Присъда по дело №859/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 62
Дата: 24 септември 2021 г. (в сила от 9 октомври 2021 г.)
Съдия: Трайчо Георгиев Атанасов
Дело: 20213100200859
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 62
гр. Варна, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
СъдебниДиана Тодорова
заседатели:Кескинова
Елка Георгиева Георгиева
при участието на секретаря Елка К. Колева
и прокурора Валентина Владимирова Дачевска (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Наказателно дело от общ
характер № 20213100200859 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Г. КР., с ЕГН: **********, роден на ******** г. в гр.
О., общ. Търговище, живущ в гр. Варна, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, работи, неосъждан
ЗА ВИНОВЕН в това, че:
На 11.11.2019 г. в гр. Варна, при управление на МПС - автобус марка „Соларис
Урбино 12" с per. № *********, нарушил правилата за движение:
чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни
увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора";
чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП: „Когато преминаването на пешеходците през
пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на
пътното превозно средство е длъжен: след подаване на сигнал, който му разрешава
преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната
пътека"
1
и с това по непредпазливост причинил смъртта на Анани К. П., на 87 години,
като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал.
З, пр. последно, б. "б", пр. 1, вр. чл. 54 от НК му определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК редуцира с
една трета и му НАЛАГА да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде
ОТЛОЖЕНО с определяне на изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК НАЛАГА на подсъдимия Б. Г.
КР. наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Б. Г. КР. да заплати
направените по делото разноски в размер на 1117.70 лв. (хиляда сто и седемнадесет лева и
седемдесет стотинки), в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР Варна.
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Апелативен съд – Варна, в 15-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И

към присъдата по НДОХ № 859/21г. по описа на Окръжен съд - Варна

Окръжна прокуратура – Варна е внесла в Окръжен съд - Варна обвинителен акт
срещу :

Б. Г. КР. ЕГН ********** – за престъпление по чл.343 ал.3 пр.последно б.”Б” пр.1
от НК.
Срещу подсъдимият е възведено обвинение в това, че на 11.11.2019 г. в гр. Варна,
при управление на МПС - автобус марка „С." с per. № ******, нарушил правилата за
движение:
чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора";
чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП: „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна
пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътното превозно
средство е длъжен: след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да
пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека"
и с това по непредпазливост причинил смъртта на A. К. П., на 87 години, като
деянието е извършено на пешеходна пътека
В съдебно заседание представителят на ВОП поддържа изцяло предявеното
обвинение и счита същото за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага
налагане на наказание “Лишаване от свобода” за срок около минималния, изпълнението на
което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. Пледира за налагане и на наказание
“Лишаване от право да управлява МПС” в рамките на лишаването от свобода.
Наследника на пострадалият К.К., чрез процесуалния си представител адв. С.С. от
АК – Варна се конституира като частен обвинител. В пледоарията си по същество
повереника се присъединява към изложеното от прокурора по отношение на наказанията.
Защитата на подс. К. в лицето на адвокат С.Н. от АК – Варна в разпоредително
заседание заявява признаване изцяло на фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт от подзащитния му и моли разглеждането на делото да продължи по реда
на Глава 27 от НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция“ при условията на чл.371 т.2 от НПК. В пледоарията си по същество защитата
акцентира на смекчаващите отговорността обстоятелства и счита, че наказание следва да
бъде наложено при условията на чл.55 от НК.
Подсъдимият Б.К. се признава за виновен, признава фактите изложени в
обвинителния акт, изразява съжаление за стореното и в последната си дума моли за
снизхождение.
От фактическа страна и в съответствие с разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК съдът
счита за установени следните обстоятелства :
1
Подсъдимият Б. Г. КР. живее в гр.Варна и работи като професионален шофьор от
1983г., женен, със средно образование, неосъждан.
Към месец ноември 2019 г. Б. Г. КР. работел на длъжност „водач на автобус" в
„****** Варна.
На 11.11.2019 г. К. бил на смяна от 05,00 ч. до 12,32 ч. В този ден изпълнявал
задълженията си, като управлявал служебен автобус марка „С." с per. № ****** по линия
№12 на обществения транспорт в гр. Варна. Заедно с него работела като кондуктор в
превозното средство св. Н. И.. Управляваният от подсъдимия автобус бил с три врати.
Първият му курс бил с начало 05,30 часа от спирка „Зора" в кв. Аспарухово, гр. Варна и
крайна спирка „Бриз".
Изпълнявайки третия курс за смяната си на горепосочената дата, подс. К. потеглил в
10,35 часа от спирка „Бриз" в посока кв. Аспарухово. На спирка „ВиК-2" автобусът се
напълнил, всички седящи места били заети, имало и правостоящи. Оттам, следвайки
маршрута си, подс. К. продължил движението си с управлявания от него автобус по ул.
„Прилеп" към следващата спирка - „Проектантска -2". Трафикът бил натоварен. Времето
било слънчево и сухо, с добра видимост. Пътната настилка била суха. Около 10,45 часа, с
управляваното от него МПС подсъдимия достигнал кръстовището, образувано от ул.
„Прилеп" и бул. „Цар Освободител". Движението по ул. „Прилеп" било двупосочно,
съставено от 3 пътни лента -една в посока стадион „Спартак" /най-лявата пътна лента/,
средна - за ляв завой към центъра на града по бул. „Цар Освободител" и дясна - за десен
завой към бул. „В. Левски" и за движение направо по ул. „Отец Паисий". Подс. К. се движел
в средната пътна лента, за завой наляво, от която следвало да се включи в движението по
бул. „Цар Освободител" в посока центъра на града. Кръстовището било регулирано със
светофарна уредба. За лентата, в която се движел подс. К., светнал червен сигнал. Затова той
спрял движението си, за да изчака разрешителен за него сигнал на светофарната уредба. Зад
автобуса, управляван от К., на кръстовището, в същата лента за ляв завой за включване в
движението по бул. „Цар Освободител" в посока центъра, спрял св. Х. М. с управлявания от
него л.а „Форд Транзит" с per. № В 2483 HP.
След като сигналът на светофарната уредба преминал в разрешаващ за него, подс. К.
потеглил с автобуса. Спрял в средата на кръстовището, за да пропусне движещите се
направо по ул. „Отец Паисий" към ул. „Прилеп" моторни превозни средства /явяващи се
насрещно движещи се за него/, за които в този момент светофарната уредба също излъчвала
зелен сигнал.
В същото време, по десния тротоар на бул. „Цар Освободител" в посока от центъра
на града към кръстовището на булеварда и ул. „Прилеп" се движел пешеходецът A. К. П., на
87 години. Движел се с умерено темпо и сравнително бърз ход за възрастта си, носейки в
двете си ръце торби с хранителни продукти. Достигайки посоченото кръстовище, П.
предприел пресичане на бул. „Цар Освободител" в посока стадион „Спартак" при зелен,
разрешителен за него светлинен сигнал на светофарната уредба, по пешеходната пътека,
свързваща десния и левия тротоар на бул. „Цар Освободител". Маркировката за
пешеходната пътека била ясно видима, съставена от последователно редуващи се
ромбоидни фигури в бял цвят, на два реда, успоредни един на друг.
Когато сигналът на светофарната уредба за него се сменил на жълт и след това на
2
червен, подс. К. потеглил рязко и предприел завършване на маневрата завой наляво. Не
възприел пресичащия по пешеходната пътека A. П.. Траекториите им на движение се
пресекли и настъпил удар. Първоначалното съприкосновение между автобуса и пешеходеца
било в областта на ляв фар на МПС и лява странична част на тялото на П. в областта на
ребрата. Вследствие на посоката на движение, скоростта и ударния импулс, П. отхвръкнал
напред, паднал на пътното платно и се претърколил в посока, следваща посоката на
движение на автобуса. Подс. К. реагирал на създалата се ситуация в момента на удара с
екстрено аварийно спиране. Тялото на П. останало на пътното платно на лявата си страна, с
гръб към автобуса, разположено с краката към десния тротоар на бул. „Цар Освободител" и
с главата съм левия тротоар. При падането покупките от торбите, които носел, се разпилели
по платното.
Подс. Б.К. веднага отворил първата врата на автобуса, слязъл и отишъл при
пострадалия. Видял, че по дясното му ухо и около устата му имало кръв. Взел телефона си
от автобуса и позвънил на единния европейски номер за спешни повиквания /ЕЕНСП/ 112,
за да съобщи за произшествието. Започнал да масажира гърдите на пострадалия, тъй като
забелязал, че видимо не диша.
Освен подсъдимия, сигнал за случилото се на ЕЕНСП 112 подали и свидетелите И. Ч.,
Ж. Ж., Х. И. и И. И..
Междувременно, всички пътници от автобуса напуснали превозното средство през
отворената първа врата, въпреки опитите на св. Н. И. да ги спре. Поради това самоличността
на нито един от тях не била установена по досъдебното производство.
На място пристигнал екип на ЦСМП - Варна в състав св. А. К. - лекар-ординатор, св.
Т. А. - медицински специалист /медицинска сестра/ и св. И. Д. - шофьор, както и
полицейски екип на Сектор „ПП" - ОД - МВР - Варна. Пострадалият бил откаран в МБАЛ
„Св. Анна - Варна" АД - Варна. Бил в кома. Проведена била кардиопулмонална
ресусцитация /КПР/ в пълен обем, но въпреки това не била възстановена сърдечната дейност
на пострадалия и в 12,00 часа бил регистриран смъртен изход.
Видно от заключението на изготвената по досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза, приета от съда по реда на чл.283 от НПК, при извършения
оглед и аутопсия на тялото на A. К. П. било установено: тежка черепномозъчна травма -
счупване на черепната основа, тежка контузия на мозъка, кръвоизливи под меките мозъчни
обвивки, оток на мозъка, вклиняване на малкомозъчните полукълба, тежка гръдна травма -
счупване на 1-12 леви ребра по две линии, с оформяне на гръден капак, разкъсване на
пристенна плевра, излив на кръв в лявата гръдна кухина, контузия и колапс на левия бял
дроб, левостранен пневмоторакс, кръвонасядания по меките черепни обвивки, лицето,
меките обвивки на гръдния кош в ляво, миокардиосклероза, хроничен бронхит,
хиалинизация на артериоли и гломерули.
Не е установено наличие на алкохол в кръвта на пострадалия.
Причината за смъртта на A. П. е тежката комбинирана травма - глава, гърди - тежка
контузия на мозъка, колапс и контузия на левия бял дроб.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
3
предмети, реализирани със значителна сила в областта на главата, гръдния кош, респективно
- при удар от МПС в посока отляво надясно, с последващо падане и удар в подлежащата
настилка.
В този смисъл е налице пряка причинно-следствена връзка между получените при
пътно-транспортното произшествие травматични увреждания и настъпилата впоследствие
смърт.
От справка изготвена от полицейски служител от Сектор „Пътна полиция" при ОД -
МВР - Варна per. №819р-25395/12.11.2019 г. относно тестването на подс. К. за употребата на
наркотични вещества с тест касета Dreger Drug Test 5000 с фабричен №ARAM 0004 /том 1,
л.12/се установява, че тестът е бил отрицателен. Видно от Протокол за химическа експертиза
за определение концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта
№1280/12.11.2019 г. в изследваната проба кръв, взета от подс. Б. Г. КР., не се доказва
наличие на етилов алкохол.
В резултат на извършени по досъдебното производство ОИМ, било установено, че в
района на местопроизшествието има монтирани охранителни камери на фасадата на казино
„Палас бет" - „Баргейм" АД и на бизнес сграда - ДАФС" ООД, като и двата обекта са с адрес
бул. „Цар Освободител" №109А. С протоколи за доброволно предаване от 14.11.2019 г.
представители на посочените дружества предали на разследващия полицай при Сектор
„ПП" - ОД - МВР - Варна компактдискове /общо 2 бр./ със записи от камерите си за
видеонаблюдение, относими към разследването.
От заключението на назначената по досъдебното производство Видео-техническа
експертиза на записите, приета от съда и кредитирана, се установява, че видеофайловете са
цифров презапис; не са установени следи от манипулации. Установеното от експерта при
прегледа на записите е изложено в заключителната част на експертизата /том 2, л.3-л.8/.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство Автотехническа
експертиза кредитирана от съда като обективна и компетентно дадена, се установява
гореописания механизъм на ПТП. Установява се също, че мястото на удара между
управлявания от подс. К. автобус марка „С." с per. № ****** и пешеходеца A. К. П. се
намира на разСие около 24,60 м след основния ориентир на огледа на местопроизшествието
/сграда, намираща се на адрес бул. „Цар Освободител" №109А, на 4 м преди кръстовището с
ул. „Отец Паисий“ и на около 13,6 м вляво от него; на около 1 м след маркировката на
пешеходната пътека и на около 4 м вдясно от десния край на разделителния остров по
платното за движение на бул. „Цар Освободител" по посока центъра на гр. Варна.
Скоростта на движение на автобуса към момента на произшествието е била около 29-
30 км/ч. При тази скорост на движение опасната зона на спиране на автобуса е било с
дължина 16,66 м.
ОтСието, на което се е намирал автобус марка „С." с per. № ******, когато
пострадалият пешеходец е предприел пресичане на процесното платно до място на удара е
било 17 м.
Няма наличие на обекти или предмети, които да са ограничавали видимостта и
4
обзорността в района на произшествието. Елементите от конструкцията на автобуса
/огледала за обратно виждане/ не са създавали визуални препятствия на нивото на зрителния
център на водача на автобуса към пресичащия пешеходец.
Пешеходецът A. П. е предприел пресичане на бул. „Цар Освободител" от дясно на
ляво спрямо посоката на огледа /т.е. от сградата, намираща се на бул. „Цар Освободител" №
109А в посока стадион „Спартак"/. В момента, в който пешеходецът предприема пресичане
на бул. „Цар Освободител", сигналът, излъчван от светофарната уредба за неговата посока
на движение, е зелен за пресичащите пешеходци.
Експертизата заключава, че причината за настъпването на ПТП е пресичането на
траекториите на движение на пешеходеца A. К. П. и на автобус марка „С." с per. № ******.
Ако водачът на автобуса - подс. К., при потегляне бе пропуснал пресичащия пешеходец,
произшествието би било предотвратимо.
Ако водачът на автобуса, е бил предприел своевременно спиране в момента, в който
пешеходецът е предприел пресичане и е навлязъл по платното за движение на бул. „Цар
Освободител", произшествието би било предотвратимо.
За да приеме гореизложената фактическа обстановка като безспорна съдът изцяло
кредитира събраните в хода на наказателното производство гласни доказателства
присъединени към доказателствената съвкупност по реда на чл.283 от НПК – обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите К.К., Н. И., Х. М., Ж. Ж., И. Ч., Х. И., И. И., А.
К., Т. А., И. Д., П. Х.в, С Й. и А. А.ов, писмените доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие с приложен фотоалбум, Съдебно автотехническа, Съдебно –
медицинска и Видео техническа експертизи, докладни записки, справка за съдимост, с
характеристични данни и от сектор “КАТ” при ОД на МВР – Варна. Гореописаните
доказателства са последователни и непротиворечиви и водещи до единствено възможен
извод за виновността на подсъдимия.
Гореизложените установени обстоятелства водят до следните правни изводи:
След преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл. 14
от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимият Б. Г. КР. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление наказуемо по чл. 343
ал.3 пр.последно б.”Б” пр.1 от НК, тъй като на 11.11.2019 г. в гр. Варна, при управление на
МПС - автобус марка „С." с per. № ******, нарушил правилата за движение:
чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора";
чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП: „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна
пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътното превозно
средство е длъжен: след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да
пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека"
и с това по непредпазливост причинил смъртта на A. К. П., на 87 години, като
деянието е извършено на пешеходна пътека.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.
5
Изпълнителното деяние е изразено в действие – подсъдимият е управлявал МПС и е
нарушил правила за движение установени в чл.116 от ЗДвП, тъй като не е проявил
дължимата предпазливост и внимание към пешеходец, който е бил в напреднала възраст – в
случая на 87 години.
Нарушена е и разпоредбата на чл.120 ал.1 т.2 от ЗДвП доколкото подсъдимия като
водач на ППС не е пропуснал намиращия се на пешеходната пътека пострадал. Ако бе
изпълнил това си задължение не би се стигнало и до ПТП.
Която и от двете цитирани разпоредби да бе спазил подсъдимия, то той не би
причинил получения престъпен резултат – смъртта на A. П..
Деянието е квалифицирано по чл.343 ал.3 пр.последно б.“Б“ пр.едно доколкото
местопроизшествието удовлетворява посоченото в легалната дефиниция за „пешеходна
пътека" - § 6, т.54 от ДР на ЗДвП и § 1, т.17 от ДР на ППЗДвП - „"Пешеходна пътека" е част
от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни
знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение."
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост –
деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди – чл.11 ал.3 пр.1 от НК.
Накърнени са обществените отношения свързани с реда на функциониране на
транспорта в страната.
Причина за извършване на деянието е нарушаването на императивни разпоредби в
ЗДвП – чл.116 и чл.120 ал.1 т.2.
Настоящият състав счете, че не са налице доказателства за да приложи
привилегированата разпоредба на чл.343А от НК спрямо подсъдимия. Констатираните от
СМЕ телесни увреждания на пострадалия A. П. са били несъвместими с живота и ефективна
първа помощ не е могло да бъде оказана.
За да определи вида и размера на наказание удовлетворяващо целите на чл.36 от НК
съдът съобрази конкретните особености на престъпното посегателство и неговия
извършител, както и мотивиралите осъществяването му подбуди.
Степента на обществена опасност на деянието настоящият състав намира за невисока
спрямо обикновените случаи на престъпления по горецитирания законов текст.
Степента на обществена опасност на дееца е също невисока – дългогодишен водач на
МПС с добри характеристични данни.
За да определи вида и размера на наказанието съставът отчете :
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете.
Като смекчаващи такива съдът прецени :
добри характеристични данни по местоживеене
липса на предходна съдимост
изразеното съжаление за стореното
обстоятелството, че за повече от 35 години стаж като професионален водач на МПС е
допуснал само едно нарушение на ЗДвП
6
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че не са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито едно единствено, но изключително по своя
характер и следва наказанието да се определи при условията на чл.54 от НК и да бъде по
вид “Лишаване от свобода”.
Определяйки размера му настоящия състав на ВОС счете, че наказанието следва да се
определи при отчетлив превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния
законовоустановен размер от 3 /три/ години „Лишаване от свобода“.
На осн. чл.58А ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3 и наложи
на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години.
Съдът счете, че постигане на целите на наказанието – най - вече на личната превенция
могат да се постигнат без изолиране на подсъдимия от обществото, поради което отложи
изпълнението му, като определи изпитателен срок от 4 години.
Съдът взе предвид обстоятелството, че от една страна подсъдимия К. не е рисков
водач на МПС, а от друга, че се препитава като упражнява професията „шофьор“ и реши че
може да прояви снизходителност при определяне на размера на наказанието „Лишаване от
право да управлява МПС“. Затова и на осн. чл.343Г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът лиши
подсъдимия от право да управлява МПС в рамките на наказанието „Лишаване от свобода“ за
срок от 2 /две/ години.
Съдът намира, че така определения размер на наказанието ще спомогне подсъдимият
да се поправи и превъзпита към спазване на законите, ще се въздейства предупредително
върху него и ще въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на
обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в
чл.36 ал.1 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи съдебните и деловодни разноски в
тежест на подсъдимия.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
7