Мотиви към присъда
по НОХД № 1359 / 2019г. по описа на ПРС,
3 н.с.
Районна прокуратура – гр. Плевен е
повдигнала обвинение срещу подсъдимият А.М.Б. по делото, както следва:
- на 11.07.2018г. пред надлежен орган на властта - ***
при 01 РУ - Плевен по ДП № Д-939/2018г. по описа на РП - Плевен, като свидетел
устно и съзнателно потвърдил неистина, а именно, че на 16.05.2018 г. в гр.
Плевен, при опит служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Плевен да
бъде спрян за извършване на проверка лек автомобил марка „***“ с рег.№ ***, С.Ю.Н.
*** до кръстовище, образуващо от ул. „Иван Миндиликов“ и ул. „Данаил Попов“;
- на 17.10.2018 г. пред надлежен орган на властта - ***
от Районен съд Плевен, ***състав по НАХД № 2002/2018г., като свидетел устно и
съзнателно потвърдил неистина, а именно, че на 16.05.2018 г. в гр. Плевен, при
опит на служителите на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Плевен да бъде спрян
за извършване на проверка лек автомобил марка „***“, с рег.***, С.Ю.Н. *** до
кръстовище, образуващо от ул. „Иван Миндиликов“ и ул. „Данаил Попов“, поради
което и на основание чл. 290, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК във вр. с
чл.54 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвиненията със същата правна квалификация на деянията. По отношение
на индивидуализиране на наказанията предлага на подсъдимият да
бъдат наложени наказание,пробация .
Подсъдимият в съдебно заседание не се явява,обявен е за общодържавно
издирване с телеграма №
28713/10.10.2019г по описа на ГД НП-София с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Подсъдимият е щателно издирен и не е локализиран ,в съдебно заседание
се представлява от адв. Г.-***,които пледира ,че следва да бъде даден ход на
съдебното следствие при условията на чл 269,ал3т4 б“а“ от НПК.
Адвокат Г. пледира ,че неговият подзащитен в хода на досъдебното производство е осъзнал
своята грешка ,признал е своята вина и даже е имал желания следва да бъде признат за виновен и да сключи
споразумение за определяне на наказанието ,но паради обективни причини е извън
страната със семейството си.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното: На 15.05.2018г. вечерта подсъдимият Б. заедно със свидетелката С.Ю.Н. и А.Н.К. ***.
Около полунощ решили да отидат до гр. Плевен за да си закупят сандвичи от
работещият по това време павилион, намиращ срещу ***-гр.Плевен.За целта тримата
се качили в лек автомобил *** с рег.№ ***,
с десен волан и потеглили към гр.Плевен. Автомобилът бил управляван от С.Ю.Н.
на предната седалка се возел А.К.. На задната седалка на лекия автомобил се
намирал подсъдимият Б..
След като пристигнали на уговореното местоназначение и
закупили желаната от тях храна, около 01.00 ч на 16.05.2018 г. потеглили в
посока с. Горна Митрополия, обл. Плевен. Преди потеглянето А.К. проявил желание
да управлява собствения си автомобил. Предвид това че въпросният автомобил е
със задвижване на задните колела /задно предаване/, ведно с възможността за
изключване на блокиращата система против презавиване /поднасяне/, А.К. решил да
се позабавлява изпробвайки както своите възможности, така и на автомобила.
Започнал да управлява моторното превозно средство .Служителите в Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Плевен - свидетелите К.П. и С.С., които били нощна смяна,
като при обход в централната градска част забелязали поднасящия се на дясно в
посока хотел *** автомобил с чужда регистрация, който веднага привлякъл
вниманието им. В желанието си да осъществят рутинна проверка, служителите на
МВР последвали автомобила до ул. Иван Вазов, където подали светлинен и звуков
сигнал, тъй като били в невъзможност да направят спиране по образец - чрез
изпреварване и подаване на сигнал със стоп-палка. Вместо да спре управляваният
лек автомобил ***, ускорил в посока ул. Димитър Константинов. Полицейските
служители се впуснали в преследване на въпросния автомобил. На кръстовището на
ул. Димитър Константинов лекият автомобил *** извършил маневра завой наляво.
Преследването продължило с висока скорост в посока бул. „Данаил Попов и ЖП
гарата. Полицейският автомобил през цялото време бил с включен светлинен и
звуков сигнал. Преследваният автомобил *** се движел с много над разрешената за
този пътен участък скорост. Предвид високата скорост и наближаващия завой при
площад „Иван Миндиликов“ в посока Автогарата, автомобилът *** се занесъл и
катастрофирал, преминавайки през тротоара и се блъснал в дърво.Свидетелите А.К. и С.Н. си разменили местата с цел да заблудят
органите на реда, че Н. е управлявала автомобила, тъй като К. бил употребил
алкохол. Техните действия били забелязани от полицейските служители.
Служителите на пътна полиция тествали водача на катастрофиралия автомобил -
А.К. за употреба на алкохол. Техническото средство отчело положителна проба -
1,61 на хиляда. Бил съставен АУАН, който К. отказал да подпише. В последствие
била изготвена и химическа експертиза в ЦСМП - Плевен, която установила
концентрация на алкохол в кръвта на А.К. - 1,98 на хиляда.
Подсъдимият Б. бил задържан за установяване на
самоличността му. С.Н. ***. На двамата били снети писмени обяснения за
случилото се. Бил съставен и АУАН за неползване на обезопасителен колан на
същите.По отношение на А.К. е образувано и проведено досъдебно производство
№Д-939/2018 г. по описа на РП - Плевен, за престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК.
На 11.07.2018г. подсъдимият А.Б. бил
разпитан като свидетел пред надлежен орган на властта - *** при 01-РУ - Плевен
по ДП№939/18г. по описа на РП - Плевен. След като бил предупреден за
наказателната отговорност, която носи в това си качество, Б. дал показания, че
св. С.Н. управлявала автомобил ***, преди катастрофата и че А.К. не е
управлявал моторното превозно средство.
На 12.07.2018г. С.Н. била разпитана като свидетел пред
надлежен орган на властта - *** при 01-РУ - Плевен по ДП№939/18г. по описа на
РП - Плевен. Н. дала показания в посока, че именно тя управлявала автомобил ***,
преди катастрофата.
С постановление на РП - Плевен от
20.11.2018 г. наказателното производство по №Д-939/2018 г., водено за
престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК, реализирано от А.К. било прекратено на
основание чвл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1 т. 1 от НПК.
Наблюдаващият прокурор по досъдебно производство №Д-939/2018 г. по описа на РП
- Плевен в мотивите на постановлението за прекратяване се е позовал именно на
показанията на свидетелката С.Н. и А.Б., в които било отразено, че въпросната
вечер автомобилът е бил управляван от св. С.Н.. Към настоящия момент
постановлението за прекратяване по досъдебно производство №Д-939/2018 г. на РП
- Плевен е отменено след инстанционен контрол от страна на ОП - Плевен и се
провежда разследване срещу К. за престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК.
С Наказателно постановление
№18-0938-002411/29.05.2018 г. на *** на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Плевен на А.К. били наложени административни наказания на основание текстове от
Закона за движение по пътищата (ЗДП). В PC - Плевен след подадена жалба било
образувано НАХД №2002/2018 г.
При проведен разпит на 17.10.2018г. в
съдебно заседание пред *** от PC - Плевен по НАХД № 2002/2018г. по описа на
посочения съд,под. Б.-тогава в качеството на свидетел и св.Н. потвърдили дадените на досъдебното
производство показания, че лекия автомобил *** бил управляван от Н..
С Решение №891/12.11.2018г. на PC -
Плевен по НАХД № 2002/2018г., било потвърдено обжалваното наказателно
постановление №18-0938-002411/29.05.2018г. на *** на Сектор Пътна полиция -
ОДМВР - Плевен, с което на А.К. били наложени административни наказания във
връзка с установените нарушения на 16.05.2018г. в гр. Плевен.
С две отделни постановления от 16.01.2019г. на *** при
01-РУ гр. Плевен по ДП № 2044/18г. по описа на РП -Плевен са привлечени като
подсъдими А.Б. и С.Н. за извършване на
престъпление по чл.290, ал.1 вр. с чл. 26 от НК.
На 09.04.2019г. е сключено
споразумение между подсъдимата С.Н. ***,
същата се признала за виновна за извършено лъжесвидетелстване в условията на
продължавано престъпление, именно по повод изнесените твърдения, касаещи
въпроса, кой е управлявал л.а. *** на 16.05.2018г. Споразумението е одобрено от
РС-Плевен.
Горната фактическа обстановка изцяло
се подкрепя от показанията на полицейските служители св.П. и св.С.. Твърденията им са логични,
непротиворечиви и безпристрастни. Те кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Отегчаващо отговорността обстоятелство - предишни
осъждания на под. Б..
Причина за извършване на деянията незачитане на
установения в страната правов ред.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от следните, събрани по делото доказателствени материали:
- от свидетелските показания на свидетелите С.Г.С.,С.Ю.Н., А.Н. К.и прочетените по реда
на чл 281 ал1т3 от НПК свидетелски
показания на свидетелят Ч. П. ,относно фактите, възприети и изложени от всеки
едни от тях съобразно субективните им възможности, както следва:От показанията на
полицейските служители ,същите преповтарят описаното подробно в обнителеният
акт, как са преследвали процесният автомобил, как той не е спял на подаденият
звуков и светлинен сигнал,как е катастрофирали как са забелязали че е станала
смяна на шофора св. К. със св. Н., като
споменават пред съда, че на задната седалка се возел и подсъдимият Б..
От показанията на св. Н. се установява,че тя е
излъгала пред органите на полицията и по ДП №Д-939/2018г, и пред надлежен орган
на власт-*** по НАХД №2002/2018г,че тя е управлявала ,а не св.К..по късно тя си
признала и срещу нея било повдигнато обвинение по чл290 от НК,където било
сключено Споразумение .
В тази насока са и свидетелските показания на св. А.К.,
разпитан в хода на съдебното следствие,които твърди че той е управлявал лекият
автомобил след употреба на алкохол и е било образувано срещу него досъдебно
производство.
Съдът кредитира показанията на всички
по горе упоменати свидетели, като логични, последователни и непротиворечиви, напълно
кореспондиращи със изнесената фактическа обстановка по делото.
Фактите по делото се установяват и от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК, сред които
характеристична справка, справка съдимост. Съдът ползва единствено като писмени
доказателства заверени протоколи от проведените по НАХД № 2002/18г., съдебни заседания, протоколи за
разпити на тогавашните свидетели А.Б., С.Н.,К.П..
Протоколите по извършените действия
по разследване, вкл. протоколи от разпити, съгласно чл.131 от НПК са
доказателствено средство за извършените действия и реда, по които са били
извършени на досъдебното производство .
При така установената по категоричен и безспорен начин
в хода на настоящото производство фактическа обстановка относно деятелността на
подсъдимият, събраните и анализирани от съда доказателства, доказателствени
средства и способи за доказване, при спазване принципите по чл.13, чл. 14 и
чл.107 от НПК, настоящият състав направи следните изводи от правна страна:
При гореустановетите факти и анализът
на доказателствата и тяхното проявление, свързано с наказателно правната
деятелност на подсъдимите, еднопосочността на доказателствената маса,
кредитирана от съда, води на извода на решаващата първа съдебна инстанция, че А.М.Б.
е извършил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.290 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
От обективна страна в гр. Плевен на
11.07.2018г. пред разследващ орган от състава на 01-РУ - Плевен и на 17.10.2018г.
пред *** от PC - Плевен, подсъдимият Б.
като свидетел по водените досъдебно и съдебно производство, след разясняване на
отговорността, която носи при лъжесвидетелстване, съзнателно, устно потвърдил
неистина, че на 16.05.2018г. преди да катастрофира лекия автомобил *** рег.№ ***
бил управляван от св. С.Н..
От субективна страна двете деяния са
извършени при условията на пряк умисъл - Б. съзнавал отговорността, която носи
като свидетел, предвиждал е обществено опасните последици, насочени против
правосъдието на Р.България - възпрепятстване на надлежните органи на властта да
установят обективната истина, като е целял настъпването на тези последици.В
хода на разследването обвиняемият Б. не се признава за виновен,но по твърдения
на неговият защитник същият е осъзнал своята вина и не само че се признавал за
виновен,но искал да сключи и споразумение с РП-гр.Плевен,но по обективни
причини заминал със семейството си в чужбина.
Престъпленията са извършени като
форма на изпълнителното деяние – потвърждаване на неистина. Осъществени са с
активно действие – подсъдимият е съобщил невярна информация относно събитието
на разследването по наказателно
производство, в хода на което са свидетелствали пред *** по досъдебно производство
№ 939/2018г. по описа на І РУ на МВР и пред съда по н.а.х.д. № 2002/2018г., на
ПлРС, по начин различен от действителния.
Изпълнителното деяние е извършено устно, защото и пред разследващия полицай и
пред съда са изговорили посочените по-горе неистини.
Престъплението по чл.290 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК е довършено с факта на завършване на показанията пред
надлежния орган, които изцяло или частично са лъжливи, то е формално и на
просто извършване. В този смисъл Р 308-2009-1 НО. За довършеността на престъплението е без значение дали
надлежният орган е кредитирал свидетелските показания.
Константна е практиката на
съдилищата, че за съставомерността на
престъплението лъжествидетелстване следва фактите и обстоятелствата, за които
са били депозирани лъжливите свидетелски показания /или съзнателно премълчани
такива/ да са релевантни за предмета на доказване по делото, за което се
свидетелства, защото в противен случай, те не се отразяват на
правораздавателната дейност и деянието е несъставомерно. В този смисъл Р
148-2010-1 НО.
Престъплението е извършено като
продължавано по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като през непродължителни
периоди от време при еднородност на вината
/пряк умисъл / подсъдимият, , е извършил отделни деяния на едно и също
престъпление като състав и при една и съща обстановка, като последващите деяния
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите ги. В
тази връзка правилно са квалифицирани от прокурора по чл.290 ал.1 вр.чл.26 ал.1
от НК престъпленията, вменени на подсъдимите, и в съответствие със
задължителната съдебна практика – ТР 34/88г.ОСНК на ВС, ТР 3/71г., ТР 52/88г. ОСНК на ВС и ТР 1/2006г. на ОСНК
на ВКС.
Съобразно правната квалификация на
извършеното от подсъдимия Б. самостоятелно престъпление по чл.290 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК за всеки от тях, предвиденото в закона наказание е до пет
години лишаване от свобода.
При индивидуализиране на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия, съдът
намира, че същото следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК, и
бъде определено към минимума а именно три месеца,като няма пречка да се приложи
института на условното осъждане чл.66 от НК
и бъде определен три години изпитателен срок.
С това
наказание ще се осъществят адекватно целите на чл.36 от НК като вид и
параметри на наказанието.
Причините за извършване на престъплението са ниската
правна култура, незачитане установения от закона правов ред за добросъвестно
поведение пред надлежните органи на властта и зачитане устоите на правосъдната
система.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: