№ 17907
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Я.Е.В.П.
при участието на секретаря Н.С.И.
като разгледа докладваното от Я.Е.В.П. Гражданско дело № 20221110133245
по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХII от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по искова молба на /ФИРМА/ с ЕИК ******** срещу
/ФИРМА/ с ЕИК ******** за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: 1. сумата 6 869,28 лв., представляваща незаплатения остатък
от задължението по фактура № ******/05.02.2018 г.; 2. сумата 12 516,36 лв.,
представляваща стойността на задължението по фактура №
*******/30.03.2018 г.; 3. сумата 3 009.37 лв., представляваща изтеклата
законна лихва за забава върху сумата 6 869,28 лв., за времето от датата на
падежа за плащане, т.е. от 20.02.2018 г. до датата на постъпване на исковата
молба в съда; 4. сумата 5 299.02 лв., представляваща изтеклата законна лихва
за забава върху сумата 12 516,36 лв., за времето от датата на падежа за
плащане – 14.04.2018 г. до датата на постъпване на исковата молба в съда,
както и законната лихва върху сумата от 19 385.64 лв., представляваща сбора
на задълженията му по фактури № ********/29.12.2017 г. и №
*******/30.03.2018 г., за времето от датата на предявяване на исковата молба
в съда – 21.06.2022 г., до окончателното погасяване на задълженията, както и
направените деловодни разноски, включително и осъществените разноски в
обезпечителното и изпълнително производства за обезпечаване на
горепосочените искове, възлизащи общо на сумата 1 274 лв.
Ищецът твърди, че през 2017 г. и 2018 г. /ФИРМА/ извършило продажби
на строителни материали и смеси, транспорт на същите и услуги със
строителна механизация на /ФИРМА/ за изпълняван от същото дружество
строителен обект - „Инсталация за въглероден диоксид” в ПИ № ******, м.
„Без име”, в землището на ********. Твърди се, че за извършените доставки и
услуги ищецът издал и представил на ответника съответните фактури,
задълженията по част от които, макар и със закъснение били погасени.
1
Съгласно отразеното във всяка фактура заплащането на доставените стоки и
извършени услуги следвало да бъде извършено от /ФИРМА/ с нареждане по
банковата сметка на /ФИРМА/ и в 14-дневен срок от получаването им,
предвид разпоредбата на чл.303а, ал.З от ТЗ. Въпреки изтеклите срокове за
плащане, към края на м. октомври 2018 г. ответното дружество не заплатило
задълженията си по фактури № ********/29.12.2017 г., за сумата 31 385.36
лв.; № ******/05.02.2018 г., за сумата 40 483.92 лв. и № *******/30.03.2018 г.,
за сумата 12 516.36 лв. По тази причина с препоръчана пощенска пратка от
26.10.2018 г., е баркод *********, на /ФИРМА/, ищецът поканил ответника да
заплати напълно задължението си. В отговор на поканата с писмо е изх. №
1655/05.11.2018 г. ответникът предложил разсрочване изплащането на
задължението си за срок до 30.04.2019 г. С писмо е изх. № 175/08.11.2018 г.
ищецът потвърдил съгласието си за разсрочване изплащането на
задължението по предложената схема, но при условие, че за целта между
двете дружества бъде сключен договор за спогодба, с нотариална заверка на
подписите, в който да се включи и задължение на ответника да заплати освен
главницата и пълният размер на изтеклата законна лихва върху сумата по
всяка една от фактурите описани по-горе, за времето от датата на падежа за
плащане до датата на сключване на договора и от тази дата до датата на
окончателното погасяване на съответното задължение. Отговор на това писмо
не последвал. Независимо от това обаче на 16.11.2018 г. ответникът заплатил
на ищеца сумата 10 000 лв., а на 27.12.2018 г. сумата 25 000 лв., след което
плащанията отново били преустановени. Твърди се, че след многобройни
телефонни разговори, ответникът заплатил на ищеца на 7.05.2019 г. сумата 15
000 лв., на 13.02.2020 г. сумата 10 000 лв. и на 16.10.2020 г. сумата 5 000 лв. С
тези суми са погасени най-старите по време задължения, т.е. изцяло тези по
фактура № ********/29.12.2017 г. за сумата 31 385.36 лв. и по-голямата част
от задължението по фактура № ******/05.02.2018 г. за сумата 40 483,92 лв., с
остатък за плащане в размер на 6 869,28 лв. Незаплатена напълно била сумата
12 516,36 лв., дължима по фактура № *******/30.03.2018 г. Тъй като
остатъкът от задължението не бил погасен, въпреки изтеклия продължителен
период от време, с препоръчана пощенска пратка от 08.04.2022 г. с баркод
*******, на /ФИРМА/, ищецът поканил ответника да погаси задълженията си
в размер на 19 385.64 лв., в седмичен срок от получаването й. В отговор на
поканата на 27.04.2022 г. получил писмо с изх. № 2732/21.04.2022 г. от
ответника, с което отново се предлага разсрочване изплащането на
задължението за шест месеца, с първо плащане до 5.05.2022 г. Каквото и да
било плащане обаче не последвало.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Твърди, че няма спор за дължимостта на процесните суми. Сочи, че е
предложил на ищеца да пристъпи към вдигане на наложения по сметки на
ответника запор, след което щял да плати процесните суми. Твърди, че
ищецът му бил отказал. Предлага между страните да бъде постигната съдебна
спогодба. Прави искане разноските да бъдат възложени върху ищеца, тъй
като с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира от фактическа и правна страна следното:
2
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По тези искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1)
възникването на облигационно правоотношение с ответника по силата на
посочените договори с твърдяното съдържание; 2) изпълнението на
задълженията си по сочените договори, както и размерът на вземането,
представляващо цената на извършената услуга 3) че ответникът е приел
работата 4) че ответникът е изпаднал в забава.
В доказателствена тежест на ответника е да установи при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: плащане на задължението.
С доклада по делото, изготвен по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. с чл. 146
ГПК и обявен за окончателен в проведеното открито съдебно заседание, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са отделени като безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между
страните в периода 2017 г. – 2018 г. са сключвани договори за покупко-
продажба на строителни материали и смеси, транспорт на същите и са
извършвани услуги със строителна механизация, с възложител и купувач
ответникът и изпълнител ищецът, по силата на които са доставяни стоки и
услуги, описани в справки за извършени услуги и доставени материали; че
ищецът е изпълнил задълженията си като е доставил стоките и е извършил
услугите по договорите, за което са съставени са издадени фактура
******/05.02.2018 г. и фактура № *******/30.03.2018 г., към които са
приложени справки за извършени услуги и доставени материали.
Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени
доказателства – фактура от 29.12.2017 г., ведно с приложена към нея справка
за извършени услуги и доставени материали от /ФИРМА/ за обект
„Инсталация за въглероден диоксид – Sol България“, на стойност 31385,36
лв.; фактура от 5.02.2018 г., ведно с приложена към нея справка за извършени
услуги и доставени материали от /ФИРМА/ на стойност 40 483,92 лв. за обект
„Инсталация за въглероден диоксид – Sol България“, фактура от 30.03.2018 г.,
ведно с приложена към нея справка за извършени услуги и доставени
материали от /ФИРМА/ на стойност 12 516,36 лв. за обект „Инсталация за
въглероден диоксид – Sol България“.
В посочените справки за извършени услуги и доставени материали са
описани дейностите, извършени от изпълнителя в изпълнение на договора,
както и доставените стоки.
Същевременно ответникът не оспорва надлежното изпълнение на
договора от страна на изпълнителя, напротив – признава, че дължи
процесните суми.
При това положение основателни се явяват исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Установява се изпадането на ответника в забава – съгласно чл. 303а, ал. 3
ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде
изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане. В случая се установява съставяне на фактури съответно през
февруари и март 2018 г. С покана, връчена на ответника на 30.10.2018 г.,
3
ищецът е посочил, че за извършените доставки и услуги са били издадени и
представени на ответника посочените фактури, като е поканил същият да
заплати стойността им в седмодневен срок от получаване на поканата. С
отговор от 5.11.2018 г. ответникът е признал задълженията по фактурите и
тяхното получаване, като е предложил разсроченото им изплащане. С
отговора на исковата молба ответникът е посочил, че не спори за дължимите
суми, което признание съдът цени по реда на чл. 175 ГПК. Признание на тези
факти се съдържа и в представената по делото електронна кореспонденция
между страните.
При това положение и предвид изричните признания на ответника, че е
получил фактурите и че не оспорва дължимостта на процесните суми, съдът
намира, че доказано се явява получаването на фактурите от ответника на
посочените в исковата молба дати: 5.02.2018 г. и 30.03.2018 г., съответно
изпадането му в забава е на 20.02.2018 г. по отношение на задължението по
първата фактура и 14.04.2018 г. по отношение на задължението по втората
фактура.
С оглед гореизложеното, предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явяват основателни.
При изчисляване на обезщетението за забава по реда на чл. 162 ГПК се
установява, че размерът на същото по отношение на главницата от 6869,28 лв.
за периода от 20.02.2018 г. до 20.06.2022 г. е 3018,68 лв., поради което
претенцията на ищеца се явява основателна до предявения размер от 3009,37
лв.
При изчисляване на обезщетението за забава по реда на чл. 162 ГПК се
установява, че размерът на същото по отношение на главницата от 12516,36
лв. за периода от 14.04.2018 г. до 20.06.2022 г. е 5315.99 лв., поради което
претенцията на ищеца се явява основателна до предявения размер от 5299,02
лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца. Съдът намира, че
макар ответникът да признава задълженията, с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, поради което възражението му в обратния смисъл е
неоснователно.
Претендираните от ищеца разноски са в размер от 3 731,76 лв., съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК, като 2457,76 лв. са направени по
исковото производство – заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, а 1274 лв. са направени по обезпечителното производство.
Действителното заплащане на разноските се установява от представените по
делото писмени доказателства.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ******** и със седалище и адрес на
управление: /АДРЕС/, да заплати на /ФИРМА/ с ЕИК ******** и със
седалище и адрес на управление: /АДРЕС/, по предявените искове с правна
4
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 6 869,28 лв.,
представляваща незаплатения остатък от задължението по фактура №
******/05.02.2018 г. по договор за извършени услуги и доставени материали
за обект „Инсталация за въглероден диоксид Sol България“, сключен между
страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 21.06.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от 12
516,36 лв., представляваща стойността на задължението по фактура №
*******/30.03.2018 г. по договор за извършени услуги и доставени материали
за обект „Инсталация за въглероден диоксид Sol България“, сключен между
страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 21.06.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от 3
009.37 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 6 869,28 лв.,
за времето от датата на падежа за плащане – 20.02.2018 г. до 20.06.2022 г.,
сумата от 5 299.02 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата
от 12 516,36 лв., за времето от датата на падежа за плащане – 14.04.2018 г. до
20.06.2022 г.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ******** да заплати на /ФИРМА/ с ЕИК
******** сумата от 2457,76 лв., представляваща направени по настоящото
дело разноски и сумата от 1274,00 лв., представляваща направени по
обезпечителното производство по ч.гр.д. № 441/2022 г. по описа на Районен
съд – И. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на
глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5