Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260211
гр.
Пловдив, 10.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на трети февруари през две хиляди
двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря СИЙКА
РАДЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 7001/2020 г. по описа на ПРС, ХХІV
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 20-1030-010182 от 30.09.2020 г. на М.В.М.– **към
ОД на МВР Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, с което на Д.Д. М., ЕГН ********** е било наложено
административно наказание на
основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
С
жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се
твърди, че не е извършено
нарушението, твърди се не е конкретизирано мястото на извършване на нарушение,
допуснати са съществени процесуални нарушения и иска отмяната на наказателното
постановление.
Жалбоподателят
Д. М., редовно и своевременно призована се явява в съдебно заседание, като излага аргументи за отмяна на НП съответстващи на
сочените в жалбата.
Въззиваемата
страна – Сектор „Пътна
полиция“
при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, взема становище по делото, като се иска потвърждаване на издаденото НП.
Съдът
като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
На
10.06.2020 г. жалбоподателката Д. М. управлявала лек автомобил „Рено Меган Сценик“
с рег. № ** в
гр.Пловдив. Около 14.27 часа автомобилът бил паркиран в гр.Пловдив на бул. „Марица“ №19 срещу магазин „Лекси“ като се намирал в зоната на
действие на пътен знак „В-27“, регламентиращ забрана за паркиране. По същото време в непосредствена близост се намирал
и полицейският
служител към Сектор „Пътна
полиция“
при ОД на МВР Пловдив - св.Т.Д. – **. В зоната на действие на пътния знак били
паркирани и други автомобили. Свидетелят Д. констатирал това и поставил стикери
за глоба с фиш на паркиралите леки автомобили. На автомобилът на
жалбоподателката бил поставен фиш № **********, в който се сочело нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и налагане на глоба в размер на 20 лева. В последствие жалбоподателката оспорила нарушението, поради което на
03.09.2020 г. св.Д.
съставил на жалбоподателката АУАН за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Същият
бил подписан с
възражения
от Е.А..
В законоустановения срок било подадено възражение, което било счетено за неоснователно.
Наказващия орган, възприел описаните в АУАН факти и издал процесното НП.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства –
АУАН, НП, оправомощителна
заповеди, фиш №
**********, възражения, докладни записки, както и от показанията на св. Т.Д., които съдът кредитира като
логични, обективни,
непротиворечиви и съответни на
писмените доказателства по делото.
По делото е разпитана като свидетел по искане на
жалбоподателката нейна ** – св.Д. Г.. Показанията на същата съдът кредитира
частично. Следва да се има предвид, че показанията и за наличен знак „В 27“ в
зоната на проверката се подкрепят и от показанията на св.Д., поради което и се
кредитират с доверие. Не се кредитират с доверие показанията на свидетелката
относно това къде е бил паркиран лекия автомобил на жалбоподателката и дали същият
е попадал в зоната на забранителния знак. Това е така, тъй като от една страна
св.Г. не е присъствала на самата проверка на 10.06.2020 г., когато е установено
нарушението, а от друга страна се установява заинтересованост от изхода на
делото, с оглед соченото от самата свидетелка обстоятелство, че и тя е била
санкционирана за такова нарушение именно на същото място. Съдът отчита и
близкото познанство на свидетелката Г. с жалбоподателката, поради което не
приема за оборени показанията на св.Д., както и доказателствената сила на
редовно съставения АУАН касателно осъществено ли е нарушението или не.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата
се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това.
Разгледана
по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При
така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото
доказателства съдът намира, че е безспорно доказано осъществяването на визираното в НП нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП
доколкото от материалите по делото се доказва, че действително на 10.06.2020 г., около 14.27 часа е било паркирано МПС собственост на жалбоподателката –
лек автомобил „Рено Меган Сценик“
с рег. № ** в
гр.Пловдив, на бул.
„Марица“ №19 срещу магазин „Лекси“ в зоната на действие на пътен знак „В-27“.
За да приеме, че паркирането е
било осъществено в нарушение разпоредбите на сочения пътен знак,
съдът отчита следното :
От
една страна са налични показанията на свидетелят Д..
От
друга страна показанията му не могат да се считат за оборени от други доказателства по делото, като не се кредитират с доверие показанията на св.Г. в
сочените части по посочените по-горе съображения, поради което и не може да се
приеме, че показанията на
актосъставителя са неверни.
Ето
защо и съдът счита, че доколкото
са оборени показанията на св.Д.,
които наред с необорената презумптивна доказателствена сила на съставения АУАН
и останалите писмени доказателства
по делото, водят на извод, че жалбоподателката е осъществила соченото в АУАН и НП нарушение. Изложените аргументи от страна на жалбоподателката се
считат за недоказани и се явяват проявление на правото и на защита.
Не
може да се счита, че в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, доколкото АУАН е съставен в законоустановения
срок, в него и в НП е
дадено
подробно
описание
на извършеното нарушение по време и място и липсват
основания да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено.
Що
се касае до наложената санкция
съдът счита, че следва да посочи, че за нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП
санкцията е определена в твърд размер, поради което и наказващия орган не е
имал възможност за индивидуализация. Правилно е приложена и санкционната норма.
Следва
да се посочи, че нарушението не се явява маловажно такова по смисъла на чл.28
от ЗАНН, доколкото обществената му опасност не се отличава с по-ниска степен в сравнение с останалите
нарушения от същия вид.
С оглед на всичко изложено обжалваното
НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-1030-010182 от 30.09.2020 г. на М.В.М.– **към
ОД на МВР Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, с което на Д.Д. М., ЕГН ********** е било наложено
административно наказание на
основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.И.