Решение по дело №480/2022 на Административен съд - Пазарджик

 

 

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 810/31.10.2022г.

 гр. Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  ПАЗАРДЖИК, в публично заседание на десети октомври,  две  хиляди двадесет и втора година,  в  състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИАНА ШОТЕВА

 

при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм. дело № 480/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл.19 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на С.Н.Д. с ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. И.Н. - САК със съдебен адрес ***  срещу РА № Р-16001321003848-091-001/06.12.2021 г., издаден от С. Г. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П.К.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител  на ревизията, в потвърдената част с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 118/17.03.2022г., издадено от Директор на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП. 

Иска се отмяна на РА, потвърден с решението на Директора на  ОДОП - Пловдив, като неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че ревизиращите органи не са доказали, че е налице скрито разпределение на печалба, както и, че действията на управителя – С.Д., при разпределяне на дивиденти на самата себе си е умишлено и целящо намаляване имуществото на „БОДИГОЛД“ ЕООД толкова значително, че поради тази причина не са погасени данъчните му задължения и по конкретно, че именно скритото разпределение на печалба е единствената причина за несъбираемостта на публичните вземания от задълженото лице.

Иска се отмяна на процесния РА и поради причина, която е свързана с допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като са приобщени доказателства събирани в процес на друга извършена проверка.

 

Ответникът, Директорът на Дирекция ОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й, по мотиви, подробно посочени в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

От РА се установява, че вменената отговорност на лицето за задълженията на„БОДИГОЛД“ ЕООД е за общ размер на 52 154.91 лв., в т.ч. за ДДС, корпоративен данък, данък върху социалните разходи по ЗКПО, данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, ЗОВ, глоби, санкции и наказателни постановления, както и лихви в размер на 25 155.17 лв. Вменената отговорност за задължения на „БОДИГОЛД" ЕООД по видове задължения и лихви е както следва:

 

Задължение	Период	Главница	Лихви
Корпоративен данък	2015 г. 2018 г.	1 640,51	900,15
Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица	01.10.2019           г. 31.12.2019           г.	5.750,00	1 078,21
Данък върху добавената стойност	01.12.2015 г. 31.07.2017 г.	27 015,08	13 765,97
Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по ЗДДФЛ /декларации обр.6/	01.12.2015 г. 30.11.2017 г.	3 095,85	1 635,46
Вноски ДОО за осигурители /декларации обр.6/	01.12.2015 г. 30.04.2020 г.	8 136.84	4 463.14
Вноски УПФ за осигурители /декларации обр.6/	01.12.2015 г. 31.10.2017 г.	1 665,60	939.93
Вноски 330 за осигурители /декларации обр.6/	01.12.2015 г. 31.10.2017 г.	4 351,03	2 370.31
Общо:		51 654,91	25 153,17

 

 

В РА е било включено и задължение за глоби, санкции и наказателни постановления в размер на 500лв., като в тази си част същият е отменен с Решение № 118/17.03.2022 г. на Директор на дирекция “ОДОП“- Пловдив.

 

 Производството срещу жалбоподателката е било отпочнато по реда на чл.117 от ДОПК съгласно Заповед за възлагане на ревизия №Р-16001321003848-020-001/06.07.2021г. Във връзка с ревизията е издаден ревизионен доклад /РД/ № Р-16001321003848-092- 001/01.11.2021 г., представляващ мотиви и неразделна част на обжалвания ревизионен акт.

Органите по приходите са посочили, че С.Н.Д. е задължено лице по смисъла на чл. 14 от ДОПК като физическо лице, носител на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.

С.Н.Д. е регистрирана по реда на ДОПК в ТД на НАП гр. Пловдив с адрес по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК - гр. Пазарджик, ул. ,.Атон“ № 9, ет. 2, ап. 2.По данни от Търговския регистър С.Н.Д. е собственик на капитала на „БОДИГОЛД“ ЕООД с ЕИК по ЗТР/Булстат ********* и управител на дружеството, считано от 26.03.2014г.

С Протокол № Р-16001321003848-ППД-001/22.10.2021 г. към ревизионното производство са присъединени доказателства, събрани в хода на проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол № П-16001320209242-073-001/30.06.2021 г., относно вменяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК на управителя на дружеството - С.Н.Д..

Във връзка с непогасените данъчно-осигурителни задължения по подадени декларации за периода 2015 г. - 2017 г. на „БОДИГОЛД" ЕООД с Булстат *********, в НАП е образувано изпълнително дело №*********/2016 г.

С протокол № 1678953/26.10.2021 г. към ревизията е присъединена служебна бележка вх. № 23747/15.12.2020 г., въпросник за предпоставки за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК с изх. № С200013- 003716/07.08.2020г., справка за проучено имуществено състояние и категоризация на ЗЛ – изх. № С190013-134-0003935/15.10.2019г. както и справка за персонална партида на физическо лице от Агенция по вписванията на управителя на дружеството С.Н.Д.. От публичния изпълнител е извършено категоризиране на дълга на задълженото лице като трудно събираем. Ревизиращият екип е изискал от С.Д. и от „БОДИГОЛД“ ЕООД представянето на документи и информация относно начина, по който е организиран документооборотът на дружеството, считано от 26.03.2014 г., от кого и как са осъществени контактите с клиенти и доставчици; кой е подписват договори, фактури и придружаващи документи, издавани от контрагенти на „БОДИГОЛД" ЕООД; кое е лицето, приело издадените към дружеството документи и извършило плащанията към доставчиците; кое е лицето, подавате отчетни регистри и СД по ЗДДС, годишни декларации по чл. 92 от ЗКПО, декларации обр. 6; изискани са данни за лицето, водило счетоводната отчетност на дружеството за посочения период; кой подписва документите за плащане към доставчици, кой има спесимен в банките и т.н. В отговор на исканията не са представени изисканите документи. Представено е писмено обяснение, че от средата на лятото на 2017 г. дружеството не осъществява търговска дейност, цялата счетоводна документация е получена от счетоводна кантора „KOHCУЛТ-8М“ ЕООД гр. Пазарджик, обслужваща дружеството и оставена на съхранение в помещение, където документите са унищожени в резултат на наводнение. Посочено е, че организацията на документооборота е осъществяван от управителя на дружеството С.Д., че само тя е имала достъп да банковите сметки и плащанията, в т.ч. касови и че плащанията са извършвани само от нея. Към писмените обяснения е представена декларация за разкриване на банкова тайна.

В отговор на изпратени искания до търговски банки на територията на страната е получена информация за разкрити банкови сметки. От представените извлечения за движението на парични средства по сметките е констатирано, че едноличният собственик на капитала на „БОЛИГОЛД“ ЕООД С.Д. е изтеглила през 2015 г. и 2016 г. суми в размер на 225 349,90 лв. Съгласно деклариран ГФО и приложен към него счетоводен баланс към 31.12.2017 г. дружеството е посочило в актива на баланса налични съоръжения по балансова стойност 20 хил. лв. и касови наличности в лева в размер на 116 хил. лв.

Била е извършена проверка, приключила с Протокол № ПФ-16001319076214-073-001/20.03.2020г. Проверката констатирала, че декларираната касова наличност към 31.12.2017 г. в размер на 116 хил. лв. липсва. Дружеството е начислило 5% данък доход от дивиденти върху липсващата сума с подадена декларация с вх. 1300И0188624/27.01.2020 г. по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за деклариран данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица върху сумата от 116 хил. лв. в размер на 5 750,00 лв. Декларираният данък в размер на 5 750.00 лв. не е внесен.

Относно наличните активи по балансова стойност управителят на дружеството, в отговор на връчено ИПДПОЗЛ, е дал обяснение, че представляват 3 броя МПС, като едното МПС е върнато на лизингодателя при преустановяване на плащанията по договора за лизинг, а останалите две са продадени на публичен търг, организиран от НАП, проведен на 17.09.2018 г., а именно DACIA, модел ЛОГАН и CITROEN, модел КСАРА ПИКАСО 2,0 ХДИ. Съгласно разпореждания с изх. № С180013-125-0284646/21.09.2018 г.; изх. № С180013-125-0284642/21.09.2018 г.; изх. № С180013-125-0286624/25.09.2018 г. и изх. № С180013-125-0286621/25.09.2018 г. получените суми от продажбата на тези МПС са разпределени за погасяване на задължения на дружеството.

От справка в Търговския регистър е установено, че съгласно вписаните обстоятелства С.Н.Д. е собственик на капитала и управител на „БОДИГОЛД“ ЕООД, считано от 26.03.2014 г.

От органите по приходите е прието, че за ревизираните периоди С.Д. в качеството си на управител на „БОДИГОЛД“ ЕООД се е разпореждала с всички дела на дружеството, в т.ч. с авоарите по банкови сметки, с наличните парични средства в касата на дружеството в значителни размери/ макар, че не са представени никакви разходни касови ордери/, с формиране и погасяване на данъчни задължения.

С оглед на така възприетата фактическа обстановка органите по приходите са приели, че „БОДИГОЛД“ ЕООД чрез неговия управител С.Н.Д. е извършило плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи изплатен дивидент от разпределение на печалбата в периоди, в които са акумулирани непогасените задължения към бюджета, което е довело до невъзможност от страна на дружеството за погасяване на публичните му задължения. Приели са, че са изплатени дивиденти от разпределение на печалбата в периоди, в които управителят вече е бил уведомен за възникналите задължения на дружеството по декларации обр. 6. СД по ЗДДС и декларации по ЗКПО, за които има образувано ИД № *********/2016 г.

Органите по приходите са приели, че  С.Н.Д. е осъществила състава на чл. 19, ал. 2 от ДОПК и отговорността на виновното лице следва да е за размера на задълженията, непогасени към момента. На основание чл. 21. ал. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1 от ДОПК на С.Н.Д., в качеството й на управител и едноличен собственик на капитала на „БОДИГОЛД" ЕООД, е вменена отговорност за установените и невнесени данъчни и осигурителни задължения и глоби с главница в размер на 52 154.91 лв. в едно с начислена лихва в общ размер 25 153,17 лв.

         Въз основа на гореизложеното е издаден и процесният ревизионен акт РА № Р-16001321003848-091-001/06.12.2021г., издаден от С. Г. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П.К.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител  на ревизията. Ревизионният акт е обжалван пред Директора на ОДОП – Пловдив, който с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 118 /17.03.2022г. , издадено от Директор на дирекция ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил частично процесния ревизионен кат. Бил е отменен за установена отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК за глоби, санкции и наказателни постановления в размер на 500.00 лв. за данъчен период м.01.2018г.

         Недоволен от така постановеното решение, жалбоподателят го обжалва по съдебен ред пред Административен съд Пазарджик.

         По делото са приети писмени доказателства, включително и Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци вх.№ 1300И0188624 от 27.01.2020г. , разпитана е свидетелката В. М..

         От показанията на св. М., която представлява счетоводната кантора, която е обслужвала „БОДИГОЛД“ЕООД, се установи, че Декларация по чл. 55, ал. 1от ЗДДФЛ и чл. 201, ал.1 от ЗКПО за дължими данъци вх.№ 1300И0188624 от 27.01.2020г. е подадена от нея, с подпис електронен на счетоводната кантора. Тя заяви, че е подала тази декларация със знанието на жалбоподателката, в качеството и на управител на „БОДИГОЛД“ЕООД, но тези нейни твърдения не се подкрепиха с писмени доказателства.От друга страна от приетите по делото писмени доказателства и от разпитаните свидетели – М. и Д. – бивш съпруг на жалбоподателката, се установи, че печалба не е разпределяна, не са получавани дивиденти. Единствено е подадена посочената по-горе декларация и то не от жалбоподателката. Св. М. заявява, че не са и били представени решения на общото събрание въз основа на които да е изплатен или разпределен дивидент. Тя твърди, че най-вероятно няма такива дивиденти, но това било открито разпределение на печалбата, което НАП го признавали, като добавя, че тази декларация е подадена след проверка от страна на НАП.Установи се от показанията на св.М., че тези 100 000лв. – 115 000лв. са били посочени като налични суми в касата към декември 2017г., но тъй като те не са били в касата при извършаната проверка от страна проверяващите органи към 2019г., то е подадена посочената декларация. Документите на дружеството са били унищожени и липсвали документи от които да е видно, че тези пари са дадени на работниците или за други нужди за дружеството. Св.Д. също е категоричен, че бившата му съпруга не е разпределяла и получавала дивиденти от „БОДИГОЛД“ЕООД. Няма данни, че въпреки декларирана сума като налична в касата на дружеството, публичният изпълнител да е предприел действия по принудително събиране на задълженията и чрез запор на налични парични средства в касата на дружеството. Видно е, че Декларация по чл. 55, ал. 1от ЗДДФЛ и чл. 201, ал.1 от ЗКПО за дължими данъци вх.№ 1300И0188624 от 27.01.2020г. е подадена едва на 27.01.2020г. за разпределен дивидент за 2019г.

          С оглед на гореизложеното се установява, че жалбата е допустима и основателна.

Представени са доказателства относно надлежното сертифициране на електронния подпис на лицата, които се сочат за автори на РА. Установява се също и, че ревизията на жалбоподателя, е възложена от оправомощено за това лице, приключила е в определения от закона и ЗВР срок, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи по приходите, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, оправомощени по реда на чл. 7, ал. З от ЗНАП, в изискуемата от закона форма и съдържат реквизитите по чл. 117, ал. 2 и чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Поради това са спазени процесуалноправните разпоредби за възлагане и провеждане на ревизионното производство. В тази връзка, противно на доводите в жалбата съдът приема, че не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност или нищожност на издадения акт.

Прието е от ревизиращите органи, че жалбоподателят, в качеството му на управител на дружеството, е извършил плащания от имуществото му, представляващи скрито разпределение на печалбата. Мотивирано е, че ДОПК не е въвел дефиниция за „скрито разпределение на печалбата“ или „дивидент“ за целите на чл. 19 от ДОПК, като при липса на легална дефиниция понятието се прилага с това значение, което има в друг клон на правото, или при наличие на няколко - в най-близкия такъв. Легални дефиниции на двете понятия са въведени за целите на ЗКПО. По отношение на термина „скрито разпределение на печалбата“ за целите на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, като приложимо е възприето определеното с §1, т. 5 от ДР на ЗКПО. Направен е извод, произтичащ, както от текста на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, така и от приложимата дефиниция на ЗКПО, че скритото разпределение на печалбата има следните характеристики: форма - плащане в пари или натура; получатели на сумите - собственикът на капитала, акционерите, съдружниците или свързани с тях лица; характер на сумата: несвързана с дейността или превишаваща обичайните пазарни нива; и разход за лихви в случаите по §1, т. 5, б. „б“ от ДР на ЗКПО /без оглед на получателя на лихвените плащания/.

Жалбоподателката не оспорва обстоятелството, че за периода, посочен в РА е била управител на „БОДИГОЛД“ЕООД. Не е спорно и обстоятелството, че за периода от 2015г. – 2019г. жалбоподателката не е придобивала недвижими имоти, МПС, които да не са били използвани за погасяване на задължението.

Не е спорно, че съгласно ГФО и приложен към него счетоводен баланс към 31.12.2017г. дружеството е посочило в актива на баланса налични съоръжения по балансова стойност 20 хил.лева и касови наличности в лева в размер на 116 хиляди лева.

В хода на производството не бе доказано органът по изпълнението да е предприел принудителни действия към паричните средства на дружеството длъжник. Изпълнителното производство спрямо дружеството е било образувано през 2016г., като липсата на предприети своевременно действия от публичния изпълнител  сочи за бездействие по събиране на  публични вземания. Едва през 2020г. е извършена проверка за налични парични средства в касата на дружеството декларирани с ГФО за 2017г. Единствено факта, че е подадена Декларация по чл.55,ал.1от ЗДДФЛ и чл.201,ал.1 от ЗКПО за дължими данъци вх.№ 1300И0188624 от 27.01.2020г. и то едва на 27.01.2020г. за разпределен дивидент за 2019г. не води до извода за скрито разпределение на печалба. Липсват каквито и да са други доказателства за изплатен или дори начислен дивидент. Липсват доказателства какво и кога е станало с тези 116 000лв., още повече, че тази декларация е подадена едва след извършване на проверка от страна на данъчните органи. Липсва дори решение за разпределяне на печалба от страна на ЕСК.

Съдът приема, че ревизиращите не са доказали фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, която е вменена на жалбоподателката с оспорения по делото РА. Съгласно трайната съдебна практика, разпоредбата на чл. 19 от ДОПК съдържа две самостоятелни основания за ангажиране на солидарна отговорност на управителния орган (съгласно ал. 1 и ал 2 на чл. 19 ДОПК), като е необходимо доказването на всеки един елемент от съдържащите се в ал. 1 или ал. 2 предпоставки от ревизиращия орган.

Отговорността на жалбоподателката е била ангажирана в качеството и на управител  и едноличен собственик на капитала на „БОДИГОЛД“ ЕООД за задължения на дружеството за следните задължения по периоди:

 

 

 

 

Задължение	Период	Главница	Лихви
Корпоративен данък	2015 г. 2018 г.	1 640,51	900,15
Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица	01.10.2020           г. 31.12.2020           г.	5.750,00	1 078,21
Данък върху добавената стойност	01.12.2015 г. 31.07.2017 г.	27 015,08	13 765,97
Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по ЗДДФЛ /декларации обр.6/	01.12.2015 г. 30.11.2017 г.	3 095,85	1 635,46
Вноски ДОО за осигурители /декларации обр.6/	01.12.2015 г. 30.04.2020 г.	8 136.84	4 463.14
Вноски УПФ за осигурители /декларации обр.6/	01.12.2015 г. 31.10.2017 г.	1 665,60	939.93
Вноски 330 за осигурители /декларации обр.6/	01.12.2015 г. 31.10.2017 г.	4 351,03	2 370.31
Общо:		51 654,91	25 153,17

 

 

 

 

 

 

Основателни са оплакванията в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата по делото и нарушение на материалния закон.

 

Условията за ангажиране на отговорността на третото лице следва да са изпълнени кумулативно. При липсата на който и да елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК, отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК не може да бъде реализирана. Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото, директора на ДОДОП-Пловдив е приел, че е налице разпореждане със сумата 116 000 лв. в полза на управителя Д., представляващо скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. Нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК в приложимата й по време редакция, предвижда отговорност на трето лице – управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Отговорността е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

С оспореният ревизионен акт е установена отговорност на управител във втората хипотеза на чл. 19, ал. 2 ДОПК – за недобросъвестно извършени плащания в пари, с характер на скрито разпределение на печалба, както и че ревизираното лице е субект на тази отговорност, а дружеството е задължено юридическо лице по чл. 14, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК. Неправилно е прието, че фактът на парично плащане от имуществото на дружеството, представляващо скрито разпределение на печалба, е доказан по делото чрез косвени доказателства. Този факт подлежи на пълно и главно доказване от страна на органите по приходите при издаването на ревизионния акт по чл. 21, ал. 1 ДОПК. Съгласно § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б. "а" и "б" от допълнителните разпоредби на същия закон, които се отнасят до доходи от акции и дялови участия и начислени разходи за лихви. В случая по делото няма каквито и да било преки доказателства за извършено плащане в пари от касата на дружеството в полза на Д.. Единствено е налице Декларация с вх.№ 1300И0188624/27.01.2020г. по чл.55,ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201,ал.1 от ЗКПО за деклариран данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на мести и чуждестранни лица върху сумата от 116 000 лева в размер на 5 750.00лв. Декларираният данък не е платен. От показанията на св. М. – счетоводител на дружеството се установи, че тя е подала тази декларация, с подпис на счетоводната кантора, като същата е подадена след извършена проверка от страна на приходната администрация. Наложило се е подаване на тази декларация, тъй като са липсвали доказателства за липсата на сумата от 116 000лв. от касата на дружеството. Св.М. твърди, че Д. е била запозната със съдържанието на Декларацията, но такива доказателства не се събраха. Св.М. също е категорична, че сумата от 116 000 лв. не е получена от Д. под формата на разпределени дивиденти. Тя казва „най-вероятно няма никакви дивиденти“. Няма други доказателства, от които да е видно, че тези 116 000лв. са изплатени на ръка на управителката на дружеството. Да, налице е липса на тези пари от касата, но се установи, че липсват доказателствата да са изплатени реално дивиденти на управителката на дружеството Д.. Декларацията е оформена едва през 2020г., липсва подпис на Д.. Св. Д. също е категоричен, че бившата му съпруга не е получавала дивиденти от дружеството“БОДИГОЛД“ ЕООД.

Липсата на документи за разходи, свързани с дейността на дружеството и липсата на доказателства за местонахождението на касата на дружеството и нейната наличност, сами по себе си не представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. По делото не са налице доказателства, че сумата от касата е начислена, изплатена или разпределена под каквато и да било форма в полза на Д. или на свързано с нея лица. Само поради факта, че сумата, отразена в сметка 501 "Каса" не е налична, не може да се приеме, че е извършено скрито разпределение на печалба в полза на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството. (В този смисъл решение № 159/5.01.2018 г. на ВАС, първо отделение, по адм. дело № 5292/2017 г.). Това не следва и единствено от факта, че Д. е била лицето, което като управител с правомощия по чл. 142 от ТЗ, е отговарял за разпореждането с парични средства на дружеството.

В разпоредбите на чл. 19, чл. 20 и чл. 21 от ДОПК са регламентирани предпоставките и реда за ангажиране на особен вид лична имуществена отговорност, предвидена за трети лица - членове на органи на управление или управители на задължено лице по чл. 14, ал. 1 и 2 от ДОПК. Материално-правните норми на ал. 1 и ал. 2 на чл. 19 ДОПК регламентират самостоятелни хипотези на тази отговорност, различни по своя фактически състав. В настоящия случай, предмет на съдебната проверка е наличието или липсата на предпоставките на лична имуществена отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Съгласно разпоредбата който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивиденти, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. В § 1, т. 5, б. "а" от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗКПО е регламентирано, че скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от лицето дейност, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да било форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б. "а" и "б".

С оглед характера на особената отговорност - отговорност на трети лица за задължения на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, доказателствената тежест за установяване на елементите от фактическия състав е на органа по приходите, в качеството му на ревизиращ орган. Задължение на органа по приходите е да установи наличието на посочените по-горе предпоставки. Безспорен по делото е само първият от елементите на фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК - ревизираното лице е било управител на търговско дружество към момента, към който са установени публичните задължения. Директорът на ДОДОП неправилно е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 2 ДОПК, а именно: недобросъвестно деяние на управителя, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и това е причина за неплащането на данъци и задължителни осигурителни вноски. Съдът споделя становището на ВАС, че нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК изисква умишлено, недобросъвестно извършване на плащания от управителя от имуществото на дружеството, поради което то не е заплатило данъчните си задължения. В хода на ревизионното производство не е доказан по безспорен начин третият субективен елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК – жалбоподателят да е действал недобросъвестно при извършване на плащания от имуществото на дружеството, с което недобросъвестно поведение същият да е намалил имуществото му и да е целял като краен резултат скрито разпределение на печалба. Обстоятелството, че счетоводната документация е погинала не по видна на дружеството, не води автоматично до недобросъвестност от страна на управителя на дружеството. Не на последно място, не е доказана и причинно-следствена връзка между поведението на ревизирания субект и несъбраните публични вземания. Константно се възприема в съдебната практика на ВАС (след постановяване на решение № 2475 от 20.02.2013 г. по адм. дело № 7036/2012 г., VIII отд. на ВАС и решение № 2697 от 26.02.2013 г. по адм. дело № 7027/2012 г., VIII отд. на ВАС, решение № 3181 от 15.03.2017 г. по адм. дело № 3411/2016 г. на ВАС, I отд.), че разпоредбата на чл. 19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество, т. е. посоченото поведение на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания. В хода на проведеното срещу жалбоподателя ревизионно производство, приходните органи не са установили по безспорен начин, че са предприети всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник - задълженото ЮЛ. Установено е, че тази сума е била в касата на дружеството, като приходната администрация не е предприела действия – например запор на наличните парични средства за погасяване на задълженията на дружеството.

В хода на ревизионното производство от представените доказателства не се установява, че приходната администрация е предприела всички необходими действия за събиране на задълженията на „БОДИГОЛД“ ЕООД. Посоченото в решението на Директора на дирекция "ОДОП", че за задълженията на дружеството има образувано изпълнително дело на ТД на НАП - Пловдив, по което не са събрани суми за погасяване на задълженията, не аргументира причините за невъзможността на приходната администрация да събере по пътя на принудителното изпълнение задълженията на дружеството. Съдебната практика е константна в становището си, че органите по приходите следва да са предприели всичко необходимо за събиране на вземанията от основния длъжник. Също така и съгласно практиката на ВАС, обективната невъзможност да се съберат задълженията за данъци/осигурителни вноски в резултат на това поведение на ръководен орган на съответното юридическо лице е предвидена в състава на правната норма, която тя не може да се тълкува разширително, нито да се свързва със затрудняване или с ограничаване на възможността за принудително събиране на задължението, така напр. решение № 1072 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. дело № 12588/2013 г. и др. Във връзка с гореизложеното, данъчните органи незаконосъобразно са приложили чл. 19 от ДОПК при констатиране на задължение, което е било единствено "трудно събираемо", но не и несъбираемо. Бездействието на приходната администрация за събиране на едно вземане не може да доведе до ангажиране отговорността на жалбоподателят по чл. 19, ал. 2 ДОПК.

С оглед на гореизложеното, само при наличие на кумулативните предпоставки по чл. 19, ал. 2 ДОПК следва да се ангажира субсидиарната отговорност на управител или на член на орган на управление, но в процесния случай това не е налице, поради неустановяване от приходните органи наличието на всички кумулативни предпоставки по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Не е установено наличието на причинно-следствена връзка между поведението на управителя на дружеството и невъзможността приходните органи да съберат публичните вземания от дружеството, нито приходните органи са установили защо не са могли да съберат тези вземания.

След като не се дължи главница, в конкретният казус не се дължи и начислената лихва.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваният РА е издаден при нарушаване на материалния закон – липса на предпоставките на търсене на отговорност на управителя по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, поради което следва да бъде отменен.

 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на С.Н.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.И.Н. - САК със съдебен адрес ***   РА № Р-16001321003848-091-001/06.12.2021г., издаден от С. Г. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П.К.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител  на ревизията, в потвърдената част с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 118/17.03.2022г., издадено от Директор на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП. 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че решението е изготвено.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/