Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 30.06.2021
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на шестнадесети юни
през две хиляди и двадесета и първа година,
в състав
Председател:ПЕНКА БРАТАНОВА
Членове:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Мая Стойнева
с участието на прокурора от КнОП Костадин
Босачки
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНОХД
№ 156
по описа за 2021 г. на КнОС, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част IV, глава
XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С
присъда № 260011, постановена от
Дупнишкия районен съд на 27.01.2021г. по
НОХД №611/2018г. по описа на същия съд
подсъдимият И.А.Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129,
ал.1 вр.ал.2, пр.5 НК вр. чл.63, ал.1, т.3 НК- затова, че на
10.04.2016 г. в с. К., област К.
е причинил средна телесна повреда на С.С.З., като по време на деянието е бил непълнолетен, но е могъл да
разбира свойството и значението на деянието
и да ръководи постъпките си. На осн. чл.54 от НК е осъден на ЛС за срок
от 2 години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата в сила. Подс.Д. е осъден да заплати и
разноските по делото и държавна такса за уважения граждански иск.
Присъдата се обжалва от адв. Ал.Р.,
защитник на подс. Д.. Изтъкват се доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на същата. Сочи се, че ДнРС е извършил неправилна преценка
на доказателствения материал, както и и че не доказано авторството на деянието.
Иска се отмяна на същата и постановяване на нова, оправдателна присъда.
Представителят на КнОП оспорва
въззивната жалба и изразява становище за нейната неоснователност.
Защитникът на подсъдимия Д.-
адв.Ал. Р. поддържа въззивната си жалба и иска същата да бъде уважена.
Подсъдимият И.А.Д. твърди, че
е невинен и иска да бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна
проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане
както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във
въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита, че
въззивната жалба е предявена от надлежна страни в наказателния процес и в срока
по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:
Фактическата обстановка е
подробно изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния
ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му
решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд.
следствие, е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята
съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от
съществено значение за правилното
решаване на делото по същество. Установява се следната фактическа обстановка,
която изцяло се споделя и от въззивния съд:
Подс.
И.Д., св. Т.З. и неговата майка С.З.са от с.К. и се познавали. Семейството на подс. Д. притежава ливада в близост до дома на сем. З..
Отношенията им били обтегнати по повод извършени кражби в парцела на
семейството на подс. Д., за което те обвинявали
семейство З..
На 10.04.2016г.,
подс.Д. се намирал в дома на св.Н. Ц. в с.К.. Решил
да посети дома на семейство З. във връзка с извършените кражби. За целта
помолил св. Ц. да го придружи. Последният се съгласил. Д. си избрал една от
множеството намиращи се в двора на св.Ц. метални тръби и с нея се отправили към
дома на З., находящ се на ул.”М.П.”№****** в същото
село.
Пристигнали на място и
извикали св. З.. Последният излязъл на
двора, при което между подс. Д. и св.З. възникнал
словесен конфликт. Подсъдимият обвинил З. в извършване на кражби. Чувайки
скандала, на двора излязла и св. З.а, която също се намесила във
възникналата словесна свада. Подс. Д. позвънил на
телефона на брат си св.Кристиян Д., който също пристигнал на място с микробус и
започнал с ръцете си да нанася удари по тялото на св. Т. З..
Пострадалата С.З.решила да
защити сина Т. З. и се приближила към спорещите. Св.Т.З. се извъртял с гръб към
към св. Кр.Д. и в този
момент видял, че подс. И.Д. държи тръба, с която замахнал и с нея нанесъл удар по главата на С. З.а. От
главата й потекла кръв, З.а се изплашила и започнала да вика за помощ. Св.Ц.,
от мястото на което се намира, видял, че З.а пада и че подс.
И.Д. държи в ръцете си тръба. Той взел тръбата със себе си и заедно с подс. Д. и св. Кр.Д., се
качили на микробуса и си тръгнали. Тръбата била оставена в двор на Ц..
На място св.З. извикал полиция и ЦСНМП. В момента на
пристигането на полицейските служители св.Ш. и св. С., С.З.била адекватна и
седяла на стол. Обяснила, че е ударена от съседа си подс. И.Д. с тръба
в главата. След пристигането на медицински екип била закарана в МБАЛ „Св.И. ***,
където от страна на лекарите била констатирана фрактура на черепа й и контузия
на мозъка. По тази причина била настанена на лечение в същата болница, където
четири дни по-късно починала в следствие настъпилите усложнения на тежки
хронични заболявания, от които страдала.
От изготвената по делото
СМЕ се установява, че С.З.е получила следните травматични увреждания:Разкъсноконтузна рана в дясната челно-теменно-слепоочна
област на главата.Кръвонасядане на меките черепни
обвивки в областта на раната. Подлежащо счупване в дясната теменна кост, с фрактурна
линия преминаваща през слепоочната кост и достигаща средна черепна ямка в дясно. Контузия на мозъка/КАТ от 11.04.2016г/. Кръвонасядане на клепачите на двете очи. Получените
травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети, по
механизма на удари с или върху такива и добре отговарят да са получени по твърдяния начин- при
директен удар с метална тръба по главата. Получената разкъсноконтузна
рана в дясната теменна област на главата с подлежащо счупване на теменната кост,
води до нарушаване херметичността на черепната кухина и създаване на
комуникация с външната среда, поради което увреждането реализира критериите на
медико-биологичния признак нараняване проникващо в черепната кухина. От своя
страна установената мозъчна контузия сама по себе си е причинила разстройство
на здравето, временно опасно за живота. Установен е механизма на получаване на
черепно-мозъчната травма предвид локализацията и морфологията на травматичните
увреждания- в резултат на директен удар с твърд тъп предмет по главата.
Изключена е възможността същите да се получени по механизъм на падане от
собствен ръст.
При извършената СМЕ на труп на
С. З.а, освен гореспоменатите травматични увреждания е установено наличието на
множество хронични заболявания, протичащи на фона на тежко увредено общо
състояние, като е прието, че се касае за болестна причина за настъпването на
смъртта.
На 14.04.2016 г. в дома
на св. Ц. бил извършен оглед на
местопроизшествие, при който в присъствието на полицейските служители св. В.и
св. Г. била иззета метална тръба- средството на престъплението. Св.Ц. посочил,
че с тази тръба З.а е била ударена от подс. Д.. Посоченото действие е осъществено в присъствието
на поемното лице
св. Димитрова.
За
да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал
доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Направил е прецизен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил
доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Разпитал е Т. З., Н. Ц., Н.й И., В.С., С.Ш., А.В., М.Д., Б. Г..
По надлежния процесуален ред /чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК/ са приобщени и
показанията на част от тези свидетели от ДП- на св.Кр.Д., С., Ц., като е проведена и очна ставка между св.З., Кр.Д.
и Ц.; подс. Д. е дал обяснения по делото. Гласните доказателствени средства не
са пренебрегнати от ДнРС, който подробно
е обсъдил показанията на тримата очевидци- З., Кр.Д., Ц. и подс. Д., съпоставил
ги е помежду им, както и със със
заключението на тройната СМЕ и е изложил мотиви за това- кои от тях поддържа, в
коя част и защо. Много подробно са обсъдени показанията на св. З., очевидец на
случая, като ДнРС обосновано им се е доверил, независимо от родствената му
връзка с пострадалата и е направил верен извод относно тяхната достоверност. Не
са пренебрегнати и показанията на полицейските служители С. и Ш., отзовали се
веднага на подадения сигнал, пред които адекватната все още пострадала е
посочила лицето, което й е нанесло удар и начина на причиняването му- удар с
метална тръба. Същите обосновано са кредитирани
с тяхната логичност, последователност
и взаимна подкрепа, както и с
оглед обстоятелството за синхрон с показанията на св. З.. ДнРС детайлно е
разгледал пок. на другите очевидци- св.
Кр.Д. и Ц., дал им е вяра в частите, в
които съвпадат с пок. на св.З. и на подс. Д.. Правилно са били кредитирани показанията на св. Ц. в частта, в която сочи, че е видял, че
подс. И.Д. държи тръбата в ръцете след
падането на пострадалата, доколкото съвпадат в тази им част с пок. на св. З.. ДнРС обосновано е отхвърлил пок. на св. Кр.Д. в
частта, в която същият е посочил, че удара е бил нанесен от св. Ц.. В тази им
част показанията му са изолирани и поради родствената му връзка с подс. И.Д.
правилно те са счетени за недостоверни и
предубедени.
Подробно е обсъдена защитната
теза на подсъдимия и е отречено твърдението
му, че св.Ц. е нанесъл удара на пострадалата с тръба. Тази теза се
опровергава както от убедителните и безпротиворечиви показания на св. З.,възприел непосредствено удара с тръба
в главата на майка си от подс. И.Д.,
така и от пок. на св. Ц.,
възприел лично поведението на подсъдимия и
пострадалата- първият държи тръба,а втората- пада на земята. Тя се
опровергава и от производните показания на
св. С. и Ш., пред които пострадалата е
обяснила механизма на удара и лицето, което е сторило това- подс. И.Д.,
както и косвено от СМЕ, която категорично изключва увреждането на пострадалата-
черепномозъмчната травма да е причинена от
самонараняване- при падане от цял ръст.
В
този аспект ДнРС се е съобразил с
обстоятелството, че обясненията на подс. И.д. имат двояк характер- като на
годно гласно доказателствено средство по см. на чл.115 НПК, а от друга- като
израз на защитната му позиция. Тези обяснения обосновано са били възприети
именно като израз на защитната му позиция. Защитната теза е проверена и е
обсъдена нейната несъстоятелност, доколкото същата противоречи на свидетелските
показания на св.З., Ц., С., Ш. и на обективните травматични увреждания,
установени по пострадалата и механизъм на причиняването им, категорично
установен от експертното заключение на
тройната СМЕ.
В настоящото решение
въззивният съд счита за необходимо да акцентира единствено върху показанията на
св. З., Ц., Ш., С., доколкото тези доказателствени средства касаят
установяването авторството на деянието и доколкото в тях се съдържат преки
първични и производни доказателства за извършването на процесното престъпление
и за авторството му в лицето на подсъдимия. В тази насока КнОС напълно споделя
изложените от ДнРС съображения относно тях, като намира, че този съд напълно
правилно и с основание ги е кредитирал в частта им относно всички значими за
предмета на делото обстоятелства. Проследявайки и анализирайки съдържащата се в
тези показания информация и съпоставяйки я с всички останали доказателствени
материали, вкл. и с цел проверка на достоверността й, и настоящият съдебен
състав безусловно приема, че като цяло пресъздадената от тях фактическа
обстановка на събитията преди, по време и след конфликта се отличава с
обективност, достоверност и без каквото и да е изопачаване. Т.е. в тях се
съдържат надеждни откъм достоверност и обективност сведения за действително
случилото се на 10.04.2016 г.
В този аспект ДнРС е спазил задълженията си по чл.107, ал.5 НПК да
провери всички доказателствени източници помежду си и да мотивира вътрешното си
убеждение. Въззивната инстанция възприема изцяло значимите за предмета на
делото фактически констатации на първостепенния съд, защото те почиват на вярна
и правилна интерпретация на събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и заключение
на СМЕ. Районният съд е изпълнил точно и акуратно процесуалните си задължения,
произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал.1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК и е
обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил
убедителни съображения относно достоверността на кредитираните и
недостоверността на некредитираните такива. В частност ДнРС е извършил
прецизен, подробен и задълбочен анализ на всички събрани по делото
доказателствени материали, с които се установяват относимите към предмета на
делото обстоятелства, като мотивирано и обосновано е посочил кои от
доказателствата и доказателствените средства приема за достоверни и обективни и
кои от тях не приема за такива. Релевантните за предмета на делото
доказателствени средства са преценявани от ДнРС съобразно тяхното действително
съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин
не са изопачени. В този аспект не се приемат възраженията на жалбоподателя, обективирани във въззивната му жалба за неправилно
формиране на вътрешното убеждение на съда върху показанията на св.З. и Ц.. И
тъй като въззивната инстанция напълно споделя и се съгласява с извършения от
ДнРС доказателствен анализ, то не е необходимо и наложително да бъдат повтаряни
изложените от ДРС доводи и съображения при оценката на доказателствата.
В заключение КнОС намира,
че ДнРС е проверил всички гласни доказателствени средства и ги е съпоставил
помежду им. При оценката на доказателствения материал стриктно са спазени
процесуалните правила и ясно е заявено
на каква част от него се дава вяра, в
коя част и защо. В този аспект ДРС
успешно е мотивирал вътрешното си убеждение съгл. чл. 14 НПК и е изложил
достатъчно убедителни аргументи и законосъобразни доводи, поради което
въззивната инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен
акт фактически констатации. От събраната доказателствена маса следва да се
направи несъмнения извод относно авторството на деянието, поради което КнОС приема за безусловно установено,
че именно подс.И.Д. е автор на същото по механизъм на причиняване,
подробно посочен по- горе.
Изложените от ДнРС изводи по отношение на
правната квалификация на престъпното деяние са обосновани и изцяло се споделят
от КОС. От обективна страна на 10.04.2016
г. в с. К., К. област подс.И.Д. чрез нанасяне на удар
с метална тръба в областта на главата, е причинил на С.З.две средни телесни повреди-
нараняване, проникващо в черепната кухина и разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Уврежданията имат характера на една средна телесна повреда по см. на чл.129, ал.1 Н,
независимо, че по своя брой са две, доколкото се касае за изпълнително деяние
на едно и също престъпление- ППВС №3/27.09.1979г. на ВС, т.18.
КнОС се солидаризира изцяло с извода на ДнРС
относно субективната страна на деянието, което е извършено при пряк
умисъл. По общо правило при телесните
повреди деецът ще носи наказателна отговорност не за обективно причинения
резултат, а единствено за този, който се обхваща от неговото съзнание. Поначало
всяко телесна повреда може да бъде причинена именно с намерението по определен
начин да бъде засегнат определен орган и в този случай ще е налице пряк умисъл
за причиняване на съответната телесна повреда. Интелектуалният момент при
прекия умисъл включва определени представи
както за въздействието върху пострадалия, така и относно вредоносния резултат. В настоящия
случай за прекия умисъл се съди от фактическите действия на подсъдимия- нанасяне с един удар с метален предмет в областта на
главата на пострадалата. Несъмнено подс. Д. с
действията е предвиждал конкретното увреждане на здравето на пострадалия,
насочил е всичките си усилия към това и целял именно неговото настъпване.
Настъпилата впоследствие смърт на пострадалата не е в причинно следствена
връзка с претърпяната травма съгласно СМЕ, доколкото същата е била с тежко
здравословно състояние и смъртта е резултат от тези предходни увреждания.
При определянето на наказанието следва да се
съобразят обстоятелствата, обуславящи
наказателната отговорност на подсъдимия, както и особените правила за
непълнолетните. Степента на обществена опасност на деянието правилно е отчетена
като висока, доколкото са засегнати
обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност на гражданите и с
оглед начина на извършването му. Степента на обществена опасност на подсъдимия
е ниска, доколкото същият е неосъждан. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства правилно е отчетено чистото му съдебно минало. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат желанието за саморазправа и
начина на самото извършване на деянието- предварителното въоръжаване с метална
тръба. Проявена физическата агресия от страна на подсъдимия към пострадалата,
която освен това е била възрастна, болна и не го е предизвикала по никакъв
начин, освен че е неоправдана, е проявление на незачитане на моралните норми на
уважение спрямо личността на членовете
на обществото В този аспект наложеното наказание ЛС в размер на 2 години,
съобразено и с редукцията по чл.63,
ал.1, т.3 НК, е правилно определено, същото е справедливо и съответно на
тежестта на деянието.
При определяне на начина на
изтърпяване на наказанието въззивният съд намира преценката на ДнРС за
възможността за приложение на чл.66 от НК за обоснована, доколкото
предпоставките, предвидени в закона са налице- на подсъдимия е определено
наказание ЛС под 3 години и същият е неосъждан. Необходимо е да се прецени дали е налице и третата предпоставка- целите
на наказанието могат да се изпълнят по този начин. При разрешаването на въпроса
за наказанието съдът следва да постигне баланс
между посочените в чл.36 от НК цели- поправянето и превъзпитанието на
осъдения и общо превантивната функция на наказанието. Надценяването на
специалната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо
конкретния подсъдим. Същевременно подценяването на същата би довело до трайни
нагласи в обществото за безнаказаност на тежките престъпления. При преценка на условията по
чл.66, ал.1 НК следва да се отчита специфичната обществена опасност на
конкретното деяние и конкретния деец. В ППВС№6/75г., изм. с ППВС № 7/87г.
изрично е изтъкнато, че тази преценка се прави с оглед конкретната тежест на
деянието, последиците от него, отражението му в обществото и пр. В случая с
конкретното деяние са засегнати важни обществени отношения, свързани с
телесната неприкосновеност върху личността. От друга страна предвид чистото
съдебно минало на пдсъдимия и трудовата му заетост, КнОС намира, че баланса
между специалната и генералната превенция ще бъде успешно постигнват с
приложение на разп. на чл.66, ал.1 НК, без да е необходимо подс. Д. да бъде
извеждан от обществото. Затова и присъдата следва да бъде потвърдена в частта
на приложението на чл.66, ал.1 НК като обоснована.
По тези
съображения постановената присъда следва да бъде потвърдена като правилна,
законосъобразна и обоснована.
Водим
от гореизложеното и осн. чл. 314 НПК,
вр. чл.334, т. 6 НПК вр. чл.338 НПК, окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260011, постановена на 27.01.2021 г. от
Дупнишкия районен съд по НОХД № 611/2018 г.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.