Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
град Велико
Търново, 10.12.2018 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Великотърновският районен
съд, първи състав, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Явор Данаилов
при секретаря Анита
Бижева и в присъствието на прокурора ………, разгледа
докладваното от съдията Данаилов гражд. дело № 515 по
описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Кредит
Инс” ООД, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника за сумата от 500 лева – главница, дължима по
договор за потребителски кредит без поръчителство „Екстра” № 65843/29.03.2017
г., сумата от 4.00 лева - договорна лихва за периода от 29.03.2017 г. до 08.09.2017
г., сумата от 170.65 лева - договорна такса „Гарант” за периода от 29.03.2017 г. до 08.09.2017 г.,
както и сумата от 16.58 лева - лихва за забава за периода от 01.05.2017 г. до
08.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до
окончателното погасяване на задължението, като за посочените вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 3089/2017 г. по описа на Великотърновски районен съд.
В
молбата се твърди, че ответникът е кандидатствал за получаване на потребителски
кредит, предоставяйки личните си данни чрез попълване на регистрационната форма
за кандидатстване, при спазване на изискванията за предоставяне на финансова
услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените данни,
служител на ищеца се е свързал с ответника на посочения от последния телефонен
номер, като ответникът потвърдил самоличността си, истинността на
предоставената информация и желанието си да получи кредит в размер на 500 лева.
След обработване на данните кредитът бил отпуснат, като с ответника по
електронен път бил сключен договор за потребителски кредит на граждани без
поръчителство „Екстра” № 65843/29.03.2017 г. и желаната сума била преведена
чрез системата е-pay и получена от ответника на каса в офис на „Изипей” АД.
Твърди се, че ответникът е поел задължение да върне предоставения кредит с
договорна лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението възлизал
на 715.65 и бил платим на три равни месечни вноски с падежни дати за периода от
29.04.2017 г. до 29.06.2017 г. Сочи се, че кредитополучателят не е осъществил
никакво плащане по вноските. Заявява се, че въпреки отправените многократни
напомняния и понастоящем вноските не са заплатени.
В предоставения срок е подаден отговор
от ответника чрез назначения му особен представител, в който предявените искове
се оспорват изцяло.
Ответникът М.Н.Б., чрез назначения му
особен представител оспорва иска и моли същия да бъзе отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема следното за
установено от фактическа страна и достига до следните правни изводи:
От
приложеното към настоящото ч.гр.д. № 3089/2017
г. на ВТРС
се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу ответника за
вземания, съвпадащи с посочените в исковата молба, като срещу тези вземания е
възразено в законоустановения срок.
От приложените по делото заявка за кредит се установява че на 29.03.2018 г. ответникът е подал заявка за предоставяне на кредит в размер на 500.00 лева. В заявката е посочено, че до 29.06.2016 г.
заявителят следва да върне сума в размер на 715.65
лева,
както и че същият е поискал банкова гаранция, чиито размер и други условия относно начина на
предоставянето й не са уточнени. В представения договор за
потребителски кредит „Екстра” № 65843/29.03.2017 г. са уговорени размерът на кредита - 500.00 лева, срокът на връщане на предоставената сума - 3 месеца и годишният лихвен процент - 36.00 %. Посочено е, че
кредитополучателят е избрал опция кредитодателят да ангажира дружество гарант,
което да гарантира вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати такса „Гарант”, разсрочена към месечните му вноски съгласно приложения
към договора погасителен план. В инкорпорирания в договор за кредит погасителен
план са уговорени общият размер на договорната лихва –
170.65 лева за целия срок на
договора, размера на такса „Гарант” – 56.88 лева месечно (общо 170.64 лева за целия срок на договора) и месечната
вноска по кредита в размер на 238.55 лева, която макар да не е изрично посочено, очевидно включва част от
главницата, уговорената лихва и такса „Гарант”. Съгласно приложените Общи условия, с маркиране на
полето „Съгласен съм с общите условия” и натискане на бутона „Потвърди” кандидатът за кредит се съгласява с действащи към момента Общи условия.
Видно
от представения от ищеца договор за предоставяне на гаранция по потребителски
кредити от 25.10.2014 г.,
сключен
между ищеца и „Бикнел Корп” ООД,
последното дружество е поело задължение да гарантира вземанията на ищеца по
отпуснати потребителски кредити, ако такава опция е била избрана от съответния
кредитополучател при подаване на заявката за отпускане на кредит и същата е
била одобрена.
От
представения с исковата молба препис на разписка за
извършено плащане се установява, че на 29.03.2017 г. от страна на ищцовото дружество е наредено чрез система за електронни плащания ePay.bg на
ответника да бъдат заплатени 500.00 лева.
От заключението на приетата по делото счетоводна експертиза се установява, че размерът на отпуснатия кредит на ответника възлиза на сума в размер от 500.00 лева, която е получена от последния на 29.03.2017 г. Няма
отразено в счетоводтвото на ответника, което е возено редовно, извършено
прамаще от ответника на някоя от вноските по договора.
От заключението на съдебно – графическата експертиза
се установява, че подписът, положен на разписка № 07000560121319 от
30.03.2017г. е на ответника М.Н.Б..
При така
установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 от Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, вр. чл. 9, ал. 1 от Закона
за потребителския кредит и чл. 86 ЗЗД - за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника, дължими по договор за потребителски кредит
на граждани без поръчителство „Екстра” № 51477/23.11.2015 г.
С оглед заключението на изслушаната съдебно-графическа
експертиз, която съдът кредитира като компетентно, обосновано и
безпротиворечиво, на основание чл. 194 ал. 3 ГПК съдът следва да постанови с
решението си, че заявеното оспорване истинността, и в частност - автентичността
на документа разписка № 07000560121319 от 30.03.2017г. на ответника М.Н.Б., не
е доказано.
Доколкото от представената по делото разписка за извършено
плащане и от заключението на счетоводната
и графическата експертизи се установява, че на 29.03.2017 г. ответникът е
получил сумата от 500.00 лева, съдът приема за установено, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по процесния договор за кредит. Кредитът
е станал изискуем на 29.06.2017г. с изтичане на падежа на последната дължима
вноска.
Неоснователно се явява и възражението за липса на
конкретизация как е формиран размерът на претендираната договорна лихва, върху
коя сума и за кой период е начислена същата. В случая се касае за
възнаградителна лихва, а не такава за забава, размерът на същата е уговорен в
приложението към договора за кредит и видно от него същата е в размер на 15.00
лева месечно, като в исковата молба е посочен периодът на нейната дължимост -
от 29.03.2017 г. до 08.09.2017 г., т.е. за срока на договора.
Следва да бъде споделено възражението на ответника за
неоснователност на претендирата такса „Гарант”. От представената заявка за
отпускане на кредит е видно, че ответникът е посочил, че желае банкова
гаранция, а в предоставения по делото договор е посочено, че кредитополучателят
е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на
вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на
кредитодателя такса „Гарант”, разсрочена към месечните му вноски, съгласно
погасителния план. Налице е нарушение на чл. 11, ал. 2 от ЗПФУР, доколкото информацията за
договорните задължения, която е предоставена на ответника-потребител преди сключването на договора, не съответства на задълженията по оформения впоследствие договор - във формуляра за заявка е посочено, че клиентът
иска банкова гаранция, а вместо това в договора е вписвано, че същият иска
ангажиране на дружество-гарант, като от доказателствата по делото е видно, че
ангажираното впоследствие дружество не е банкова институция. Т.е. липсва
съвпадение между изразеното от потребителя желание за обвързване с конкретна
договорна клауза и отразеното в договора, поради което и ответникът не дължи
заплащане на претендираната такса „Гарант”.
Предвид изложеното съдът намира, че искът за
главницата е основателен и следва да бъде уважен до посочения размер от 500
лева. Основателен е и искът за заплащане на уговорената договорна лихва от 45 лв.
Върху незаплатената главница от 500 лева се дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва, чиито размер за претендирания период от 01.05.2017
до 08.09.2017 г. се равнява на 16.58 лева, изчислен съобразно заключението на вещото
лице.
В останалата си част - за претенцията за такса
„Гарант” от 170.65 лв., искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен по
гореизложените съображения.
Предвид изхода на делото от присъдените на ищеца в
заповедното производство разноски в общ размер на 325.00 лева в тежест на
ответника следва да се възложи сумата от 249.26 лева, съразмерно с уважената
част от предявените искове. От общо направените от ищеца в исковото
производство разноски в размер на 700 лева, с оглед изхода на делото в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 536.86 лева, съразмерно с
уважената част от предявените искове.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ по реда на чл.194, ал.3 от ГПК, като неоснователен и недоказан,
предявеният от М.Н.Б. с ЕГН **********
***, против „КРЕДИТ ИНС” ООД ЕИК *********,
гр. София, бул. Цар Борис ІІІ №19, вх.В, ет.1, ап.6, инцидентен установителен
иск, че разписка № 07000560121319 от 30.03.2017г., е НЕИСТИНСКИ /НЕАВТЕНТИЧЕН/
документ, тъй като не е подписан от ответника М.Н.Б..
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Н.Б. с ЕГН ********** *** дължи на „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК
********* сумата от 500 лв. (петстотин
лева) - главница, дължима по договор
за потребителски кредит без поръчителство „Екстра” № 65843/29.03.2017 г., сумата от 45 лв. (четиридесет и пет
лева) – договорна лихва за периода 29.03.2017г. – 08.09.2017г., сумата 16.58 лв. /шестнадесет лева и петдесет
и осем стотинки/ мораторна лихва за периода от 01.05.2017 г. до 08.09.2017 г.,
като за посочените вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3089/2017 г. по описа на
Великотърновския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК ********* против М.Н.Б. с ЕГН ********** *** искове за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 170.65 лева - договорна такса „Гарант”,
претендирана за периода от 29.03.2017 г. до 08.09.2017 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 3089/2017 г. по описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА М.Н.Б. с
ЕГН ********** ***, да заплати на „КРЕДИТ
ИНС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Яков Крайков” № 8-10, ет. 1, ап. 4, сумата от 536.86 лв. (петстатин тридесет и шест лева и осемдесет и шест
стотинки), представляваща направените в исковото производство разноски, както и
сумата от 249.26 лв. (двеста
четиридесет и девет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща
направените разноски по ч.гр.д. № 3089/2017 г. по описа на Великотърновския
районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: