РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Силистра, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. П.
при участието на секретаря Таня Вл. Гецова Колева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско дело
№ 20243400500189 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на Й. Ц. К. против Решение № 26005/0103.2024г. по гр.д. № 650/2018 г.
на Районен съд Дулово, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на
„ОТП Факторинг България" ЕАД с ЕИК ********* сумата от 21 326.64
лв./двадесет и една хиляди триста двадесет и шест лева и шестдесет и четири
стотинки/ - незаплатена, изискуема и дължима главница по извънсъдебно
споразумение от 28.08.2013г., ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на настоящата искова молба до изплащане на вземането.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за постановено в
нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на
материалния закон, поради което неправилно и съответно - подлежащо на
отмяна от въззивната инстанция. Сочи, че съдът не е разгледал и не е обсъдил
доводите и възраженията му за нищожност на процесното споразумение,
както и че е сключено въз основа на неравноправни клаузи. Не са обсъдени и
още множество възражения: за погасяване на вземането поради факта на
опрощаване по смисъла на чл.108 ЗЗД, чрез отказа на кредитора от вземането;
възраженията за нищожност на Договора за цесия, като дори и съобразено
правоприемството на вземането с оглед вливането на ОТП „Факторинг“ ЕАД
в Банка „ДСК“ ЕАД, то същото отново не съществува в присъдените размери,
тъй като освен, че е формирано въз основа на нищожно споразумение, но и
въз основа на неравноправни клаузи. Не е разгледано и обсъдено
възражението за нищожност на договора за кредит от 15.09.2008г., предвид че
1
не е спазена разпоредбата на чл.7, т.7; т.9 във връзка с чл.21, ал.2, т.З; и чл.7,
т.10 ЗПК; твърденията че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи
по смисъла на Закона за защита на потребителите, прилагането на които е
довело до неоснователно и незаконосъобразно завишаване размера на
вземането. В тази връзка с оглед липсата на изчисления за размера на дълга
без прилагането на неравноправните клаузи, както и без прилагането на
нищожното споразумение, изчисленията на в.л. по назначената в
производството ССчЕ не дават отговор за обективния размер на дълга.
Намира за неправилен и изводът на съда по възражението за погасяване па
вземането по давност, т.к. предсрочната изискуемост на вземането
практически е настъпила с подаването на заявлението по чл.417 ГПК в
производството по ч. гр. дело № 694/2012г. по описа на PC - Дулово, по което
са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист (обезсилени в
последствие). Заповедта е издадена на 16.11.2012г., а исковата молба в
настоящото производство е подадена на 02.05.2018г., т. е. при изтекъл 5
годишен период от настъпване на предсрочната изискуемост. С оглед
изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение с
произтичащите от това правни последици.
БАНКА ДСК АД е подала отговор на въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, с което е уважен предявения осъдителен иск
на ищеца ОТП ФАКГОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД (с универсален правоприемник
БАНКА ДСК на основание извършено преобразуване чрез вливане) срещу Й.
Ц. К.. Намирайки обжалваното решението за правилно, обосновано и
законосъобразно, моли съда да потвърди същото, респ. да остави въззивната
жалба без уважение, като неоснователна.
Въззивният състав е констатирал, че на 25.05.2023 г. по партидата на
ищеца в производството "ОТП Факторинг България" ЕАД е вписано
преобразуване на дружеството чрез вливането му в "Банка ДСК" АД и
заличаване на "ОТП Факторинг България" ЕАД. С оглед на това и на
основание чл. 227 ГПК "Банка ДСК" АД е конституирана във възивното
производство в качеството си на правоприемник на "ОТП Факторинг
България" ЕАД.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания и въз основа
на събрани в двете инстанции доказателства съобразно чл. 269 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори и от представения по делото договор за кредит за
текущо потребление от 15.09.2008 г. се установява, че на същата дата "БДСК"
ЕАД и ответницата са встъпили в договорни отношения, по силата на които на
последната е предоставен заем в размер на 26 000 лева при срок на плащане
120 месеца от датата на неговото сключване с краен срок за плащане
15.09.2018 г., с падежна дата – 15 то число. Съгласно чл. 7, изр. 1 от договора
„за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от
базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора,
и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка съгласно Условия за
ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Престиж“ –
Приложение № 2 към договора“. В следващото изречение е посочено, че към
2
датата на договора базовия лихвен процент е 5,94 %, стандартната надбавка е
в размер на 2,21 процентни пункта и е намалена с 0 пункта или лихвения
процент е общо 8,45 %. Съгласно чл.8, изр. 1 ГПР по кредита е 9,17, като
клаузата на чл. 8, изр. 2 от договора за кредит предвижда, че годишният
процент на разходите по кредита, може да бъде променян при предпоставките,
предвидени в Общите условия.Според посоченото в чл. 9.1. от Общите
условия – освен лихвата ГПР включва и таксите, които клиентът дължи на
банката съгласно чл. 23, т. 1 и т. 3 от Общите условия. Предпоставките за
едностранна промяна от банката на БЛП и таксите са посочени в чл. 9.3. от
Общите условия.Посочено е още /чл.13 и чл.14 от договора/, че
кредополучателят заплаща такси съгласно тарифа, с която е запознат.
Не се спори и последством назначената в първоинстанционното
производство ССчЕ се установява, че сумата по кредита е изцяло усвоена от
кредитополучателя К.. Не се констатира спор, че ответницата е изпаднала в
забава при изплащането на дълга /последното плащане по кредита е
осъществено на 11.10.2011г./, отговаряща на договорните критерии за
предсрочна изискуемост, Банка ДСК АД е предприела действия за снабдяване
с изпълнително основание и е подала заявление по чл. 417 ГПК, като в полза
на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД е била издадена Заповед № 442/16.11.2012г.
по чл.417 от ГПК по ЧГД 694/2012 г. на РС-Дулово /приложено към
настоящото производтво/ и изпълнителен лист от 16.11.2012г. за сумите от:
21 326,64 – главница по договора за кредит от 15.09.2008г.; 3212,50 лева –
договорна лихва за периода 15.09.2011г. – 17.10.2012г.; 1605,15 лв. –
наказателна лихва за периода 15.09.2012 – 17.10.2012г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението до погасяването и общо
1264,33 лева – разноски.
След издаване на ЗНИ и ИЛ Банка ДСК АД е цедирала вземанията си по
договора за кредит на цесионера ОТП Факторинг България ЕАД с Договор за
цесия от 31.01.2013 г. /приложен още по ГД 173/2015 на РС-Дулово/. На
28.08.2013 г., след сключването му цесионерът ОТП Факторинг България ЕАД
е подписал с ответницата Споразумение от 28.08.2013 г. за разсрочено
плащане на цедираното вземане. В споразумението е констатирано, че по
силата на Договор за покупко продажба на вземания от 31.01.2013г., ОТП
Факторинг България ЕАД е придобило от БАНКА ДСК ЕАД /в неговата
цялост и заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително с изтекли лихви/, вземанията и срещу Й. К., като
кредитополучател, съгласно сключения Договор за кредит от 15.09.2008г.
Страните приели, че дългът на ответницата към “ОТП Факторинг България”
ЕАД към 20.09.2013г. възлиза на 29 386, 31 лева, в това число: 21326,64 –
главница, 6825,34 лева – лихва, и 1234,31 лева – разноски.Уговорено е, че
кредиторът се задължава да не предприема по нататъшни действия по
образуване на изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист,
при условие, че кредитополучателя изпълнява точно поетите със
споразумението ангажименти; при неизпълнение на условията по
споразумението, кредиторът има право незабавно да предприеме действия по
образуване на изп.дело въз основа на издадения изпълнителен лист;
3
независимо от по тази уговорка, при неизпълнение от срана
кредитополучателя, на което и да е от условията по споразумението,
включително при забава в плащането на вноска по чл.1, ал.1 от,
споразумението автоматично отпада и изпълнението ще продължи при
условията на образуваното изпълнително производство.
По делото не е спорно и се установява от приложените дела, че след
сключване на споразумението и развилото се предходно дело между страните
гр.д.№ 173/2015 на РС-Дулово, респ. в. гр. дело № 91 / 2017г. по описа на ОС -
Силистра, се е стигнало до обезсилване на ЗНИ и ИЛ, издадени по ЧГД
694/2012 г. на РС-Дулово / решение от 19.12.2017г. по в. гр. дело № 91 / 2017г.
на СсОС/ и прекратяване на образуваното по него ИД 184/2014 г. на ЧСИ
Ервин Юсеин. Не е налице спор и както се сочи в отговор на исковата молба –
правата на кредитора са отречени с оглед факта, че БДСК ЕАД не е обявила
предсрочната изискуемост на вземането по кредита, а частният приоберател
не може да се ползва от привилегирования способ по чл.417 ГПК, тъй като
няма качеството на банка. До произнасяне по предявения по делото
осъдителен иск не се е стигнало.
С депозираната на 02.05.2018 г. искова молба пред РС Силистра (делото
е било прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Дулово) цесионерът ОТП
Факторинг България ЕАД е предявил настоящия осъдителен иск, като е
формулирал петитум за осъждане на ответницата да му заплати, като
правоприемник – цесионер на БАНКА ДСК ЕАД, следните суми,
произтичащи от Договор за кредит от 15.09.2008г., и сключено към него
извънсъдебно споразумение от дата 28.08.2013г.: 21 326, 64 лв. – незаплатена,
изискуема главница по извънсъдебно споразумение от 28.08.2013г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба. С оглед и изисканите
от въззивния съд пояснения, както и постъпилите в отговор на тях уточнения,
вземанията на ищеца, предмет на исковата претенция по делото, се основават
на Договора за кредит от 1509.20008г., като същите са прехвърлени от Банка
ДСК ЕАД на приобретатела ОТП Факторин България – ищец в
първоинстанционнато производство, като със сключеното споразумение
между цесионера и ответницата от 28.08.2013г. е договорено разсрочено
плащане на цедираните суми по договора за кредит за дължими и изискуеми
главница, възнаградителна и наказателна лихва. По делото ищецът
претендира само останалата незаплатена и изискуема главница по договора за
кредит от 15.09.2008 г., цедирана с договора за цесия на ОТП Факторинг
България, чието плащане заедно с това на цедираните договорни и
наказателни лихви е разсрочено с подписаното впоследствие между цесионера
и ответника споразумение от 28.08.2013 г.Уточнено е, че според банката
предсрочната изискуемост следва да се счете за настъпила на датата на
подписването на процесното Споразумение от 28.08.2013 г., доколкото
последното съдържа признание на дълга и доказва знанието на
кредитополучателя както за настъпилата предсрочната изискуемост, така и
за извършеното прехвърляне на вземането в полза на цесионера, евентуално
02.05.2018г. – когато е подадена исковата молба по настоящото дело
независимо от това, че поради допуснатото от Й. К. неизпълнение,
4
извънсъдебното споразумение от 28.08.2013 г., което тя е подписала с
кредитора ОТП Факторинг България, е прекратило действието си занапред.
Така направените пояснения не водят до промяна на предмета на делото,
каквито възражения отправя процесуалния представил на въззивницата в
писмени бележки. Възражения в такъв аспект на страната са разгледани в
проведено о.с.з по делото и са счетени за неоснователни, поради което с
решението си съдът не следва да взема отношение по тях повторно. Предвид
това въззивният съд не обсъжда възраженията на въззивника във връзка със
споразумението от 08.2013г., които са свързани с неправилно формиран
размер на дълга на ответницата, неговата валидност не е и от значение за
начина, по който следва да бъде разрешен правния спор. Релевантността на
тази спогодба към предмета на спора би могла да бъде обсъждана единствено
при преценка за наличие на хипотеза това дали в същата е направено
признание на вземането. Следва допълнително да се посочи, че дадената от РС
Дулово правна квалификация на иска по чл.124, ал. 2 ГПК е неточна.
Коректната такава е по чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 4 ЗПК (отм.); вр. с чл.430,
ал.1 от ТЗ и с чл.99 от ЗЗД, без това да е от значение за допустимостта на
първоинстанционното решение. Предвид настъпилото в хода на процеса
правоприемство чрез вливането на цесионера и първоначален ищец по делото
„ОТП факторин България“ ЕАД в БДСК АД, то от правната квалификация
следва да отпадне разпоредбата на чр. 99 ЗЗД.
Предвид настъпилото универсално правоприемство между
пърноначалния ищец – цесионера ОТП Факторин България ЕАД и ищеца –
цедент БДСК АД, оплакванията в жалбата за неразгледани възражения на
ответника за липса на процесуална легитимация на ищеца не следва да бъдат
обсъждани подробно. Въпреки това неотносими спрямо цесионера са
въпросите повдигнати от длъжника за цената, срещу която е прехвърлено
вземането, начина на нейното изплащане, както и дали тя е изобщо е била
платена, защото те касаят единствено отношенията между цедента и
цесионера. Всички уговорки между цедента и цесионера са въпроси, свързани
с правоотношението между тях, вкл. основанието за сключване на договора,
предмета му, съгласието за пораждане на правните му последици и плащането
на цената, ако такава е уговорена, в който смисъл е Решение №137/ 19.11.2021
по гр.д.№ 2499 по описа за 2020 г. на ВКС, 4 гр. отд. Освен това договорът за
цесия не е невалиден поради липса на предмет, тъй като били прехвърлени
вземания, формирани на основание предсрочна изискуемост, която не била
обявена на длъжника – решение по т.д.1970/2022г. на ВКС, доводите в което е
излишно да се преповтарят.
Относно поддържаното и пред двете инстанции възражение за
опрощаване на задължението от тогавашният титуляр на вземането ОТП
Факторинг България ЕАД с молба № 1165/05.06.2017 г., депозирана по ИД
184/2014 г. на ЧСИ Ервин Юсеин /л. 72 от първоинстанцииното дело/, съдът
го намира за неоснователно. Опрощаването е уредено в чл. 108 от закона като
договор между кредитора и длъжника. Такъв договор не е налице, не е налице
и воля за отказ от вземане, доколкото с молба с вх. № 2656/03.12.2018 г. / л.85
от делото на ДРС/, подадена по посоченото изпълнително дело изрично е
5
посочено, че дългът не е издължен. Предвид горното не може да се приеме, че
е налице отказ от вземане.Поради което не могат да не бъдат споделени
доводи на ищеца за допусната техническа грешка в молбата при посочване на
основанието за прекратяване.
По възраженията на ответка за недействителност на разглеждания
договор, на осн.чл.14 от ЗПК (отм.) и за нищожност на договорни клаузи,
поради неравноправие:
В процесния случай кредитополучателят има правата на потребител,
влизайки в договорни отношения с банката ищец, доколкото действа
непрофесионално и за собствени нужди, поради което по отношение на него
са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
действал в периода 01.10.2006 г. -12.05.2010 г., отменен, като и Закона за
защита на потребителите/ЗЗП/.
Въззивната инстанция споделя доводите на страната в писмени бележки,
че разглеждания в случая договор за кредит съдържа клаузи обосноваващи
увеличаване на разходите по кредита, за които очевидно потребителя не е в
състояние да провери тяхното настъпване и въздействието им върху
посочените разходи. Клаузата на чл. 8, изр. 2 от договора за кредит предвижда,
че годишният процент на разходите по кредита / включващ лихвата и таксите -
съгласно упоменатото в ОУ/, които клиентът дължи на банката съгласно чл.
23, т. 1 и т. 3 от Общите условия, може да бъде променян при предпоставките,
предвидени в Общите условия. В Общите условия поначало липсва текст,
който да пояснява как и при какви условия може да се промени ГПР, но в т.
9.3 от Общите условия е записано, че „Кредиторът има право едностранно да
променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява
Кредитополучателя по подходящ начин. Предпоставките за едностранна
промяна от банката на БЛП и таксите са посочени в чл. 9.3. от Общите
условия, а именно: „Промяната може да бъде извършена при наличие на някое
от следните условия: при изменение от поне 1% за месец на стойностите на
Leonia, Euribor, Libor; при изменение от поне 1% за месец на валутен курс
евро/лев или евро/щатски долар; при изменение от поне 0,5% за месец на
индекса на потребителските цени за България /CPI/; въвеждане на рестрикции
от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху „Банка
ДСК“; промени в нормативните актове, както и в регулацията на Централната
банка, засягащи функционирането и изискванията към банките; при
изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни
лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции,
обявявани в статистиката на Централната банка; съществена промяна в
паричната политика на Централната банка, като премахване на валутния борд,
обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите“.
В разпоредбата на чл.7 от ЗПК (отм.) законодателя въвежда изискване
към ясното, разбираемо съдържание на договорите за потребителски кредит,
така че потребителят да има пълна информация за размера и вида на своите
задължения и санкциите при неизпълнението им, както и към приложенията
към договорите – ОУ, ако са изготвени такива.
6
Съгласно чл.7, ал. 1, т. 6 кредиторът следва като задължително
съдаржание на договора за потребителски кредит да посочи годишен процент
на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи
кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно - годишен лихвен
процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора
за кредит, а според т.7 и условията, при които посочените в т. 6 разходи по
кредита могат да бъдат променяни, като неизпълнението на тези изисквания
прави договора за кредит недействителен, съобразно чл. 14 от ЗПК.
В случая клаузата на чл.9 т.3 от ОУ / обсъждана съвместно с клаузата на
чл. 7 и 8 от договора/ не съдържа ясно и разбираемо за средния потребител
описание на начина, по който при настъпване на някое от предвидените в нея
условия ще се формира новият базов лихвен процент, а от тук лихвата по
кредита и таксите, респ. разходите по кредита. Посочването на
условията/обстоятелствата, при които банката – кредитор може да променя
базовия лихвен процент по кредита, не е достатъчно, за да се приеме, че са
изпълнени последно визираните горе изисквания на закона. Методологията,
начинът на определяне на базовия лихвен процент и таксите съдържа
компонентни, които са пряко производни от чисто пазарни фактори, но
съдържа и твърде общи компоненти, които не са достатъчно ясно определени
нито в Общите условия, нито в договора за кредит, нито са определяеми по
някакъв точен начин и не дават възможност да се предвиди кой точно
икономически показател ще съобрази банката при промяната на БЛП и
таксите. Липсата на такава конкретна методика или формула, определящ
трайно съотношението между изменението и изброените пазарни лихвени
индекси създава възможност при наличие на предвидените в Общите условия
изменения на променливата компонента, банката – кредитор произволно да
променя размера на лихвата по кредита, както и таксите.
Налице е основание недостатъчната информация по тези въпроси да се
счита/приравни на липса на информация за условията, при които посочените в
т. 6 разходи по кредита могат да бъдат променяни, а в такива случаи чл. 14
във вр. чл. 7, ал. 1, т. 7 ЗПК сочи, че договорът е недействителен. Поради тези
причини в случая следва да се приложи санкцията на чл.14 ЗПК. В този
случай длъжникът дължи връщане само на главницата (чистата стойност на
кредита), но не и лихвата или другите разходи по кредита – чл. 14, ал.2 ЗПК
(отм.) .Този извод на съда намира опора и в посоченото от ответника Решение
на СЕС от 13.02.2025г. по дело С-472/2023г., като се отчете и това, че клаузата
на чл.7 от договора не предвижда при настъпване на обстоятелства,
предпоставящи изменение на базовия лихвен процент, да последва промяна на
лихвата в посока намаляване, нито предвижда възможност за
кредитополучателя да се откаже от договора при несъгласие с предприето от
банката изменение в размера на лихвата. Предвид това при определяне на
дължимата от ответницата сума не следва да се изхожда и от дадения вариант
по въпрос втори от назначената във въззивното производство ССчЕ.
При установена от съда недействителност на договор за потребителски
кредит, с решението си съдът следва да установи, на осн. чл.14 ЗПК(отм.),
дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до
7
размера на чистата стойност на кредита. В изпълнение на поставените във
въззивното производство задачи, вещото лице в заключението си посочва, че
като водеща за изготвяне на погасителните планове на първо място са
извършените след сключване на споразумението от 28.08.2013г. плащания, в
два варианта – според твърденията на банката за извършени плащания в
размер на 3577, 50лв. и втори вариант според установеното при собствена
проверка сума в размер на 5795 лв. При този вариант посочените данни са от
молба на ОТП Факторинг България ЕАД от 23.05.2017г., отправена към ЧСИ
Ервин Хюсеин с вх.№1165/05.06.2017г., в която се твърди, че до момента на
изготвяне по сметката на взискателя са постъпвали суми на обща стойност
5975 лв., описани по дати и суми в същата молба. На въпрос за сбора от
всички суми, които кредитополучателят е платил на банката и в двете
хипотези, вещото в устните си разяснения посочва, че общия размер на всички
платени суми в първия вариант е 17351,75 лв. Във втория вариант, където
сумата е 5975 лв., общият размер на платените суми е 19749,25лв.
Информацията в молба вх.№1165/05.06.2017г. /л.72-73 от
първоинстанционното дело/, е предоставена от ОТП Факторинг България по
образуваното изп. производство, и не се оспорва от другата страна по делото,
нито във връзка с нея са повдигани въпроси от ищеца в хода на
първоинстанцииното производство при изслушване на ССчЕ. Предвид това
вззивният съд следва да приеме за меродавен именно този размер -
19749,25лв. Следователно задължението на длъжника, остава ограничено до
остатък в размер на 6250,75лв., на осн.чл.14 ЗПК.
Въззивният състав намира направеното възражение за погасяване на
главницата по давност за неоснователно.
Тезата на ответницата е, че кредитът е усвоен на 16.09.2008г. и от този
момент е започнала да тече давността за връщането на заема, като последица
от нищожността на договора. Исковата молба е подадена на 02.05.2018г., т.е.
при изтекъл период надхвърлящ значително 5 (пет) годишната давност по
смисъла на чл.110 ЗЗД, а извършените от длъжника частични плащания не
прекъсват давността за вземането, по който въпрос се позовава на Решение №
255 от 26.03.2013 г. по т. д. № 145/2012 г. на Върховен касационен съд, 2-ро т.
отд.
Даденото тълкуване с ТР № 3/21.11.2024г. по тълк.дело №3/2023г. на
ОСГК на ВКС относно началния момент на погасителната давност на
вземанията за главница и лихви касае хипотезата на действителен договор за
банков кредит. В случая обаче дори да се приеме, че от 16.09.2008г. е
започнала да тече давността за връщането на заема, а извършените от
длъжника частични плащания в посочената хипотеза / дори плащанията към
новия кредитор след сключване на споразумението от 08.2013г./ не прекъсват
давността за вземането, то признанието на дълга от задълженото лице по
приложеното споразумение от 28.08.2013г. има правното действие по чл.116,б
„а“ ЗЗД – прекъсване на давността, независимо от това, че заповедта за
изпълнение и изпълнителен лист по проведеното заповедно производство са
обезсилени след водено исково производство - при процесната хипотеза,
доколкото цедираното вземане не произтича от заповедта и изпълнителния
8
лист . От тази дата /28.08.2013г./ е започнала да тече нова петгодишна
давност. Исковата молба е подадена на 02.05.2018 г. преди изтичането й,
обуславящо неоснователност на възражението. Отделно давността е била и
спряна на осн. чл. 115,б „ж“ ЗЗД по време на предходното гр.д.№ 173/2015г. на
РС Дулово, преминало както се сочи през въззивна проверка в производството
по в. гр. дело № 91 / 2017г. по описа на ОС – Силистра.
Ето защо предявения иск за за заплащане на главница в размер на
6250,75лева следва да бъде уважен, а в останалата част – отхвърлен като
неоснователен.
Върху главница длъжникът – ответник дължи законна лихва, считано от
подаването на исковата молба в съда - 02.05.2018г. до окончателното плащане
на тази сума.
Присъждане на законна лихва е последица от уважаване на претенцията
по главния дълг. Вземането за лихва има акцесорен характер, то възниква,
съществува и се прекратява в зависимост от главния дълг. Обявяването на
договор за недействителен има реституционен ефект и всяка страна дължи на
другата това, което е получила без основание /решение по дело С-472/20, т. 50
и 55; решение по дело С-705/21, т. 39/, тоест отношенията между страните се
разрешават на принципа на неоснователното обогатяване. В този случай
банката ще има право да иска връщане на даденото по договора, заедно със
законната лихва от поканата за връщане /решение по дело С-520/21, т. 84, вкл.
т. 64 от заключението на генералния адвокат/, а потребителят ще има право да
иска връщане на даденото, което надхвърля предоставената за ползване сума
/Определение №50011/26.11.2024г. по т.д. № 1060/2022г. на ВКС, Решение
№79/10.02.2025г. по т.д. №5337/2023г. на ВКС/.
Поради противоречивите правни изводи на двете инстанции решението
на РС Дулово следва да бъде отменено за главницата над 6250,75 лева до
присъдените 21 326.64 лева, както и в частта, с която ответницата е осъдена
да заплати на ищеца сторените по делото разноски за горницата над 320 лв. до
съответно присъдените 1403, 07лв. като се постанови друго, съобразно
изводите на въззивната инстанция. В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дружеството
дължи на процесуалния представител на ответницата разноски за адвокатско
възнаграждение, определено по чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.
2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Сумата възлиза на 1954 лв. за двете инстанции.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260005/01.03.2024г. по гр.д. № 650/2018 г. на
Районен съд Дулово, в частта, с която Й. Ц. К. е осъдена да плати на „ОТП
Факторинг България" ЕАД с ЕИК ********* главница над 6250,75 лева до
9
присъдените 21 326.64 лева, ведно със законната лихва върху тази част от
главницата от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и в частта, с която са били присъдени съдебните разноски в
тежест на ответницата за горницата над 320 лв. до 1403, 07лв., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск, предявен от „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ АД /на мястото на което дружество в производството е
конституиран универсалният му правоприемник „БАНКА ДСК“ АД с ЕИК
*********/ срещу Й. Ц. К. за заплащане на главница над 6250,75 лева до 21
326.64 лева, произтичащи от Договор за кредит от 15.09.2008г., във вр. който
сключено към него извънсъдебно споразумение от 28.08.2013г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260005/01.03.2024г. по гр.д. № 650/2018 г.
на Районен съд Дулово, в частта, с която е бил уважен иска на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ АД /на мястото на което дружество в
производството е конституиран универсалният му правоприемник „БАНКА
ДСК“ АД с ЕИК *********/ за осъждане на Й. Ц. К. да му заплати сумата от
6250,75 лева, представляваща главница по недействителен договор за
потребителски кредит - Договор за кредит от 15.09.2008г., ведно със законната
лихва върху присъдената сума от датата на завеждането на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и в частта, с която са присъдени съдебните
разноски в полза на банката – ищец до размер 320 лв. за искова защита в първа
инстанция, съразмерно на основателна претенция на ищеца.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ АД с ЕИК ********* да заплати на адв. В. В.
от САК сумата от 1954 лв., на осн.38 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Кремена И.а Краева
Особено мнение на съдия Краева по решението, постановено по в. гр.д.
№ 189 / 2024 г. на ОС Силистра.
Съобразно правилото на чл.14 ЗПК (отм.) следва да се остави без
уважение искането за присъждане на законна лихва върху уважената част от
главницата от датата на подаване на исковата молба, въпреки частично
основателната претенция на ищеца. В тази връзка следва да се зачете
извършеното тълкуване на чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
10
потребителските договори, направено в Решение от 15 юни 2023 г. по дело С-
520/21 на СЕС, според което не се допуска съдебна практика по тълкуване на
националното право, според която кредитната институция има право да иска
от потребителя обезщетение, надхвърлящо връщането на паричните средства,
предоставени за изпълнението на този договор, както и плащането на законна
лихва за забава, считано от поканата за плащане. Този извод на съда намира
опора и в Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 630/2023 г., I т. о.
Съответно, в частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата,
решението следва да бъде отменено и искането за присъждане на законната
лихва - отхвърлено.
11