Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 12.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на девети декември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Д.а
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор О. Куздов от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Маргарита Стергиовска КАНД № 317 по описа за 2019г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт И.С., срещу Решение № 454/17.07.2019г. на Районен съд –
Шумен, постановено по ВНАХД № 808/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е отменено Наказателно постановление № 18 – 0869 - 003546/28.02.2019 год.
на ВПД началник сектор „ПП” при ОД на
МВР, гр. Шумен, с което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на С.И.Й.,***, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че нарушението
е извършено от водача от обективна и субективна страна, и деятелността му не
следва да бъде квалифицирана като „маловажна“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По
тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване
на наложеното на Й. административно наказание. В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, С.И.Й.,
не изразява становище по жалбата, а в съдебно заседание, редовно и
своевременнпо призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
„Увеселителни влакчета“
ЕООД, гр.София регистрирало в сектор ПП при ОДМВР, гр.София специален автомобил
„Субару 1800“ с рег. № СО 4008 АХ, който изпълнявал функции на атракционно
туристическо влакче. Същото било
отдадено под наем от „Увеселителни влакчета“ ЕООД, гр.София на „Екшън Райдърс“
ЕООД, гр. Шумен. На 07.12.2018г. Община
Шумен издала Разрешение №8858 на „Екшън Райдърс“ ЕООД, гр.Шумен за движение
на атракционно туристическо влакче по
пешеходната част на бул.“Славянски“. На 07.12.2018г. кметът на Община Шумен
издал и заповед, в която бил посочен периода от време, през което атракционното
туристическо влакче с рег. № СО 4008 АХ, за което било издадено разрешението,
следвало да се движи и маршрута, който
трябвало да следва.
Свидетелят К.Т.Д.,
управител на „Увеселителни влакчета“
ЕООД, гр. София поел ангажимент да намери и обучи лице, което да управлява
влакчето, за което била публикувана обява. Във връзка с обявата С.И.Й. се
свързал по телефона със свидетеля К.Д.. Двамата се уговорили на 07.12.2018г. Й.
да отиде на пешеходната алея на бул. „Славянски“, където било паркирано
влакчето, за да се запознае с работата като на същото място св. Д. изпратил и
свидетеля В.Г.Х., който бил работил като
водач на подобно превозно средство,
поради което бил натоварен от Д. да
запознае Й. с работата и да го обучи.
Х. и Й. се качили във
влакчето, състоящо се от теглещо превозно средство и два вагона, и Й. го привел
в движение по пешеходната алея на бул. „Славянски“ в посока ДКТ „Васил Друмев“.
Движейки се по маршрута пресекли улиците „Климент Охридски“ и „Панайот Волов“,
отворени за обществено ползване, след което продължили по пешеходната зона на
бул. „Славянски“. След пл. „Кристал“ влакчето било спряно за проверка от
свидетелите П.П., Г.М.и Л.С.– мл.
автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен, тъй като било без поставени
регистрационни табели, а пресичало улици, които били част от пътната мрежа.
В хода на проверката водачът
Й. и свидетелят В. Х. не могли да представят документи удостоверяващи
регистрацията на влакчето, както и за сключен действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. Контролните органи огледали теглещото
превозно средство, но не открили нито номер на рама, нито номер на двигател.
Върху двигателят и волана било изобразено
логото на марката „Мерцедес“. Тъй като превозното средство не можело да
бъде идентифицирано, контролните органи му направили снимки и връчили призовки
на двамата за явяване в сектор „ПП“ на 10.12.2018г., където да представят и
влакчето, за да бъде идентифицирано. В хода на проверката Й. обяснил, че се
обадил на обява за работа и за първи ден бил на работа, обучавали го и му
обяснявали маршрута, по който трябва да минава и задълженията му.
Според показанията на свидетеля
К.Д. в резултат на извършената проверка, той разбрал, че при транспортиране на
влакчето от гр. Варна за гр. Шумен е бил объркан влекача като вместо специален
автомобил „Субару 1800“ с рег. № СО 4008 АХ, за който било издадено разрешение
от Община Шумен, бил транспортиран друг влекач, който бил конструиран с
двигател на „Мерцедес“. Същата вечер на 07.12.2018г. влекачите били разменени,
този с двигател на „Мерцедес“ бил върнат в гр. Варна, а специалният автомобил
„Субару 1800“ с рег. № СО 4008 АХ бил транспортиран в гр. Шумен и именно
последния бил представен за оглед от служители на сектор ПП на следващият ден,
при който оглед било констатирано и несъответствието между влекача, който бил
спрян за проверка и този представен за допълнителен оглед.
На 11.12.2018г. П.П.
съставил срещу Й. АУАН №3546 за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Актът бил
подписан от него като саморъчно отразил в бланката, че не е съгласен с
написаното, тъй като той само кандидатствал за работа. Впоследствие са
депозирани писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, по които била
извършена проверка, приключила с мнение, че следва да се издаде наказателно
постановление.
Въз основа на така
съставения акт и на материалните по преписката АНО издал процесното наказателно
постановление.
При тази фактическа
обстановка, съдът приел, че при издаване на оспорения правораздавателен акт не
са допуснати съществени процесуални нарушения, а водачът е извършил от обективна
и субективна страна приписаната му деятелност. Независимо от това, съдебният
състав, след обсъждане на приобщените писмени и грасни доказателства, извел и
решаващия правен извод, че визираната простъпка следва да бъде квалифицирана
като „маловажна“ и воден от тези съображения раайонният съд отменил атакуваното
пред него постановление.
Касационният съдебен
състав на базата на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, че с описаната в АУАН и НП деятелност санкционираният правен субект
е осъществил състава на регламентираното в чл. 638, ал. 3 от КЗ нарушение.
Същевременно обаче,
правилно районният съд е приел, че санкционираната деятелност съставлява
маловажен случай на неизпълнение на задължение към държавата по смисъла, вложен
в чл. 28 от ЗАНН. Фактът на нарушението е безспорно установен. Тъй като не е
възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации,
законодателят се е постарал да създаде общите правила, от които са допустими и
е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е предвидената
в процесуалния закон норма на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на
наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната
фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са
самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително
върху останалите граждани. Преценката относно наличие на основанията на чл. 28
от ЗАНН следва да се извърши от административнонаказващия орган, като се вземе
предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и
другите смекчаващи вината обстоятелства. Особеностите на конкретното
неизпълнение сочат на извод, че обществената му опасност е по-ниска от
останалите подобни простъпки – установява се, че противоправното управление е допуснато
от водач, който се е уговорил да започне работа като водач на атракционното
влакче, за което свидетелстват показанияна на свидетелите Х. и К.Д., като
именно Х. е следвало да разясни на процесната дата на санкционираното лице
маршрута и спецификите на движението на превозното средство. В хода на това
придвижване е допуснато и нарушението, което макар и да няма извинителен
характер, се отличава с тежест, на която не съответства наложеното от АНО
наказание. По делото липсват данни, а и не се твърди, деецът да е санкциониран
за други сходни нарушения, поради което е възможен извод, че простъпката има инцидентен
характер и макар и формално да покрива белезите на административно нарушение да
се отличава с тежест, която не налага санкционирането на водача. Подобен извод
би бил в унисон със смисъла на закона, поради което нарушението следва да бъде
подведено под нормата на чл. 28 от ЗАНН, а санкционният акт се явява
незаконосъобразен, доколкото АНО е пристъпил към стриктното прилагане на
абстрактната правна норма, без да отчете горните обстоятелства. С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав счита, че посочените в чл. 12 от ЗАНН
цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на санкционираното лице, като постановеното решение, с което се
прилага института на маловажността, ще окаже предупредително въздействие върху
дееца. Административнонаказващият орган е следвало, вместо да санкционира водача
за установеното нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, да му отправи
предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде наложено
визираното в санкционната разпоредба наказание. До аналогичен извод е достигнал
и районният съд.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 454/17.07.2019г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 808/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 12.12.2019 г.