Решение по дело №197/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба на В. Д. Д., [ЕГН], [населено място] срещу Заповед № 4074з-928/04.07.2023г. на директора на РДГП-[област], с която му е наложено наказание „писмено предупреждене“ за срок от три месеца за нарушение по чл. 199 ал.1 т. 3 предложение първо ЗМВР – небрежност в служебната дейност. В жалбата се твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на заповедта. Посочено е, че не е ясно какво точно е нарушението; че описаното съответства на друго наказание, а именно на „порицание“ по чл. 200 ал.1 т. 3 или по точка 11 ЗМВР; не е посочено времето на извършване на нарушението. Твърди се в жалбата още, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като нарушението не е доказано и е нарушен чл. 206 ал.2 ЗМВР относно преценката за тежестта на извършеното, като административния орган е посочил бланкетни мотиви в тази насока. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. Пълномощникът му пледира за уважаване на жалбата и присъждане на разноски. Депозира подробни писмени бележки вх.№ 3239/ 30.10.2023г., в които акцентира на това, че от заповедта не става ясно какво е нарушението, кога е извършено, кое е мястото на нарушението, какво е субективното отношение на дееца и какви са обстоятелствата, при които е извършено. Твърди се в писмените бележки още, че така описаното нарушение съответства на друго наказание. Посочено е, че нарушението не е извършено, тъй като началника на смяната Р. е разпоредил на Д. да ползва автомобила, въпреки че е знаел за техническия проблем преди това. Твърди се, че Р. бил уведомен от прехдония инструктиращ – И. за неизправността; в началото на смяната Р. предупредил Д. да следи течността и по време на наряда Р. отишъл да носи вода за доливане, тъй като водата в колата на Д. свършила. Посочено е, че след като е долята вода, Р. отново разпоредил на Д. да ползва колата като отиде до [населено място] да прибере наряда, тъй като няма коли за тях, след което да се прибере в ГПУ- [община]. Твърди се, че няма основание Д. да откаже да управлява автомобила по реда на подчиненост и не е проявил небрежност, тъй като е докладвал своевременно за загубата на течност, но въпреки това му било разпоредено да ползва МПС. Твърди се, че самата комисия на административния орган в Справката е посочила, че служителят е извършил всички необходими действия преди излизане наряд и след завръщане от наряд, но въпреки, че е установил неизправност е използвал автомобила. Посочено е, че заповедта противоречи на чл. 206 ал.2 ЗМВР, тъй като мотивите за тежестта на извършеното са бланкетни, а цитираната кадрова справка от 04.04.2023г. не става ясно какво съдържа. Иска се отмяна на атакувания акт и присъждане на разноски.

Ответникът - директора на РДГП-[област] се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне, както и присъждане на разноски. Депозира подробни писмени бележки вх.№ 3237/ 27.10.2023г., в които се оспорва жалбата. Твърди се, че заповедта е издадена в срока по чл.195 ЗМВР, от компетентен орган; жалбоподателят се е запознал със съдържанието на заповедта; разпоредена е проверка и е установено, че аварирането на служебния автомобил е в резултат на небрежност от страна на Д., който въпреки, че е установил неизправността е използвал автомобила. Твърди се, че нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано правилно, а именно като такова по чл. 194 ал.2 т. 1 ЗМВР, като Д. е проявил небрежност, тъй като е използвал автомобила въпреки, че е знаел за техническия проблем, с което е нарушил т. IV.3 от Заповед 4074з-1272 от 05.08.2022г. и точка 3 от Указанията от 16.03.2016г. Посочено е, че в пътната книжка водачът в 20,10ч. е декларирал, че колата е технически изправна. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях:

С атакуваната заповед от 04.07.2023г. /л.8 и сл./ на Дюлгеров е наложено писмено предупреждение за три месеца, на основание чл. 204 т.4, чл. 197 ал.1 т. 2 , чл. 194 ал.2 т. 1 от ЗМВР - проявил е небрежност и е използвал автомобила за изпълнение на задачи по гранично наблюдение, което в последствие е довело до прегряване на двигателя на същия, с което е нарушил т.IV.3 от Заповед 4074з-1272/05.08.22г. и т. 3 от Указания 3282р-5841/16.03.2016г. и чл. 199 ал.1 т. 3 предл.първо ЗМВР. В мотивите на заповедта е описано, че за периода от 20ч. на 01.12.2022г. до 8 ч. на 02.12.2022г. е бил наряд заедно с Л.. Посочено е, че Д. е знаел от предходния водач /М./, че радиатора губи вода и няма парно, видял е наличието на парче дърво, набито до радиатора на колата и висящия маркуч, но въпреки това е ползвал автомобила, позовавайки се на разпореждането на Р.. Посочено е, че е извършил необходимите действия по отношение на служебния автомобил, но въпреки че е установил неизправността е използвал автомобила, с което е проявил небрежност.

Заповедта от 05.08.2022г. е приложена по делото /л.43 и сл./, като в нея Д. фигурира като командирован от 09.08. до 23.08.2022г. Според Заповедта от 25.11.2022г. /л.50/ той е като командирован за периода от 29.11. до 13.12.22г. В точка IV.3 от Заповедта от 25.11.2022г. /л.51, гръб/ е посочено, че се забранява под какъвто и да е предгол използването на технически неизправна автомобилна техника. Последната заповед, от 25.11.2022г. е цитирана на стр.2-ва от атакуваната заповед. По-надолу в мотивите на Заповед № 4074з-928/04.07.2023г. е посочено, че директорът на РДГП -[област] приема установеното от комисията, а именно, че от 20ч. на 01.12.2022г. до 8ч. на 2.12.2022г. Д. бил на смяна, като е направил ежедневното техническо обслужване на служебния автомобил преди да излезе наряд; бил е запознат от предния водач за неизправността; видял е дървото, набито до радиатора и висящия маркуч, но въпреки това е използвал автомобила, позовавайки се на разпореждането на инструктиращия Р.. Наказващият орган приема, че Д. тръгва заедно с колегата си на обход и на разклона за [населено място] забелязва, че температурата се покачва, спира, докладва на Р., който му казал да долее вода и да продължи посока [населено място]; Д. долива и тръгва, но след 2 - 3 км. отново се качва температурата и отново спира, като докладва на Р., който му казал да чака на място; след 30-40 мин. Р. заедно с колегата си Д. осигурили туби с вода, като Р. разпорежда на Д. да отиде до [населено място] да прибере наряда, тъй като няма автомобили; след това Д. и колегата му се прибират в ГПУ и Д. извършва техническо обслужване на колата. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР и чл. 199 ал.1 т. 3 ЗМВР.

Докладната записка на Д. от 03.04.23г. /л.35/ и възражението му от 20.04.2023г. /л.23/ са приети от ДНО /вж.стр.3 от заповедта/, но въпреки това ДНО приема, че той е проявил небрежност, тъй като е използвал МПС, след като е знаел за техническия проблем. Посочено е в заповедта, че при прилагане на чл. 206 ал.2 ЗМВР е взето предвид, че колата е аварирала; че деянието е извършено при небрежност в служебната дейност; че деянието е при изпълнение на служебни задължения; че от служителя е установена техническа неизправност на колата, въпреки това той я ползва за гранично наблюдение. В заповедта се сочи, че е взето предвид цялостното поведение на Д. по време на службата му, отразено в кадровата справка. Последната е приложена на л.71 от делото и според нея Д. е командир на отделение в МГПВ на ГПУ - [община]; работи в МВР от 1994г.; има седем похвали – през 2004, през 2007, 2009, 2010г. и 2011, 2016 и 2017г., както и едно наказание „мъмрене“ за един месец през 2007г.

Атакуваната заповед е връчена на служителя на 12.07.2023г.; жалбата е подадена на 14.07.2023г., поради което е в законоустановения срок и е допустима.

Според Заповед № 3282з-634/08.02.2023г., директора на РДГП - [област], комисар И. С. се замества от комисар [населено място] за периода от 07.02.2023г. до завръщане на титуляра. Заповедта е отменена с друга, издадена от директора на ГДГП , според която заместването е до 29.06.2023г.

В срока на заместване, С. М. е издал заповед №40743-341/21.03.2023г. /л.17/, с която е разпоредил извършване на проверка за изясняване на постъпили данни по справка № 4074р-3454/16.03.2023г., касаещи авариране на служебен автомобил; определил е комисия, както и срок за проверката - до 21.04.2023г. Срокът на проверката е удължен със Заповед № 4074з-544/25.04.2023г. /л.20/ до 28.04.2023г. Поводът да се разпореди проверка със заповедта от 21 март 2023г. е Справка № 4074р-3454/16.03.2023г. /л.29 и сл./, изготвена от комисия, назначена със Заповед от 18.01.2023г. А поводът за изготвяне на последната справка, е предходна справка - от 13.01.2022г. от ГПУ-[община], според която причината за авариране на служебен автомобил е неизвършване на навременна дефектация, което довежда до прегряване на двигателя. Справката от 13.01.2022г. не е депозирана, но по делото са събрани достатъчно доказателства за изясняване предмета на спора.

На 03.04.2023г. /л.34/ и на 20.04.2023г. /л.28/ Д. е поканен да даде обяснения. На 03.04.2023г. /л.35/ и на 20.04.23г. /л.23/ той дава обяснения под формата на Докладна записка и Възражение.

По заповедта от 21 март 2023г., с която е назначена комисия и е даден срок за проверка, е изготвена Справка от 19.04.23г. /л.24/. Д. е запознат с тази справка на 20.04.2023г. /л.27 гръб/. В нея е направен извод, че Д. като командир на отделение е извършил необходимите действия по отношение на автомобила преди и след наряда, с което е изпълнил Вътрешните правила, но въпреки, че е установил неизправност е проявил небрежност като е използвал колата за гранично наблюдение. Посочено е, че това довежда до прегряване на двигателя, с което е нарушил т. IV.3 от заповедта от 05.08.2022г., с която е забранено ползването на технически неизправни автомобили и точка 3 от Указанията от 16.03.2016г., според която водачите не трябва да излизат на път с технически неизправна техника.

На 20.04.23г. /л.23/ Д. подава възражение като сочи, че Р. го инструктирал да прибере колегите му от [населено място], след което да се прибере в ГПУ, но колата създала проблем.

Относно изправността на процесното МПС, по делото е изискана отделна справка /л.152/. Според нея, колата на 18 март 2022г. е минала преглед, след това на 06.06.2022г. е обслужена в работилницата на РДГП-[област] и на 05.08.2022г. е командирована за И. със срок до 13.12.22г. Установено е по делото, че на 18.10.2022г. са сменени масло и филтри; до 30.11.22г. няма писмени данни за повреди на този автомобил.

Установява се от доказателствата по делото, че през деня на 30.11.2022г. колата се ползва от М. и М., които са били дневна смяна и забелязват, че парното работи само в движение; спират и проверяват автомобила; установяват, че охладителната течност в разширителния съд е намаляла и течността в радиатора също е намаляла, като доливат 2 литра вода; след като стартират двигателя забелязват, че тръбичката, отвеждаща охладителната течност от радиатора към разширителния съд е счупена. Установено е, че старши наряда на 30.11.2022г. – М. се обажда на К., който му е инструктиращ служител; последният ги свързва с автомонтьора П.; последният казва на К., но след приключване на разговора по телефона, че служителите могат да се приберат, а той на другия ден ще погледне автомобила. Установено е, че двамата служители на 30.11.2022г. не получават конкретни указания от инструктиращия К. или съвет от автомонтьора П.; прибират се около 19,05ч. след приключване на задачите, като през това време са доливали 2-3 пъти вода и са изминали 81 км.

През нощната смяна колата е управлявана от С., който е бил предупреден от дневната смяна /от М. и М./, че се наложило да доливат вода, защото тръбичката е счупена; С. също е долял 0,5 л. вода, като според него тръбичката била счупена преди повече от месец; колата се прибира на сутринта около 6,50 ч. на 01.12.2022г. и е изминала 68 км.

На следващия ден, 01.12.2022г., дневна смяна са М. и Д.. Двамата ползват автомобила след инструктаж на И., който сутринта ги предупреждава да следят охладителната течност; по време на смяната доливат 0,5 л. вода, като М. вижда, че има тапа под капачката на радиатора; след изпълнение на задачите двамата се прибрали около 19 ч. като автомобилът изминал за смяната 67 км.

Горното се потвърждава от показанията на св.И., според който от шофьорите знаел, че с колата има проблем – единият е, че не включва 4 х 4, другият е с охладителната течност, но никой писмено не го е сигнализирал за проблемите. Свидетелят И. твърди, че М. в края на дневната смяна му казал, че е доливал течност, което той отразил в справката, която дава на края на смяната си. Твърди, че в Докладната му записка от 01.12.2022г. отразил, че МПС №[рег. номер] губи охладителна течност. Според св.И. той в края на своята смяна уведомил и устно Р. – следващият инструктиращ, че е долята течност. Съдът кредитира показанията на св.И. като достоверни, тъй като се подкрепят от писмените доказателства по делото.

Установява се също, че през нощната смяна на 1-ви срещу 2-ри 12.2022г., от 20ч. до 8ч., автомобилът отново се използва за гранично наблюдение, като водач е Д., който още в началото на смяната забелязва, че се губи охладителна течност и колата превишава нормалната работна температура; уведомява инструктиращия Р. и долива 3-4 литра вода; забелязва, че с дървена тапа е запушен извода към разширителния съд; след обход колата губи долятата течност; Д. уведомява и инструктиращият Р., който носи на място туби с вода; разпорежда на Д. да вземе наряда от [населено място], след което да се прибере в ГПУ; двигателят прегрява и пука цилиндрична глава; по време на тази смяна са изминати 36 км. На следващия ден, 02.12.2022г. П. –атомонтьора установява, че автомобила не може да се ползва.

По делото са приложени Указания от 16.03.2016г. на ГДГП /л.88/ относно реда за експлоатация на автомобилната техника в ГДГП, според чл.1 от които водачите трябва да спазват законите и Вътрешните правила за организация на експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на ППС, плавателната и летателната техника на МВР и Инструкция от 18.09.2002г. за условията и реда, при които се полза специален режим на движение от МПС, което е с цел да се опази живота и здравето на участниците в движението. Според т.3 от Указанията /л.88/ водачите са длъжни да не излизат на път с технически неизрпавни автомобили. Жалбоподателят Д. е запознат с Указанията на 19.05.2016г. /л.69/.

По делото е приложена Заповедта от 25.11.2022г. /л.155 и сл./, според точка IV.3 от която се забранява ползването на технически неизправна техника /л.157/. Дюлгеров е запознат с нея на 29.11.2022г. /вж.л.53 гръб/.

По делото са приложени също така Вътрешните правила, утвърдени със Заповед от 4.01.22г. /л.90 и сл./, с които Д. също е запознат.

Правни изводи.

Заповедта е издадена от компетентен по степен, място и материя орган по чл. 204 ЗМВР, в рамките на предоставените му правомощия.

По отношение на сроковете по чл. 195 ал.1 ЗМВР съдът съобрази следното: Двумесечният срок от откриване на нарушението тече от когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя /чл. 196, ал. 1 ЗМВР/. Такова установяване съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 2 ЗМВР е възможно, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Според чл. 25 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г., обстоятелството по чл. 196, ал. 2 от ЗМВР се удостоверява със справка от деловодната система на съответната структура. По делото такава справка не е налична, но има резолюция от 10.05.2023г. - „Съгласен съм“ /л.24/. Тоест, по делото има доказателства, че на 10 май 2023г. материалите са постъпили при дисциплинарно-наказаващия орган, както правилно е посочено в обжалваната заповед. Срокът на проверката е до 28.04.2023г. /л.20/, след което материалите следва да се предадат на ДНО, тъй като повторно удължаване няма. Видно от резолюцията, поставена от ДНО на справката от 19.04.2023г. /л.24/ е, че той е запознат с констатациите на комисията на 10 май 2023г. От тази дата тече двумесечният срок и предвид това, че заповедта е издадена на 04.07.2023г., срокът е спазен. Едногодишният срок от извършването също е спазен, тъй като деянието е на 01.12.2022 г.

Разпоредена е проверка по чл. 205 ал.2 ЗМВР във вр. с чл.10 и глава II от Инструкцията от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, като служителят е участвал в нея. Спазен е чл. 206 от закона като ДНО преди налагане на дисциплинарното наказание е дал възможност на държавния служител да даде обяснения.

Вмененото дисциплинарно нарушение е по чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР /стр.3 от заповедта/, според която норма дисциплинарно нарушение е неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. В заповедта е посочено, че е нарушена т.IV.3 от заповед от 05.08.2022г. на директора на РДГП, с която заповед служителя е запознат на 09.08.22г /л.48 гръб/, както и е нарушена т.3 от Указанията от 16.03.2016г. на директора на ГДГП. Съдът счита, че дисциплинарното нарушение по чл. 194 ал.2 т.1 следва да се накаже по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, а именно с „порицание“, а не с „писмено предупреждение“, което е самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт.

Дисциплинарно – наказващият орган квалифицира деянието като небрежност в служебната дейност по чл. 199 ал.1 т. 3 предл.първо от ЗМВР /вж.стр.4 от жалбата/ и налага „писмено предупреждение“. Съдът счита, че с оглед установената фактическа обстановка става дума за неизпълнение на заповед и указания, а не за небрежност. Реално служителят е наказан за това, че е използвал технически неизправен автомобил, въпреки забраната за това в точка 3 от заповедта и в т.3 от указанията, и въпреки, че е знаел за тази техническа неизправност. Волята на ДНО, обективирана в заповедта е, че служителят умишлено е ползвал колата за гранично наблюдение, тоест въпреки забраната за ползване поради техническа неизправност, с която забрана той е запознат, той е извършил конкретни действия. Или, според ДНО при дължимо от служителя бездействие – да не ползва МПС, служителят е извършил действие – ползвал е автомобила. Съдът счита, че действията на служителя от субективна страна не сочат на небрежност, в който смисъл е квалификацията, дадена от ДНО. При небрежност деецът не предвижда настъпването на общественоопасния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. В случая безспорно е установено, че Д. /а и не само той/ е знаел за техническата неизправност преди да излезне наряд, уведомил е горестоящия за проблема и е изпълнил указанията му. Липсва небрежност в поведението на служителя.Поради това липсва съставомерност по чл. 199 ал.1 т.3 ЗМВР.

По отношение на мястото и времето на извършване на нарушението, за които реквизити в жалбата се твърди, че липсват, съдът съобрази следното: Мястото и времето са задължителни елементи на заповедта според чл. 210 от закона и чл.62 от Инструкцията. В случая е описано времето, а именно, че от 20 ч. на 01.12.2022г. до 8 ч. на 02.12.22г. Д. е назначен като водач на служебния автомобил. Не е описано обаче къде е извършено нарушението; никъде в заповедта не е посочено място на нарушението.

При служебна проверка на заповедта относно спазването на изискванията за форма на акта, съдът установи, че липсват мотиви по чл.63 т. 1 от Инструкция 8121з-877 от 06.07.21г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Според посочения текст в заповедта следва да се посочи има ли основание да се приложи чл. 198 от ЗМВР, което в случая не е изпълнено и опорочава формата на атакувания акт.

Дисциплинарно-наказващия орган не е извършил необходимия анализ на тежестта на дисциплинарното нарушение, на поведението на служителя по време на службата му, поради което е нарушен чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. На стр.3-та от заповедта е посочено, че е взето предвид, че МПС е аварирало; че при устаноевана техническа неизправност колата е използвана за гранично наблюдение; че деянието е извършено при форма на вина –небрежност в служебната дейност и че е съобразено поведението по време на службата по кадровата справка. Цитирана е само кадровата справка без анализ какво според ДНО е значението на справката за размера на наказанието. Според чл. 63 т.3 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021г. в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочват мотиви за индивидуализиране на наказанието по реда на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, а според точка 7 - мотиви за конкретно определения срок на наложеното дисциплинарно наказание. В случая липсват мотиви относно тежестта на деянието; посочени са само последиците от деянието – аварирането на колата. В атакувания акт липсват мотиви, свързани с личността на дееца, не е обсъдено цялостното поведение на служителя по време на службата, а липсата на мотиви е основание по чл. 146 т.3 АПК.

Като има предвид горното съдът счита, че заповедта следва да се отмени поради допуснати при издаването и нарушения на процесуалния и материалния закон.

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, които са в общ размер на 760лв., от които: 10 лв. за ДТ и 750 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното Административен съд – [област]

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Заповед № 4074з-928/04.07.2023г. на директора на РДГП- [област], с която на В. Д. Д., [ЕГН] [населено място] е наложено наказание „писмено предупреждене“ за срок от три месеца.

ОСЪЖДА Регионална дирекция "Гранична полиция"- [област] да заплати на В. Д. Д., [ЕГН] [населено място] разноски в размер на 760 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 211 ЗМВР.