чрез устно уведомяване за поканата или чрез изпращането на поканата на адреса в страната, вкл. чрез електронна поща, ако такива са посочени. От представената страница от книгата на етажните собственици се установява, че ищецът е изпълнил това задължение при попълването на книгата на етажните собственици, което е станало на 28.12.2018г. В представената и от двете страни страница е записан конкретен адрес за призоваване в страната, различен от този на имота, а в горната част е посочен електронен пощенски адрес и телефон. От приетата СХимЕ се установява, че химикалната паста използвана за тези записвания е сходна, почти идентична, като използваните техники не могат да осигурят по-категоричен извод за съответствие. Поради това съдът намира, че всички записвания на страницата, без текстът в най-долната част са изписани по едно и също време при попълването на самите данни на 28.12.2018г., както е посочено на нейния гръб.

На същата дата ищецът е уведомил управителят и за това, че жилищата са необитаеми, като с молба е поискал намаляване на дължимите такси. Ответникът не оспорва, че първоначално ищецът е плащал намалена такса, именно поради необитаването на обекта. Ето защо, съдът намира, че ищецът е изпълнил задълженията си по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС, а за управителят е възникнало задължение за съобщаване на поканата по някой от описаните в ал. 3 начини. Законът е изисква изрично изявление от страна на собственика да бъде уведомяван по този ред. Достатъчно е управителят да е уведомен за това, че обектът не се обитава и да е посочен друг адрес, електронен адрес или телефон. С това за управителя възниква задължение да съобщи поканата за свикване на общото събрание по един от описаните в нормата начини. След като не го направил, процедурата по свикване на общото събрание е била опорочена, което само по себе си – въпреки факта на залепването на покана, води до незаконосъобразност на оспореното решение. В този смисъл Решение № 689 от 1.06.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 997/2017 г.

Същите съображение са относими и за срочността на молбата за отмяна на решението, защото съгласно чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, същият ред за уведомяване се прилага и за пращането на препис от протокола.

На следващо място се установява и нарушаване на разпоредбите на чл. 51 ЗУЕС, които определят лицата, длъжни да заплащат разходите за поддръжка и управление на сградата. ОС на ЕС е компетентно да определи единствено нейния размер, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС. Въпреки това с решението си ОС е определило и кръга на субектите, които я дължат каквото правомощие не е предвидено. Съображенията на ответната страна за разположение на сградата в жилищен комплекс от затворен тип не се установяват от представените доказателства. Следва да се посочи, че в този случай, съгласно чл. 2, ал. 1 ЗУЕС управлението се урежда с договор с нотариална заверка на подписите, какъвто не се твърди да е сключван и не е представен.

Основателно е и оплакването на нарушаване на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, съгласно която протоколът съдържа начина, по който са гласували лицата – "за", "против" или "въздържал се" и техен подпис. В протокола е посочен единствено сборът на представените обекти, но не и конкретната воля на етажните собственици/пълномощниците, нито са положени техни подписи. Разпоредбата е предвидена, за да се гарантират правата на ЕС при гласуването на решенията, които са задължителни за всички и неспазването й е съществено нарушения на предвидените в ЗУЕС изисквания.

Предвид всичко изложено, оспореното решение следва да бъде отменено.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в настоящото производство в размер на 810 лева за ДТ, СТЕ, свидетел и адв. възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

Р    Е    Ш    И :

ОТМЕНЯ по предявения от В.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, иск решението по т. 1 от дневния ред на общо събрание на етажната собственост на сграда с административен адрес: ****, представлявана от управителя „Ариете хоум” ЕООД, ЕИК *********, взето на проведено на 27.06.2019г. общо събрание на етажната собственост.

ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда с административен адрес: ****, представлявана от управителя „Ариете хоум” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на В.И.С., ЕГН **********, сумата от 810.00 лева разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

 

СЪДИЯ : /п/

                       /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

Р.М.