№ 15
гр. Смолян , 18.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
Членове:Петранка Р. Прахова
Елен М. Маламов
като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно частно
наказателно дело № 20215400600004 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Е.В. срещу протоколно определение от
10.12.2020г. по НЧХД № 371/2020г. по описа на районен съд Смолян, с което
е прекратено производството по делото, като е осъден частният тъжител Й. Л.
Н. да заплати на подсъдимите А. П. А. и П. А. А. направените съдебни
разноски по делото в размер на 774 лева.
В жалбата се излагат доводи за неправилно приложение на
процесуалния закон, като се иска отмяната му и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Развиват се доводи, че срокът от шест месеца за подаване на тъжбата
не е бил изтекъл към момента на подаването й пред районен съд Смолян, тъй
като той е спрял да тече, считано от 09.04.2020г. на основание чл.3, ал.1 от
Закона за мерките и действие по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание на 13.03.2020г., както и че за същото деяние
е била подадена жалба до РП – Смолян, по която е налице произнасяне с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство, за което е
получено съобщение от пострадалия на 30.06.2020г. Правят се и възражения
за прекомерност на присъдените на подсъдимите разноски за адвокатско
възнаграждение по делото.
В съдебно заседание частния тъжител Й.Н., редовно призован, се
явява лично и с повереникът си адв. Е.В., който поддържа жалбата.
Подсъдимите А. П. А. и П.А., редовно призовани не се явяват. За тях
1
се явяват защитниците им адв. З.С. и адв. Б.К. които оспорват жалбата като
неоснователна и предлагат да се потвърди обжалваното определение, като
обосновано и законосъобразно.
Съдът, след като взе предвид становището на страните изразено в з.с.,
обжалваното определение и събраните по делото писмени доказателства,
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок,
поради което е процесуално допустима.
При разглеждането й по същество, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Деянието, за което подсъдимите А. П. А. и П.А. са предадени на съд е
извършено на 18.12.2019г. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК в
шест месечен срок от тази дата пострадалото лице може да подаде тъжба до
съответния районен съд. В конкретния случай шестмесечния срок за подаване
на тъжбата е изтекъл на 18.06.2020г.
Тъжбата, въз основа на която е образувано НЧХД № 371/2020 г. е
подадена на 15.07.2020г., което я прави процесуално недопустима, тъй като е
подадена близо един месец след изтичане на срокът за подаването й, който е
преклузивен.
В чл.81, ал.3 от НПК е предвиден и друг срок на подаване на тъжбата
– шест месеца от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране
на наказателното производство на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК. В
настоящият случай тази хипотеза обаче не е налице, тъй като по делото се
установява, че няма спиране на наказателното производство по реда на чл.25,
ал.1, т.6 от НПК. Обстоятелството, че пострадалият е подал жалба за същото
деяние до РП Смолян, по която обаче не е образувано наказателно
производство, а е налице отказ да се образува досъдебно производство, не
дава основание да се прилага последната хипотеза по чл.81, ал.3 от НПК, тъй
като в чл.25, ал.1, т.6 от НПК изрично е посочено, че следва да има
образувано вече наказателно производство, което да е спряно, поради това, че
деянието се преследва по тъжба на пострадалия.
След като за същото деяние не е имало образувано досъдебно
производство, то не е била налице и процесуална пречка за пострадалия да
подаде тъжбата си до съда в предвидения шестмесечен срок от узнаване за
извършеното престъпление. По изложените съображения, съдът намира за
неоснователни доводите в жалбата, че срокът за подаване на тъжбата следва
да се счита от датата на получаване на съобщението от прокурора за отказ да
се образува досъдебно производство.
Неоснователно е и възражението, че в случаят срокът за подаване на
2
тъжбата е спрял да тече, считано от 09.04.2020г., на основание чл.3, ал.1 от
Закона за мерките и действие по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание на 13.03.2020г. Съдът счита, че в настоящият
случай тази норма е неприложима, тъй като тя касае спирането на
процесуалните срокове само по образувани вече и висящи съдебни
производства към 09.04.2020г., което обстоятелство не е било налице, тъй
като за извършеното престъпление през този период е нямало образувано
нито съдебно, нито досъдебно производство. Цитираните съдебни решения са
неотносими, тъй като касаят вече образувани съдебни производства, а в
настоящият случай, не е имало образувано съдебно производство.
Освен това, пострадалият е имал възможността да подаде тъжбата си
близо три месеца преди влизането в сила на мерките, действащи по време на
извънредно положение, и повече от един месец след отмяната им. Нещо
повече, дори и по време на действието на тези мерки е нямало никакви
процесуални и каквито и да е други законови пречки пострадалият да
депозира тъжбата си в съда.
Що се отнася до оплакването в жалбата за прекомерност на
присъдените разноски по делото за адвокатско възнаграждение, то нормата на
чл.190, ал.1 от НПК предвижда, че когато наказателното производство бъде
прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда,
се възлагат на частния тъжител, като съдът правилно е приложил тази норма и
е възложил на частния тъжител направените разноски от подсъдимите за
адвокатско възнаграждение по делото в размер на 774 лева.
С оглед резултатът от обжалване пред настоящата инстанция,
частният тъжител следва да се осъди да заплати на подсъдимите и
направените разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред
въззивната инстанция в размер на по 480 лева за всеки един от тях. За
присъждане на разноските в хипотезата на чл.190, ал.1 от НПК е без значение,
както основанието за прекратяване на наказателното производство, така и
фактическата или правна сложност на делото и обема на извършената по
делото правна помощ от страна на защитника на подсъдимия. В настоящото
производство, за което са приложими правилата по НПК, липсва правна
възможност съдът да прави преценка на въпроса дали направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни, каквато възможност е
предвидена за производствата по реда на ГП К/чл.78, ал.5/.
По изложените съображения съдът прие жалбата е неоснователна,
поради което ще следва обжалваното определение да бъде потвърдено, като
обосновано и законосъобразно постановено.
Водим от горното Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.12.2020г.
постановено по НЧХД № 371/2020г. по описа на районен съд Смолян, с което
е прекратено производството по делото и е осъден частният тъжител Й. Л. Н.
да заплати на подсъдимите А. П. А. и П. А. А. направените съдебни разноски
по делото в размер на 774 лева.
ОСЪЖДА частният тъжител Й. Л. Н. да заплати на подсъдимите А. П.
А. и П. А. А., направените разноски по делото пред въззивната инстанция, в
размер на по 480 лева за всеки един от тях.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4