О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 15.12.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI състав, в закрито заседание на петнадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Василева
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 548 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, уточнена
с молба с вх. № 262910/26.10.2020 г. и с
молба с вх. № 264003/19.11.2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, подадена от „Теленор
България“ ЕАД против В.А.К., в която се твърди, че между ищеца и ответника е
сключен Договор за мобилни услуги от 20.04.2017 г., сключен за мобилен номер
0895/905991 по програма Стандарт 9,99 лв., със срок на действие 24 месеца - до
20.04.2019 г., подновен с Допълнително споразумение от 25.05.2017 г. със срок
на действие до 25.05.2019 г. и Договор за лизинг от 20.04.2017 г., по силата на
които ищецът е предоставял на ответника мобилни услуги и мобилно устройство
НUAWEI, модел Y3 II Gold на изплащане, посредством 23 месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 9,59 лв., съгласно уговорения погасителен пан по лизинговия
договор. Сочи, че за потребените от абоната услуги
били издадени три фактури - № № **********/25.12.2017 г., **********/25.01.2018
г. и **********/25.02.2018 г., и едно кредитно известие за корекция на дълга №
**********/25.03.2018 г. Общата стойност на потребените и фактурирани услуги
била 312,40 лв., като поради неизпълнение на задължението на абоната да я
заплати, ищецът прекратил едностранно договора на основание чл. 75, вр.
чл. 19б „в“ от ОУ на мобилния оператор. За задълженията на ответника, ищецът
издал крайна фактура № **********/ 25.04.2018 г., на обща стойност от 512,51
лв., която включвала: потребените и фактурирани услуги в размер на 312,40 лв.,
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 85,03
лв. и незаплатени лизингови вноски в размер на 115,80 лв. Неустойката била начислена
на основание т. 11 от договора за мобилни услуги. Поради прекратяване на
договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставените услуги, на
основание т. 12, ал. 2 от ОУ дължимите лизингови вноски за мобилното устройство
след месец април 2018 г. в общ размер на 115,08 лв. били обявени за предсрочно
изискуеми. Падежът на лизинговите вноски бил 25-то число от месеца. С
подписване на договора ответникът като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, с
абонатен № *********, се задължил да спазва ОУ
на оператора, според които следвало да плати фактурата в срок не по-късно от 18
дни след издаването й, като при неизпълнение, операторът бил в правото си да
прекрати едностранно договора. Незаплащането в срок на издадените от оператора
на абоната фактури за ползваните услуги обусловило правото на ищеца да прекрати
едностранно индивидуалния договор на ответника В.К.. Неизпълнението на
задълженията по договора било основание да се ангажира отговорността на абоната
- ответника.
Ищецът заявява, че тъй
като на 25.05.2017 г. действието на Договор за мобилни услуги от 20.04.2017 г.
е преустановено, то между страните се прилагат условията на Договора от
25.05.2017 г., поради което основанието на вземането в размер на 312,40 лв. - незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 25.11.2017 г. до 24.04.2018 г. и на
вземането в размер на 85.03 лв. – неустойка е Договорът за мобилни услуги от
25.05.2017 г.
За
стойността на незаплатените мобилни услуги и начислената неустойка ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4194/2019 г.
по описа на Районен съд – Пазарджик, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК, поради което моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземане за незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни
услуги от 25.05.2017 г., сключен с ответника, в размер на 312,40 лв. за периода
от 25.11.2017 г. до 24.04.2018 г. и вземане за начислена неустойка в размер на
85,03 лв. за предсрочно прекратяване на Договора за мобилни услуги от
25.05.2017 г.
Ищецът
предявява и осъдителна претенция,
като моли съда са осъди ответника да му заплати лизингови вноски по Договора за лизинг от 20.04.2017 г. в
размер на 115,08 лв. за периода от месец април 2018 г. до месец април 2019 г.
Ангажира писмени доказателства. Претендира
присъждане на разноските в заповедното производство и в исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В.А.К., чрез
назначения му особен представител адвокат С.К.-Новоместка, в който оспорва
предявените искове по основание и размер.
Твърди, че ищеца не е изправна страна по сключения между страните
двустранен договор за мобилни услуги, поради което и ищцовата претенция не е
възникнала. Отрича на ответника да са били предоставени и същият да е използвал
мобилни услуги, описани в Договор за мобилни услуги от 20.04.2017 г., Договор
за лизинг от 20.04.2017 г. и Допълнително споразумение към Договор за
мобилни/фиксирани услуги от 25.05.2017 г. Твърди, че ищецът не е уведомил
ответника за възникнали за него задължения за непогасени месечни такси.
Договорите не са прекратени надлежно, поради липсата на посочване на конкретен
момент на прекратяването им, поради което и не е възникнало задължение за
ответника да му бъде начислена и съответно претендирана неустойка. Ответникът
не е получавал уведомление за прекратяване на договора. Ищецът е в кредиторова
забава, тъй като не е осигурил необходимото съдействие за изпълнение, като не е
уведомил В.К. за съществуването и размера на евентуални негови задължения. Прави се възражение за нищожност на клаузите от Договор
за мобилни услуги от 20.04.2017г., Договор за лизинг от 20.04.2017г. и
Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги от
25.05.2017г., като неравноправни, нарушаващи
правата на потребителя. Всички посочени в исковата молба задължения и
договорки, включително свързани с възникнали за ответника договорни задължения,
изпадане в забава, условия за прекратяване на договора и задължения за
неустойки са нищожни, тъй като представляват неравноправни клаузи
и противоречат на ЗЗП. Акцентира
върху релевираното възражение за нищожност на клаузата за неустойка. Същата не
поражда права и задължения, тъй като е
неравноправна и нищожна по смисъла на чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Договорната неустойка противоречи на добрите нрави. В
случай че съдът не приеме клаузата за неустойка за нищожна по смисъла на чл. 26
от ЗЗД, релевира се възражение за прекомерност на претендираната неустойка и се
моли съда да бъде намален нейния размер. Ответникът, чрез назначения му особен
представител, моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран допълнителен отговор на исковата молба, в
който ответникът В.А.К., чрез назначения му особен представител адвокат С.К.-Новоместка,
оспорва ищецът да му е предал мобилния апарат, предмет на Договора за лизинг от
20.04.2017 г. Оспорва размера на претендираната сума по договора за лизинг. На следващо
място, твърди, че операторът не е прекратил надлежно всеки един от договорите,
тъй като не е изпратил писмено уведомление до ответника, а по отношение на
договора за лизинг - не е изпратил и писмено предизвестие за неизпълнение,
съгласно чл. 10, ал. 2 от ОУ към него, съответно не му е предоставил срок за
доброволно отстраняване на неизпълнението по договора за лизинг.
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и
чл. 92 от ЗЗД, съединени при условията на обективно кумулативно
съединяване с осъдителен иск с правно основание чл. 342 от ТЗ за заплащане на
лизингови вноски по договор за лизинг.
С влязло в сила Определение №
260434/23.11.2020 г. по настоящото гражданско дело съдът е върнал исковата
молба, уточнена с молба с вх. № 262910/26.10.2020 г. и с
молба с вх. № 264003/19.11.2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в частта,
с която са предявени от „Теленор България“ ЕАД против
В.А.К. искове с правно основание чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните по делото, че ответникът В.А.К. дължи
на ищеца „Теленор България“ ЕАД сумата в размер на 312,40 лв., представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 25.05.2017 г. за абонатен номер *********,
за периода от 25.11.2017 г. до 24.04.2018 г. и сумата в размер на 85,03 лв., представляваща
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от
25.05.2017 г., за
които суми е издадена Заповед № 2341/24.10.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 4194/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик,
поради недопустимост на така предявените искове и е прекратил производството
по гр.д. № 548/2020 г. по описа на Районен съд –
Пазарджи в тази му част. Със същото
определение съдът е обезсилил Заповед № 2341/24.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 4194/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик в полза
на ищеца „Теленор България“ ЕАД срещу ответника В.А.К..
Производството по делото продължава по предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 342 от ТЗ за заплащане на
лизингови вноски по Договор за лизинг от 20.04.2017 г. за мобилно устройство НUAWEI, модел Y3 II Gold, за периода от месец април
2018 г. до месец април 2019 г.
За основателността на осъдителния иск с правно основание
чл. 342 от ТЗ за заплащане на лизингови вноски ищецът следва да докаже: че между страните е налице
облигационно правоотношение по валидно сключен договор за лизинг, че
е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на
лизингополучателя, както и че е настъпила изискуемост на задължението на
ответника да заплати уговорените лизингови вноски, в т.ч. уговорена клауза за
предсрочна изискуемост на лизинговите вноски при прекратяване на договора по
вина на ответника, прекратяване на договора по вина на ответника, уведомяване
на ответника за предсрочната изискуемост, размер на лизинговите вноски и на предсрочно
изискуемите лизингови вноски.
При установяване на
горните предпоставки от ищеца, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
претендираните лизингови вноски по договора за лизинг.
В тежест на ответника, чрез назначения
му особен представител, е да установи всички
евентуално наведени от него положителни твърдения за факти, както и правоизключващи
и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
В случая ищецът основава претенциите си
на договор за лизинг, сключен с потребител, поради което съдът намира за
необходимо да укаже на страните, че ще следи служебно за наличие на
неравноправни клаузи в договора и общите условия към него, както и че в тежест
на ищеца е да ангажира доказателства за равноправността на уговорките и за
индивидуалното им уговаряне.
Не са налице права и обстоятелства,
които се признават.
Не са налице обстоятелства, които не се
нуждаят от доказване.
Представените от ищеца писмени
доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и
необходими.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК и с оглед направените оспорвания в
отговора на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен
представител, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за надлежно упражнено право за прекратяване на
договора за мобилни услуги и за уведомяване на длъжника за предсрочната
изискуемост на задължението за лизингови вноски.
Съдът напътва страните към медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора.
Съдът разяснява на страните, че при постигане на спогодба делото ще се разгледа и
приключи в едно съдебно заседание по начин, удовлетворяващ и двете
страни и че ще спестят разноски.
Мотивиран
от горното и на чл. 140, вр. 146 от ГПК, Районен съд – Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на 21.01.2021
г. от 11.00 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА
на страните проекта си за доклад по делото, обективиран в обстоятелствената
част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените
с исковата молба писмени доказателства.
ПРИКАНВА
страните към
спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
Препис
от определението да се връчи на страните.
На ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба и допълнителния отговор на исковата молба, а на
ответника, чрез назначения му особен представител – да се връчи препис от молба с вх. № 262910/26.10.2020 г. и от
молба с вх. № 264003/19.11.2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: