Решение по дело №15286/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1466
Дата: 26 януари 2024 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20231110115286
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1466
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20231110115286 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

26.01.2024 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
тридесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №15286 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
В законен срок в съда е постъпила искова молба от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес
1
на управление: гр....., представлявано от ....- Изп. директори, срещу М. К. П. и Д- К К. П.,
във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, с която се претендира да се установи
със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответниците при условията на
разделност при квоти от по ½, задължения за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за обект,
находящ се в гр......, аб. №... за отчетен период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както
следва:
- за М. К. П.: сума от 789,49 лв., представляваща задължение за доставена ТЕ, сума от
150,23 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до
17.02.2022г., сума от 8,41 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода от
01.02.2019г. до 30.04.2020г., и сума от 1,97 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 31.03.2019г. до 17.02.2022г., и
- за Д- К К. П.: сума от 789,50 лв., представляваща задължение за доставена ТЕ, сума
от 150,22 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2019г. до
17.02.2022г., сума от 8,42 лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода:
01.02.2019г.- 30.04.2020г., и сума от 1,96 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 31.03.2019 г. до 17.02.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №12222/2022г. на СРС, 165 състав. Претендират се разноски.
В законен срок ответниците подават отговор на исковата молба, чрез адв.К. И. от САК,
с която оспорват исковете по основание и размер. Посочват, че е налице и трети законен
наследник на наследодателя Д.С.П.., починала на 12.05.2009 г.- К.П.. П., съпруг на
наследодателката към датата на смъртта й. Оспорват квотите, посочени в ИМ. Твърди се, че
за процесното жилище се дължат единствено суми за ТЕ за сградна инсталация, тъй като в
имота няма монтирани радиатори и топломери и от години жилището е необитаемо.
Оспорва се наличието на облигационна връзка между страните, като липсва искане за
откриване на партида на името на ответниците. Ответниците не оспорват, че до СЕС, в
която се намира процесния имот, се осъществява топлоснабдяване от ищеца. За
демонтирането на отоплителните тела посочват, че са депозирали заявление по реда на чл.
71, ал. 3, т. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2017г. за топлоснабдяването пред топлинния
счетоводител ...... Правят възражение за изтекла погасителна погасителна давност. Оспорват
исковете и за мораторни лихви, като посочват, че липсва уговорка за конкретен падеж на
задължението. Претендира се присъждане на разноски.
С доклада е прието за безспорно, че процесната жилищна сграда е топлоснабдена.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни, поради следните съображения:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. От приложения към отговора на исковата молба препис на
НА за дарение на недвижим имот №138/25.10.1990г., н.д. №7901/90г. на Нотариус В.А., при
II РС, се установява, че процесният имот е дарен от Ф.М.К. на внучка си Д.С.А. която след
сключване на граждански брак е с фамилно име П., починала на 12.05.2009г. и оставила за
свои законни наследници съпруга си К.П.. и двете си деца М. П. и Д- К П., видно от
представено удостоверение за наследници от СО, р-н ..... С оглед на това не може да се
приеме, че двамата ответници са съсобственици на имота с квоти от по ½ в съсобствеността,
посочени от ищеца и съотв. се явяват задължени лица на договорно основание по партида за
процесния имот при твърдяните квоти.
На следващо място, съгласно приетото заключение по СТЕ, процесният имот, е
топлоснабден, като от м.09.2008г. ищецът е уведомен, че ОС на ЕС на жилищната сграда се
2
е отказала от ползване на ТЕ за отопление, като са запазили ползването на ТЕ за БГВ, които
да се отчитат от ищеца, като ФДР. ТЕ за БГВ за имота е начислявана на служебно на база за
1 човек, поради неосигурен достъп, в обем от 75,844 куб.м., за първия отоплителен сезон и
от 83,991 куб.м. за втория отоплителен сезон, при 363 дни топлоподаване. От разясненията
на вещото лице в открито съдебно заседание се установява, че не може да се определи
точното количество начислена ТЕ за БГВ на човек на денонощие, в границата 140- 280
л./денонощие, тъй като от една страна ищецът, като ФДР, не предоставя достъп до софтуера,
с който е извършило изчисленията, а от друга страна топломерът в сутерена се отнася общо
за вх.А и за вх.Б на жилищната сграда и изчисленията за дялово разпределение на вх.А не са
установени. Поради това не е възможно да се определи точното разпределение по литри на
денонощие за процесния апартамент във вх.Б. Видно от приложената към заключението по
СТЕ разписка за неосигурен достъп за периода: 2019- 2020г. е вписано, че адресът е
необитаем. В доказателствена тежест на ищеца е да установи фактите, от които извлича
правата си. С оглед на горното следва да се приеме, че коректно дялово разпределение на
ТЕ за процесния имот не е доказано, като исковете се явяват недоказани, както по
отношение на основанието си, така и по размер и подлежат на цялостно отхвърляне. За
пълнота следва да се посочи, че не се установява точната стойност на доставената ТЕ за
имота, като видно от заключението по ССч.Е и разясненията в открито съдебно заседание,
общият размер на задълженията за двата отоплителни сезона по партидата възлиза на сума
от 1 034,19 лв. С оглед на това не следва да се обсъжда възражението на ответната страна за
изтекла погасителна давност в нейна полза.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са установява стойността на възнаграждението на топлинното
предприятие, като ФДР за имота и основанието, въз основа на което се начислява.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски
в полза на всеки от ответниците в размер на по 400 лв., съгласно представените по делото
договори за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр.....,
представлявано от ....- Изп. директори, срещу М. К. П., ЕГН:**********, установителни
искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от общо 789,49 /седемстотин
осемдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/ лв., представляваща задължение за
доставена топлинна енергия, за обект, находящ се в гр...... аб. №... за отчетен период:
01.05.2018г.- 30.04.2020г., сума от 150,23 /сто и петдесет лева и двадесет и три стотинки/
лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2019г.- 17.02.2022г., сума от
8,41 /осем лева и четиридесет и една стотинки/ лв., представляваща сума за дялово
разпределение, за периода: 01.02.2019г.- 30.04.2020г. и сума от 1,97 /един лев и деветдесет и
седем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 31.03.2019г.-
17.02.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №12222/2022г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр.....,
представлявано от ....- Изп. директори, срещу Д- К К. П., ЕГН: **********, установителни
искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от общо 789,50 /седемстотин
осемдесет и девет лева и петдесет стотинки/ лв., представляваща задължение за доставена
топлинна енергия, за обект, находящ се в гр...... аб. №... за отчетен период: 01.05.2018г.-
3
30.04.2020г., сума от 150,22 /сто и петдесет лева и двадесет и две стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2019г.- 17.02.2022г., сума от 8,42
/осем лева и четиридесет и две стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение,
за периода: 01.02.2019г.- 30.04.2020г. и сума от 1,96 /един лев и деветдесет и шест стотинки/
лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 31.03.2019г.- 17.02.2022г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №12222/2022г.
по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА ...., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от
....- Изп. директори, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на М. К. П.,
ЕГН:**********, сума в размер на 400 /четиристотин/ лв., представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА ...., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от
....- Изп. директори, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на Д- К К. П., ЕГН:
**********, сума в размер на 400 /четиристотин/ лв., представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните.

Районен съдия:




Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4