РЕШЕНИЕ
№ 1661
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря Д. Ц.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20211110217334 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Б. СТ. ИВ. с адрес:
...................., с ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 21 –
4332 - 023563/17.11. 2021г. издадено от Началник група към СДВР отдел
,,Пътна Полиция", с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в
размер на 200 лева и 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца за извършени административни нарушения по чл. 23, ал.1
от ЗДвП и чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП.
В бланкетна жалба до съда наказаното лице оспорва изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, твърдейки наличието
на съществено процесуално нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят Б.И., редовно призован, не явява.
Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли
същата да бъде уважена. Навежда оплакване, че в хода на проведеното
административно производство е било допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в подписването на съставения АУАН само от един
свидетел. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да
1
отмени обжалваното наказателно постановление. Претендират се и разноски.
Административно – наказващият орган Началник група към СДВР,
отдел ,,Пътна полиция", редовно призован, не се явява и не се представлява.
Софийски Районен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства установяват следната фактическа
обстановка:
На 02.11.2021г. около 10:50ч. в гр.София, по бул.,,Тодор Александров"
жалбоподателят Б.И. управлявал таксиметров лек автомобил марка Х. с рег.№
негово име. Управлявайки посоченото МПС, водачът се движел от бул.
,,К.Величков" към бул.,,Христо Ботев". На кръстовището на ул. ,,Опълченска"
на движещия се пред него лек автомобил марка Т. К. с рег.№ ..................,
управляван от свидетелката Д.Г., светнал жълт светлинен сигнал, което я
принудило да спре. Поради неспазена достатъчна дистанция между двете
МПС - та от страна на жалбоподателя, се стигнало до съприкосновение
помежду им с причинени материални щети. Свидетелката Г. слязла от
автомобила и огледала пораженията по автомобила си. Забелязала, че водачът
на лекия автомобил Хюндай се държал странно. Свидетелката Г.
телефонирала на телефон 112. На място пристигнали полицейските
служители Р.Г. и А.Й., които установили настъпилото ПТП,
местоположението на двете МПС - та и снели декларации от участниците в
него. Жалбоподателят бил изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 С № 0136. Пробата му се оказала
положителна и отчела концентрация на алкохол 1.08 промила. Свидетелят
Р.Г. издал на Б.И. талон за медицинско изследване за МБАЛ Света Анна,
където лицето не дало кръвна проба. Свидетелят А.Й. съставил Протокол за
ПТП с № 1780113, в който бил отразен механизма на възникване на ПТП,
участниците в него и причинените щети по двете МПС - та. Бил съставен
2
АУАН, който бил връчен лично на жалбоподателя срещу подпис и подписан
от него без възражения. С него било иззето и СУМПС. Актът бил подписан
единствено от актосъставителя. Въз основа на акта било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена и доказана въз основа на показанията на разпитаните в качеството
на свидетели Д.Г. и Р.Г.. Видно от показанията на свидетелката Г. е, че
същата е била непосредствен очевидец на извършеното деяние от страна на
жалбоподателя по неспазване на дистанция и реализиране на ПТП с
материални щети.
Също така на свидетелката й направило впечатление твърде спокойното
и леко неадекватно поведение на И. непосредствено след като блъснал с
управлявания от него лек автомобил, нейният.
В подкрепа на изложеното са показанията на свидетеля Р.Г., който
пристигайки на място със свидетеля А.Й. и събеседвайки с двамата участници
в ПТП - то, установил виновният водач в лицето на жалбоподателя и му
извършил проба за наличие на употребен алкохол, която се оказала
положителна. Впоследствие жалбоподателят не дал кръвна проба при
издадения талон за медицинско изследване и не възразил срещу отразеното в
съставения Протокол за ПТП. По отношение на показанията на свидетеля по
акта Й. съдът намира, че липсата му на спомен за случилото се, не подкрепя
вменените на дееца административни нарушения. Същите обаче се
потвърждават от актосъставителя и другия участник в ПТП, поради което
съдът намира че показанията и на двамата са еднопосочни, логични и
непротиворечиви. Освен това намират опора в приобщените по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства и в частност Протокол за ПТП, талон за
изследване и в саморъчно попълнената от жалбоподателя декларация. В нея
Б.И. признал, че своевременно е забелязал движещия се пред него лек
автомобил, като твърди че имало разлято масло на пътя преди кръстовището.
Именно това била причината, за да не спре своевременно. Същевременно
пред свидетелката Г. пък признал, че бързал за среща при нотариус.
Възражение за разлято масло на пътя обаче не се релевира нито АУАН, нито
в жалбата срещу наказателното постановление и пледоарията на защитата.
Ето защо съдът счита, че изложената причина за извършеното нарушение по
3
чл.23, ал.1 от ЗДвП се дължи единствено на небрежното поведение на
жалбоподателя. По отношение на второто административно нарушение по
чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП безспорно са налице данни, че жалбоподателят е
управлявал МПС след употреба на алкохол като е установена по надлежния
ред и неговото концентрация. Обстоятелството, че свидетелят А.Й. не си
спомня за случилото се, не изключва доказаността на нарушението въз основа
на останалите гласни и писмени доказателства. Достатъчно е, че отразените в
акта констатации не са били отречени, а и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Словесното описание на нарушенията е точно, ясно
и недвусмислено, както и съответства на състава на административните
нарушения, за които е ангажирана отговорността на водача на МПС.
Безспорно се установява извършването на посоченото в АУАН и НП
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. От приложеното по делото гласни и
писмени доказателства, не се установява привлеченото към административна
отговорност лице да се е явило в лечебното заведение за медицинско
изследване и определяне на концентрацията на алкохол в кръвта. Такива
твърдения не се съдържат и от самия жалбоподател и неговия защитник (в
този смисъл е и Решение № 7555/ 14.12.2021г. по дело № 8481/2021г. по
описа на АССГ).
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е
съответствието му с материалния и процесуалния закон. Както съставения
АУАН, така и обжалваното наказателно постановление отговарят на
изискванията на ЗАНН.
Съдът не споделя възражението на защитника на жалбоподателя, че
подписването на АУАН единствено от актосъставителя е съществено
процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на дееца. Видно от
самия акт е, че същият е бил подписан от актосъставителя и връчен на Б.И.
срещу подпис. Лицето е имало възможност да се запознае със съдържанието
на акта и да направи необходимите възражения. Обстоятелството, че АУАН е
бил подписан само от един свидетел не е съществено процесуално
нарушение. Вторият свидетел фигурира като лице в самия акт. Отделно от
това, с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН се конкретизира, че актът се
подписва от съставителя и поне от един от свидетелите в него, след което се
предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му /чл. 43, ал. 1
4
ЗАНН/.
Следователно, непосочването на втори свидетел, респ. неподписването на
акта от него, не рефлектира върху обстоятелството за законосъобразното
съставяне на акта, тъй като по смисъла на чл. 43, ал. 1 ЗАНН е достатъчен
подпис на един свидетел, без да се съобразява качеството, което има той –
дали е свидетел при извършването или установяването на нарушението или
при съставянето на акта. Така установената нередовност на акта се поправя по
реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, доколкото се установяват безспорно нарушенията
и нарушителят. Отделно, на последния е разяснено правото да депозира
писмени възражения по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Доколкото актът е подписан от
съставителя му и е предявен срещу подпис на жалбоподателя, то е спазена
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. Следва да се посочи, че само ако актът не
е предявен на нарушителя, за наказващия орган възниква задължението да го
върне на актосъставителя /чл. 52, ал. 2 ЗАНН/. В конкретният случай не се
констатира нередовност в процедурата по предявяване на акта. Така липсата
/неподписването/ от втори свидетел в акта не води до ограничаване правото
на защита, което да бъде от категорията на съществените процесуални
нарушения и да обуслови отмяната на НП само на това основание (в този
смисъл е и Решение № 6832/19.11.2021г. по дело № 8816/2021г. по описа на
АССГ).
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните доказателства съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин се
доказва, че наказаното лице е извършило вменените му административни
нарушения по чл. 23, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП.
От обективна страна и двете изпълнителни деяние са били извършени
чрез действие.
Жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС, е управлявал
същото след употреба на алкохол над 0,08 промила, а именно 1,08 промила,
установен по надлежния ред, което несъмнено е способствало за реализиране
на ПТП при неспазване на дистанция с друго МПС.
От субективна страна отговорността на дееца е умишлена за
нарушението по чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП и непредпазлива за това по чл.23, ал.1
от ЗДвП.
По отношение на наказанията административно наказващият орган
5
правилно е приложил санкциониращите разпоредби на чл.179, ал.2 и чл. 174,
ал.1 т.2 от ЗДвП. В тях вида и размера на санкциите са строго регламентирани
и не подлежащи на последваща редукция. Освен това с оглед наличието на
предходни влезли в сила наказателни постановления за нарушения по ЗДвП,
същите се явяват справедливи, отговарящи на обществената опасност на
деянието и дееца, поради което и съответстват на целите на наказанията в
чл.12 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка на законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата цялостна
отмяна на процесуално основание.
Ето защо обжалваното наказателно постановление се явява изцяло
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21 – 4332 - 023563/
17.11. 2021г. на Началник група към СДВР отдел ,,Пътна Полиция", с което
на Б. СТ. ИВ. с адрес: гр................................, с ЕГН: ********** са наложени
наказания глоба в размер на 200 лева, както и глоба от 1 000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършени
административни нарушения по чл. 23, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6