№ 384
гр. Плевен, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430107532 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на предявена искова
молба от „***“, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от
М.К. и С.С. срещу В. Ф. М. ЕГН ********** с адрес в *** с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.558, ал.8 КЗ
сума 5 000,00лева - частичен иск от 224 000,00 лева, представляваща
изплатеното от ищеца обезщетение по щета № 210078/22.02.2017г. за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Излага се в обстоятелствената част на ИМ, че ищецът на основание чл.
557, ал.1 ,т.2, б. "а", от КЗ, изплатил по щета № 210078/22.02.2017г.
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 240 000,00 лв. на
Ф.М.Р. и Н.В.Р., в качеството си на родители и законни наследници на Е.Ф.
М. от с. ***, загинал като пътник на предна лява седалка в л.а. ***, при ПТП,
настъпило на 14.02.2017г. Сочи се, че виновен за катастрофата е ответникът
по делото, който управлявал под влиянието на алкохол, л.а. *** собственост
на И.Д.Ц., от с. ***, без действаща задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите към часа на събитието, съгласно справка от ИЦ на ГФ.
Твърди се, че процесното ПТП е настъпило на 14.02.2017г. около 15.00 ч. в с.
***, като л.а. „*** (с десен волан), управляван от ответника като
неправоспособен и алкохолно повлиян водач (2.1%о) със скорост от около
128,75 км/ч в лявата от две пътни ленти, по ул. *** с посока на движение от
север на юг, в района на №46 загубил контрол над управлението на
автомобила и напуснал платното за движение вляво, вследствие, на което
левите колела на МПС-то навлезли в заснежения пътен банкет и настъпил
1
удар между лявата предна част на автомобила последователно в бетонен
стълб и крайпътни дървета. Сочи се, че съгласно изготвената АТЕ, от
техническа гледна точка причината за ПТП е субективното поведение на
водача на автомобила, който поради забавени реакции при управление на
автомобила, не е поддържал необходимата траектория на движение, движил
се с несъобразена с пътните условия скорост, вследствие, на което загубил
контрол над управлението над процесното МПС. Твърди се, че влияние за
ПТП-то е оказало и високата скорост на движение, квалификацията на водача
и употребата на алкохол. Излага се, че в нарушение на чл. 490 от КЗ
ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна
застраховка „ГО” към датата на ПТП. сочи се, че Ф.М.Р. и Н.В.Р. се обърнали
към ищеца за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
основание чл. 557 от КЗ, за което е образувана щета № 210078/22.02.2017г.
Сочи се, че УС на ГФ им определил обезщетение за неимуществени вреди в
общ размер на 320 000,00 лв. /160 000.00 лв. за Ф.М.Р. и 160 000.00 лв. за
Н.В.Р. /, като при отчитане на 30% съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия е платено обезщетение в общ размер на 224 000.00 лева
/112 000.00 лв. за Ф.М.Р. и 112 000.00 лв. за Н.В.Р. /. Сочи се, че ответникът
бил поканен да възстанови изплатеното от ***, което същият не е сторил.
Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди
разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск, за което развива подробни съображения
и да му присъди разноски.
В дадения от съда срок ответникът не е депозирал отговор на ИМ.
Преди първото по делото о.с.з. е депозирал молба, в която сочи, че
предявения иск е неоснователен. Оспорва същия по основание и размер.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се
представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от приложения по делото протокол за настъпило ПТП с
пострадали лица № 256р -1052 от 21.02.2017 г., че на 14.02.2017 г. около
15,00 часа е настъпило ПТП, при което водачът В. Ф. М. е причинил ПТП с
пострадало лице, поради движение с несъобразена скорост.
Видно е от представената Справка от база данни на Информационен
център към ГФ, на база на подадени данни от застрахователните компании за
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, че управляваното
от ответника МПС е с прекратена ГО, считано от 00.00 часа на 14.02.2017 г.,
поради неплатена застрахователна вноска.
От приложеното по делото НОХД №745/2017 г. се установява, че с
влязла в сила на 25.08.2017 г. присъда ответникът е признат за виновен за
2
процесното ПТП.
Приобщена като доказателство по делото е и извънсъдебна претенция
от Н.Р. и Ф.Р., с която са отправили искане до *** да им изплати обезщетение
от настъпилото ПТП, при което е загинал синът им Е. М., поради факта, че
виновният водач е управлявал процесното МПС без валидно сключена
застраховка ГО на автомобилистите.
Установява се от приложените по делото Протокол №13/15.05.2017 г. и
Протокол №18/15.05.2017 г., че на наследниците на Е.Ф. М. е определено
обезщетение в размер на общо от 320 000 лева, които са намалени с 30%
поради съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия или определено
обезщетение е по 112 000 лева на всеки един от родителите.
Видно е от представеното по делото Писмо, че Н.Р. и Ф.Р. са уведомени
за определеното им обезщетение.
От приложените по делото преводни нареждания от 30.05.2017 г. се
установява, че на Н.Р. и Ф.Р. са преведени по 112 000 лева.
Приобщено като доказателство по делото е и Удостоверение с изх. №
RяБ4881/25.08.2021г., от което се установява, че ответникът до момента има
издадена единствено лична карта.
Видно е от приобщената по делото Регресна покана с изх. № ГФ-
РП694/28.09.2021 г., връчена лично на ответника по делото, че същият е
поканен да възстанови на ГФ изплатената на Н.Р. и Ф.Р. сума от 224 024,70
лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие на настъпилото на 14.02.2017 г. ПТП, при което виновният водач е
управлявал МПС без валидно сключена застраховка ГО..
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По делото не се спори, а и се установява от приложените
доказателства,че към датата на причиняване на ПТП водачът /ответник в
настоящото производство/ не е имал както СУМПС, така и валидно сключена
застраховка “Гражданска отговорност”. При това положение обезщетение се
изплаща на увреденото лице от ***, което е сторено видно от приложеното по
делото преводно нареждане. Представените доказателства в тази насока не са
оспорени по надлежния ред, поради което съдът ги приема като годно
доказателство. По делото не е спорно и, че виновен за настъпването на ПТП-
то е ответникът по делото.
Безспорно е, че ищецът е изпълнил задължението си по чл.557, ал.1, т.2,
б.“а“ тъй като е заплатил на пострадалите лица процесната сума,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В резултат
на това, на основание чл. 558, ал.7 от КЗ след изплащане на обезщетението по
чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице
до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за
определянето и изплащането му. Поради изложеното съдът намира, че
3
ищецът има право да претендира обратно от виновния ответник цялата
изплатена сума.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.558, ал.8 от Кодекса за застраховането /отм./, а именно: изплатено е
застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено
застрахователно събитие, причинено от водач, който не е имал сключена
застраховка “Гражданска отговорност“ и *** има регресен иск срещу лицето,
причинило вредата. В този смисъл предявеният регресен осъдителен иск за
сумата от 5000,00 лева, представляващ частичен такса от 224 000 лева,
представляващи изплатено обезщетение за вреди се явява основателен и
следва да се осъди ответника да заплати на ищеца процесната сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
размер на 300,00 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в
исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. -
ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът
намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност,
поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на
ищеца в размер на 100.00 лв.
Воден от горното, Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Ф. М. ЕГН ********** с адрес в *** ДА ЗАПЛАТИ на
„***“, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от М.К. и
С.С., сума от 5 000,00лева - частичен иск от 224 000,00 лева,
представляваща изплатеното от ищеца обезщетение по щета №
210078/22.02.2017г. за причинени неимуществени вреди за ПТП, настъпило
на 14.02.2017 г. около 15.00 часа в с. ***, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.558, ал.8 КЗ.
ОСЪЖДА В. Ф. М. ЕГН ********** с адрес в ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„***“, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от М.К. и
С.С., направените деловодни разноски в размер на 300,00 лева за държавна
такса на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
4
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5