№ 30456
гр. София, 30.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110100399 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Е. срещу Ж. Г. Б., с която по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2521,24 лв.,
представляваща главница за вноски с настъпил падеж за периода от 14.07.2020 г. до
14.12.2021 г. по Договор за потребителски паричен кредит № 4084656 от 28.02.2020 г.,
сключен между „У. и Ж. Г. Б., вземанията по който са прехвърлени от „У. с договор за цесия
от 19.11.2021 г. на „Е., ведно със законната лихва, считано от 19.04.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 1966,52 лв., представляващи договорна лихва за периода
от 14.07.2020 г. до 14.12.2021 г. сумата от 439,82 лв., представляваща лихва за забава в
размер на законната лихва за периода от 14.07.2020 г. до 18.04.2022 г., за които суми на
24.05.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 20930/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че на 28.02.2020 г. е сключен Договор за потребителски паричен
кредит № 4084656 между „У. и Ж. Г. Б., по силата на който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя парична сума в размер на 20 301 лв. Посочва, че кредитополучателят се
задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за
погасяване – 14.02.2030 г., като бил договорен годишен лихвен процент в размер на 6,90 %.
Твърди, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал в срок и в
необходимия размер месечните си вноски съгласно договора. Сочи, че на 19.11.2021 г. е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „У. и „Е., по силата
на който задължението на ответника, произтичащо от договор за потребителски паричен
кредит от 28.02.2020 г. е изкупено от „Е.. Сочи, че на длъжника е било изпратено
уведомление на посочения в договора адрес на 30.12.2022 г., но писмото се е върнало с
отметка „преместен“. Посочва, че с приложеното към настоящата искова молба уведомление
и пълномощно за уведомяване от името на цедента следва да се приеме, че длъжникът е
1
уведомен за цесията с получаване на препис от настоящата искова молба, като считано от
датата на получаване на уведомлението за цесия кредитор по отношение гореописаното
парично вземане е „Е..
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Ж. Г. Б.,
чрез адв. Б., с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.
Посочва, че предявените искове са недопустими, тъй като цесията не му е съобщена.
Твърди, че кредитът е бил обезпечен с медицинска застраховка по застрахователна полица
„Кредитна протекция плюс“, като застраховано лице или бенефициент е кредитодателят „У.,
а застрахователи са „К., клон Б.“ и „К., клон Б.“. Излага подробни твърдения, че след
сключване на договора за потребителски кредит ответникът е претърпял критично
влошаване на здравето, като с решение на ТЕЛК му била призната 80% намалена
работоспособност. Счита, че застрахователите „К., клон Б.“ и „К., клон Б.“ на основание
сключената застрахователна полица трябва да изпълняват задълженията си по тази полица и
да изплащат кредита на ответника вместо него за периода на установена
неработоспособност. Навежда, че поради това искът е насочен неправилно срещу ответника,
а не срещу застрахователите „К., клон Б.“ и „К., клон Б.“. На следващо място оспорва, че да
е получил уговорената в договора сума в размер на 20 100 лв., като твърди, че е получил
единствено сумата от 8500 лв. Оспорва клаузите на чл.7, чл. 8, чл. 9 и чл. 10 от процесния
договор за кредит като неравноправни на основание чл.143, ал. 2, т. 2 и т. 10 и чл. 143, ал. 2,
т. 5 и т. 15 ЗЗП. Оспорва клаузата за договорна възнаградителна лихва като нищожна на
основание чл.143, ал. 1 и ал. 2, т. 5, т. 19 и т.20 ЗЗП, с твърдения, че не е посочен ясен
критерии по какъв начин е формиран размера на лихвата и методиката за формиране и
изчисляване на лихвените проценти по кредита. Посочва, че представената бланка на
договор за потребителски кредит е непълна, като са представени копия на страница 1-10 и
страници 15 и 16, но няма представени копия на страници от 11 до 14 и страници от 17 до 18
включително. В тази връзка моли ответникът да бъде задължен да представи пълния вариант
на договора в оригинал. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като извърши служебна проверка на редовността и допустимостта на исковата
молба, констатира, че настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК,
като в диспозитива на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
25.05.2022 г. по ч. гр. д. № 20930/2022 г. по описа на СРС, 61 състав е допуснатата очевидна
фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, чиято поправка следва да бъде допусната,
доколкото в т. 9 от заявлението по чл. 410 ГПК ищеца (заявител) е посочил, че претендира
договорна лихва в размер на 1966,52 лв., а не посочена в заповедта за изпълнение сума –
1966,25 лв.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно
облигационно отношение между „У. и ответника по договор за потребителски кредит, по
силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в размера, посочен в исковата
2
молба, а за ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума; размерът
на непогасеното задължение; настъпване на изискуемостта на процесното вземане; сключен
договор за цесия, по силата на който „Е. е придобило посочените по-горе вземания на „У.
срещу ответника; съобщаване на цесията на длъжника от страна на цедента.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99
ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно облигационно отношение
между „У. и ответника по договор за потребителски кредит, по силата на което кредиторът е
отпуснал на ответника заем в размера, посочен в исковата молба, наличието на валидна
уговорка за договорна възнаградителна лихва в договора за кредит и нейния размер.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД
в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава,
както и размера на задължението.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението, за което не сочи доказателства.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към
предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
С оглед направените от ответника оспорвания следва да се допусне изслушването на
съдебно-счетоводна експертиза, със задачите, посочени в исковата молба, както и по
въпроса редовно ли е водено счетоводството на ищеца във връзка с процесния кредит.
Основателно е искането на ответника по чл. 190 ГПК ищецът да бъде задължен да
представи пълно заверено копие на Договор за потребителски паричен кредит №
4084656/28.02.2020 г., доколкото в представения към исковата молба препис от договора
липсват страници от 11 до 14, вкл.
Доказателствените искания на ответника за допускане на съдебно-медицинска
експертиза със задачите, посочени в отговора на исковата молба, за задължаване на трети
неучастващи по делото лица - „У., „К., клон Б.“ и „К., клон Б.“ да представят по делото
застрахователна полица по застраховка „Кредитна протекция плюс“, за служебно изискване
на регистриран трудов договор на длъжника в НАП и за допускане събирането на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване
здравословното състояние на ответника, следва да се оставят без уважение, тъй като същите
са неотносими към предмета на настоящия спор. С посочените доказателствени искания
ответникът по същество цели да установи в процеса, че в срока на застрахователния договор
е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по договора, което е
основание за възникване на задължение на застраховател/застрахователите за заплащане на
оставащите вноски по кредита вместо ответника. Съдът намира обаче, че е недопустимо
установяването на посочените обстоятелства инцидентно в настоящето производство.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
3
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.05.2022
г. по ч. гр. д. № 20930/2022 г. по описа на СРС, 61 състав, като вместо неправилно
изписаната договорна лихва в размер на „1966,25 лв.“ ДА СЕ ЧЕТЕ ПРАВИЛНАТА:
„1966,52 лв.“.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК, „Е. в едноседмичен срок от съобщението
да представи пълно заверено копие на Договор за потребителски паричен кредит №
4084656/28.02.2020 г., като му указва, че при непредставяне на посочения документ съдът
може да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, посочени
в исковата молба и по въпроса редовно ли е водено счетоводството на ищеца във връзка с
процесния кредит.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 300 лв., вносими от
ищеца по сметка на СРС в 1 - седмичен срок от връчването на определението.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответника.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.11.2023 г. от
14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните – с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА,
че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
4
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5