РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. Варна , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на пети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110201471 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на В. М. М. ЕГН **********, от гр.Варна, против НП № 20-0819-
003791/26.10.2020год. на началника на група към ОД МВР Варна, Сектор ПП,
с което са му били наложени следните адм. наказания: 1. глоба в размер на
20лв. на основание чл. 185 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 5, ал.1, т.1 от
ЗДП; 2. глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП за нарушаване
нормата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП и 3. глоба в размер на 10лв. на основание
чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от
ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, издадено е при допуснати съществени
нарушения на процес. правила, при неизяснена фактическа обстановка и
неяснота по отношение на нарушенията за които е наказан. Моли НП да бъде
отменено.
В съдебно производство въззивникът се представлява от упълномощен
защитник в лицето на адв. А.Д., който заявява ,че поддържа жалбата и
оспорва фактите отразени в НП. Във фазата по съществото на делото пледира
за отмяна на НП както поради допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, така и поради нарушение на материалния такъв като
излага аргументи в подкрепа на недоказаност на адм.наказателното
1
обвинение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л., в които същата изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно,
в случай че жалбата бъде уважена и се претендира присъждане на разноски от
ответната страна, отправя искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства като, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Св. Г.Р. притежавала л.а. „БМВ“ с рег.№ В7155НС. Автомобилът и бил
паркиран на паркинга пред блока в който живеела, находящ се в гр.Варна,
бул. „Княз Борис І“ № 101.
На 11.08.2020год. св. Р. установила, че автомобилът й е ударен, както и
че на предното му стъкло имало поставена анонимна бележка в която било
посочено, че автомобилът е бил ударен от такси „Триумф“ В1368 около
17:40ч. на 6 август. На същата дата св. Р. се обадила на тел. 112 и уведомила
за това какво е установила. Дадени й били указания да подаде жалба в
полицията.
На 12.08.2020год. св. Р. подала сигнал до началника на сектор ПП при
ОД на МВР Варна, в който описала това което е констатирала, като към
сигнала приложила и бележката, която била намерила на предното стъкло на
автомобила си.
По рег.номер посочен в бележката като негов собственик бил установен
въззивника. На 15.09.2020год. същият попълнил декларация по чл. 188 от
ЗДП в която посочил, че на 06.08.2020год. за времето от 08:00ч до 18:00ч
автомобилът бил управляван от него. На същата дата от него били снети и
писмени обяснения в които той посочил, че 06.08.2020год. е работил като
таксиметров шофьор с личния си автомобил Шевролет с рег.№ В1368НК и
било възможно да е ходил на адреса посочен като място на произшествието,
но не бил разбрал да е опрял друг паркиран автомобил.
На същата дата бил съставен Протокол за ПТП № 1741787, а св. И.Х.
съставил срещу въззивника и АУАН № 239134/15.09.2020год. В АУАН било
посочено, че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, чл. 123, ал.1,
т.1 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП, тъй като на 06.08.2020год. в 17:40ч. в гр.Варна,
бул. „Княз Борис І“ на паркинга пред бл. 101, управлявал собственият си л.а.
„Шевролет Нубира“ с рег.№ В1368НК като с поведението си извършва
маневра движение назад и блъска паркиралият зад него л.а. В7155НС. ПТП с
2
мат. щети по двата автомобила. Водачът напуска местопроизшествието без
да уведоми съответната служба за контрол на МВР –Варна. Същият не
представя контролен талон, който е неразделна част от СУМПС.
Актът бил надлежно предявен на въззивника и подписан от него.
В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивникът подал писмено възражение
срещу АУАН, в което посочил, че не е участвал в ПТП-то описано в АУАН,
както и че същият бил съставен на база на анонимна бележка в която бил
посочен рег. номер на неговия автомобил.
Възражението не било прието от АНО и на 26.1.2020год. същият издал
ревизираното НП, като приел изцяло фактическите констатации отразени в
него, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал.1, т.1, чл.
123, ал.1, т.1 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП и му наложил съответните адм.
наказания – глоба в размер на 20лв. на основание чл. 185 от ЗДП за първото
нарушение; глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от един месец на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП за второто
нарушение както и глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДП за третото нарушение.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали И.Х.
(актосъставител) и Г.Р..
В показанията си пред съда св. Х. сочи, че му била разпределена
преписка по жалба на водачка която била паркирала автомобила си пред
нейния дом и автомобилът й бил ударен на паркинга от друг неизвестен
такъв. Разбрал, че неизвестен минувач бил видял случката и бил оставил
бележка на стъклото в която бил посочен номера на автомобила причинил
ПТП-то. По рег. номер установил собственика на този автомобил –
таксиметров автомобил и той бил казал, че може и да бил ударил колата но не
бил усетил. Заявява че когато бил съставен АУАН тогава водачът не бил
представил КТ както и че няма представа дали същия е имал КТ към датата на
произшествието.
В показанията си пред съда св. Р. сочи, че прибирайки се в дома си
видяла, че автомобилът, паркиран пред блока бил ударен, а на предното
стъкло имало бележка. Сочи, че се обадила на тел. 112 и от там и казали да
подаде жалба в сектор ПП което и направила. Сочи, че около 20 дни след
подаването на жалбата се срещнала с полицай който огледал автомобила й, а
след около още 20 дни била уведомена че лицето било намерено и била
повикана в полицията. Тогава лицето дошло с автомобила си и полицаите
огледали нещата.
Като писмени доказателства към АНП са приложени протокол за ПТП
№ 1741787/15.09.2020год.; жалба от Г. Й. Р. депозирана в Сектор ПП на
12.08.2020год., ведно с приложена към нея анонимна бележка, справка от
3
Централна база – КАТ по рег. № на МПС; декларация по чл. 188 от ЗДП
изходяща от Веселин Михайлов М.; сведение от Г.Р.; снимков материал,
сведение от В.М., възражение срещу АУАН изходящо от В.М., докладна
записка относно възражението изготвена от мл. авт.к-р Х.; справка относно
възражение по АУАН, както и справка за нарушител.
Допълнително в хода на съдебното следствие е изискана от съда и
приета справка началник рег. център 112 Варна ведно с приложен към нея СД
с 2 файла.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства – писмени, гласни и
веществени с изключение на приложените към АНП анонимна бележка
приложена към жалбата на Г.Р. до началника на сектор ПП и протокол за
ПТП.
Посочената по-горе бележка съдът не кредитира доколкото същата е
анонимна, без каквато и да било яснота за нейния автор, което напълно
изключва възможността за проверка на съдържащата се в нея информация.
Протоколът за ПТП съдът също не кредитира предвид на това той на
практика възпроизвежда обстоятелствата отразени в анонимната бележка.
Останалите събрани в хода на съдебното следствие доказателства съдът
кредитира като достоверни, които доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство установи, че акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете
по чл.34 от ЗАНН.
В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното
производство е било допуснато съществено нарушение на процес. правила, а
именно налице е пълна неяснота във волята на актосъставителя и АНО
досежно това за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на
въззивника по пункт ІІ от НП.
Като нарушена законова норма, както в АУАН, така и в НП посочена
тази на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП като в НП АНО е и посочил от правна страна,
че въззивника „не спира и не установява последиците от ПТП“. Съгласно
посочената разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник
в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. В обстоятелствените части и на двата документа обаче
факти описващи в достатъчна степен такова нарушение липсват.
4
Единственият относим факт е този, че въззивникът е блъснал паркиран
автомобил – т.е. че е бил участник в ПТП. Спрял ли е или не за да установи
какви са щетите от произшествието не е ясно. Посочено е че напуснал
произшествието без да уведоми контролните органи. Този факт обаче е
относим към други състави на нарушения – на чл. 123, ал.1, т.2 б.“а“ и б. „б“ и
евентуално чл. 123, ал.1, т.3 б. „в“ от ЗДП.
В края на краищата за какво точно нарушение е ангажирана
отговорността на въззивника, при какви приети за установени факти и за
какво му се налага санкция по пункт ІІ от НП може само да се гадае.
Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е
съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП в частта на т.2
на процес. основание доколкото води до грубо нарушаване правото на защита
на въззивника. Същият е лишен от възможността да разбере в извършването
на какво точно нарушение е обвинен, при какви приети за установени факти,
за да организира адекватно защитата си срещу това обвинение. В контекста на
горното съдът споделя изцяло наведеното в жалбата възражение в тази
насока.
На следващо място съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, счете че НП се явява незаконосъобразно издадено поради
недоказаност на адм. наказателното обвинение.
С НП на въззивника е повдигнато обвинение за това, че на
06.08.2020год. като водач на МПС **** управлявал личния си автомобил ***
и при извършване на маневра движение назад блъснал паркиран автомобил,
след което напуснал произшествието без да уведоми съответната служба за
контрол и непредставил КТ към СУМПС.
Доказателства обаче, които да установят че именно въззивника с
управляваното от него МПС е причинил ПТП-то описано в АУАН, още по-
малко пък безспорни и категорични такива по делото няма.
Липсват свидетели очевидци, липсват други преки или съвкупност от
косвени доказателства, които да установят по безспорен и категоричен начин,
че именно въззивникът е причинил ПТП-то при което пострадал автомобила
на св. Р. и то по описания начин и на датата посочена в НП.
В същност фактите отразени в АУАН и НП се базират изцяло на
приложената към АНП анонимна бележка, която обаче е без всякаква
доказателствена стойност доколкото нейният автор е неясен и няма как да
бъдат проверени изложените в нея факти, съответно да бъдат приети за
достоверни. В тази връзка следва са отбележи, че автор на тази бележка може
да бъде всякакво лице, а целите на нейното съставяне могат да бъдат
различни. Например автор на тази бележка може да бъде и друг водач на
МПС, който в действителност е ударил автомобила на Р. и е оставил
5
бележката за да насочи вниманието към друг. Автор на бележката може да
бъде и лице което е останало недоволно от услугите на въззивника например
– негов клиент. Автор на бележката може да бъде и лице близко до Р. с оглед
съдействие за получаване на обезщетение от застраховател например. Налице
са и ред други възможности и причини поради които бележката може да е
била съставена и оставена на предното стъкло на автомобила (както сочи Р.).
На следващо място факта, че по автомобила на въззивника били
установени щети които съвпадали с тези на автомобила на Р. (както сочи св.
Х.) също сам по себе си не е достатъчен да обуслови авторство от страна на
въззивника и то на посочената дата. И това е така защото според НП
произшествието било възникнало на 06.08.2020год., Р. е видяла автомобила
си едва на 11.08.2020год. (пет дни след това), а последния е бил огледан от
полицейски служител още около 20 дни след това. Автомобилът на
въззивникът пък е бил огледан едва на 15.08.2020год. което повече от месец
след датата на ПТП посочена в НП. Касае за значителен период от
инкриминираната дата поради което и щети като констатираните при
огледите и обективирани в снимковия материал приложен към преписката,
особено щетите по автомобила на въззивника (охлузване на задна броня) не
могат да обусловят категоричен извод за касателство неговия автомобил към
процесното ПТП. Такова охлузване може да е било налично и преди това, а
може да е настъпило и във всеки един момент от този над едномесечен
период до датата на огледа. Същото се отнася и до щетите по автомобила на
св. Р., които може да са настъпили както преди датата посочена в НП, на
самата дата, а и в периода след това най-малко до 11.08.2020год. когато тя е
видяла автомобила си след няколко дневно отсъствие от гр.Варна (както
сочи), а защо не и до датата на която е бил огледан от полицаите още 20 дни
след това.
На още по-малко основание пък може само по тези щети да се извежда
извод за механизъм на ПТП-то, както е подходено в случая, видно от
показанията на св.Х..
И най-накрая факта, че въззивникът в писмените си обяснения не е
изключил възможността да е ходил на този адрес, тъй като е таксиметров
шофьор, също не е в подкрепа на адм. наказателното обвинение доколкото не
се касае за самопризнание, което по същество представлява излагане на факти
относими към предмета на нарушението, а не предположения („възможно е да
съм ходил на адреса“), които освен всичко останало, с оглед професията на
въззивника, са и разбираеми и то при положение, че сведенията са дадени
повече от месец от инкриминираната дата.
Други доказателства в подкрепа на адм.наказателното обвинение, не са
ангажирани от АНО върху който лежи и тежестта на доказване на адм.
наказателното обвинение.
6
При това положение, при липса на доказателства, установяващи по
безспорен и категоричен начин, че на 06.08.2020год. въззивникът като водач
на л.а. изобщо е участвал в ПТП-то при което пострадал автомобила на Р., то
НП се е явява необосновано и като такова издадено в нарушение на
материалния закон.
Съдът намира за нужно изрично да отбележи, че в частта на т.3 НП се
явява незаконосъобразно и поради това, че с него на въззивника е повдигнато
обвинение за това, че на 06.08.2020год не носел КТ и то при положение, че на
тази датата въззивникът изобщо не е бил проверяван от контролните органи
според показанията на актосъставителя Х.. При това положение буди
недоумение у съда как изобщо е прието, че на тази дата той (въззивникът)
като водач на МПС не е носил КТ към СУМПС.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП
издадено в нарушение на материалния закон, същото страда от пороци, които
го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски е направено от двете страни в
процеса – както от въззивника, така и от въззиваемата страна като последната
е формулирала и искане съобразно нормата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН за
присъждане на разноски на ответната страна в по-нисък размер.
По искането на въззиваемата страна.
С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на
процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва
да бъде оставено без уважение.
По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния
изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на
чл. 63, ал.3, от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК.
В случая въззивникът е представил доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. В тази насока е
представения договор за правна защита и съдействие сключен на
31.05.2021год. между въззивника и адв. А. Д.. Видно от същия в него е
договорено възнаграждение в размер на 300лв. като е налице и изявление, че
сумата е платена в брой. Налице са и подписи на упълномощител и
упълномощен в договора за правна защита, поради което и в тази част
договора има характер на разписка и съобразно константната съдебна
практика, в това число и такава със задължителен за съдилищата характер –
ТР №6/2012год. на ОСГТК на ВКС, удостоверява, че страната не само е
договорила, но е и заплатила договореното възнаграждение. И като взе
предвид, че договорената и заплатена от въззивника сума за адвокатско
7
възнаграждение е равна по размер на минималното адвокатско
възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът счете, че направеното от страна на процес.
представител на въззиваемата страна искане за определяне на разноски в по-
нисък размер се явява неоснователно, а на въззивника следва да бъдат
присъди разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер – 300лв..
Посочената по-горе сума следва да бъде заплатена на въззивника от ОД МВР
Варна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0819-003791 от
26.10.2020год. на началника на група в Сектор ПП при ОД МВР Варна с което
на В. М. М. ЕГН ********** с пост. адрес гр.Варна, ул. „Осми март“ № 15,
ет.6, ап.18 са били наложени следните адм. наказания: глоба в размер на 20лв.
на основание чл. 185 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДП;
глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП за нарушаване нормата на
чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП, както и глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183,
ал.1, т.1 пр.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Варна да заплати на В. М. М.
ЕГН ********** с пост. адрес гр.Варна, ул. „Осми март“ № 15, ет.6, ап.18,
сума в размер на 300лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8