Р
Е Ш Е Н И Е
426/10.7.2020г.
Гр.Шумен
Шуменски районен
съд, в публичното
заседание на единадесети
юни, през две хиляди и двадесета
година, в състав :
СЪДИЯ:
Зара И.
при
секретаря Е.Пенчева, като разгледа докладваното от районният съдия гр.д.
№358 по описа
за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e главен иск с правно основание чл.258, във вр. с чл.266
от ЗЗД и евентуален по чл.59 от ЗЗД .
Депозирана е искова молба от „Сила“ ООД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр.Ш., ***, представлявано
от управителите Й. Б. С. и С. А. Л. срещу А.М.И., ЕГН **********, адрес: ***, в която
посочва, че по занятие ищецът извършва
строително-ремонтни дейности. В средата на месец юли 2018г., ответницата
възложила на ищеца, а дружеството приело да извърши със свои средства основен
ремонт на покривите на жилищната сграда и на допълнителната постройка (лятна
кухня), намиращи се в имота на ответницата в с.О., ***. Всеки от покривите е с площ от 90 кв.м. или общо
180 кв.м., като договорката, която постигнали с ответницата била тя да плати за
договорените СМР възнаграждение в размер на 120 лв./кв.м. или общо 21 600
лева, което включва материали и труд. Авансово ответницата заплатила 6 000
лева. След събарянето на старите покриви се установило, че преди да се изградят
новите е необходимо върху жилищната сграда предварително да се изгради пояс,
върху който да бъде изграден новия покрив, а на допълнителната постройка е
необходимо да се съборят старите стени и да се изградят нови, които да бъдат
устойчиви като носещи самия покрив. Уведомили ответницата за променената
ситуация тя се съгласила да бъдат извършени посочените СМР, които не са
уговорени първоначално. Освен това ответницата поискала да бъдат извършени и
други СМР, а именно : таванското
помещение да бъде преустроено в жилищно като самостоятелен обект,
спомагателната постройка (лятна кухня) да бъде разширена в посока към съществуващата в
двора стара плевня, което наложило събарянето на крайните стени, граничещи с
плевнята и построяването на нови , промяна и преустройване на вътрешните
помещения в лятната кухня, което наложило събарянето на други вътрешни стени и
изграждане на нови, изграждане на стоманенобетонна плоча в спомагателната
постройка, което наложило изграждането на допълнителни конструктивни елементи-
стоманенобетонни колони. След изграждането на колоните и преди започване на
кофражните работи за плочата, ответницата променила мнението си за изграждане
на стоманенобетонна плоча поради оскъпяването на конструкцията, което наложило
към преминаване на вариант с дървен гредоред, след което пристъпили към
изграждане на новия покрив. За допълнителните работи описани по-горене била
постигната договореност за дължимото възнаграждение, като по общо съгласието
това трябвало да стане след цялостното приключване на ремонта, а междувременно
ответницата следвало да извършва междинни плащания. Действително заплатила
освен първоначално заплатените 6 000 лева още 23 500 лева. При
изграждането на покрива на спомагателната постройка се наложило доразрушаването
на плевнята. По искане на ответницата, на нейно място било изградено барбекю с
кухня, покрито със стоманенобетонна плоча, пригодено да се ползва като лятна
тераса. Договорените първоначално и впоследствие СМР били извършени от ищеца,
които по вид, мярка, количество и цени са подробно описани в исковата молба. Общата стойност на СМР е в размер на
52 691,50 лева с ДДС , от които са заплатени от ответницата 29 500
лева. Остатъкът от 23 191,50 лева ответницата не е заплатила, поради което
моли да бъде постановено решение, с което тя да бъде осъдена да му заплати посочената
сума, представляваща стойност на
извършени СМР по Договор за изработка с предмет СМР.
В условията на евентуалност, ако съдът
приеме, че между страните не е сключен договор за изработка, моли горната сума да му бъде присъдена на
основание чл.59 от ЗЗД – сума с която тя се е обогатила в резултат на
увеличената стойност на сградите.
Претендира да му бъде присъдена законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, както
и деловодните разноски.
В хода на делото, ищецът заявява, че
претендира сумата от 11 403 лева, до който размер да бъде уважен искът му.
В отговора по чл.131 от ГПК ответницата
заявява, че оспорва иска. Твърди, че не всички от описаните СМР са извършени
качествено, както и че за част от тях между страните не е постигната договореност
за извършването им. Заявява, че работата не е приета, поради което не дължи
заплащането и.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна
страна:
Между страните не е спорно и се доказва от събраните гласни доказателства, че между страните е сключен договор за изработка. Между ищеца, като изпълнител и ответницата, като възложител е постигната договореност първият да извърши строително-монтажни работи в собствения на ответницата имот, находящ се с.О., ***, а именно основен ремонт покриви на основна и допълнителна постройка (лятна кухня). Страните са постигнали съгласие относно всички параметри на договора – количество, вид и стойност на СМР. Ответницата е заплатила авансово сума от 6 000 лева , а впоследствие , в хода на изпълнение на СМР заплатила още суми, като общо заплатената сума е в размер на 29 500 лева.
Ищецът твърди, че по възлагане на ответницата са извършени още множество СМР, извън първоначално уговорените и посочени по-горе, като за същите предварително не е договаряна цена, но посочва, че пазарната цена на допълнително извършените и незаплатени СМР е в размер на 23 191,50 лева, като впоследствие, в хода на делото, сумата която претендира е редуцирана до размер от 11 403 лева . Основното възражение на ищцата, че между страните въобще не е сключван договор за допълнителните СМР. Договорът за изработка е неформален , консенсуален и се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи - предмета на възложената работа и възнаграждението. В случая самият ищец твърди, че страните не са договорили предварително стойността на допълнителните СМР, като не е доказано (което е в тежест на ищеца), че такова е било и желанието на възложителя, неубедителни са и доказателствата относно предварително постигнато съгласие за вида на всички допълнително извършени СМР. Между страните не е разменяна никаква писмена кореспонденция, която пряко или индиректно да доведе до извод за сключен договор за извършване на допълнителни СМР. В показанията на св.А.А., разпитан по искане на ищеца не се съдържа конкретика относно постигнати договорки между страните за извършване на допълнителните СМР, освен това посоченият свидетел е в трудово правоотношение с ищеца, което води до предположение за заинтересованост при възпроизвеждане на релевантните обстоятелства. От друга страна, според показанията на св.Р.И. и М.П., действително от ищеца са извършени други, извън първоначално възложените СМР, но се акцентира върху факта, че ответницата не е била доволна и не е желаела точно такива ремонтни дейности да бъдат осъществени- напр. събаряне на стени, изливане на бетонен под и др. Според свидетеля М.П., работниците на ищеца „правеха каквото си искат, каквото те решат“ . От всичко посочено, съдът приема, че по делото не е доказано с категоричност, че между страните е сключен договор за изработка относно описаните допълнително, предмет на претенцията СМР, поради което за ответника не е възникнало задължението по чл.258 от ЗЗД – да заплати възнаграждение. Съобразно горното съдът намира, че предявеният главен иск с правно основание чл.258 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърляне на главния иск, възниква необходимост съдът да се произнесе по евентуално предявения с правно основание чл.59 от ЗЗД. Същият е субсидиарен и е приложим само когато ищецът не разполага с друг иск, с който да може да се защити. В случая, съдът приема, че между страните, по отношение на претендираните СМР не е възникнало валидно облигационно отношение по договор за изработка, няма друг иск с който може да се защити, ето защо няма пречка да заяви претенцията си за имуществено изравняване по реда на чл.59 от ЗЗД. В тази хипотеза се дължи по-малката сума между обогатяването и обедняването. На първо място съдът намира за доказано, че са извършени СМР описани и остойностени в Приложение №1 към повторната СТЕ. ВЛ по посочената експертиза изрично е посочило, че двете страни по делото са присъствали по време на огледа на имота и е налице съгласие, че описаните в приложението СМР са извършени от ищеца. Изявлението на ответника относно количеството и вида на извършените СМР изложено пред ВЛ съдът възприема като извънсъдебно признание на неизгодни факти, което преценено съгласно правилото на чл.175 от ГПК -в съвкупна преценка на другите доказателства, води до извод, че посочените и оценени в повторната експертиза СМР са осъществени от ищеца. Изложеното дава отговор на възраженията на ответника въведени с писмената защита, че част от оценените в повторната СТЕ не са извършени от ищеца. Неоснователни са и възраженията, че някои от СМР , например в т.67 и т.69 – „варова шпакловка по суха мазилка“ са остойностени два пъти. Видно от формулировката на остойностяването , т.67 касае шпакловка на стените от външната страна , а т.69 на стени и таван от вътрешната страна на сградата .При това положение, съдът приема че по делото е установено, че е налице неоснователно имуществено разместване, довело до намаляване патримониума на ищеца и спестяване на разходи от ответника, респ.увеличаване на неговото имущество и то е осъществено без правно основание. Относно конкретния и размер, съдът приема за меродавна повторната СТЕ, като следва да се посочи, че между първоначалната СТЕ, в която също е извършена оценка на СМР и повторната СТЕ почти липсва разлика в стойността на отделните СМР. Разликата в крайната сума се дължи предимно на обстоятелството, че в повторната СТЕ са включени повече по количество и вид СМР . Както беше споменато, съдът я възприема като обективна, т.к. е изготвена в присъствието на двете страни, при изразено от тяхна страна съгласие за извършените СМР. Освен, че е извършена оценка на отделните СМР, в повторната експертиза е посочена и увеличената стойност на имота след извършване на СМР, а именно 40 903 лева. След приспадане на заплатените от ответницата 29 500 лева , незаплатени остават 11 403 лева. Именно тази сума е относима при преценка на основателността на иска по чл.59 от ЗЗД. На последно място следва да се обсъдят възраженията на ответницата, че част от извършените СМР са некачествени. Убедителни доказателства в тази насока не са събрани, вярно е, че както в показанията на свидетелите на ответницата, така и в тези на св.А.А. - разпитан по искане на ищеца се съдържат данни за заявени възражения в подобен смисъл, но липсва яснота относно характера и размера на некачествените СМР. Цялостният ремонт на имота на ответницата е завършен от друг изпълнител, но според повторната СТЕ извършените от ищеца СМР се използват, не са извършвани поправки на вече извършените СМР. Както е посочено и в писмените бележки от ответника, ремонтът е довършен от друг изпълнител, но не се твърди, че вече извършените СМР са извършени повторно поради некачественото им изпълнение. Единствено е установено, че в таванското помещение на имота първоначално ищецът е положил гипсокартон, който не е одобрен от ответницата и впоследствие е сложена дървена облицовка. От събраните доказателства обаче, не се изяснява дали ответницата е възразила срещу естетичния резултат или срещу качеството на изпълнение. В обобщение, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД се явява основателен до размера от 11 403 лева . За разликата от 11 403 лева , до пълния предявен размер от 23 191,50 лева искът подлежи на отхвърляне.
Ищецът е направил искане да му бъдат присъдени деловодни разноски, включително и направените в обезпечителното производство. По настоящото дело са направени общо разноски в размер на 2 937,67 лева , а след направена служебна справка съдът констатира, че по ч.гр.д.№194/2019г. по описа на ШРС, в което е допуснато обезпечение на настоящите искове са заплатени разноски в размер на 795 лева . Общият размер на разноските е в размер на 3 732,67 лева, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК , дължимите от ответницата, съразмерно на уважения иск са в размер на 1835,31 лева .
Ответницата също е направила искане за присъждане на деловодни
разноски , като в представените писмени бележки е посочена сума от
2 225,74 лева, която представлява адвокатското възнаграждение на адв.Н.Л. от АК- Търговище, от чието
процесуално представителство ответницата се е отказала и на адв. В.Кирилов,
който я е представлявал до приключване на делото. Разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК е ясна и изрична, заплащат
се деловодните разноски на ищеца , в които се включва възнаграждението на един адвокат . Това правило, на основание чл.78, ал.3 вр.
ал.1 от ГПК е приложимо и по отношение на разноските на ответника, ето защо
следва да му бъдат присъдени съразмерно на отхвърлената част от иска разноските
направени за един адвокат , в случая заплатеното на адв.В.Кирилов или сума от 508,31 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Сила“
ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр.Ш., ***, представлявано
от управителите Й. Б. С. и С. А. Л. срещу А.М.И., ЕГН **********,
адрес: ***, иск по чл.258 от ЗЗД , за заплащане на сумата 23 191,50 (двадесет и три
хиляди сто деветдесет и един лева и петдесет ст.)
лева , представляваща възнаграждение по Договор за изработка за
строително-монтажни работи (описани в
исковата молба ), извършени в
имот в с.О., ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.М.И., ЕГН **********, на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД да заплати на „Сила“ ООД, ЕИК ***, сумата от 11 403 (единадесет хиляди четиристотин и три лева )лева - стойността на извършените (без сключен договор за изработка ) в имот в с.О., *** строително – монтажни работи (описани в Приложение №1 към повторна СТЕ ), с която сума ответникът се е обогатил , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-04.02.2019г., до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.59 от ЗЗД, за разликата от 11 403 лева до пълния предявен размер от 23 191,50 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.М.И., ЕГН ********** да заплати на „Сила“ ООД, ЕИК *** сумата 1835,31 (хиляда осемстотин тридесет и пет лева и тридесет и една ст.) лева – деловодни разноски, включително и извършени в производството по обезпечение на иска по ч.гр.д.№194/2019г. на ШРС, съразмерно на уважената част от иска .
ОСЪЖДА „Сила“ ООД, ЕИК *** да заплати на А.М.И., ЕГН **********, сумата 508,31 (петстотин и осем лева и тридесет и една ст.)лева- деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от иска .
Решението може
да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на
страните.
СЪДИЯ: