РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 08.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на четвърти октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2380 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Г.А.Р. чрез пълномощника си адвокат И. твърди,
че през периода от 05.11.1975 г. до 01.08.1979 г. е работил като артист
оркестрант в ДСП „Бюро Естрада“ – Пловдив с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 90 лв.
Твърди, че през 2000 г. изгубил
трудовата си книжка, а съответните книжа и ведомости не са приети за съхранение
в ТП на НОИ – Пазарджик.
Моли да бъде установен със сила на
пресъдено нещо трудовият му стаж за периода от 05.11.1975 г. до 01.08.1979 г. в
ДСП „Бюро Естрада“ – Пловдив.
Представя писмени доказателства. Прави
искане за събиране на гласни доказателства.
Ответникът ТП на НОИ – Пазарджик в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си юрисконсулт Спирова намира
исковата молба за недопустима, тъй като по делото не е представено
удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство
липсват писмени данни за претендирания стаж.
Алтернативно намира иска за
неоснователен, тъй като не са представени писмени доказателства, издадени от
работодателя по време на полагане на трудовия стаж, които да установяват
вероятността му, поради което разпитът на свидетели е недопустим.
Не ангажира доказателства.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото писмени доказателства намира за установено следното:
По делото е представено удостоверение
от ТП на НОИ – Пазарджик, издадено на основание чл. 5, ал. 10 КСО в качеството
на орган, който приема и съхранява разплащателни ведомости и трудовоправни
документи на осигурители с прекратена дейност без правоприемник и издава
документи за осигурителен стаж и доход, съгласно което разплащателните
ведомости и трудовоправните документи на осигурителя „Бюро Естрада“ – Пловдив
не са приети в сектор „Осигурителен архив“ към ТП на НОИ – Пазарджик.
Представено е заверено копие на
трудовата книжка на ищеца, издадена от ДСП „Бюро Естрада“ – Пловдив на
12.09.1980 г., от което се установява, че ищецът е постъпил на работа като
мебелист в завод „В. Сотиров“, В. на 08.04.1980 г., а трудовото правоотношение
е прекратено на 31.07.1980 г., както и че на 02.11.1981 г. ищецът е постъпил на
работа като артист оркестрант в ДСП „Бюро Естрада“ – Пловдив, а трудовото
правоотношение е прекратено на 01.04.1982 г.
В съдебно заседание ищецът представи
оригинала на трудовата книжка за извършване на констатация.
Представени са по делото и заверени
копия на трудови книжки на две лица, работили при работодателя ДСП „Бюро
Естрада“ – Пловдив.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3
ЗУТОССР за установяване на трудов стаж, положен преди 31.12.1999 г.
Искът е
допустим, тъй като дейността на работодателя е прекратена без да има
правоприемник, а ищецът е представил по делото удостоверение от ТП на НОИ –
Пазарджик по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, което установява, че в архивното
стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
За
основателността на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи полагането на трудовия стаж при посочения работодател
през претендирания период от време и на посочената от него длъжност.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР по
исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат
свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които
установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане
на стажа. В разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР неизчерпателно са посочени
писмените доказателства, които могат да служат за т.нар. „начало на писмено
доказателство“ – трудов договор; уведомление по КТ, от което е видно, че през
посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил
сключен трудов договор; допълнителни споразумения; заповеди за определяне на
допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж
и професионален опит; трудови книжки; осигурителни книжки; решения на
компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение; договори за възлагане
на управление и контрол; други подобни документи.
С разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 2 ЗУТОССР
законодателят е предвидил изискване за допустимост на свидетелски показания по
делата за установяване на трудов/осигурителен стаж само при наличие на писмени
доказателства, които установяват вероятността на същия. Това могат да бъдат
само писмени доказателства, които отговарят едновременно на две кумулативни условия
– 1. да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и
2. да са издадени по време на полагане на стажа. Изискването за кумулативно
наличие на тези две предпоставки не е случайно, тъй като само при наличие на
писмен документ, издаден от работодателя през периода на полагане на стажа, съществува
вероятност, че стажът действително е положен. Липсата на която и да е от тези
предпоставки лишава писмения документ от качеството на „начало на писмено
доказателство“ и прави свидетелските показания недопустими – в този смисъл Решение
№ 401 от 22.02.2016 г. по гр.д. № 228/2015 г. на ВКС, IV г.о., Определение №
708 от 11.10.2017 г. по гр.д. № 952/2017 г. на ВКС, III г.о. и други.
Като
„начало на писмено доказателство“ в настоящото производство ищецът представи трудовата
си книжка, издадена от работодателя ДСП „Бюро Естрада“ – гр. Пловдив. Въпреки
че трудовата книжка е посочена в чл. 6, ал. 2, т. 5 ЗУТООСР като писмено
доказателство, което установява вероятността на трудовия/осигурителния стаж, и
е издадена от сочения от ищеца работодател, съдът приема, че същата не
съставлява писмено доказателство по смисъла на
чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, тъй като не е
издадена по време на полагане на стажа. Ищецът претендира установяване на
трудов стаж, полаган през периода от 05.11.1975 г. до 01.08.1979 г., а
трудовата книжка е издадена повече от една година след края му – на 12.09.1980
г. и първият запис в нея касае постъпване на работа на 08.04.1980 г., която
дата е също след края на претендирания стаж.
Предвид
липсата на писмени доказателства по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, които да
установяват вероятността на полагания стаж, разпитът на свидетели в настоящото
производство е недопустим.
Доколкото
в настоящото производство ищецът не доказа при условията на пълно и главно
доказване твърдението си за полаган при работодателя ДСП „Бюро Естрада“ –
Пловдив трудов стаж през периода от 05.11.1975 г. до 01.08.1979 г., искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
В настоящото производство ищецът е
освободен от внасяне на държавна такса и разноски на основание чл. 9, ал. 3
ЗУТОССР, поради което дължимата държавна такса остава
за сметка на бюджета на съда по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК.
Така мотивиран Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.Р., ЕГН ********** *** против ТП на
НОИ – Пазарджик иск за признаване за установено в отношенията между страните,
че в периода от 05.11.1975 г. до 01.08.1979 г. е полагал труд като „артист
оркестрант“ при работодателя ДСП „Бюро Естрада“ – Пловдив.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: