№ 25
гр. Кюстендил, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500300 по описа за 2022 година
С решение №260641/29.04.2022г. по гр.д.360/2021г. на КнРС е отхвърлен,
като неоснователен предявения от С. Б. Б., ЕГН ********** с адрес
с.********************** срещу Д. П. А., ЕГН ********** с адрес
гр.Кюстендил, ул*********** иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на имот с проектен идентификатор 16 141.54.120 и сгради
16141.54.120.1, 16141.54.120.2 и 16141.54.120.3, отразесн с червен цвят на
комбинирана скица №15-68406 от 26.01.2021г на СГКК – Кюстендил.С. Б. е
осъдена да заплати на Д. П. разноски за производството в размер на 900.00 лв.
Преписи от решението са връчени на страните, както следва: на
16.05.2022г. на С. Б. и на 04.05.2022г. на Д. Златков.
В срока за обжалване определен в чл.259, ал.1 ГПК по делото е
постъпила въззивна жалба.В жалбата се твърди неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Противопоставено е
твърдение, че в нотариалния акт на който ищецът основава правата си н.а
1
№169, том ІV, дело 1669/91г. , който е игнориран от съда по съображения, че
имотът не попада в територия по параграф 4 ог ПЗР на ЗСПЗЗ, няма план на
новообразуваните имоти, са описани оценителен протокол, изготвен от
комисия при Община Кюстендил за определяне на дължимо за имота
възнаграждение, платежен документ за плащане на цената.Б. от друга страна
се позовава на нотариален акт да покупко – продажба.Освен това въззивникът
счита, че правото на собственост по отношение на имота, придобито на
основание давностно владение осъществявано в продължение на 10 години е
доказано със свидетелски показания.Изводът, че липсва същински спор за
собственост също се оспорва, с твърдението, че ако такъв наистина липсва то
производството би било прекратено.В съответствие с изложеното е искане за
отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения
иревандикационен иск.
Препис от жалбата е връчен на ответната страна – Д. П. А., чрез адв.Д.
З..В срока определен, в чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор.В отговора е обосновано становище за неоснователност на
жалбата.Основание за твърдението си ответникът намира в обстоятелството,
че имотът предмет на спора, представляващ част от имот с идентификатор
16141.54.110 не попада в територия по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, няма план на
новообразуваните имоти и не е започвало производство по изработване на
такъв план.Ответникът се солидаризира с мотивите на съда по въведено в
условията на евентуалност основание за придобиване на собственически
права в имота, на основание давностно владение, като възможност, която
може да бъде осъществена само срещу лице, което може да се брани срещу
такова искане.Поддържа, че същински спор за собственост върху имота
липсва, доколкото Д. А. изобщо не е съсед на претендирания имот , между
които имоти съществува път на Община Кюстендил – ПИ с идентификатор
16141.54.12.Ответникът сочи, че на основание приключило производство по
възстановяване на земеделски имот, се явява реституционен наследник на
Поземлен имот с идентификатор 16141.54.13 , по кадастрална карта и
кадастрални регистри на с.Горна Брестница, одобрена със заповед № РД-18-
162/23.01.2018г. на Директора на АГКК- София, находящ се в землището на
с.Горна Брестница, м.“Селище“, с площ 1702 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: трайни насаждения,
категория при неполивни условия – 8ма, стар идентификатор няма, стар
2
номер 054013, при съседи: поземлен имоти с идентификатор 16141.54.12-
селскостопански път, горски е ведомствен път на Община Кюстендил( по
КВС – имот №054012 – полски път на Община Кюстендил, 16141.28.3,
16141.54.14, 16141.54.18 и 16141.54.17 ,нито в решението, нито в издадените
скици е посочен съседен имот на ищеца.Изтъква, че исканото изменение на
кадастралната карта, за имот идентификатор 16141.54.110, засяга границите
на собствения му имот, чрез изместване на съществуващия път в неговия
имот, отнемане на площ от 300 кв.м., като според представена Скица – Проект
№15-1094692-23.11.2020г. на СГКК Кюстендил и заключение на вещото лице
по делото, при така исканото изменение, площта на имота му би била
намалена до 1425 кв.м.В съответствие с изложеното е искане за
потвърждаване на обжалваното решение №260041/29.04.2022г. по гр.д.
№360/2021г. по описа на КнРС, като правилно и обосновано.В отговора се
съдържа искане за заплащане на деловодни разноски.
Жалбата е допустима.Подадена е от надлежна страна, в срока за
обжалване и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Нови доказателства във въззивното производство не са приети.
На основание чл.269 ГПК,въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена проверка съдът установи, че решението е валидно –
изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена
форма, подписано е и волята на съда разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001
г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на
ВКС.).Постановено е решение - при наличие на изискванията, при които
делото може да се реши по същество - по надлежно предявен иск, чрез
отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искова молба.
Поставените в жалбата, съответно отговора доводи във връзка с
решението за отхвърляне на предявения установителен иск за собственост,
изискват анализ на събраните по делото доказателства във връзка с
твърдяното право на собственост, които съдът е отхвърлил.
След като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК
съдът прие за установено следното:
3
С нотариален акт за продажба на недвижим имот №11, том І, рег.№2118,
н.д.№9/2012г. по описа на Евгени Павлов – Нотариус с рег.№188 на НК е
обективиран договор за продажба на недвижим имот, 5/8 ид.ч. от поземлен
имот – ливада/ пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в землището на с.Горна Брестница,
общ.Кюстендил, м.“Горно селище“, с площ от 600.00 кв.м., ведно с по 5/8
ид.ч. от построените в този имот: двуетажна масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 42 кв.м., стопанска постройка със застроена площ от 20
кв.м., при съседи на поземления имот:черен път, имот на насл.В.В.,имот н-ци
К.И. и имот насл.А.И. за сумата 1000.00 лв., получена от продавача при
подписване на договора.В преценката си за притежанието на прехвърленото
право на собственост, Нотариусът е описал в нотариалния акт и взел предвид
следните доказателства:нот.акт №169, том ІV, н.д.№1669/1994Г.,
удостоверение за наследници №9/12.11.2011г. на кметския наместник на
с.Горна Брестница, Община Кюстендил, удостоверение за данъчна оценка ,
декларации за гражданство и гражданско състояние, декларации по чл.264,
ал.1 ГПК, квитанции за внесени местен данък и държавна такса.Продавач е М.
Б. а купувач С. Б..
Посочения нотариален акт №169 е представен по делото и представлява
констативен нотариален акт за собственост, с който Б.Т.Б. въз основа на
представени писмени доказателства е признат за собственик на следните
имоти: ливада с площ 600.00 кв.м., с двуетажна вила със застроена площ от 42
кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 20 кв.м., представляващ имот
извън регулацията на населеното място при съседи: имот В.В., имот К.И.,
имот А.Б. и черен път.В осъществилото се нотариално производство са били
представени: оценителен протокол от 21.09.1993г., удостоверение
№109/14.09.1984г. за предоставяне право на ползване на земя, приходна
квитанция №421456/28.09.1993г., удостоверение №3917/17.08.1994г. от ТДУ
Кюстендил, скица №107/09.08.1994г.
Видно от заключение с вх.№260 668/12.02.2022г. изготвено от в.л. Д. Х. и
обясненията на вещото лице във въззивното производство е, че в с.Горна
Брестница, ищецът и ответникът упражняват фактическо ползване върху
недвижимости – части от земната повърхност.Упражняваната от ищеца
фактическа власт, касае площ, която е част от имот с идентификатор
16141.54.110 – територия за друг вид застрояване, представлявала до 2011г.
част от имот 16141.54.7.През 2016г. в контурите на имот 16141.54.110 е
4
отразен имот с идентификатор 16141.54.60.Ползваната от ищцата площ
представлява площ, граничеща с посочения имот 60, с намиращите с в същата
4 постройки, отразена като фигура ограничено с червен контур на скица –
Приложение №1 - л.163, л.175 от делото.От отразеното на скицата на л.175 от
делото е видно, че тази площ обхваща площ, която в кадастралния план е
отразена, като път.Извън площта, отразена в плана, като път е налице празна
площ, след което на скицата е отразена ограда, ограничаваща площта
ползвана от ответника.Празното пространство и оградата, в кадастралния
план са отразени, като имот 54.13.
С молба до АГКК ищецът е поискал в кадастралната карта да бъде отразен
имотът му.Постановен е отказ предвид постъпило от ответната страна
възражение – заповед №18-943-26.01.2021г.
Според представена скица – проект №15-1094692/23.11.2020г, проект на
изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри към удостоверение
№25-246687-08.10.2020г., за имоти с идентификатор 16141.54.111
16141.54.110, 16141.54.60, 16141.54.13, 16141.54.12, 16141.53.21 се
предвижда обособяване на имот с проектен идентификатор 16141.54.120, с
площ 601 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на
трайно ползване – за друг вид застрояване, при съседи:16141.54.60,
16141.54.12, 16141.54.1109, 16141.54.11 , сгради с идентификатори
16141.54.120.3 проектна площ 31 кв.м., сграда с проектен идентификатор
16141.54.120.2 с проектна площ 23 кв.м., друг вид сграда за обитаване, сграда
с проектен идентификатор 16141.54.120.1 проектна площ 48 кв.м.
еднофамилна.Според разглежданото изменение площта на имот с
идентификатор 16141.54.13 след изменението, намалява до 1425.00 кв.м от
1702.00 кв.м.
От показанията на разпитания свидетел Й. П. се установява, че откакто
той познава С. Б. т.е от 19-20 години, имотът представлява дворно място, с
къща за живеене и две стопански постройки, ограден от всички страни с
мрежа и циментови колове.Знае, че този имот тя е придобила от майка си и
баща си и не е чувал за оспорвания.По негова преценка сградите са построени
през 1985 – 1986 г, тогава била направена и оградата.Откъм входната врата за
мястото, има път, водещ към махала.Срещу пътя има овощна градина, която е
заградена. Площта на мястото определя на 600.00 кв.м., познава
5
съседите..Жилищната сграда е от към пътя, а останалите постройки са под
къщата, граничещи със съсед с лично име Кирчо.Между имота на Кирчо
представляващ овощна градина и имота на С. по преценка на свидетеля има
площ 2, 2.5 или 3.00 м.
Имотът на С. Б. в с.Горна Брестница е познат и на свид.Г.И. от 1985г.
когато е била започната оградата на дворното място, след това построена
къщата.Мястото според свидетеля е с площ 600.00 кв.м., не знае чии са
съседните имоти.Знае, че в имота има къща, в съседен имот също, както, че
имотът има излаз на път – мера, трева.Свидетелката споменава и за друг път и
уточнява, че не е посещавала мястото от 10 години.
Свид.П.И. свидетелства за ползване на имот 13 - земеделска земя, насадена
през 2000г. с овощни дръвчета, по късно към който била присъединена
допълнителна площ, оградена площ с колове и бодлива тел.Мястото е
засадено с череши, граничи с път, на около 4 метра широк.Познава ищцата
като собственик на съседен имот, застроен с къща, предполага, че има и
стопански постройки.Имотът описва, като ограден, граничещ и с друг път, с
достъп от две страни.Оградата опирала на плевня, която се намира на
пътя.Имотът на неговия баща опира до асфалтовия път, на около 2-3 м. от
същия.Не знае каква .е ширината на имота.Плевнята според свидетеля попада
в имота на ищцата.Разказа сочи на впечатления от 2000г.
Като черешова градина описва имота на Д. свид.Г.С..Заграден отпреди 20
години, намира се в вдясно от пътя за Бресница, черен, селски, асфалтов
път.Споделя за къща в близост, граничеща с пътя, оградена с мрежа, с основи
с цимент
Пътят между двата съседни имота вещото лице определя, като
съществуващ полски път.
В удостоверение изх.№94-00-456/07.02.2022г. изготвено от Община
Кюстендил е посочено, че имот №16141.54.110 не попада в терен по параграф
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, касае се за Общинска частна собственост, начин на
трайно ползване – за друг вид застрояване, в с.Горна Брестница, представлява
дворно място извън регулация.
С оглед на изложените обстоятелства съдът прецени подадената жалба
за основателна, съответно обжалваното решение за неправилно.Съображения:
На основание чл.124 ал.1 ГПК - всеки може да предяви иск, за да
6
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това.
Според Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк.
д. № 8/2014 г., ОСГК – т.4, и ск за собственост на реална част от поземлен
имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в
кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като
самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната
процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на
непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри,
или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2
ЗКИР.В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на
непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.
Спор във връзка с начина на ползване на имотите от страните по делото
липсва, но от представеното заключение на вещото лице също така е видно,
че ползването на имоти от страните в с.Горна Брестница не е отразено
съответно в кадастралната карта,ползваната от ищцата площ изобщо не е
заснета, като самостоятелен имот, площ, която по картата е отразена като път
на практика се ползва от ищцата и други лица, докато пътя обхваща площ
извън това пронстраство.Същевременно ползвания реално път попада в площ,
която в кадастралната карта е отразена, като принадлежащ на ответника
имот.Ясно е, че интерес от установяване действителните права на ищцата и
техните граници съществува, доколкото отразяването на имота и в
кадастралната карта попада върху, площ, заснета като път.СГКК сочи в
преписката по изготвяне на проект за изменение на плана, че това би довело
до намаляване площта на ответника.Независимо, че подобно отразяване не би
се отразило на площта на притежавания от ответника имот, тъй като той
ползва площ извън очертанията на ползвания на място път и в по- малък обем
от границите на възстановения му имот, така както е отразен по
скицата.Предвид това несъответствие интерес от установяването със сила на
пресъдено нещо в отношенията между страните, на притежаваните от тях
права не е лишено от правен интерес.
По отношение на твърдяното право на собственост.
От разпоредбата на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ следва, че гражданите, на които
7
е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване
изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него, придобиват
право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1
март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени,
определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок
от влизането в сила на оценката.В ал.2 е посочено, че когато сградата е със
застроена площ над 35 кв. м или е по-висока от един етаж, гражданинът,
който придобива правото на собственост по силата на този закон, заплаща в
полза на държавата и прогресивно нарастваща такса съобразно разгънатата
застроена част на сградата в размер, определен от Министерския съвет. Тази
такса не се заплаща, ако построената сграда към 1 януари 1992 г. е
единствено жилище на семейството на собственика, включващо съпрузите и
ненавършилите пълнолетие техни деца. Когато на собственика не бъде
заплатена стойността на земята при условията и по реда на ал. 1, той
придобива собствеността на сградата, ако я заплати чрез общината на
ползвателя, построил сградата, или на неговите наследници по цени,
определени от Министерския съвет – ал.3.Според ал.4 когато стойностите на
земята и на сградата не бъдат заплатени, сградата и принадлежащият й
урегулиран поземлен имот, определен с плана за новообразуваните имоти по
§ 4к, се изнасят на публична продан по реда на Гражданския процесуален
кодекс.Чл.5 предвижда, че когато правото на ползвателя е учредено от
посочените в § 4 актове върху общинска или държавна земя, правото на
собственост върху която не се възстановява на граждани, ползвателят
придобива правото на собственост след като заплати чрез общината
стойността на земята по цени, определени от Министерския съвет по реда на
ал. 1, съгласно чл. 36, ал. 2, в тримесечен срок от влизането в сила на
оценката. За придобиване право на собственост при изпълнение на условията
на § 4а, 4б, 4д и 4з ползвателите заявяват това пред общината в срок до 31
януари 1998 г.
С оглед данните от заключението на вещото лице, сочещо, че имотът,
ползван от ищцата не попада в тереп по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при
изрично оспорване на възможността имотът да бъдат придобит като такъв в
първоинстанционното производство, изводът, за недоказаност на валидно
възникнало право на собственост, въз основа на представените нотариални
актове по реда на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се споделя от въззивната
8
инстанция.С оглед позоваването на констативен нотариален акт за
противното следва да се отбележи, че не е доказана идентичност на имота,
описан в нотариалния акт и ползваната площ.Освен това според
Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012
г., ОСГК - нотариалният акт с който се признава право на собственост
върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като
такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.
При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за
доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът
на чл. 193 ГПК.Ищцата не е представила посочените в акта документи и
други доказателства в потвърждение на констатацията на нотариуса за
притежавано право на собственост. Към момента на придобиване на
правото на собственост през 1994г.
Споделя се и извода, че в отсъствие на реални претенции на страните в
процеса по отношение на една и съща площ, не може да бъде разгледано
другото основание за признаване на собственически права – давностно
владение.С решение №09 от 19.09.1996г. на ПК - Кюстендил е възстановено
право на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници по отношение на нива от 1.702 дка, м."Селище", имот
№054013 по картата на землището при граници и съседи: имот №05012 -
полски път на Община Кюстендил, имот №054017 - нива н-ци С.М., имот
№043018 - нива н-ци Т. Й.а, имот №054014- нива н-ци А. Й., имот №000001 -
път ІV кл. на Община Кюстендил - този имот в кадастралната карта е отразен
в съседство, само незначителна част от ползвания от ищцата имот се
припокрива със същия, който не се ползвал в границите отразени в
кадастралната карта.Освен това липсват категорични доказателства за право
на собственост придобито и на основание давностно владение.
В резултат решението следва да бъде потвърдено.Подадената жалба е
неоснователна, предвид което липсва основание за заплащане на разноски в
полза на ищеца при условията на чл.78, ал.1 ГПК. На основание чл.78, ал.3
ГПК – ответникът има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, но доказателства за
извършени разноски във въззивното производство не са представени.
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260641/29.04.2022г. постановено от
Кюстендилския районен съд по гр.д.№360/2021г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с
касационна жалба в 1 – месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10