Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.Враца,
22.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВРАЦА, ГО,
VI състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Г., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1628
по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са три обективно съединени иска с правно
основание по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищецът Д.Д.Б.
твърди, че ответникът М. П. Н., в качеството му на частен съдебен изпълнител,
на 22.07.2015 г. е образувал изпълнително дело № 20157230400100 по молба на
взискателя „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК: 83199536 и въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 09.07.2015 г. по ГД № 30338 по описа за 2015 г. на Софийски
районен съд, с който „МЕГА БОКС ГРУП“ ЕООД, с ЕИК: *********, Д.Д.Б., с ЕГН: **********,
И. Д.Б., с ЕГН: **********, „КАРТЕЛ“ ЕООД, с ЕИК: *********, П. Д.Б., с ЕГН: **********
и „ФОРТЕ БАРОНЕ“ ЕООД, с ЕИК: *********, са осъдени да заплатят солидарно на
кредитора „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 39 788 лв. /тридесет и девет
хиляди седемстотин осемдесет и осем лева/ - главница, ведно със законната лихва
от 29.05.2015г., договорна лихва в размер на 7 969,14 лв. /седем хиляди
деветстотин шестдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/, 955,14 лв.
/деветстотин петдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/ - държавна такса и
1 495,63лв. / хиляда четиристотин деветдесет и пет лева и шестдесет и три
стотинки/ - адвокатско възнаграждение.
Твърди, че
на 29.10.2015 г., в качеството му на длъжник в изпълнителното производство,
ищецът е внесъл по сметка на частния съдебен изпълнител сума в размер на 15 000
/петнадесет хиляди/ лева, представляваща 30 % от дълга по изпълнително дело № 20157230400100.
С молба от същата дата, на основание чл. 454, ал. 1 от ГПК, е поискал спиране
на изпълнителните действия. Сочи, че след изискване на копие на изпълнителното
дело, от отразените на гърба на изпълнителния лист плащания, установил, че от
внесената за погасяване на дълга сума 15 000 /петнадесет хиляди/ лева е била
изплатена и преведена по сметка на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД, сумата от
13 500,35 лв. /тринадесет хиляди и петстотин лева и тридесет и пет
стотинки/ на 28.10.2016 г. - една година по-късно.
От тази сума
били извършени погасявания, както следва:
- 11 589,18 лв. /единадесет хиляди
петстотин осемдесет и девет лева и осемнадесет стотинки/ - главница;
- 1 855,47 /хиляда осемстотин
петдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки/ - съдебни разноски;
- 55,70 лв. /петдесет и пет лева и
седемдесет стотинки/- други разходи (служебна застраховка недвижим имот).
Твърди, че
поведението на съдебния изпълнител, изразяващо се в бездействие (неоснователно
задържане на суми по сметката си и неизплащането им на взискателя),
представлява неправомерно действие по смисъла на чл.74 от ЗЧСИ. Като резултат
от неправомерното бездействие от страна на ответника, в качеството му на
съдебен изпълнител, ищецът счита, че за него са настъпили преки имуществени
вреди, представляващи натрупана законна лихва в размер на 1 114,72 лв.
/хиляда сто и четиринадесет лева и седемдесет и две стотинки/ върху непогасена
главницата в размер на 11589,18 лв. /единадесет хиляди петстотин осемдесет и
девет лева и осемнадесет стотинки/ за периода на бездействието. Счита, че с
оглед факта, че в изпълнителния процес няма по-дълъг срок от 14-дневен, то
максималният срок, в който съдебният изпълнител е бил длъжен да изготви и
предяви разпределението на страните, е 14-дневен от постъпването на сумата. В
случая ответникът е следвало да преведе сумата от 13500,35 лв. /тринадесет
хиляди и петстотин лева и тридесет и пет стотинки/ до датата 18.11.2015 г.
Тогава, на взискателя била преведена сума от 1000 лв. /хиляда лева/,
представляваща доброволна вноска, постъпила по-късно по време от вноската от
15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/. Към този момент сочи, че съдебният изпълнител
е бил длъжен да установи, че има непреведени суми по сметката си и заедно с
последно постъпилата, да преведе всичко дължимо на взискателя. Счита, че са
налице всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по реда
на чл. 45 от ЗЗД във вр. с. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за ангажиране отговорността на
ответника за сумата от 1142,72 лв.
На следващо
място твърди, че на 26.08.2015 г., ответникът, в качеството си на частен
съдебен изпълнител, е извършил опис на недвижимо имущество, представляващо
апартамент ***. Описът бил извършен в срока за доброволно изпълнение, за което
свидетелстват поканите за доброволно изпълнение, връчени на всички длъжници на
13.08.2015 г. Последният ден от срока за доброволно изпълнение бил на
27.08.2015 г. Със съобщение за такси до взискателя с изх. № 3104/07.09.2015 г.,
съдебният изпълнител определил разноски по изпълнението в тежест на длъжника,
представляващи такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ в размер на 506,70 лв. /петстотин и
шест лева и седемдесет стотинки/, платена от взискателя на 17.09.2015 г. След
постъпила сума от публична продан на имот в размер на 25 423 лв. /двадесет
и пет хиляди четиристотин двадесет и три лева/, ответникът извършил
разпределение, в което като разноски е включил и сумата от 506,70 лв.
/петстотин и шест лева и седемдесет стотинки/. Сочи, че в случая ответникът
неправомерно е начислил събиране на такса за извършен опис по т. 20 от ТТРЗЧСИ
в срока за доброволно изпълнение, поради което счита, че следва да бъде
ангажирана деликтната му отговорност за сумата в размер на 506,70 лв.
Ищецът
счита, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК поради настъпила перемпция по силата на закона по отношение на
следните длъжници и на следните дати:
- П. Д. Б. -
настъпила на 27.07.2017 г.;
- „ФОРТЕ
БАРОНЕ“ ЕООД - настъпила на 12.08.2017 г.;
- „КАРТЕЛ“
ЕООД - настъпила на 12.08.2017 г.;
- „МЕГА БОКС
ГРУП“ ЕООД - настъпила на 26.08.2017 г. и
- Д.Д.Б. -
настъпила на 17.11.2017 г.
Намира, че
всички извършени действия след изтичането на този срок са недействителни.
Ответникът, в качеството си на частен съдебен изпълнител, въпреки това е продължил да уведомява горепосочените лица,
за което е начислявал съответните такси по т. 5 и т. 19 от ТТРЗЧСИ в общ размер
от 408 лв. /четиристотин и осем лева/.
След
постъпила сума от публична продан на имот в размер на 25 423 лв. /двадесет
и пет хиляди четиристотин двадесет и три лева/, ответникът извършил
разпределение, в което като разноски е включил и сумата от 408 лв.
Част от тях,
които не са били заплатени авансово от взискателя, ответникът е включил в т. 1
от разпределението, а останалите в т. 4 в полза на взискателя. Твърди се, че
начислените такси по ИД № 100/2015 г., за които не е налице правно основание,
са следните:
- 96 лв. по т.
5 от ТТРЗЧСИ за 4 бр. уведомления за оглед и актуализация на оценка;
- 96 лв. по т.
19 от ТТРЗЧСИ за 4 бр. уведомления за публична продан;
- 96 лв. по т.
19 от ТТРЗЧСИ за 4 бр. уведомления за обявен купувач;
- 120 лв. по
т. 5 от ТТРЗЧСИ за 5 бр. призовки за предявяване на разпределението.
Счита, че с
извършеното начисляване на сумата от 408,00 лв. ответникът е извършил
противоправно деяние, за което следва да бъде ангажирана деликтната му
отговорност.
С оглед на
изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника М. П. Н., с ЕГН: **********, в качеството му на частен съдебен
изпълнител, с peг. № 723 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр. Враца,
да заплати на ищеца Д.Д.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумите от:
- 1 114,72лв. /хиляда сто и
четиринадесет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща пряка
имуществена вреда, причинена от ответника на ищеца във връзка с неизплатена в
законовите срокове сума на взискателя, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
- 506,70 лв. /петстотин и шест лева и
седемдесет стотинки/, представляваща пряка имуществена вреда, причинена от
ответника на ищеца във връзка с незаконосъобразно начислена така по т. 20 от
ТТРЗЧСИ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане;
- 408,00 лв. /четиристотин и осем лева/,
представляваща пряка имуществена вреда, причинена от ответника на ищеца във
връзка с начислени такси и разноски по прекратено изпълнително производство,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявените искове.
Твърди, че описаната от ищеца фактическа обстановка не отговаря на фактите и
обстоятелствата по изпълнителното производство. Сочи, че изпълнителното
производство е образувано на 22.07.2015 год. по молба на взискателя „Уникредит
Булбанк" АД срещу длъжниците „Мега бокс груп" ЕООД, ЕИК *********, Д.
Д. Б., И.Д.Б., „Картел"ЕООД, ЕИК *********, П. Д. Б. и „Форте бароне"
ЕООД. Взискателят бил приложил изпълнителен лист, издаден срещу длъжниците в
полза на взискателя за сумата 39 788 лв. - главница, ведно със законна лихва за
периода от 29.05.2015 год. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер
на 7969,14 лв. за периода от 20.04.2014 до 28.05.2015 год. и направените
разноски по делото – 955,14 лв. ДТ и 1495,63 лв. - адвокатско възнаграждение
или обща стойност 50 207.91 лв. Вземането било обезпечено с ипотека, вписана в
СВ - Враца с Акт № 181, том 1, дело № 247213, вх.рег. № 6577 от 18.09.2013 г. в
полза на взискателя. Имотът, върху който била учредена ипотеката, бил
собственост на И. Д.Б., съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот вписан в СВ - Враца с Акт № 141, том. 6, дело 974, вх.рег. № 2710 от
18.04.2013 г. Твърди, че съгласно чл. 458 от ГПК Държавата е присъединен
взискател ех lege, като след изпратени съобщения било получени удостоверения за
наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от НАП от 27.07.2015 г.
за дължими суми от длъжниците „Картел"ЕООД, ЕИК ********* за сумата от
7613.19 лв., П. Д.Б. за сумата 1033.77 лв. Д. Д. Б. за сумата 158 136.06 лв.,
както и удостоверения за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки
от НАП от 05.08.2015 г. за „Форте бароне" ЕООД за сумата от 5717.36 лв. и
удостоверения за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от НАП
от 25.08.2015 г. за „Мега бокс груп" ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 48
123.80 лв. С постъпване на удостоверенията Държавата се считала за присъединен
взискател по силата на закона спрямо посочените длъжници със съответните суми.
На длъжниците били връчени ПДИ от 12.08.2015 г., като в същите е посочен и
денят на описа на недвижимия имот, който е ипотекиран в полза на взискателя.
Изпратени са и запорни съобщения на възнаграждения и банкови сметки на
длъжниците. На 26.08.2015 год., в присъствието на собственика на имота И. Б. и
вещо лице, ЧСИ извършил опис на недвижимия имот, който бил ипотекиран в полза
на взискателя. Вещото лице изготвило на същата дата оценка на недвижимия имот,
като е оценило същия за сумата от 28 150 лв. Възбраната върху недвижимия имот
била наложена на 13.10.2015 год. след извършване за справка за собственост на
имота и платена такса в полза на АВп. На 19.09.2017 год. бил извършен оглед на
недвижимия имот и изготвена нова актуализирана оценка. От същата дата е и
съставено съобщение за изготвено обявление за насрочване на публична продан на
недвижимия имот. След преценка за редовност на разгласяването, на 27.11.2017 год.
била извършена публична продан, за което е съставен протокол и впоследствие и
постановление за възлагане. Постъпилите суми са разпределени, като сочи,
че изпълнителното производство не е
приключило.
Потвърждава,
че на 29.10.2015 год. от длъжника Д.Б. е постъпила сумата от 15 000 лв.
Посоченото в иска разпределение на сумата от 13 500,35 лв., която е част
от тази сума, поддържа, че е неправилно и не кореспондира с доказателствата по
изпълнителното дело. Твърди, че с тази сума били погасени неолихвяеми в
производството суми - такси, разноски и договорна лихва по изпълнителен лист,
присъдени в рамките на гражданското производство и разноски в изпълнителното
производство, съобразявайки се нормативния ред за погасяване по чл. 76, ал.2 и
чл.136 от ГПК. Впоследствие, на 09.10.2015 г. и на 17.11.2015 г., били
постъпили по сметките на ЧСИ от същия длъжник сумите съответно от 1347.00 лв.
/без 1.00 лв., който е използван за банков превод/ и 1000 лв., с които са
погасени начислени и платени такси за образуване, такса опис и частично
адвокатски хонорар по изп. дело. На 29.12.2015 г. постъпила по изп. дело и
сумата от 272,00 лв., с която е погасена частично дължимата сума за адвокатски
хонорар по изп. дело. Не оспорва факта, че сумата от 15 000 лв. в действителност
е разпределена по-късно, но това забавяне, тъй като не касае олихвяеми суми по
изпълнителното дело - главница, няма отношение към длъжника, а само към
взискателя. Следователно счита, че е неоснователно твърдението, че със
забавянето на превода, на ищеца била причинена пряка имуществена вреда,
представляваща натрупана законна лихва върху непогасена главница в размер на 11
589.18 за посочения период на бездействие в изчислен от ищеца размер от 114.72
лв.
Оспорва по
основание и размер и предявения иск за сумата от 408,00 лв., представляващ
пряка имуществена вреда, причинена от ответника на ищеца във връзка с начислени
такси и разноски на ищеца по прекратено изпълнително производство, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на иска да окончателното
изплащане. Твърди, че производството спрямо ищеца не е прекратено по силата на
чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК поради настъпила перемпция. Сочи, че между
предприетите изпълнителни действия от взискателя и извършените такива не е
изтекъл период равен или надвишаващ 2 години.
Оспорва по
основание и размер и предявения иск за сумата от 506,70 лв., представляващ
пряка имуществена вреда, причинена от ответника на ищеца във връзка с
незаконосъобразно начислената такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на иска да окончателното изплащане.
Сочи, че въпросната такса е солидарно дължима от всички длъжници в
производството, а не само от ищеца. Освен това счита, че начислените такси в
посочения от ищеца размер няма как да са довели до преки имуществени вреди,
причинени на ищеца, доколкото производството не е приключило и окончателно
разпределение на сумите не е извършвано. Във всеки един момент преди
приключване на производството може да бъде извършена корекция по отношение на
начислени такси и разноски. Намира, че подобен иск е преждевременно предявен и
съответно неоснователен.
Поради
изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от изпълнителен лист от 09.07.2015
г., издаден по гр. дело № 30338/2015 г. по описа на Софийски районен съд, длъжниците „МЕГА БОКС ГРУП“ ЕООД, с ЕИК:
*********, Д.Д.Б., с ЕГН: **********, И. Д.Б., с ЕГН: **********, „КАРТЕЛ“
ЕООД, с ЕИК: *********, П.Д. Б., с ЕГН: ********** и „ФОРТЕ БАРОНЕ“ ЕООД, с
ЕИК: *********, са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Уникредит
Булбанк“ АД сумата от 39 788 лв. /тридесет и девет хиляди седемстотин
осемдесет и осем лева/ - главница, ведно със законната лихва от 29.05.2015г.,
договорна лихва в размер на 7 969,14 лв. /седем хиляди деветстотин
шестдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/, 955,14 лв. /деветстотин
петдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/ - държавна такса и
1 495,63лв. / хиляда четиристотин деветдесет и пет лева и шестдесет и три
стотинки/ - адвокатско възнаграждение.
Въз основа на цитирания изпълнителен лист
е образувано изпълнително дело № 100/2015 г. по описа на ЧСИ М. Н. с
рег. № 723, с район на действие Окръжен съд-Враца.
От приетите по делото покани за доброволно изпълнение и разписки за
получаването им на гърба на всяка от тях, се установява, че ищецът и останалите
длъжници в изпълнителното производство са били уведомени за образуваното
изпълнително производство и дължимите суми по издадения изпълнителен лист на 13.08.2015
г.
С поканите за доброволно изпълнение всеки от длъжниците е уведомен за
предприетите принудителни действия от съдебния изпълнител, а именно: насрочен
за 26.08.2015 г. опис на недвижим имот, представляващ апартамент ***. В
поканата за доброволно изпълнение на ищеца Д.Б. не са отразени други
изпълнителни действия, предприети от съдебния изпълнител.
Приет по делото е и протокол за опис на недвижимо имущество от 26.08.2015
г., от който се установява, че на посочената дата съдебният изпълнител е
извършил опис на недвижимия имот, като е посочено, че същият е собственост на
длъжника по изпълнителното дело И. Д.Б..
За извършване на описа на недвижимия имот, съдебният изпълнител изпратил
съобщение до взискателя „Уникредит Булбанк“ АД с изх. № 3104/07.09.2015 г., с
което го уведомил, че дължи такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ в размер на 506,70 лв., която
сума била заплатена от взискателя с преводно нареждане от 17.09.2015 г.
След извършена публична продан на имота, съдебният изпълнител съставил недатирано
постановление за разпределение на събраната сума.
Видно от данните в изпълнителното производство, на 29.10.2015 г. от ищеца
Д.Б. постъпила сумата от 15 000 лева.
По делото са приети и две заключения по допусната съдебно-счетоводна
експертиза. От същите се установява, че от постъпилата от ищеца сума от
15 000 лв., на 28.10.2016 г., с платежно нареждане за кредитен превод ЧСИ
М. Н. е превел по сметката на „Уникредит Булбанк " АД сума в размер на
13 500,35 лв. От експертното заключение се установява, че със сумата от
13 500,35 лв. е налице погасяване на задължения към взискателя, включени в
общия дълг, в различен ред от „Уникредит Булбанк" АД и от ЧСИ М. Н.. Така
вещото лице е констатирало, че след постъпване на сумата по сметка на
взискателя „Уникредит Булбанк " АД, последният погасил следните свои
вземания:
1.
главница - сума в размер на
11 589,10 лв.;
2.
съдебни разноски - сума в размер на
1855,47 лв.;
3.
други разходи (застраховка „Имуществена
протекция”) - сума в размер на 55,70 лв.
Същевременно, със същата сума в размер на 13500,35 лв., постъпила от
длъжника на 29.10.2015 г., на 28.10.2016 г ЧСИ е разпределил за погасяване на
дълга по ИД 100/2015 г. на следните задължения:
1. адвокатски хонорар /приети други разходи, неолихвяеми/ - сума в размер
на 749,33 лв.;
2. вещо лице /приети други разходи, неолихвяеми/ - сума в размер на 100,00
лв;
3. административна такса 5 бр. /допълнителни разноски, неолихвяеми/ -
сума в размер на 15,00 лв;
4. административна такса 3 бр. /допълнителни разноски, неолихвяеми/ - сума
в размер на 18,00 лв.;
5. административна такса /допълнителни разноски, неолихвяеми/ - сума в
размер на 18,00 лв.;
6. договорна лихва /изпълнителен титул, неолихвяеми/ - сума в размер на 7969,14
лв.;
7. държавна такса /изпълнителен титул, неолихвяеми/ - сума в размер на
955,14 лв.;
8. адвокатско възнаграждение/ изпълнителен титул, неолихвяеми/ - сума в
размер на 1495,63 лв.;
9. законна лихва върху главница - сума в размер на 2180,11 лв.
Посочено е в експертното заключение, че предвид обстоятелството, че
постъпилата на 29.10.2015 г. от длъжника сума при ЧСИ, на 28.10.2016 г. е
разпределена за погасяване на дължими суми при ЧСИ в поредност, различна от
тази на „Уникредит Булбанк” АД, то структурата на остатъка от дълга след
направеното частично погасяване е както следва:
При „Уникредит Булбанк” АД:
- Главница - сума в размер
на 29198.82 лв.;
- Договорна лихва - сума в
размер на 7969.17 лв.;
- Законни лихви - сума в
размер на 5770.65 лв.
При ЧСИ М.Н.:
- Олихвяема сума /
главница/ - сума в размер на 39788.00 лв;
- Законна лихва към
28.10.2016 г - сума в размер на 3551.38 лв.
Извършено е изчисление от вещото лице, че размерът на законната лихва
върху погасената част от главницата при „Уникредит Булбанк” АД /сума в размер
на 11589.18 лв./ за периода от 18.11.2015 г. до 28.10.2016 г., представлява
сума в размер на 1114,72 лв.
Видно от експертното заключение, размерът на начислените такси по ТТРЗЧСИ
за изпратени уведомления до П. Д. Б., „ Форте Бароне” ЕООД и „ Мега Бокс Груп”
ЕООД след 26.08.2017 г. представлява сума в размер на 343.00 лв., а размерът на
начислените такси по ТТРЗЧСИ за изпратени уведомления до П. Д. Б., „ Форте
Бароне” ЕООД и „ Мега Бокс Груп” ЕООД Д.Д.Б. след 17.11.2017 г. представлява
сума в размер на 173.00 лв.
От приетото по делото допълнително заключение по допусната
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на начислените такси
по т. 3,4,5,6,9 и 31 от ТТРЗЧСИ на ищеца Д.Д.Б. към 19.08.2020 г. представлява
сума в размер на 218.00 лв. Посочено е, че в изготвената сметка от ЧСИ към
19.08.2020 г. съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционалната такса с ДДС
представлява сума в размер на 8 290.36 лв.
Вещото лице, след извършена проверка, е констатирало, че сумата в размер
на 1498.65 лева, която представлява разлика между платената от ищеца сума
от 15000.00 лв. и сумата в размер на
13500.35 лв., преведена на взискателя, е послужила за погасяване на такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ - такса за събрана сума с ДДС.
На последния поставен въпрос от допълнително допуснатото заключение,
експертът е посочила, че по изпълнителното дело при съдебния изпълнител няма
съставен документ с наименование „протокол”, „постановление” или друго
аналогично наименование, в който да е посочено всяка част от сумата от 15000.00
лева за погасяване на какво задължение е послужила.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни, компетентно изготвено
и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
основателността на предявените искове по чл. 74, ал.
1 ЗЧСИ във вр. с чл. 45 ЗЗД ищецът
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно,
че:
- ответникът,
в качеството му на частен съдебен изпълнител, е извършил твърдените
противоправни деяния /действия или бездействия/, с което виновно му е причинил
имуществени вреди в претендираните размери;
- причинна
връзка между вредите и виновното деяние на ответника.
На основание
чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на ответника се предполага до доказване на противното.
При
доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на задължението си за поправяне на причинените вреди.
С изготвения
проект на доклад по делото, обективиран в Определение № 260120/10.09.2020 г.
съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че:
- ищецът е
длъжник по изпълнително дело № 20157230400100, образувано при ответника М. П. Н.,
в качеството му на частен съдебен изпълнител;
- на
29.10.2015 г. по сметка на съдебния изпълнител е постъпила сумата от
15 000 лева от длъжника Д.Д.Б., като съдебният изпълнил е превел на
взискателя „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 13 500,35 лв. на 28.10.2016
г.;
-
ответникът, в качеството му на частен съдебен изпълнител, е извършил опис на
недвижим имот в срока за доброволно изпълнение по делото, за което е начислил
такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ в размер на
сумата от 506,70 лева, която сума е събрана от съдебния изпълнител след
извършено разпределение на постъпилата от публична продан сума в общ размер от
25 423 лв.;
-
ответникът, в качеството му на частен съдебен изпълнител, след 27.07.2017 г. по
отношение на длъжника П. Д. Б., след 12.08.2017 г. по отношение на длъжника
„ФОРТЕ БАРОНЕ“ ЕООД и на длъжника „КАРТЕЛ“ ЕООД, след 26.08.2017 г. по
отношение на длъжника „МЕГА БОКС ГРУП“ ЕООД и след 17.11.2017 г. по отношение
на длъжника и ищец в настоящото производство Д.Д.Б., е начислявал такси по т. 5
и т. 19 от ТТРЗЧСИ в общ размер от 408,00 лв.
Проектът за
доклад е приет за окончателен такъв в проведеното открито съдебно заседание по
делото на 11.11.2020 г., без да са направени възражения от страните. Отделените
като безспорни обстоятелства между страните се установяват и от събраните по
делото доказателства, а именно: копие от ИД № 100/2015 г. по описа на ЧСИ М. Н.
и приети заключения по съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна
експертизи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря за
вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Тоест,
за да се ангажира отговорността на ответника по реда на ЗЧСИ, същият следва да
е длъжностно лице, изпълняващо дейност по принудително изпълнение при или по
повод на осъществяваната от него дейност, като е необходимо, за да се дължи
обезщетение, да има вреди в пряка и непосредствена последица от увреждането.
По иска по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 45 ЗЗД за
причинени имуществени вреди в размер на 1114,72 лв.:
Ищецът
твърди, че след като превел по сметка на съдебния изпълнител на 29.10.2015 г.
сумата в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, а ответникът превел на
взискателя по делото част от нея /сумата 13500,35 лв./ една година по-късно –
на 28.10.2016 г., то му причинил вреда, представляваща натрупана законна лихва
за забава върху сумата от 11 589,18
лв., с която взискателят погасил част от главницата.
Съгласно чл.
460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между
другите вземания по съразмерност.
В случая,
видно от входираното на 27.07.2015 г. при съдебния изпълнител удостоверение за
наличие на задължения по отношение на ищеца Д.Б., издадено от ТД на НАП В. Т.,
ищецът е имал публични задължения. На осн. чл. 458 ГПК държавата се смята
винаги за присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на
съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Ето защо, считано от
27.07.2015 г. в изпълнителното производство, освен първоначалния взискател
„Уникредит Булбанк“ АД, по силата на закона е била присъединена и държавата
като взискател. За постъпващите след тази дата суми, които не са в размер,
достатъчен да удовлетвори всички вземания, съдебният изпълнител е бил длъжен да
извърши разпределение.
С
извършеното плащане на сумата от 15 000 лв. от ищеца на 29.10.2015 г., задълженията
към взискателите не са могли да бъдат уводлетворени в пълен размер, поради
което съдебният изпълнител е следвало да извърши разпределение на сумата. Извършването
на разпределение на постъпилите суми представлява съставянето на формален акт
от съдебния изпълнител, който следва да бъде предявен на длъжниците и на всички
взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден.
Те от своя страна имат правото в тридневен срок от предявяването да подадат
жалба срещу извършеното разпределение. Несъставянето на разпределение от
съдебния изпълнител, лишаването на страните в изпълнителното производство да се
запознаят със съдържанието му и да подадат жалба срещу него, съставлява
нарушение на процесуалния закон, за което многократно е ангажирана
дисциплинарна отговорност на съдебни изпълнители /в този смисъл са напр. Решение № 46 от 7.03.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 1/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 82 от 3.08.2020 г. на ВКС по гр. д. №
675/2020 г., III г. о., ГК и др./. Такова бездействие от страна на
частния съдебен изпълнител не е малозначително и не е с формален характер, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на всички страни в
производството. Неоснователно е твърдението на ответника, поддържано и в
представената по делото писмена защита, че разпределението е извършено, като е
обективирано на гърба на изпълнителния лист. Съдебният изпълнител е длъжен във
всички случай да отбелязва погасяването на дълга на гърба на изпълнителното
основание, но това не дерогира задължението му да състави и предяви на страните
в производството извършено разпределение на сумата чрез нарочно постановление. Видно
от данните в изпълнителното производство, след извършена публична продан на
недвижим имот съдебният изпълнител е съставил Постановление за разпределение на
събрана сума и е призовал страните за неговото предявяване – л. 279 и сл. от ИД
100/2015 г. Постановление за разпределение на сумата от 15000 лв. обаче не е
изготвено, с което ответникът е нарушил изискването на чл. 460 е чл. 462 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 462, ал. 2 ГПК, ако
в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена
жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по
разпределението. Предаването на сумите следва да бъде извършено в 7-дневен срок
от влизането в сила на разпределението – чл. 455, ал. 2 ГПК. Тъй като в случая
съдебният изпълнител не е изготвил разпределение за постъпилата сума в нито
един момент, като е счел, че не следва да се изготвя такова, то съдът намира,
че същият е следвало, по аналогия от чл. 455, ал. 2 ГПК, да предаде сумата на
взискателя в 7-дневен срок от постъпването ѝ по сметката му. Това следва
да се приеме и като разумен срок за извършването на такова действие. Съгласно
чл. 24, ал.1 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител трябва да има най-малко една
специална сметка на свое име в банка, определена единствено за паричните
средства, които той получава от осребряването на имуществото на длъжниците.
Лихвата по специалната сметка се начислява по отделна сметка. Разпоредбата на
чл. 24, ал.2 ЗЧСИ предвижда, че частният съдебен изпълнител управлява и се
разпорежда със средствата на длъжниците по специалната сметка. Сметката е с
титуляр ЧСИ, който има право да управлява и да се разпорежда с нея /ал.2/, но
средствата по сметката са собственост на длъжниците, а не на ЧСИ /ал.3/ (Определение № 1164 от 20.11.2013 г. по гр.д.
№ 5646/2913 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО). Изхождайки от факта, че съдебният
изпълнител по закон е овластен да съхранява в банкова сметка ***, то следва да
се постави по-високо изискване откъм грижата, която същият следва да полага при
разпореждането с тези средства, в това число и момента на тяхното разпореждане.
Съдът приема, че разпореждането със сумата от 15 000 лв., постъпила по
сметка на съдебния изпълнител на 29.10.2015 г., една година по-късно – на 28.10.2016
г., представлява прекомерно забавяне, като ответникът не доказа да е налице
извинителна причина за това. Нещо повече, видно от данните по делото, на
18.11.2015 г. съдебният изпълнител е превел на взискателя сумата от 1000 лв.,
представляваща доброволно платена вноска, постъпила по сметка на ЧСИ по-късно
по време от вноската от 15 000 лв., но по-голямата по стойност сума не
била предадена на взискателя за погасяване задължението на длъжника.
Установи се
противоправно бездействие от страна съдебния изпълнител, в качеството му на длъжностно
лице, изпълняващо дейност по принудително изпълнение при или по повод на осъществяваната
от него дейност. Следва да се отговори на въпроса дали то е било в пряка
причинна връзка с твърдяното настъпило увреждане на ищеца.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че след постъпване на сумата от 13500,35 лв.,
представляваща част от вноската от 15 000 лв., по сметка на взискателя
„Уникредит Булбанк“ АД, последният е погасил част от дължимата главница –
11 589,18 лв. и нелихвоносни задължения в размер на общо 1911,17 лв.
/съдебни разноски и други разходи/. Същевременно, със същата сума от 13500,35
лв. съдебният изпълнител по изпълнителното дело е счел, че се погасяват изцяло
неолихвяеми суми, без главница. С оглед на факта, че погасяването на дължими
суми при ЧСИ е било в поредност, различна от тази при „Уникредит Булбанк” АД,
то структурата на остатъка от дълга след направеното частично погасяване била
различна при съдебния изпълнител и при взискателя – в този смисъл заключението
по ССчЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, този, който има към едно и
също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да
погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това,
погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението не е достатъчно
да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските,
след това лихвите и най-после главницата.
Посочената разпоредба не представлява императивно правило относно реда за
погасяване на задълженията към кредитора. При постигнато съгласие между
страните, задълженията могат да бъдат погасени в различна последователно от
посочената в ал. 2 на цитираната правна норма – в този смисъл са изводите,
направени в т. 1 от Тълкувателно решение
от 27.03.2019 г. по Тълкувателно дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Погасявайки най-напред част от главницата, която, като лихвоносно задължение,
се явява и най-обременителното задължение на длъжника, „Уникредит Булбанк“ АД
конклудентно е приел начин на погасяване, който е по-благоприятен за длъжника
от посочения в закона ред. Съдебният изпълнител, в качеството му на длъжностно
лице, няма нито правото, нито възможността с действията си да се намесва в
договорната връзка между страните и да въздейства на постигнатото между
кредитора и длъжника съгласие относно реда на погасяване на дълга. След като
кредиторът е приел, че с преведената по сметката му на 28.10.2016 г. сума се
погасява главница със сумата от 11 589,18 лв., с който факт е съгласен и
длъжникът, то е без значение дали съдебният изпълнител счита тази част от главницата
за погасена, или не.
Противоправното бездействие на съдебния изпълнител да предаде
своевременно събраната сума на взискателя е в пряка причинна връзка с настъпило
увреждане на ищеца, изразяващо се в невъзможността да погаси част от задължението
си за главница, върху която част е начислявана законна лихва в продължение на
около една година, след като е внесъл по сметка на ответника сумата от
15 000 лв. В случай че ЧСИ Н. беше предал на взискателя дължимата се сума
непосредствено след получаването й, то погасяването на тази част от главницата
щеше да настъпи по-рано и дългът на ищеца нямаше да се обремени допълнително
със законна лихва. Видно от изпълнителния титул /изпълнителен лист от
09.07.2015 г./, в полза на „Уникредит Булбанк“ АД е присъдена и законна лихва
върху главницата до изплащане на вземането.
Вещото лице е изчислило, че размерът на законната лихва върху погасената
част от главницата при „Уникредит Булбанк“ АД /сума в размер на 11589,18 лв./
за периода от 18.11.2015 г. до 28.10.2016 г., представлява сума в размер на
1114,72 лв., равняваща се на исковата претенция. Искът следва да бъде уважен в
пълен размер, ведно със законната лихва върху него, считано от подаването на
исковата молба до окончателното погасяване на сумата.
По иска по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 45 ЗЗД за причинени имуществени вреди в размер на 408,00
лв.:
Ищецът твърди,
че ответникът му причинил имуществена
вреда в размер на 408,00 лв., начислявайки му такси и разноски по прекратено
изпълнително производство. Счита, че производството по отношение на него е
прекратено на 17.11.2017 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
От приетото по делото допълнително заключение по допусната
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че размерът на начислените такси по
т. 3,4,5,6,9 и 31 от ТТРЗЧСИ на ищеца Д.Д.Б. за периода от 17.11.2017 г. до
19.08.2020 г. представлява сума в размер на 218.00 лв., а в изготвената сметка
от ЧСИ към 19.08.2020 г., ищецът имал задължение и за пропорционална такса съгласно
т. 26 от ТТРЗЧСИ с ДДС в размер на 8 290.36 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява
с постановление, когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Нормата предполага липса на активност от
страна на взискателя за провеждането на изпълнителни действия и събирането на
суми в производството като цяло, а не по отношение на конкретен длъжник,
особено, когато се касае за солидарно задължение, както е в настоящия случай. Константна
е съдебната практика, че независимо дали е налице нарочно постановление на
съдебния изпълнител за прекратяване на това основание, или не, то делото се
счита за прекратено, стига да е изпълнен фактическият състав на правната норма.
Съгласно
приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни
действия представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на
запори или възбрани, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещи,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и пр. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.
За да е
прекратено изпълнителното производство по силата на закона на посоченото
основание, считано от 17.11.2017 г., както твърди ищецът, то следва да се
установи, че в период от поне две години назад, не са предприемани изпълнителни
действия. Видно от данните по изпълнителното производство, с писмо с изх. №
3514/13.10.2015 г. на съдебния
изпълнител, адресирано до Служба по вписванията гр. Враца, ответникът е
изпратил за вписване постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот,
собственост на единият от солидарните длъжници в производството по делото.
Постановлението е вписано на същата дата и е с вх. № 6688/13.10.2015 г. /л. 157
и сл. от ИД 100/2015 г./. С молба с вх. № 3399/01.09.2017 г. по описа на ЧСИ, взискателят „Уникредит Булбанк“ АД е
поискал извършването на нова пазарна оценка на имота, върху който е наложена
възбрана, както и насрочване на публична продан на същия. Към 01.09.2017 г.,
когато е направено искането от взискателя за извършването на изпълнително действие,
не е бил изтекъл период, по-дълъг от две години от последното предприето
изпълнително действие, поради което производството по делото не е прекратено на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Предмет на
принудително изпълнение в случая са вземания, които се дължат от няколко длъжници
при условията на солидарност. Тъй като солидарните длъжници дължат едно и също
нещо на кредитора /налице е единство в предмета на престацията/, то последният
може да иска изпълнение на цялото задължение, от когото и да е от тях - чл.
122, ал. 1 ЗЗД. А, съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЗД, действието на изпълнението от
един съдлъжник е в полза на всички солидарни длъжници - смисълът на нормата е
да се прекрати, колкото е възможно по-скоро състоянието на солидарност, което е
обременително за съдлъжниците (т.нар. абсолютно действие на солидарността).
Удовлетворяването
на взискателя чрез осъществяването на изпълнителни способи с предмет имущество
на някой от солидарните длъжници има прекратителен ефект по отношение на
изпълнението /задълженията/ и на останалите съдлъжници. Поради което
настоящият съдебен състав приема, че е ирелевантно
обстоятелството дали и кога принудителното изпълнение е било
насочвано и срещу имущество на ищеца - последният не би
могъл да противопоставя възражение за разделяне на дълга. Преклузивният срок,
установен в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тече за солидарните длъжници общо, а не
самостоятелно. Т.е., с оглед общото действие на изпълнението, за разлика от
давността по смисъла на чл. 125 ЗЗД, преклузията по чл.43 ГПК няма
относително действие.
Плащането от
един от длъжниците намалява общото задължение и освобождава от отговорност за
тази части останалите длъжници, а едновременното извършване на принудителни
действия спрямо всекиго от длъжниците би довело до прекомерно начисляване на
разноски по изпълнението. Затова и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече общо
за всички солидарни длъжници по делото, а не поотделно за всеки един от тях.
Поради това извършените действия спрямо един от длъжниците прекъсва срока на
перемпция и за всички останали – в този смисъл е и константната практика на
съдилищата: Решение № 2237/28.12.2018 г.
по в. гр. д. № 2790/2018 г. на ОС – Варна; Решение № 1385 от 25.11.2019 г.по в.
гр. д. № 1809/2019 г. на ОС – Варна; Решение от 22.01.2018 г. по в. гр. д. №
290/2017 г. на ОС – Разград; Решение
№144 от 13.04.2018 г. по в. гр. д. №103/2018 г. на ОС – Смолян и др.
Ето защо, с
насочването на изпълнението по отношение на възбранения в производството
недвижим имот, макар и собственост на друг от солидарните длъжници – И. Д.Б.,
то двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекъснат по отношение на
всички длъжници по изпълнителното дело.
Налага се
извод, че начисляваните от ответника такси и разноски по изпълнението след 17.11.2017
г. са били по висящо, а не по прекратено изпълнително производство, поради
което действията на съдебния изпълнител нямат противоправен характер.
Предявеният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 45 ЗЗД за причинени имуществени вреди в размер на 506,70
лв.:
Ищецът твърди, че ответникът му причинил имуществена вреда в размер на
506,70 лв., представляваща неправомерно начислена такса по т. 20 от
ТТРЗЧСИ за извършен в срока за доброволно изпълнение опис на недвижим имот,
която такса била събрана от съдебния изпълнител след извършено
разпределение на постъпилата от публична продан сума в общ размер от
25 423 лв.
Установи се по делото, че ответникът, в качеството му на длъжностно лице,
на 26.08.2015 г., в срока за доброволно изпълнение, е извършил опис на
недвижимо имущество, за което е съставен протокол от същата дата. Ищецът счита,
че със събирането на сумата, съдебният изпълнител е нарушил разпоредбата на чл.
79, ал. 3 ГПК и т. 20 ТТРЗЧСИ.
Съгласно чл. 79, ал. 3 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени. В случая се установи, че описът е
извършен от съдебния изпълнител на 26.08.2015 г., поради което изпълнителният
способ е приложен.
Според чл. 20, т. 3 ТТРЗЧСИ, за извършване на опис на имущество в срока
за доброволно изпълнение такса не се събира. В случая съдебният изпълнител,
въпреки че е извършил опис в срока за доброволно изпълнение, е събрал такса за
извършването му. Видно от разпоредбата на чл. 29, б. „б“ ТТРЗСЧИ,
пропорционалната такса за извършването на опис по чл. 20 се внася авансово от
взискателя. Видно от данните по изпълнителното дело, съдебният изпълнител е
уведомил взискателя за дължимостта на таксата, на когото е издадена фактура
след внасянето ѝ – л. 129 от ИД № 100/2015 г. Нарушаването на
разпоредбата на чл. 20, т. 3 ТТРЗЧСИ от страна на съдебния изпълнител не рефлектира
пряко върху правната сфера на длъжника, а върху тази на взискателя, който
заплаща пропорционална такса, въпреки че описът е насрочен и извършен в срока
за доброволно изпълнение. Единствено взискателят, който дължи авансовото
ѝ заплащане, може да възрази срещу събирането на таксата в този етап на
изпълнителното производство. Сумата е събрана от длъжниците по делото едва след
извършването на публичната продан на имота през м. ноември 2017 г., за което е
изготвено постановление за разпределение, предявено на страните по
изпълнителното дело на 23.03.2018 г. Към този момент обаче сумата мече е била
дължима от длъжниците, като е следвало да бъде възстановена на взискателя или
респ. приспадната от пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, дължима на
съдебния изпълнител, съобразно правилото, предвидено в чл. 26, т. 5 от Тарифата.
Налага се извод, че макар и да е противоправно действието на съдебния
изпълнител по начисляването на такса за опис на недвижимия имот в срока за
доброволно изпълнение, то това действие не е довело до причиняване на вреда за
ищеца. Освен това, сумата касае начислена такса, дължима и от шестимата
длъжници в изпълнителното производство, поради което ищецът не може да я
претендира в пълен размер. Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По откритото
производство по реда на чл. 193 ГПК:
В проведеното открито съдебно заседание на 11.11.2020 г. е открито
производство по оспорване верността на изготвена сметка от ЧСИ за размера на
дълга на ищеца Д.Б. относно включените в нея размери на такси към ЧСИ и съдебни
разноски.
От приетото по делото допълнително заключение по допусната
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на начислените такси
по т. 3,4,5,6,9 и 31 от ТТРЗЧСИ на ищеца Д.Д.Б. към 19.08.2020 г. представлява
сума в размер на 218,00 лв. Същевременно, в изготвената сметка от съдебния
изпълнител, представляваща официален удостоверителен документ, след обикновено
аритметично пресмятане, се установява, че е удостоверено задължение за такси по
т. 3,4,5,6,9 и 31 от ТТРЗЧСИ на ищеца Д.Д.Б. към 19.08.2020 г. в размер на 1418,50
лв. – л. 381 и л. 382 от ИД № 100/2015 г.
С оглед на горното, съдът приема, че ищецът е провел успешно доказване на
неистинността на съставения документ, което, на осн. чл. 194, ал. 3 ГПК, следва
да бъде отразено в съдебното решение.
По разноските:
С
оглед изхода на делото, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни, които са направили своевременно искане за това.
Ищецът
претендира сумата от общо 1550 лв., от които 900 лв. платено адвокатско възнаграждение,
500 лв. възнаграждение за вещо лице и 150 лв. държавна такса. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което
съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г на
Висшия адвокатски съвет, за процесуално представителство, защита и съдействие
по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Съобразно правилото на чл.
7, ал. 2 от наредбата, и без да е посочено в договора за правна помощ каква е
припадащата се част от възнаграждението за всеки от исковете, съдът приема, че
платеното възнаграждение за всеки от тях е в размер на 1/3 от общата сума, а
именно по 300 лв., което представлява минимално дължимият се размер. С оглед
изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 627,71
лв., представляваща разноски пропорционално на уважените искове, от която: 300
лв. адв. възнаграждение, 50 лв. държавна такса и 277,71 лв. възнаграждение за
вещо лице.
На
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски,
пропорционално на отхвърлената част от предявените искове. Ответникът
претендира сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение, като в договора за
правна защита и съдействие не е посочено каква част от сумата се отнася за
всеки от трите иска, поради което съдът приема, че тя трябва да се раздели
поравно между тях. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 333,33 лв.
Водим
от гореизложеното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на осн. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 45 ЗЗД М. П. Н., с адрес: гр.
Враца, ул. Търговска № 1, ет. 4, в качеството му на частен съдебен изпълнител с
рег. № 723 и район на действие ОС Враца, да заплати на Д.Д.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1114,72 лв., представляваща причинена
имуществена вреда в размер на законната лихва върху сумата от 11 589,18
лв. за периода от 18.11.2015 г. до 28.10.2016 г. вследствие бездействието на
съдебния изпълнител да разпредели и предаде на взискателя по изпълнително дело
№ 100/2015 г. – „Уникредит Булбанк“ АД своевременно постъпила по негова сметка
сума на 29.10.2015 г. в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.07.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от Д.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: *** против М. П.
Н., с адрес: гр. Враца, ул. Търговска № 1, ет. 4, в качеството му на частен
съдебен изпълнител с рег. № 723 и район на действие ОС Враца искове с правно
основание по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 45 ЗЗД, както следва:
- за сумата от 408,00 лв., представляваща причинена
имуществена вреда вследствие начисляване
на такси и разноски по прекратено изпълнително дело № 100/2015 г след 17.11.2017
г.;
- за сумата от 506,70 лв., представляваща
причинена имуществена вреда вследствие неправомерно начислена такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ за извършен в срока за
доброволно изпълнение опис на недвижим имот по изпълнително дело № 100/2015 г.
ПРИЗНАВА на
осн. чл. 194, ал. 3 ГПК, че изготвената сметка от съдебния изпълнител М. П. Н.
за размера на дълга на длъжника по изпълнително дело № 100/2015 г. към
19.08.2020 г., касаещ задължения за такси по т. 3,4,5,6,9 и 31 от ТТРЗЧСИ, е
неистински документ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК М. П. Н., с адрес: гр. Враца, ул. Търговска № 1, ет. 4, в качеството му на
частен съдебен изпълнител с рег. № 723 и район на действие ОС Враца, да заплати
на Д.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 627,71 лв.,
представляваща разноски в производството по делото, пропорционално на уважените
искове.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Д.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М. П. Н., с адрес: гр.
Враца, ул. Търговска № 1, ет. 4, в качеството му на частен съдебен изпълнител с
рег. № 723 и район на действие ОС Враца сумата от 333,33 лв.,
представляваща разноски в производството по делото, пропорционално на отхвърлените
искове.
ПОСОЧВА на осн. чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, че присъдените в
полза на Д.Д.Б., ЕГН ********** суми могат да бъдат преведени по следната
банкова сметка: ***: BPBIBGSF, IBAN ***, разкрита при „Юробанк
България“ АД, с титуляр И. П.Б..
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: