РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20225001000225 по описа за 2022 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260112 от 14.07.2021г., постановено по т.д. №
135/2019г. по описа на ОС П., поправено с решение № 260017 от
21.03.2022г., постановено по т.д. № 135/2019г. по описа на ОС П., с което е
отхвърлен предявеният от „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление **** иск да бъде осъдена Община В., БУЛСТАТ
********* с адрес **** да му заплати сумата от 140 991.08 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за възлагане на обществена
поръчка от 16.02.2009г. за извършване на услугите „Ч.“ и „О.“ на територията
на Община гр. В. за м.06.2016г., както и сумата от 40 848.25 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 18.08.2016г. до
25.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното й заплащане и е отхвърлен предявения
при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
осъждане на Община В. да заплати на „Е.-Т.“ ЕООД сумата от 117 429.57 лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника,
поради незаплащане на извършени дейности, възложени по нищожен договор,
1
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска 26.05.2019г. до
окончателното заплащане, както и сумата от 34 040.23 лв., представляваща
обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 18.08.2016г. до
25.05.2019г. и в полза на ответника са присъдени разноски.
Решението е обжалвано от „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес управление ****, представлявано от адв. А. с твърдения за
неправилност, поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, а
искането му е съдебения акт да бъде отменен и да бъде постановено решение,
с което предявените искове бъде уважени. Претендира разноски за двете
инстанции.
Ответникът по жалбата Община В., БУЛСТАТ ********* с адрес ****,
чрез процесуалния й представител адв. Д.С. оспорва жалбата като
неоснователна и настоява обжалвания съдебен акт, с който са отхвърлени
съединените при условията на евентуалност искове да бъде потвърден като
правилен, обоснован и законосъобразен. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и при съобразяване
предметните предели на въззивното обжалване намери за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Е.-
Т.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес управление **** срещу
Община В., БУЛСТАТ ********* с адрес **** главен иск с правно основание
чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД. Твърденията в исковата молба се свеждат до
следното: на 16.02.2009г. между ищеца, в качеството му на изпълнител и
Община В. като възложител е сключен договор за възлагане на обществена
поръчка, по който ищеца е приел да извършва сметосъбиране, сметоизвозване
на твърди битови отпадъци на територията на Община В., да подържа
чистотата на всички територии за обществено ползване, вкл. и
нерегламентираните сметища, да подържа зелените площи и да озеленява, да
почиства тротоари и улици, които не са от четвъртокласната пътна мрежа от
сняг и лед при зимни условия, да опесъчава и лугира срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща възнаграждение, определено в чл.9 и
съгласно ценова оферта, неразделна част от договора при ориентировъчно
месечно дължимо възнаграждение в размер на 117 492.57 лв. без ДДС или
140 991.08 лв. с ДДС. Страните изрично са уговорили реда за приемане на
извършената работа в чл.10 от договора. Ищецът сочи, че през м.06.2016г. е
извършвал услугите предмет на договора, но ответникът отказал да подпише
протоколите за действително извършените видове и количества работа.
Твърди, че е изпратил нотариална покана, с която определил на ответника 14
дневен срок, в който да направи възражения по изпълненото и след като
такива не били направени, което е удостоверено с констативен протокол на
нотариус и на основание чл. 303а, ал.4 ТЗ счита работата за приета. Въз
основа на изложеното и като твърди, че изискуемостта на вземанията по
2
договора е настъпила от момента на извършване на работата и изтичане на
предвидения 30 дневен срок по чл. 10 от договора, настоява съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
140 991.08 лв., представляваща възнаграждение по договор от 16.02.2009г. за
м.06.2016г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното им заплащане и сумата от 40 848.25 лв. представляваща
обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 18.08.2016г. до
предявяване на иска. В случай, че съдът приеме, че договор между страните
липсва, то ищеца сочи, че е предприел и извършил работата в интерес на
ответника, поради което му се дължат и разноските, които е направил за
извършване на тази работа в размер на сумата от 95 338.50 лв., за заплащане
на която сума настоява съда да постанови решение, с което да осъди
ответника, ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до
окончателното й заплащане, както и обезщетение за забава плащането на тази
сума в размер на сумата от 27 621.70 лв. за периода от 18.08.2016г. до
предявяване на иска. Претендира разноски.
Ответникът - Община В., БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на
управление ****, чрез процесуалния си представител адв. Д. С. в срока за
отговор е депозирал такъв, с който оспорва предявените искове. Навежда
възражение за нищожност на договора за възлагане на обществена поръчка №
3 от 16.02.2009г., поради сключването му от клон на дружеството ищеца,
който няма правосубектност. Твърди, че решението за откриване на
процедура по възлагане на обществена поръчка и заповедта за избор на
изпълнител са нищожни административния актове и доколкото същите са
необходима предпоставка за сключване на договора, той също е нищожен.
Отделно сочи, че ищеца не е извършил работата, за която претендира
възнаграждение, което се установява от липсата на съставени протоколи и
издадена фактура. Твърди, че от началото на м.02.2016г. дружеството ищец не
е извършвал почистване на битовите отпадъци, не е сметосъбирал и
сметоизвозвал същите, а отпадъците са били натрупани; не е извършвал и
дейности по озеленяване. Най – сетне навежда възражение за превишаване на
годишните стойности по видовите работи, посочени в раздел втори от
ценовото предложение на изпълнителя. Оспорва и предявения при условията
на евентуалност иск, като сочи, че същия е недопустим, тъй като Община В.
не е пасивно материално правно легитимирана да отговаря по иск за водене
на чужда работа без пълномощия, тъй като е на бюджетна издръжка. В
случай, че съдът намери иска за допустим сочи, че същия е неоснователен,
тъй като ищеца от м.02.2016г. не е извършил дейностите, предмет на исковата
претенция, нито е направил разходи в интерес на Община В.. В случай, че
бъде уважен главния иск ответника заявява възражение за прихващане със
сумата от 49 872.84 лв., частично от вземане в размер на 331 855 лв.,
представляващо обезщетение, вследствие неоснователното ползване на
собствените на ответника съдове за смет и конкретно контейнери за смет КС-
4 – 4 куб. м. – 146 бр., контейнери тип „Бобър“ – 1 - 1 куб. м. - 449 бр., друг
3
тип контейнери КС – 1 куб. м. 105 бр. и кофи тип „Мева“ – 6086 бр., тъй като
договор № 21 от 16.02.2009г. е прекратен, което обезщетението е съобразено
с пазарната цена на ползваните съдове за смет, евентуално с вземането от
213 010 лв., което е с произход обезщетение в размер на пазарния наем за
периода на ползване на съдовете от 01.04.2009г. до 30.11.2016г..
В срока за депозиране на допълнителна искова молба е постъпила
такава от ищеца, с която оспорва възраженията за нищожност на договора,
тъй като същия е сключен от клон, доколкото правните действия, извършени
от него пораждат действие за принципала. Оспорва и другото наведено
възражение за нищожност на договора като твърди, че същото не може да се
упражнява чрез възражение, нито ответникът е легитимиран да го заявява.
Подържа твърденията, че е изпълнявал задълженията си и въпреки липсата на
възражения от ответника по изпълненото не е получил възнаграждение за
м.06.2016г.. Твърди, че ответника е пасивно материално правно легитимиран
да отговаря по правилата на гестията, а приемане на противното би довело до
неоснователно обогатяване. Оспорва заявеното при условия на евентуалност
възражение за прихващане, като твърди, че вземането в размер на 1977.33 лв.
е заявено вече за прихващане по други две дела по описа на ОС П., поради
което и не следва да се допуска.
От ответника е постъпил допълнителен отговор на допълнителната
искова молба, с който подържа наведените вече възражения.
На 16.02.2009г. между ищеца, в качеството му на изпълнител и
Община В., в качеството й на възложител е сключен договор за възлагане на
обществена поръчка № 31, по силата на който възложителят е възложил, а
изпълнителят е приел да извърши „сметосъбиране и сметоизвозване на твърди
битови отпадъци на територията на Община В., поддържане на чистотата на
всички територии за обществено ползване, вкл. нерегламентираните сметища,
поддържане на зелените площи и озеленяване; почистване на тротоари и
улици, които не са от четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни
условия, опесъчаване и лугиране. Учреденото облигационно правоотношение
е срочно – 10 години от сключването му – чл. 7, а съгласно уговореното в
чл.9, ал.1 от договора стойността на дължимото се на изпълнителя
възнаграждение е 1 409 910.88 лв. без ДДС или в размер на 117 492.57 лв. без
ДДС и 140 991.08 с ДДС.
Основателни са изложените от жалбоподателя възражения за
неправилност на извода на решаващия първостепенен съд за това, че
договора е нищожен, тъй като е в противоречие с формираната сила на
пресъдено нещо по влязлото в сила на 14.05.2021г. решение № 260045 от
26.02.2021г., постановено по в.т.д. № 744/2020г. по описа на ПАС. С
коментираното решение по идентичен спор между страните за дължимо, но
неплатено възнаграждение за м.01.2016г. съдът се е произнесъл по
4
наведеното възражение на нищожност на договора, основаващо се на това, че
с влязло в сила решение № 2779 от 03.02.2010г. по адм.д. № 8216/2009г. на
ВАС са обявени за нищожни решението за откриване на процедура по
възлагане на обществена поръчка и за избор на изпълнител, въз основа на
които е сключен договора от 16.02.2009г. или основано на чл. 120а, ал.2, т.1 и
т.2 ЗОП в редакцията на посочената разпоредба ДВ, бр. 102 от 28.11.2008г.,
актуална към датата на сключване на договора. С влязлото в законна сила
решение № 260045 от 26.02.2021г., постановено по в.т.д. № 744/2020г. по
описа на ПАС е прието, че Община В. като възложител по договора не е
активно легитимирана да прави и поддържа възражение по чл. 26, ал.1, пр.
първо ЗЗД във вр. с чл. 120а, ал.1, т.1 и т.2 ЗОП, ред. ДВ, бр. 102 от
28.11.2008г., поради което и това възражение е прието за неоснователно, а
иска за заплащане на дължимото се на изпълнителя възнаграждение за
м.01.2016г. е уважен. Последицата от това е, че са преклудирани със сила на
присъдено нещо възраженията досежно действителността на договора от
16.02.2009г., оспорена от ответника с приложението на чл. 120а, ал.1, т.1 и т.2
ЗОП и фактите, обосноваващи основателността на претенцията за
неизплатено възнаграждение на ищеца за м.01.2016г. и същите няма как да
бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство.
Изложеното до тук означава, че изводът на първостепенния съд за
неоснователност на предявения главен иск, основан на прието за основателно
възражение за нищожност, квалифицирано като такова по чл. 26, ал.1, пр.1
ЗЗД във вр. с чл. 41 вр. с чл. 38, ал.1, т.1 ЗОП, ред. ДВ, бр.37/2006г., не може
да бъде споделен. Следва да се има предвид от една страна некоректността на
извършената квалификация на възражението за нищожност от
първостепенния съд, а от друга дори и да се приеме, че същата е адекватна на
заявеното от ответника правоизключващо възражение, то същото се покрива
с очертаното вече специално основание за нищожност по чл. 120а, ал.2, т.1 и
т.2 ЗОП /отм./, по отношение на което е формирана сила на пресъдено нещо с
влязлото в сила решение на ПАС за неговата неоснователност, обоснована с
невъзможността да бъде заявена с възражение и с липсата на активна
легитимация за заявилия го.
Неоснователно е и следващото наведено правоизключващо
възражение за нищожност на договора, като сключен от клон на търговското
дружество, тъй като извършените от клона действия пораждат действие за
5
дружеството.
След като се установи неоснователността на заявените от ответника
правоизключващи възражения за нищожност следва да се даде отговор на
останалите релевантни за спора въпроси относно изпълнението на учреденото
договорно правоотношение.
Договорът за обществена поръчка № 31 от 16.02.2009г., сключен при
условията на ЗОП, всъщност представлява договор за изработка, основно
задължение, по който е приемане на извършената от възложителя работа по
смисъла на чл. 264 от ЗЗД. Съгласно чл. 10 от договора приемането на
възложената работа се удостоверява с двустранни протоколи, като няма спор
между страните, че такива не са съставени. Това обстоятелство само по себе
си не означава, че работата не е изпълнена, в подкрепа на което са и
приложените като изпратени от ищеца на ответната община протоколи от вх.
№ 53-00 за м.06.2016г. и върнати от Община В., поради липса на „основание
да предприема действия по тях…“ /л. 595-693/ и приложените към исковата
молба нотариални покани, съдържаща информация за извършена дейност
през периода м.06.2016г. и съответни констативни протоколи, които са
неоспорени от ответника. Същите тези нотариални покани, обективиращи
данни за извършената работа от ищеца са останали без отговор от Община В.,
видно от съставените констативни протоколи № **, том ** от **.**.****г. и
№ **, том ** от **.**.****г. на Нотариус Л. Ц. с рег. № *** на НК.
От приетата пред първостепенния съд ССчЕ – основна и
допълнителна се установява, че за м.06.2016г. разходите свързвани с
дейността на дружеството ищец за изпълнение на възложеното в Община В.
възлизат на сумата от 92 088.28 без ДДС, като издадените в тази връзка
фактури са включени в дневниците за покупки по ЗДДС и са осчетоводени по
съответстващите им счетоводни сметки. Според в.л. Т. и съгласно
информация, предоставена от Община В. за м.06.2016г. депонираните
отпадъци на общинско депо в гр. В. възлизат на 1074 тона, като отчисленията
по чл.60 ЗУО за този период са в размер на 2.42 лв. на тон или 2599.08 лв.
общо, съответно отчисленията по чл. 64 от ЗУО за същия период са в размер
на 36 лв. на тон или 38 160лв., общо, които не са платени от Община В.,
съгласно акт № 1 от 12.03.2018г. на РИОСВ гр. П.. Експертът сочи, че
договорното възнаграждение за един месец по договора е 140 991.08 лв..
6
От приложените копия на отчетна книга за депа на отпадъци се
установява, че за процесния период – м.06.2016г. е водена такава, съгласно
обр. Приложение № 3 от Наредба № 1 от 04.06.2014г. за реда и образците, по
които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда
за водене на публични регистри, която е заверена от директора на РИОСВ –
П. на 25.07.2016г.. В проведеното съдебно заседание на 07.07.2020г.
процесуалния представител на ответника е заявил, че през 2016г. не е
съставян акт за нарушения и санкции от РИОСВ, от което следва, че ищецът
като дружество, извършващо специфичната дейност по събиране и
депониране на битови отпадъци е водило отчетност, съобразена с
изискванията на закона – чл. 44 ЗУО и Наредба № 1 от 04.06.2014г..
Събраните по делото гласни доказателства и конкретно показанията
на св. А. М., които съдът кредитира като подкрепени от останалите събрани
по делото доказателства – писмени и експертни, преки и непосредствени,
установяват, че през м.06.2016г. дружеството ищец е осъществявало дейност
по поддържане на чистотата в гр. В., в т.ч. сметосъбиране на твърди отпадъци
и почистване на улици, паркове и зелени площи, в т.ч. зацветяване,
поддържане на зелените площи с косене, поливане и рязане. Свидетелят
заявява, че сметопочистването се извършвало ежедневно по график, като през
летните месеци се налагало и почистване на контейнерите, вкл. и с
дезифенктант, за което работниците били снабдени с пръскачки. Свидетелят
твърди, че не знае да е имало забележки към почистването от страна на
Община В., а при сигнали за струпани боклуци от граждани се е налагало
повторно минаване.
Въззивният съд не кредитира показанията на св. М.Т. и св. Р.Х., тъй
като и двамата свидетели са служители на Община В. и преценени с
приложението на чл. 172 ГПК са изцяло опровергани от останалите събрани
по делото доказателства – писмени и експертни такива. Следва да се има
предвид, че внимателния прочит на тези показания налага извод за тяхната
недостатъчна конкретност и яснота, както и че в показанията на св. М. Т. се
съдържат твърдения за това, че „…не се сметоизвозваше, не мога да кажа, че
въобще, но много рядко …“, което означава, че такова все пак е било
извършвано, противно на възражението на ответника за пълно неизпълнение.
Следва да се има предвид и уговореното между страните по договора – чл. 28,
7
а именно в случай на лошо изпълнение или частично неизпълнение на
поетите от изпълнителя задължения по договора възложителя има право на
неустойка като нередностите се установяват с протокол. Такива протоколи не
са съставени, поради което и показанията на св. Т. в частта на некачествено
изпълнение са изцяло опровергани от доказателствения материал по делото.
Въз основа на изложеното съдът приема, че ищеца е изпълнявал
възложените му дейности по организация на управлението на отпадъците, в
т.ч. озеленяване на територията на Община В. през м.06.2016г., въпреки
неоправдания отказ на Община В. изрично да приеме изпълненото. Затова и с
приложението на чл. 264, ал.3 ЗЗД за възложителя е възникнало насрещното
задължение за заплащане на уговореното възнаграждение. Същото, съгласно
заключението на в.л. Т. за един месец е в размер на 140 991.08 лв., колкото е
заявено за присъждане и от ищеца.
Предвид основателността на главния иск, основателен е и кумулативно
заявения акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава плащането на главницата за периода от 18.08.2016г. до предявяване на
иска в размер на 40 848.25 лв.. Съгласно чл. 10 от договора заплащане на
извършените работи се извършва ежемесечно след представяне на протокол
за действително извършените работи и фактура. В конкретният случай,
въпреки изпратените и връчени на представител на ответника нотариални
покани, с които са изпратени съставените актове за извършени дейности,
както и съставените фактури за м.06.2016г. отговор не е последвал, поради
което и от 18.08.2016г. ответника е в забава на собственото му задължение –
да прегледа изпълнената работа своевременно и в случай, че няма възражения
да я приеме и да заплати дължимото на изпълнителя възнаграждение. Затова и
иска за присъждане на обезщетение за забава плащането на главницата за
периода от 18.08.2016г. до 26.06.2019г. е доказан по основание и по размер
при съобразяване на чл. 162 ГПК и след извършена справка в сайта на
calculator.bg.
След като се установи основателността на главния иск следва да се
разгледа и заявеното от ответника възражение за прихващане с негови
вземания със сумата от 49 872.84 лв., частично от вземане в размер на 331 855
лв., представляващо обезщетение, вследствие неоснователното ползване на
собствените на ответника съдове за смет и конкретно контейнери за смет КС-
4 – 4 куб. м. – 146 бр., контейнери тип „Бобър“ – 1 - 1 куб. м. - 449 бр., друг
тип контейнери КС – 1 куб. м. 105 бр. и кофи тип „Мева“ – 6086 бр., тъй като
договор № 21 от 16.02.2009г. е прекратен, което обезщетението е съобразено
с пазарната цена на ползваните съдове за смет, евентуално с вземането от 213
010 лв., което е с произход обезщетение в размер на пазарния наем за периода
на ползване на съдовете от 01.04.2009г. до 30.11.2016г.. Вземанията се
8
основават на следните фактически твърдения: съгласно техническото задание
и условия на обществената поръчка описаните съдове за смет са собственост
на Община В. и те могат да бъдат ползвани от изпълнителя след закупуването
им или под наем. Като твърди, че ищецът ползвал предоставените му съдове
за срока на договора, който е прекратен ответника твърди, че му се дължи
обезщетение в размер на средната им пазарна цена, евентуално средния
пазарен наем. Вярно е твърдението на ответника, че в „Заданието за
обществена поръчка и технически условия“ е посочено, че съдовете за смет са
собственост на Община В. и могат да се ползват от изпълнителя при
закупуването им или под наем. В тежест на ответника е да установи всички
релевантни факти за възникване и съществуване на вземанията, заявени за
прихващане. В хода на първоинстанционното производство са събрани данни
за размера на пазарната стойност, а и за размера на пазарния наем на
контейнерите за смет за периода м.04.2009г. – м.11.2016г., видно от приетата
от съда и без възражения от страните СТЕ на в.л. Д.Г., но това не е
достатъчно, за да обоснове съществуване на вземането, заявено за
прихващане. Липсват доказателства, че действително ответника е разполагал
с подобно оборудване, както и че именно Община В. е собственик на тези
съдове. От показанията на св. Б.С. категоричен извод по отношение на тези
факти не може да бъде направен, тъй като веднъж той твърди, че съдовете са
били собственост на Община В., а след това, че са били в активите на „С. к.“
ЕООД, а дори и да се приеме, че е установена собствеността на ответника по
отношение на съдовете за смет, то свидетеля не посочва кога и най – вече при
какви условия са били фактически предадени на ищеца, за да се прецени
дължи ли се на собственика някакво обезщетение. Липсват данни и за това и
кои и колко, а и в какво състояние са били съдовете за смет при евентуалното
им предаване. Изводът е, че ответника не установи налично вземане, с което
да се прихване вземането на ищеца, поради което и заявеното възражение на
прихващане следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното решението, с което е отхвърлен предявения главен
иск следва да бъде отменено и постановено друго такова, с което бъде
присъдено в полза на ищеца дължимото му се за м.06.2016г. възнаграждение
в претендирания от него размер от 140 991.08 лв.. По изложените вече мотиви
решението, следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлен иска за
заплащане на сумата от 40 848.25 лв., представляваща обезщетение за забава
плащането на главницата за периода от 18.08.2016г. до 26.06.2019г..
Предвид основателността на главния иск, решението следва да бъде
отменено и в частта, с която е разгледан предявения евентуален иск, тъй като
не е настъпило условието за разглеждането му.
При този изход на спора на ищеца се дължат разноски, както за първата,
така и за въззивната инстанция, каквото искане за присъждането им е заявено
във въззивното производство. Решението следва да бъде отменено и в частта,
с която е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 6724.15 лв.,
9
разноски за първоинстанционното производство, като вместо това му се
присъди сумата от 11 363.57 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство, съгласно приложения списък по чл. 80
ГПК. На жалбоподателя ищец се дължат разноски и за въззивната инстанция,
които съдът констатира да са в размер на 7257 лв., съгласно приложен списък
по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260112 от 14.07.2021 година,
постановено по т. д. № 135/2019 година по описа на Окръжен съд – П.,
поправено с решение № 260017 от 21.03.2022г., постановено по т.д. №
135/2019г. по описа на ОС П. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община В., БУЛСТАТ ********* с адрес **** да заплати
на „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ****
следните суми:
140 991.08 лв., представляваща възнаграждение по договор за
възлагане на обществена поръчка от № 31 от 16.02.2009г. за м.06.2016г. за
извършване на услугите „Ч.“ и „О.“ на територията на Община В., ведно със
законната лихва, считано от 26.06.2019г. до окончателното й заплащане;
40 848.25 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на
главницата за периода от 18.08.2016г. до 26.06.2019г..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от Община В., БУЛСТАТ
********* с адрес **** възражение за прихващане със сумата от 49 872.84
лв., частично от вземане в размер на 331 855 лв., представляващо
обезщетение, вследствие неоснователното ползване на собствените на
Общината съдове за смет и конкретно контейнери за смет КС-4 – 4 куб. м. –
146 бр., контейнери тип „Бобър“ – 1 - 1 куб. м. - 449 бр., друг тип контейнери
КС – 1 куб. м. 105 бр. и кофи тип „Мева“ – 6086 бр., тъй като договор № 21 от
16.02.2009г. е прекратен, което обезщетението е съобразено с пазарната цена
на ползваните съдове за смет, евентуално с вземането от 213 010 лв., което е с
произход обезщетение в размер на пазарния наем за периода на ползване на
съдовете от 01.04.2009г. до 30.11.2016г..
ОСЪЖДА Община В., БУЛСТАТ ********* с адрес **** да заплати
на „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ****
сума в размер на 11 363.57 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство и сума в размер на 7257 лв.,
представляваща разноски по заплащане на държавна такса и възнаграждение
за адвокат пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11