Решение по дело №337/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215, ал.1 и чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Делото е образувано по жалба от А. А. М. от [населено място], [община] против Заповед №584/19.06.2024 г., издадена от кмета на община Ардино, за премахване на незаконен строеж: Пристройка–дървен навес, с размери: 4,70 м. на 3,05 м., находящ се на [улица], между кв.[номер] и кв.[номер] по действащия РП на [населено място], [община], одобрен със Заповед №432/03.05.1977 г. на председателя на ИК на ОбНС-Кърджали. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка и без да са отчетени релевантните за случая факти. Навежда довод за нарушение на разпоредбата на чл.26 от АПК, при съставянето на Констативен акт №1/26.01.2024 г., тъй като не бил уведомен за започване на производството по издаването му. Сочи, че процесният навес се намира в собствения му имот, ползван необезпокоявано от него и от праводателите му повече от *** години, а визираната в заповедта [улица], в частта, в която е разположен навесът, не съществува на място. Сочи също, че тази част от имота му не е била отчуждавана по надлежния ред, както и че предвиждането за улична регулация е без правно основание и вероятно е в резултат на грешка, допусната при кадастралното заснемане през 1977 г. Счита, че процесният навес не може да се определи като „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, тъй като е монтиран конзолно към фасадата на съществуваща жилищна сграда, не стъпва на терена и може да бъде преместен. Счита също, че с оглед начина на изпълнение и използваните материали, навесът може да се определи като лека постройка, по смисъла на чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ, за която не се изисква разрешение за строеж. В с.з., чрез процесуалния си представител и в представено от последния писмено становище, поддържа подадената жалба. По горните съображения иска отмяна на оспорената заповед. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – кмет на община Ардино, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да я отхвърли. В представени от пълномощника писмени бележки се сочи, че процесният навес е незаконен, тъй като е изграден върху имот-публична общинска собственост. Претендира направените по делото разноски.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Видно от Нотариален акт №[номер]/[дата], жалбоподателят е собственик на поземлен имот с кадастрален №[номер] от кв. [номер] по ПУП на [населено място], [жк], [община], одобрен със Заповед №432/03.05.1977 г. на председателя на ИК на ОНС-Кърджали, ведно с двуетажна полумасивна жилищна сграда.

Според Констативен акт №1/26.01.2024 г., съставен от служители в отдел „АБОбС“ при общинска администрация-Ардино, при извършена проверка е установен строеж: Навес, находящ се в [населено място], [улица], представляващ дървена конструкция с едноскатен покрив, покрит с керемиди, с размери 4,70 м./ 3,05 м., с височина в ниската част - 2,10 м., а във високата част- 2,90 м., изграден на [улица], между кв.[номер] и кв.[номер] по действащия КРП на [населено място], [община]. Констатирано е, че строежът е собственост на А. М., разположен е в общински имот – път. Прието е нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ, тъй като строежът бил изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Посочено е, че КА е основание за издаване на заповед за премахване на строежа, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Според отразеното в КА, същия е съставен в отсъствие на извършителя на строежа, като на 26.01.2024 г. екземпляр от акта е залепен на строежа.

По делото е приложена и разписка, според която лицето Ф. М. М.- *** на жалбоподателя, живуща в [населено място] на [улица], е отказала да получи КА №1/26.01.2024 г., като отказът е удостоверен с подписите на две лица, едното от които е участвало в проверката и съставянето на КА, а другото е свидетел, присъствал на проверката.

Срещу съставения констативен акт е постъпило възражение с вх.№94А-1025-1/19.02.2024 г. от А. М. л.25, в което е изразено несъгласие с констатацията, че навесът е разположен върху улица. Посочено е, че навесът се намира в собствения му имот, като визираната в КА улица, не съществува на място. Възражението е прието за неоснователно от кмета на общината, видно от писмо изх.№ 94А-1025-2/07.03.2024 г., получено от жалбоподателя на 29.03.2024 г.

Със Заповед №584/19.06.2024 г., издадена от кмета на община Ардино, предмет на настоящия спор, въз основа на Констативен акт №1/26.01.2024 г. и на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: Пристройка–дървен навес, с размери 4,70 м./3,05 м. с височина във високата част- 2,90 м., а в ниската част- 2,00 м., изграден на [улица], между кв.[номер] и кв.[номер] по действащия РП на [населено място], [жк], [община], одобрен със Заповед №432/03.05.1977 г. на председателя на ИК на ОбНС-Кърджали. В заповедта е отбелязано, че горния строеж е изпълнен от А. М., върху терен, който е публична общинска собственост, като част от улица. Прието е, че строежът е от шеста категория, извършен е без изискуемите строителни книжа – разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, в нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ, поради което е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване. По делото не са приложени доказателства за датата, на която заповедта е била съобщена на жалбоподателя.

С писмо изх.№ 94А-1089-2/16.08.2022 г. на кмета на община Ардино, жалбоподателят М. е поканен, в 14- дневен срок от съобщението, да премахне незаконна постройка-дървен навес, изграден в имот-публична общинска собственост.

По делото са приложени и подадени от А. М.: заявление вх.№ 94А-1025-2/23.09.2022 г. и искане вх.№ 94А-1025-3/26.03.2024 г. за изменение на имотните граници на [имот номер], находящ се в [населено място], [жк], [улица], както и заявление вх. №94А-1025-3/08.03.2024 г. за отстраняване на непълноти или грешки в кадастралния план.

С писма изх.№ 94А-1025-6/02.11.2022 г., изх.№ 94А-1025-7/20.12.2022 г., и изх.№10А-1025-4/18.04.2024 г. кметът на общината е уведомил заявителя, че исканията не могат да бъдат удовлетворени, поради това, че посочената в скицата-проект сграда №[номер] и естакадата към нея, са изградени извън границите на собствения му имот, в терен, представляващ улица-публична общинска собственост. Посочено е също, че сграда №[номер] е незаконна и следва да бъде премахната.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно и обективно. От същото се установява, че по действащия КРП на [населено място], [жк], [община], одобрен със Заповед №432/03.05.1977г. на председателя на ИК на ОбНС-Кърджали, процесният навес попада изцяло в общински терен, предвиден за улица, между о.т.*** и о.т.***. Навесът е изпълнен с дървена носеща конструкция, с едноскатен покрив, обшит с дъски и покрит с керемиди, без ограждащи стени. Според вещото лице навесът не може да бъде преместен без да загуби своята индивидуализация, поради различната височина колоните. Предвид начина на закрепване към бетоновите стъпки на терена определя процесния обект като съоръжение с трайна конструкция. Поради различната степен на износване на дървения материал, разликата във формата и връзката с терена, вещото лице счита, че колоните са подменяни след първоначалното изграждане, а покривната конструкция е напълно подменена. По отношение на трите ъглови колони към улицата сочи, че са най-стари, а съдейки по вида, и степента на износване на крайните стъпки счита, че последните са изградени в периода 1950-1960 г. Определя навеса като второстепенна, лека постройка от допълващото застрояване по смисъла на чл.46, ал.1 от ЗУТ, долепена до северната фасадна стена на жилищната сграда в ПИ с пл.сн.№[номер]. Предназначението е за отоплителни материали и инвентар. В тази връзка сочи, че постройката попада в хипотезата на чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ и за нея не се изисква разрешение за строеж и одобряване на строителни книжа. В съдебно заседание пояснява, че навесът не е отразен в устройствените планове на населеното място.

При така установените факти съдът приема, че жалбата до административния съд е допустима, като подадена от лице с правен интерес и в срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ. Ответникът не представи доказателства за датата, на която оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя, поради което съдът приема, че същата е подадена в законоустановения 14-дневен срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – кмета на община Ардино, който, съгласно разпоредбите на чл. 225а, ал.1 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, разполага с правомощията по премахване на незаконните строежи от четвърта до шеста категория на територията на общината.

При извършената проверка съдът установи, че оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма. Обектът е индивидуализиран с посочено местонахождение и технически параметри, конкретно е посочен и адресатът, както и наложените му със заповедта задължения. Спазена е и процедурата, предвидена в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Обжалваната заповед е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица при Общинска администрация - Ардино.

Във връзка с доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването и съобщаването на КА, следва да се отбележи че горните нарушения не следва да се приемат като съществени. Видно и от подадената жалба, правото на защита е надлежно упражнено чрез оспорване на акта, с който приключва административното производство, като в рамките на съдебния процес жалбоподателят разполага и с възможност за ефективна защита.

По отношение на съответствието на оспорената заповед с материално-правните разпоредби, съдът съобрази следното:

За да разпореди премахването на изградената постройка административният орган е приел, че същата е незаконна на основание чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ, поради липса на строителни книжа – разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, което представлява нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ.

Разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ предвижда строежите да се извършват само ако са разрешени, а съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, незаконен е строеж или част от него, извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Респ., за издаването на заповед по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж, следва да е налице строеж, за който се изисква одобрение на инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж и строежът да е изграден без горните строителни книжа.

Установи се от приетото без възражения заключение на вещото лице по назначената СТЕ, че предвид своите характеристики процесният навес е второстепенна, лека постройка от допълващото застрояване, предназначена за отоплителни материали и инвентар, поради което следва да се отнесе към хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Според последната разпоредба за такива леки постройки за отоплителни материали и инвентар, не се изисква разрешение за строеж, респ. одобрение на инвестиционни проекти. След като законът не съдържа изискване за наличие на разрешение за строеж и одобряване на инвестиционни проекти за изграждането на постройки от вида на процесната, разпореденото с обжалваната заповед премахване, обосновано с липсата на такива строителни книжа, се явява незаконосъобразно.

По изложените съображения, тъй като не се установи наличието на посочените от административния орган правни и фактически основания- незаконност на строежа, поради липса на строителни книжа, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на спора, предвид заявеното искане и на основание чл.143, ал.3 от АПК, на жалбоподателя се дължат деловодни разноски, общо в размер на 1680 лева, от които: 10 лв. за внесената д.т.; 800 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представен ДПЗС от 04.02.2025 г., както и 870 лв. за възнаграждение за вещото лице.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед №584/19.06.2024 г., издадена от кмета на община Ардино, за премахване на незаконен строеж: Пристройка–дървен навес, с размери: 4,70 м. на 3,05 м., находящ се на [улица], между кв.[номер] и кв.[номер] по действащия РП на [населено място], [община], одобрен със Заповед №432/03.05.1977 г. на председателя на ИК на ОНС-Кърджали, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Ардино да заплати на А. А. М. от [населено място], [община], [улица], с [ЕГН], деловодни разноски в размер на 1680 лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3 АПК, да се връчи на страните.